РЕШЕНИЕ № 260554

 

гр. Бургас, 30.10.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Х., като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 3416/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на И.А.Х.,***. Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер от 2165,33 лева, представляваща сбор от главниците по Фактура №№ …/01.01.2016 год. (1688,89 лева) и …/18.01.2016 год. (476,44 лева), издадени от „Теленор България“ ЕАД, което парични вземания са придобити от ответника; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Ответникът е уточнен с писмена молба от 03.08.2020 год.

Правното основание на предявения отрицателен установителен иск е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.

Ответникът признава иска, моли за възлагане на деловодните разноски в тежест на ищеца – чл. 78, ал. 2, ГПК; не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Ищецът И.Х. твърди, че от началото на 2019 год. е започнала да получава телефони обаждания от служители на ответника, които я канили да погаси паричното си задължение от над 2100 лева, възникнало към „Теленор България“ ЕАД, впоследствие придобито от ответника. Ищецът Х. сочи, че не е била страна по договор с посочения мобилен оператор, а в условие на евентуалност – че процесната сума е погасена по давност и не е надлежно цедирана на ответника.

По делото са представени процесните две фактури, издадени от „Теленор България“; няма доказателства за цедирането им в полза на ответника, който, в писмения си отговор, признава, че не е кредитор на ищеца за спорните вземания.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения иск за основателен, като основава решението си на направеното от ответника пълно и безусловно признание на претенцията – чл. 237, ал. 2, ГПК, предвид липсата на отрицателните предпоставки за недопустимост приложението на това основание (ал. 3).

Съдът намира за основателна молбата на ответника за възлагане на деловодните разноски в тежест на ищеца – чл. 78, ал. 2, ГПК. Съдът намира, че са налице двете кумулативни предпоставки на посочената разпоредба, тъй като няма данни с поведението си ответникът да е дал повод за завеждане на делото, а е направено и безусловно признание на иска (така и Определение № 474/07.11.2019 год. по ч. гр. д. № 3063/2019 год. на ВКС). Настоящият съдебен състав отчита и факта, че делото не съдържа доказателства ответникът да е предприел действия по събиране на процесното сборно парично вземане, нито за отправяне на твърдените от ищеца покани за плащане.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1, ГПК, че ищецът И.А.Х., ЕГН **********, с адрес ***, не дължи на ответника „С. Г. Груп” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Витоша, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4, ет. 6, сума в размер от 2165,33 лева, представляваща сбор от главниците по Фактура №№ …/01.01.2016 год. (1688,89 лева) и …/18.01.2016 год. (476,44 лева), издадени от „Теленор България“ ЕАД.

 

ОСЪЖДА И.А.Х., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 2, ГПК, да заплати на „С. Г. Груп” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Витоша, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4, ет. 6, деловодни разноски в размер от 360 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ