Решение по гр. дело №9722/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е    

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

№ 1744/24.04.2018 г.

гр. В.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                              

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА

 

при участието на секретаря Ани Динкова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 9722 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от Д.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Р.Р.Х., ЕГН **********, Г.С.Г., ЕГН **********, Н.Р.Г., ЕГН **********, А.Г.Х., ЕГН **********, „М.-М.” ООД, ЕИК *, Г.И.Н. и М.Д.Н., иск с правно основание чл. 76 ЗС за осъждането на ответниците да предадат на ищеца отнетото му по скрит начин владение върху част от поземлен имот с идентификатор * по КККР, с административен адрес: гр. В., бул. „Сл.” № *, повдигната в оранжев цвят на представената по делото скица от * г., касаеща собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор * по КККР, с приблизителна площ * кв. м. /дължина 22 м и ширина 1.90 м./, с граници: на север – бул. „Сл.”, на изток – ПИ с идентификатор *, на запад – ПИ с идентификатор *, ул. „А. С.” и частта от имот с пл. № * /неотразена на скицата/, на юг – ПИ с идентификатори *, * и *, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 75 ЗС за осъждане на ответниците да възстановят продължилото повече от шест месеца владение на ищеца, като му предадат гореописания имот. 

В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищецът Д.М.Д. излага, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. В., бул. „Сл.” № *, с идентификатор *. Твърди, че упражнява фактическа власт върху съседен на неговия имот, а именно стая с площ * кв. м. и дворно място * кв. м. Посочва, че на 11.07.2017 г. в негово отсъствие ответниците Р.Р.Х. и Г.С.Г. /собственици на съседния недвижим имот с административен адрес: гр. В., бул. „Сл.” № */ са преместили оградата и са нарушили владението му по скрит начин върху част от владения от него имот с приблизителна площ * кв. м. Твърди, че владее този имот от около 10 години /повече от 6 месеца/, поради което иска владението му да бъде защитено на основание чл. 75 ЗС. Предявява тези искове и по отношение на съпругите на посочените ответници, които също са собственици на посочения съседен имот. Твърди, че върху дворното място се извършва строеж, като на информационната табела като строител е посочен ответникът „М.-М.” ООД, поради което счита, че може да се направи предположение, че нарушеното владение е извършено чрез това лице, което владее/държи имота именно за собствениците Р.Р.Х., Г.С.Г., Н.Р.Г. и А.Г.Х.. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.

Ответниците Р.Р.Х., Г.С.Г., Н.Р.Г. и А.Г.Х., редовно уведомени, са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Поддържат становище за неоснователност на предявените искове. Излагат, че са собственици на имот, находящ се в гр. В., бул. „Сл.” № *. Твърдят, че ищецът не е собственик на съседния на собствения им имот, а именно УПИ * в ПИ *. Посочват, че притежаваният от него имот не граничи с техния, като между двата имота съществува такъв с административен адрес: гр. В., бул. „Сл.” № *. Твърдят, че този имот се владее от бащата на ищеца – М. П. Д., с който същите са сключили договор за наем за ползваната част от имота и плащат редовно уговорената наемна цена. Поддържат, че съседният им имот с идентификатор * всъщност представлява общинска частна собственост. Излагат, че през м. юли и м. август 2017 г. започнали фактическото строителство на новата сграда, като във връзка с обезопасяването на строителните дейности сключили договор за наем за временно ползване свободната и граничеща с техния имот ивица земя в имот, находящ се в гр. В., бул. „Сл.” № *, с бащата на ищеца – М.Д.. Последният им давал да ползват ток до захранването на обекта от „ЕН.-ПР.”. Не оспорват факта, че са заградили част от съседния имот по границата с техния, но поддържат, че за тези си действия заплащат наем. Твърдят, че през цялото време от закупуването на техния имот през 2005 г. до започването на строежа са били със съзнанието, че владелец на имота е бащата на ищеца, който по техни наблюдения го владеел непрекъснато. По изложените съображения молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

Ответниците „МИГ-МАРКЕТ” ООД, Г.И.Н. и М.Д.Н., редовно уведомени, са депозирали съответни отговори на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Поддържат становище, че от изложените в исковата молба твърдения не може да се установи пасивната им процесуална легитимация като ответници. По съществото на спора оспорват изцяло иска. Излагат, че „М.-М.” ООД е изпълнител по договор за строителство на жилищна сграда в УПИ *, кв. 1, *-ти м. р., бул. „Сл.” № *, гр. В., сключен на * г. със „С.С.” ООД. Във връзка със строителството на сградата строителната прощадка била оградена с временна ограда с цел обезопасяване, съгласно нормативните изисквания. За по-голямо удобство при изпълнението на строежа възложителят сключил договор за наем със собственика на съседния имот, находящ се на бул. „Сл.” № 175, за да ползва част от двора му, докато сградата се построи. Посочва, че ищецът твърди, че е собственик /владелец/ на имот, находящ се в гр. В., бул. „Сл.” № *. Този имот обаче не граничи със строителния обект, който „М.-М.” ООД изпълнява, поради което считат, че поставената временна ограда на строежа няма как да засяга ищеца. Твърдят, че същите по никакъв начин не са отнели или нарушили владението му по отношение на имота, за който същият претендира да е собственик и владелец. По изложените съображения молят предявените искова да бъдат отхвърлени.

В открито съдебно заседание ищецът се явява и представлява лично. Поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен.

Ответникът Г.Г. се явява лично. Счита предявеният иск за неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен

Ответниците „М.-М.“ ООД, М.Д.Н. и Г.И.Н. се представляват от адв. Р.Г., която поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена. В предоставения й от съда срок представя писмена защита.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 76 ЗС.

Предмет на доказване в производството е факта на упражняване на фактическа власт от страна на ищеца и факта на нарушението й от страна на ответниците.

Владението се дефинира от чл. 68 ЗС като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя лично или чрез другиго. Владението се характеризира основно с двата признака – упражняване на фактическа власт върху вещ /обективен - соrpus/ и това, че лицето което държи вещта, я държи като своя /субективен - animus/. Владението трябва да е постоянно, непрекъснато и несъмнено.

Владелческа защита представлява уредени от правото средства за възстановяване на владението като фактическо състояние. За да може владелецът да се обърне към съда за осъществяване на владелческа защита, то следва да е налице нарушаване /в т.ч. и отнемане като най-тежка форма на нарушение/ на владението.

Нарушение е всяко действие, което ограничава или изключва  фактическата власт на  владелеца, независимо от намерението на  последния или на нарушителя. Материално разгледано, нарушението цели да измени фактическото отношение, в което се намира сегашният владелец. Каквото и да е действие, което би намалило ползването на владелеца от вещта, изменя фактическото отношение и може да се счита за нарушение на неговото владение.

Съгласно разпоредбата на чл. 76 ЗС владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело.

Искът е процесуално допустим, доколкото същият е предявен в рамките на преклузивния шестмесечен срок, считано от датата на твърдяното нарушение – 11.07.2017 г. /исковата молба е депозирана в съда в същия ден/.

Ответник по иска е лицето, което е отнело владението. Искът се възприема като личен, има характера на деликт, защото предполага неправомерност и виновно действие. Ако нарушението е извършено чрез друго лице – ответник може да бъде както прекият нарушител, така и този, от чието име е извършено нарушението. В този смисъл неоснователни са възраженията на ответниците за недопустимост на производството, доколкото действително субективно право на ищеца е да реши срещу кои лица да насочи иска си с твърдения, че същите са нарушители. Нееднократно в производството /след получаване на делото по отвод и в първото проведено съдебно заседание на 26.02.2018 г./ съдът постави въпроса за процесуалната легитимация на страните в производството и ищецът заяви, че всички посочени от него ответниците са нарушили владението му, поради което и поддържа предявения срещу тях иск.

По делото не е спорно, че ищецът е собственик на съседния на процесния недвижим имот, находящ се в гр. В., бул. „Сл.“ № *, видно и от приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № *г. на нотариус Р. К., с рег. № * на НК, с район на действие – ВРС.

От представения по делото дружествен договор на „С. С.“ ООД, чиито съдружници са ответниците Г.С.Г., Р.Р.Х., се установява, че посочените двама ответника, както и ответниците Н.Р.Г. и А.Г.Х., са извършили непарична вноска, формираща част от капитала на дружеството, състояща се от вещно право на собственост върху следния съсобствен недвижим имот, притежаван от вносителите при равни квоти, а именно: УПИ с идентификатор *, находящ се в гр. В., бул. „Сл.“ № *.

Видно от договор за строителство от * г., сключен между „С. С.Й“ ООД /възложител/ и „М.-М.“ ООД /изпълнител/, последният /също ответник в производството/ се е задължил да извърши строителни и монтажни работи за изграждането на следния обект: Жилищна сграда в УПИ *, кв. 1, *-ти м.р., бул. „Сл.“ № *, гр. В..

Приет по делото е договор за наем от * г., сключен между М. П. Д. /наемодател/ и „С.С.“ ООД /наемател/, съгласно който наемодателят е отдал под наем на наемателя следния недвижим имот – част от дворно място, по границата на имот с адрес: гр. В., бул. „Сл.“ № * във връзка със строителство върху последния. Представени са РКО, удостоверяващи плащането на уговорената наемна цена за периода м. юли 2017 г. – м. декември 2017 г.

Не е спорно, а и ответниците в отговорите на исковата молба признават, че е поставена ограда, заемаща част от процесния имот с идентификатор * по КККР на гр. В..

За надлежната индивидуализация на заетата от оградата част от имота съдът служебно е допуснал съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която – инж. В.А. е посочил коректно нейната площ, разположение и граници. Служебно е изискана и скица на имота от СГКК – гр. В..

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетеля М. П. Д., баща на ищеца. Съгласно показанията, същият познава имота с административен адрес: гр. В., бул. „Сл.“ № *. Заявява, че съседният имот № 177 е собственост на сина му /има предвид ищеца/, като той му го дарил. Обяснява, че навремето имот № * останал празен и започнал да го владее. Правил оранжерии в него. Посочва, че от 30 г. обработва имота. След като махнал оранжериите, построил три стаи. Излага, че за същият този имот водил установителен иск срещу Общината, че той е собственик, но загубил делото. Описва сина си като болен човек, който търси пари и лъже, че владее вещта. Срамува се от ищеца, тъй като всичко, което той казва, е неистина. Обяснява, че му е направил една стая в имота, защото се разболял, имал психическо заболяване. Посочва, че е дал съгласие на „С. С.“ ООД да ползва за обезопасяване частта от имот № 175. Не си спомня точно на коя дата е поставена оградата в имота, било около средата на 2017 г. Не може точно да си спомни дали оградата е била направена преди сключването на договора с дружеството. Излага, че му е заплащано възнаграждение за ползваната част от имота, така както е уговорено между страните.

От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен материал съдът приема, че не може да бъде направен обоснован извод, че именно ищецът е владелец на имота, находящ се в гр. В., бул. „Сл.“ № *. Това негово твърдение се оборва именно от свидетелските показания на неговия баща, който не просто посочи, че от 30 г. владее и обработва имота и плаща данъци за него, но дори заяви, че много се срамува от действията на сина си и в частност от настоящото производство. Въпреки предоставената от съда възможност в две поредни съдебни заседания ищецът не доведе допуснатия му при режим на водене свидетел за установяване на обстоятелството, че същият е упражнявал фактическа власт върху имота, с намерение за своене /за установяване факта на владението/.

Действително при иска с правно основание чл. 76 ЗС няма изискване владението да е продължило за определен период от време. Подаването на декларация за собственост на имота пред Община В., Местни данъци и такси, и то след завеждане на настоящото производство обаче, не води до заключение, че ищецът е владял имота преди твърдяното нарушение от страна на ответниците.

Ето защо и само на това основание съдът приема, че ищецът не е материалноправно легитимиран да води настоящия иск, поради което същият е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая не е установен и фактът на извършено нарушение от страна на ответниците. Напротив. Налице е валиден договор за наем за процесната част, сключен с действителния владелец на вещта /бащата на ищеца/ преди датата на твърдяното нарушение – 11.07.2017 г. /договорът е от 07.07.2011 г./ с цел обезопасяване на извършваните строително-монтажни работи във връзка с предприетото в съседния имот строителство – изграждане на жилищна сграда. Представени са и доказателства за изпълнение на постигнатите уговорки, съгласно договора за наем. В този смисъл, дори да се приеме, че ищецът е владелец на имота, то предявеният иск отново би бил неоснователен /бащата на ищеца като съвладелец е отдал част от имота за временно и възмездно ползване, което изключва неправомерност в действията на ответниците/.

Останалите приети по делото доказателства съдът приема за неотносими по делото, поради което същите не следва да бъдат коментирани.

Предвид направените изводи за неоснователност на иска по чл. 76 ЗС, съдът приема, че следва да бъде разгледан и предявеният иск с правно основание чл. 75 ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 75 ЗС владението на недвижим имот, което е продължило повече от шест месеца, може да бъде защитавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок.

Искът е процесуално допустим, предявен е в преклузивния шестмесечен срок от нарушението.

С оглед всичко гореизложеното, съдът приема, че ищецът не проведе пълно и главно доказване на факта, че е владял непрекъснато процесния имот повече от 6 месеца, тоест, че същият необезпокоявано е упражнявал фактическа власт върху този имот, с намерение за своене, за което изрично му бе указана тежест на доказване.

Ето защо и както приема трайната съдебна практика, ако ищецът не докаже, че е владял в продължение на поне шест месеца преди нарушението, то същият не е материалноправно легитимиран и искът е неоснователен. Такъв именно е и настоящият случай.

Както се посочи, не е установено и наличие на действие от страна на ответниците, което да следва да се квалифицира като нарушение по смисъла на закона.

Ето защо този иск също следва да бъде отхвърлен.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:   

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Р.Р.Х., ЕГН **********, Г.С.Г., ЕГН **********, Н.Р.Г., ЕГН **********, А.Г.Х., ЕГН **********, „М.-М.” ООД, ЕИК *, Г.И.Н. и М.Д.Н., иск с правно основание чл. 76 ЗС за осъждането на ответниците да предадат на ищеца отнетото му по скрит начин владение върху част от поземлен имот с идентификатор * по КККР, с административен адрес: гр. В., бул. „Сл.” № *, повдигната в оранжев цвят на представената по делото скица от * г., касаеща собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор * по КККР, описана детайлно от вещото лице инж. В.А., както следва: процесната част от имота с идентификатор * е с площ * кв. м. /ширината е между 2 и 2.40 м./, попада в югоизточната част на имота и е с граници: от североизток – бул. „Сл.”, от югоизток – ПИ с идентификатор *, от югозапад – ПИ с идентификатор * и от северозапад – останалата част от ПИ с идентификатор *.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Р.Р.Х., ЕГН **********, Г.С.Г., ЕГН **********, Н.Р.Г., ЕГН **********, А.Г.Х., ЕГН **********, „М.-М.” ООД, ЕИК *, Г.И.Н. и М.Д.Н., иск с правно основание чл. 75 ЗС за осъждане на ответниците да възстановят продължилото повече от шест месеца владение на ищеца, като му предадат следния недвижим имот, а именно: част от поземлен имот с идентификатор * по КККР, с административен адрес: гр. В., бул. „Сл.” № *, повдигната в оранжев цвят на представената по делото скица от 02.01.2018 г., касаеща собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор * по КККР, описана детайлно от вещото лице инж. В.А., както следва: процесната част от имота с идентификатор * е с площ * кв. м. /ширината е между 2 и 2.40 м./, попада в югоизточната част на имота и е с граници: от североизток – бул. „Сл.”, от югоизток – ПИ с идентификатор *, от югозапад – ПИ с идентификатор * и от северозапад – останалата част от ПИ с идентификатор *.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                    

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: