№ 73
гр. Плевен, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на деветнадесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Търговско дело №
20224400900115 по описа за 2022 година
Депозирана е искова молба от ищеца Н. С. П., като непълнолетен действащ
лично и със съгласието на баща си С. П. П., чрез пълномощник, срещу
ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“АД
със седалище гр.София, в която се твърди, че на 11.05.2021 г. в гр.Плевен, на
ул.****** е настъпило ПТП между л.а. марка „***“, модел „***“ с рег.№***,
управляван от В. А. К. и велосипед марка „Крос“, управляван от Н. С.
П..Настъпилото ПТП е изцяло по вина на водача на лекия автомобил, който
при движение по ул.*** в посока център блъска на пешеходна пътека М8.1,
тип Зебра, преминаващия по нея велосипедист Н. С. П..Вследствие на
инцидента на ищеца са причинени следните увреждания: фрактура в областта
на дисталната терта на лява фибула, счупване на външен (латерален)
малеолус, увреждане в областта на брадата и множество натъртвания по
цялото тяло.Приет е в УМБАЛ“Д-р Георги Странски“ЕАД-Плевен, където са
му извършени редица изследвания, след което е настанен за
лечение.Поставена му е метална шина и на 13.05.2021 г. е изписан за домашно
лечение.На 19.05.2021 г. му е извършен амбулаторен първичен преглед, на
който е констатирано, че лява глезенна става е с нарушена конфигурация,
оток и мехатом в областта на латералния малеол, невъзможни активни и
пасивни движения в лява глезенна става, придвижва се с две помощни
средства.На същия преглед е взето решение и му е поставена гипсова
1
имобилизация, която е носил около два месеца.След сваляне на гипса е
изпитвал болки в областта на левия глезен, изпитвал е страх да стъпва изцяло
на левия си крак и е започнал да куца.Като тази походка изключително много
е натоварвала десния му крак и е започнал да изпитва болки в него.Започнал е
процес на физиотерапия и раздвижване на крака, тъй като мускулатурата на
левия крак е била атрофирала.Отделно от физическите увреждания и силната
болка, която е изпитвал в продължение на месеци са налице и психически
последици.Непосредствено след инцидента е бил доста емоционално
разстроен, раздразнителен и уплашен, денят на инцидента е променил
възприятията му, като е бил на крехката възраст от 13 години.От този момент
изпитва страх да пресича платна за движение сам, изпитва шок, когато види
приближаващ автомобил, изпитва страх и стрес от каране на велосипед
(въпреки че преди инцидента това му е било хобито).Също така претърпеният
инцидент е довел и до проблеми със завършването на учебната година, тъй
като в този период е бил трудно подвижен и е отсъствал в последната й
част.Между собственика на лекия автомобил и ответника е налице сключен
задължителен застрахователен договор „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ №BG/23/120003315759 със срок на действие от 02.12.2020
г. до 01.12.2021 г., валидна към датата на застрахователното събитие, а именно
към 11.05.2021 г.Причинените неимуществени вреди са в пряка причинно -
следствена връзка с виновното поведение на водача на лекия автомобил, който
е бил застрахован при ответника.Предявена е претенция за изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, получена от ответника на
14.07.2021 г., като с писмо от 15.07.2021 г. ответникът е изискал определени
документи, които не са изготвени и към настоящия момент.Счита, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, което се
дължи от ответника е в размер на 30 000 лв.Прави се искане да се постанови
решение, с което да се осъди ответника да му заплати сумата от 30 000 лв.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и на основание чл.84
ЗЗД законната лихва върху тази сума от датата на непозволеното увреждане -
11.05.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и
направените разноски по делото.
За ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
Застраховане“АД със седалище гр.София, чрез пълномощник, по съществото
на спора се изразява становище да се отхвърлят предявените искове като
2
неоснователни инедоказани, а в случай, че се уважат, да се съобрази реалният
размер на претърпените вреди и съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, като се присъдят и направените по делото разноски по
съображения, подробно изложени в приложената писмена защита.
За дирекция Социално подпомагане - Плевен, Отдел „Закрила на
детето“, процесуалният представител изразява становище да се постанови
решение, с което да се защитят в пълна степен правата и законните интереси
на детето, след като бъдта съобразени събраните по делото писмени и гласни
одказателства.
Съдът намира за установено следното.
Ищецът Н. С. П., като непълнолетен действащ лично и със съгласието на
баща си С. П. П., чрез пълномощник, е предявил срещу ответника
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“АД със седалище
гр.София осъдителен иск с правно основание чл.432 от КЗ във вр.с чл.86 ЗЗД
за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лв. за
причинените му неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на непозволеното увреждане - 11.05.2021 г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
Предявеният иск е процесуално допустим с оглед на отправената писмена
застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ, получена от ответника на
14.07.2021 г.
Относно лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.№ *** е налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към
ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“АД със
седалище гр.София.
Одобрено е от съда споразумение на 21.03.2025 г. за прекратяване на
наказателното производство по НОХД № 463/2025 г. по описа на ПлРС спрямо
водача на горепосочения лек автомобил, който се признава за виновен в това,
че на 11.05.2021 г. в гр.Плевен, на ул.***, пред дом ***, при управление на
МПС нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП - чл.5,
ал.2, т.1; чл.20, ал.2; чл.43, т.5 и т.6 и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на Н. С. П., изразяваща се в счупване в долния край на лява
фибула - малкия пищял, довело до трайно, поне за 30 дни, затруднено
движение на левия крак - престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ във вр. с чл.342,
3
ал.1 от нК.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Предявеният иск с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание.
Спорен между страните е въпросът какъв следва да бъде размерът на
обезщетението за неимуществени вреди.
За изясняване на релевантните по спора обстоятелства са събрани и
гласни доказателства.
От показанията на свидетелката Л. Д., майка на непълнолетния ищец Н.
П., се установява, че детето й е трябвало да дойде при нея след училище.Мъж
от телефона на детето й се е обадил и е казал, че то е блъснато от кола на около
400 м. от местоработата й.Тичала е до там и го е видяла.Имало е линейка,
патрулки, той е лежал на пешеходната пътека, пребледнял, като я е видял, се е
разплакал.Медиците са го прегледали, качили са ги в линейката и са ги
откарали в спешна помощ, където са му правили най - различни
изследвания.Казал е, че много го боли крака, бил е много уплашен,
пребледнял, стресиран, държал я е постоянно за ръката.Задържали са детето
под наблюдение в болницата.Обяснили са й, че е имало някакво нараняване и
на черния дроб и са искали да е под наблюдение.Майката не го е видяла 24
часа тогава, тъй като по време на Ковид не са ги допускали до него.Първо е
бил с лонгета една седмица, след това са го гипсирали, повече от месец и
половина е бил в гипс и след това, началото на юли са започнали курсове за
физиотерапия, защото кракът му е бил много оточен, не е можел да стъпва, не
е можел да се придвижва и му е трябвала помощ.Бил е с патерици.Взела си е
болничен, за да може да го гледа, защото не е можел да ходи до тоалетна сам,
за къпане, не е можел да се обслужва, за храненето също.Повече от два месеца
и половина е бил с патерици, после около половин месец е бил с помощни
патерици, за да може да се придвижва по - стабилно.Около година при
натоварване кракът го боли.Като тръгват на разходка е трябвало по-често да
сядат, за да почива кракът.След сваляне на гипса и рехабилитациите той е
стъпвал почти изцяло на пръсти, не е можел да стъпва на цяло стъпало и го е
4
било страх да ходи, тъй като може да направи отново нещо, да си нарани
крака и няма да може да ходи.Затворил се е в себе си, отказва да говори за
инцидента.От началото на месец юли 2021 година са проведени три курса
рехабилитация, давали са му и упражнения в къщи, които да прави, за да се
възстанови по-бързо.Било е края на учебната година, водили са го в училище с
патерици, за да може да получи по-добри оценки.Много се е притеснявал от
това, било му е некомфортно.
Показанията на свидетелката следва да се кредитират, тъй като същата има
непосредствени впечатления от състоянието на пострадалото малолетно дете
към датата на ПТП, както и от последващия лечебен и възстановителен
процес.
От заключението на КСМАТЕ, изготвено от ВЛ доц.д-р Л. и инж.И., което
съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че на
11.05.2021 г. в гр.Плевен, на ул.*** пред дом *** след обяд лек автомобил с
рег.№*** се е движел в лявата пътна лента със скорост 44,24 км/ч,
приближавайки пешеходна пътека на кръстовището с ул.***.Пред
пешеходната пътека към този момент в дясната пътна лента е реализирал
спиране попътно движещият се тролейбус.
Причините за ПТП са комплексни.От една страна те са свързани с
действия (бездействия) от страна на велосипедиста с органите зда управление
(спирачки, кормило).Този участник в ПТП е реализирал траслационно
движение отдясно наляво пред спрял тролейбус и пред пешеходна пътека тип
„Зебра“, управлявайки велосипед, а не бутайки го в качестото на пешеходец.
От друга страна водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност
да възприеме местонахождението на спрелия тролейбус, пешеходната пътека и
навлизащия велосипедист в лявата пътна лента и чрез органите за управление
–(скоростен лост, педали на газта и спирачката) да реализира намаляване на
скоростта на МПС до 18,64 км/час, с която при своевременни действия за
спиране да спре преди мястото на контакт.
На ищеца е причинено счупване на външния малеол (глезен) на лявата
подбедрица.
Първоначално е била поставена метална глезенна шина (ортеза), а
впоследствие (една седмица по-късно) е извършена гипсова имобилизация.
5
Възстановителният период (на зарастване) е около 2,5-3,5 месеца, който не
включва рехабилитационни и физиотерапевтични процедури.
Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно.То е
свързано с преценката на редица обективно съществуващи обстоятелства, от
които при телесните увреждания са характера и тежестта на травмите, начинът
на получаването им, интензитета на търпените болки, емоционалните
страдания и преживявания, периодът и възможността за пълно
възстановяване, евентуално прогнозите за това, наличието на допълнително
влошаване състоянието на здравето и др.
Справедливото обезщетяване означава да се определи точен паричен
еквивалент на болките и страданията, който в най - пълна степен да
компенсира вредите.
С акта на наказателния съд е признато за установено, че на Н. П. е
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване в долния край на
лява фибула - малкия пищял, довело до трайно, поне за 30 дни, затруднено
движение на левия крак.
Към момента на ПТП той е бил малолетен - на около 13 години и 3 месеца.
Непосредствено след инцидента е бил пребледнял, стресиран, много
уплашен.
Откаран е в болница, където са го задържали за 24 часа под наблюдение.
Първоначално му е била поставена ортеза, а една седмица по - късно е
извършена гипсова имобилизация.
Възстановителният период е около 2,5 - 3,5 месеца, който не включва
рехабилитация и физиотерапевтични процедури.
Обичайно болките при фрактура на костите и травма на меките тъкани около
фрактурата са най-силни в първите 1-2 седмици поради отока в тъканите.
В следващия период болките намаляват, но такива може да се чувстват по-
дълго и при провежданите рехабилитационни процедури.
По принцип оздравителният период протича по-бързо и по-успешно при
млади индивиди, но това зависи и от други фактори - локализация на
счупване, естеството на счупване, общо здравословно състояние и др.
От началото на месец юли 2021 г. са проведени три курса рехабилитация.
6
Непосредствено след ПТП майка му си е взела две седмици болничен, а
след това един месец отпуск, за да може да му помага, тъй като е имал нужда
от битова помощ във връзка с невъзможността му да се обслужва сам.
Претърпяният инцидент е довел и до проблеми със завършване на учебната
година, като са го водили с патерици на училище, за да може да получи по-
добри оценки, притеснявал се е от това, не му е било комфортно.
От друга страна, съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
За да се приеме съпричиняване, следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина; приносът на увредения може да се изрази в действие
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен, както това е и посочено в т.7 на ППВС № 17/1963 г.
Приносът следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е
направила възражение за съпричиняване, при условията на пълно главно
доказване, а не предполагаем и вредоносният резултат да се намира в пряка
причинна връзка с допуснатите нарушения.
Ответникът твърди, че ищецът е управлявал велосипеда в нарушение на
чл.79 от ЗДвП.
От доказателствата по делото се установява, че велосипедът е без
светлоотразителни елементи, а относно изправността на спирачната система
на велосипед „Крос“ липсват данни в протокола му за оглед.
В процесния случа следва да се приеме, че велосипедът е бил без
устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред
(т.3), не е имал бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи
елементи отстрани на колелата (т.5).
От доказателствата по делото не се установява тези нарушения да са в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат, т.е. че поставянето и
функционирането им би намалило риска от настъпване на ПТП - биха го
предотвратили или намалили вредите за пострадалото малолетно дете.
Ето защо следва да се приеме, че горепосочената техническа неизправност
на велосипеда „Крос“ не е в причинна връзка с настъпилото ПТП.
7
С оглед на процесния механизъм на ПТП следва да се приеме, че ищецът е
допуснал нарушение на 81, т.5 от ЗДвП, която забранява на водачите на
двуколесно пътно превозно средство да управляват по площи, предназначени
само за пешеходци.
Към датата на ПТП той е бил на 13 години, поради което за него не е
приложимо посоченото в разпоредбата изключение.
По отношение на водача на лекия автомобил е прието от наказателния съд,
че е допуснато нарушение на чл.5, ал.2, чл.20, ал.2 и чл.43, т.5 и т.6 от ЗДвП.
От доказателствата по делото се установява, че велосипедистът е
реализирал транслационно движение отдясно наляво пред спрял тролейбус и
върху пешеходна пътека тип „зебра“, управлявайки велосипед, а не бутайки го
в качеството на пешеходец.
Поради това обстоятелство ищецът не попада в кръга на лицата, посочени в
чл.107 от ЗДвП, тъй като няма качеството на пешеходец (не е бутал велосипеда
на пешеходната пътека с оглед на т.2), поради което не разполага с
абсолютното право на предимство на пешеходците, пресичащи на пешеходна
пътека, с оглед на приетото в т.6 на Тълкувателно решение № 1/22.12.2016 г.
на ВКС по т.д.№ 2/2016 г., ОСНК.
Според посоченото в т.6 на горепосоченото тълкувателно решение правото
на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно, на специално
очертана маркировка върху пътното платно, като се упражнява при спазване
на правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП.
Съгласно чл.80, т.2 от ЗДвП, на която разпоредба се позовава ответникът,
водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната
граница на платното за движение.
От доказателствата по делото се установява, че преди навлизане върху
пешеходната пътека на ул.„***“ велосипедистът се е движил по източния
тротоар на улицата и косо пресича пешеходната пътека в дясната пътна лента
отдясно наляво спрямо посоката на лекия автомобил.
Движението на велосипедиста Н. П. по пешеходната пътека на ул.*** е
постъпателно, без оглеждане и спиране до мястото на удара.
Скоростта на велосипеда по пешеходната пътека е 14,4 км/час, която
числена стойност за велосипеда е необичайна, изначително по-висока от тази,
8
при която пешеходци преминават през пешеходни пътеки при нормален, бърз
ход и спокойно бягане.
Налице са условията за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД, с оглед на
горепосочените приети за допуснати нарушения на ЗДвП от страна на
велосипедиста Н. П..
За определяне на съотношението на приноса на делинквент и пострадал от
значение е съотношението между броя и тежестта на извършените от всеки от
двамата нарушения на правилата на движение, в причинност с ПТП, като
подлежат на преценка конкретните условия, при които е реализирано ПТП и
спрямо същите.Паралелът и сравнението на поведението на участниците в
движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще
обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че сдъпричиняването от страна на
пострадалия ищец е установено в обем на 20 % ( решение № 284/8.06.2022 г.
на ПАС по в.т.д.№ 178/2022 г., решение № 700/3.02.2017 г. на СГС по гр.д.№
15811/2015 г.).
Налице е 20 % съпричиняване на вредоносните последици от страна на
ищеца и дължимото му се обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде намалено с този процент с оглед на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Както се посочи, правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на
обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от
съобразяването на общи критерии, които в случай на телесни увреждания са
видът, характерът и тежестта на уврежданията; продължителността на общия
лечебен и възстановителен период; периодът от време, в който болките и
страданията са били интензивни; продължителността и интензитета на
търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им; възрастта на пострадалия, датата на настъпване на ПТП и
др.
С оглед вида и тежестта на понесените неимуществени вреди - болки и
страдания от счупване на външния манеол (глезен) на лявата подбедрица,
първоначално поставената ортеза, а около седмица по-късно гипсова
имобилизация, възстановителен период на зарастване около 2,5 - 3,5 месеца, а
след това проведени рехабилитационни и физиотерапевтични процедури от
9
началото на месец юли 2021 г. - три проведени курса, болки около година след
ПТП при натоварване на крака, необходимостта от обслужване в първите
месеци след инцидента от неговата майка, затрудненията с оглед на
завършване на учебната година, като е воден с патерици на училище, за да
може да получи по-добри оценки, непосредствено след инцидента е бил доста
емоционално разстроен, уплашен, като се съобрази и обстоятелството, че е
бил на около 13 години към датата на ПТП – общия период на проведеното
лечение, продължителността и особеностите на възстановителния процес,
преживения обичаен физически и психологически дискомфорт от травмата,
младата възраст на пострадалия и липсата на остатъчни последици,
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 25 000 лв. с оглед на чл.52
ЗЗД, чл.51, ал.1 ЗЗД, без приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД (решение №
51/27.05.2024 г. на ОС - Добрич по т.д.№ 114/2023 г., решение № 90/8.10.2024
г. на ОС-Пазарджик по т.д.№ 135/2023 г.).
Следва да бъде осъден ответникът да заплати на непълнолетния ищец Н. П.,
действащ лично и със съгласието на баща си С. П., на основание чл.432 КЗ
сумата в размер на 20 000 лв., с оглед на чл.52 ЗЗД във вр. с чл.51, ал.2 ЗЗД,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди от настъпилото на 11.05.2021 г. застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
главницата от 20 000 лв., считано от 14.07.2021 г. до окончателното изплащане
на сумата, като за разликата над 20 000 лв. до претендираните 30 000 лв.
главница, т.е. за сумата от 10 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 11.05.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и относно претендираната законна
лихва върху главницата от 20 000 лв., считано от 11.05.2021 г. до 14.07.2021 г.,
предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен, поради следното в
частта за законната лихва.
Ищецът претендира такава върху главницата от 30 000 лв., представлява
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от датата на непозволеното
увреждане - 11.05.2021 г.
При основателност на главния иск е основателен и акцесорният такъв.
На 14.07.2021 г. е депозирано заявлението от ищеца по реда на чл.380 от
КЗ.
10
Според чл.496, ал.1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не
може да е по - дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380
пред застрахователя.
Следва да се присъди законната лихва от 14.07.2021 г. - датата на
уведомяване на застрахователя, както се посочи, върху главницата от 20 000
лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а не от датата на
деликта 11.05.2021 г.( решение № 29 от 27.01.2025 г. на ВКС по гр. д. №
4032/2023 г., III г. о.).
Следва да бъде осъден ответникът да заплати в полза на процесуалния
представител на ищеца адв.Р. на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие, което
се определя от съда – в процесния случай при условията на чл.2, ал.5, чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска
работа, с оглед на чл.78, ал.1 ГПК, в размер на 3 050 лв.
Следва да бъде осъден ищецът на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на
ответника разноски по делото в размер на 824 лв. съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Следва да бъде осъден ответникът на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати
в полза на ПлОС държавна такса в размер на 800 лв. и разноски за вещи лица в
размер на 1 400 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД ответника
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, да
заплати на непълнолетния ищец Н. С. П., ЕГН **********, като непълнолетен
действащ лично и със съгласието на баща си С. П. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Плевен, ул.***, сумата от 20 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от
настъпилото на 11.05.2021 г. застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” – ПТП на 11.05.2021 г. в гр.Плевен, на
11
ул.******, ведно със законната лихва върху главницата от 20 000 лв., считано
от 14.07.2021 г. до оконачтелното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв.
главница, т.е. за сумата от 10 000 лв., претендирано обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано
от 11.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за законната
лихва върху главницата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, считано от 11.05.2021 г. до 14.07.2021 г.
ПРИСЪДЕНИТЕ суми с оглед на чл.236, ал.1, т.7 ГПК в полза
непълнолетния ищец Н. С. П., ЕГН **********, като непълнолетен действащ
лично и със съгласието на баща си С. П. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Плевен, ул.***, могат да бъдат заплатени от ответника
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, по
следната банкова сметка:IBAN: ***, BIC: *** с титуляр С. П. П., ЕГН
**********.
Осъжда на основание чл.78, ал.3 ГПК ищеца Н. С. П., ЕГН **********,
като непълнолетен действащ лично и със съгласието на баща си С. П. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Плевен, ул.***, да заплати на ответника
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5,
разноски по делото в размер на 824 лв. съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Осъжда на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответника Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №7, да заплати на адвокат Р.
С. Р., вписан във ВТАК, личен номер ***, със съдебен адрес: гр.Велико
Търново, ул.***, адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ищеца Н. С. П., като непълнолетен
действащ лично и със съгласието на баща си С. П. П., в размер на 3 050 лв. за
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ответника Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №7 да заплати в полза на
12
Окръжен съд - Плевен държавна такса в размер на 800 лв. и разноски за вещи
лица в размер на 1 400 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико Търново
в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване
на препис от същото.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
13