№ 480
гр. Благоевград, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
С. Г. ИКОНОМОВА
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20251200500733 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от И. П. Г., ЕГН **********, и
П. И. Г., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес *********, двамата
действащи чрез пълномощник адвокат Д. С. Б. – Б., против Решение № 58 от
28.02.2025 г., постановено по гр. д. № 889 от 2024 г. по описа на Районен съд -
Гоце Делчев.
С обжалваното решение № 58 от 28.02.2025 г., постановено по гр. д. №
889 от 2024 г., съдът Е РАЗПРЕДЕЛИЛ ПОЛЗВАНЕТО на следния имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 53326.501.155 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на *********, одобрени със Заповед № РД18-39 от
01.02.2024 година на Изпълнителен директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър, с площ за имота от 583 квадратни метра с
административен адрес на имота: *********, трайно предназначение на
територията- урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване: до
10 метра, предишен идентификатор - няма, при съседи за имота :имот с
идентификатор 53326.501.156, имот с идентификатор 53326.501.154, имот с
идентификатор 53326.501.1060, имот с идентификатор 53326.501.158, по нот.
1
акт за собственост представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
представляващ парцел VI за имот с планоснимачен № 155 от квартал 7 по
плана на *********, с площ за парцела от 583 квадратни метра, утвърден със
Заповед № 9 от 1999 година на Кмета на Общината, при съседи за имота
:улица, УПИ 5 -158 - собственост на Ц.П., УПИ парцел 7 -154 - собственост на
И.Г., УПИ парцел 11-156 - собственост на 1 Н.Г.М., и на СГРАДА с
идентификатор имот 53326.501.155.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на *********, одобрени със Заповед № РД18-39 от 01.02.2024 година
на Изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри
засягащо сградата - 03.07.2024 година, с административен адрес на сградата:
*********, която сграда е разположена в с имот с идентификатор
53326.501.155 по кадастралната карта и кадастралните регистри на *********,
със застроена площ за сградата 84 квадратни метра, брой етажи - 2,
предназначение -жилищна сграда еднофамилна, брой самостоятелни обекти в
сградата няма данни, стар идентификатор - няма, номер по предходен план -
няма, като е ПРЕДОСТАВИЛ целия имот за ползване на съсобственика З. П.
Р., ЕГН **********, с адрес с. *********, ул. „*********“ № 7, общ.
*********, и е ОСЪДИЛ съсобственика З. П. Р., ЕГН **********, с адрес
с.*********, ул. „*********“ № 7, общ. ********* да заплаща на
съсобственика И. П. Г., ЕГН **********, с адрес ********* обезщетение за
ползването на неговата 1/2 идеална част в размер на 200,00 лева на месец,
считано от влизане в сила на решението, докато трае така разпределеното
ползване или се променят обстоятелствата, при които е постановено.
С постановения първоинстанционен съдебен акт разглеждащия делото
съдебен състав се е произнесъл и по отношение на разноските.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от И. П. Г.,
ЕГН **********, и П. И. Г., ЕГН **********, двамата действащи чрез
пълномощник адвокат Д. С. Б. – Б.. Жалбоподателите считат постановения
съдебен акт за неправилен, постановен при неправилно прилагане на
материалния и процесуалния закон. Сочат, че решението противоречи на чл.
32, ал. 2 от ЗС и развиват съображения в тази насока. Твърдят, че при
произнасянето си по иска за разпределение ползването на имота съдът
правилно е установил за процеса наличие на съсобственост между ищеца П.
И. Г. и ответника З. Повлова Р. и дяловете от по 1/2 ид.ч. от него на основание
наследство и давностно владение, за което е съставен Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 24, том I, рег. № 338, дело № 6 от 12.01.2023
г. по описа на нотариус В.Б. по реда на чл. 583, ал. 2 от ГПК. Сочат, че е
доказан и фактът, че ищецът И. П. Г. има запазено право на ползване върху 1/2
ид.ч. от имота в т. 2 от Нотариален акт за дарение № 68, том V, рег. № 7981,
дело № 839 от 17.08.2023г. по описа на нотариус В.Б..
Твърдят още, че в противоречие със закона и заключението на експерта,
съдът е определил ползването на поземления имот само от единия
съсобственик с формален мотив за неговото фактическо състояние и
2
предназначение.
Сочат още, че ищците са заявили искане за определяне ползването и на
двуетажна жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор 53326.501.155.1,
в която е обособено жилище на две нива, а в с.з. на 31.01.2025 г. същите, чрез
процесуалния си представител са заявили по същество, че желаят да им бъде
предоставена за ползване спалня от 11.07 кв. и спалня от 11.15 кв.м., както и
складово помещение в приземния етаж (в червено) с WC и банята,
разположени на същото ниво. Твърдят, че становището на ищците съвпада с
мнението на ответницата относно начина за ползването на отделните
помещения, както и че фактическото ползване от ищцата до настоящия
момент включва кухнята, една стая и санитарния възел на второто ниво.
Сочат, че при това положение за съда липсва пречка ползването на жилището
на 2 нива, включващо 2 складови помещения, баня и WC на 1 ниво и кухня, 4
стаи и баня с WC на 2 ниво да се разпредели между двамата съсобственика,
при данни от заключението и установените данни за фактическото му
ползване до момента.
Молят да бъде постановено решение, с което да бъде отменено изцяло
Решение № 58 от 28.02.2025 г., постановено по гр.д. № 889 от 2024 г. по описа
на Районен съд - Гоце Делчев, като неправилно, като вместо него бъде
постановено ново при реално разпределение ползването на процесния имот
между страните, а при условията на евентуалност, да бъде върнато делото за
ново произнасяне с указания по прилагане на закона. Претендират се
направените разноски пред първата и настоящата инстанция.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия.
Окръжен съд Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите
на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира
следното:
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен
състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.
Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за
съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции,
поради което е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният
съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за
интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна
материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. №
3
1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Решението е неправилно.
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба от П. И. Г.
и И. П. Г., двамата от гр.С., против З. П. Р. от с.*********, обл. Благоевград.
На основание чл. 32, ал. 2 от ЗС искат да бъде допуснато разпределение на
ползването на: празно дворно място на Поземлен имот с идентификатор
53326.501.155 КККР на с. *********, общ. Гърмен, обл. Благоевград,
одобрени със Заповед № РД-18-39 от 01.02.2024 г. на Изпълнителен директор
на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с площ за имота от 583 кв.м.
с административен адрес на имота: с. *********, общ. *********, трайно
предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване /до 10 /десет метра/, предишен идентификатор няма, при
съседи за имота: имот с идентификатор 53326.501.156, имот с идентификатор
53326.501.154, имот с идентификатор 53326.501.1060, имот с идентификатор
53326.501.158, по нот. акт за собственост представляващ Урегулиран поземлен
имот представляващ парцел VI за имот с планоснимачен № 155 от квартал 7
по плана на с. *********, *********, с площ за парцела от 583 кв.м., утвърден
със Заповед № 9 от 1999 г. на Кмета на Общината, при съседи за имота: улица,
УПИ 5 -158 - собственост на Ц.П.,УПИ парцел 7 -154 - собственост на И.Г.,
УПИ парцел 11-156 - 1 собственост на Н.Г.М., при квоти както следва: за
първия ищец 1/2 (една втора) идеална част от дворното място и за ответницата
1/2 (една втора) идеална част от дворното място; и на СГРАДА с
идентификатор имот 53326.501.155.1 по КККР на с. *********, общ.
*********, одобрени със Заповед № РД-18-39 от 01.02.2024 г. на
Изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри
засягащо сградата - 03.07.2024 г., с административен адрес на сградата: с.
*********, общ. *********, която сграда е разположена в имот с
идентификатор 53326.501.155 по КККР на с. *********, общ. *********, със
застроена площ за сградата 84 кв.м., брой етажи - 2 (два), предназначение -
жилищна сграда еднофамилна, брой самостоятелни обекти в сградата няма
данни, стар идентификатор - няма, номер по предходен план няма, при квоти
както следва за първия ищец 1/2 (една втора) идеална част и за ответницата
също 1/2 (една втора) идеална част от жилищната сграда.
Твърди се от ищците, че страните са в родствени връзки, първият ищец е
племенник на ответницата по бащина линия, а втория ищец е неин брат. С
нотариален акт № 24, том 1, рег.№338, дело № 6/2023 г. по описа на нотариус
В.Б., ********* вторият ищец и ответницата са признати за собственици на
основание наследство и давностно владение при равни дялове на процесните
недвижими имоти. С нотариален акт № 68, том 5, per. № 7981, дело №
839/2023 г. по описа на нотариус В.Б., ********* вторият ищец дарил на
първия ищец собствената си 1/2 идеална част от процесния имот, като си
запазил правото на ползване на имота до края на живота си. Ответницата
ползва по-голяма част от дворното място и жилищната сграда. Страните не
4
могат да се разберат относно ползването на съсобствения им недвижим имот,
поради което е предявен иска.
Правното основание на предявеният иск е по чл. 32, ал. 2 от ЗС.
В срока по чл. 131 и сл. от ГПК ответницата е представила отговор, в
който е заявила, че към момента имотът се ползва както от ищците, така и от
нея. Никога не е възпрепятствала ищците, но поради влошени лични
отношения, съжителството в едно жилище е почти немислимо. При всяко
посещение в имота двамата ищци създавали напрежение, нападали я
вербално, като след последния скандал, в който я въвлекли, се е наложило да
потърси помощ в болнично заведение.
Сочи, че тя винаги е живяла в имота и го ползва като основно жилище,
докато ищците използват същия като ваканционен имот.
Моли да се постанови решение, по силата на което тя да ползва имота
изцяло, като заплаща на ищците справедлива част от пазарен наем.
Районният съд е приел изложеното в отговора на исковата молба като
направено възражение от страна на ответницата по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Окръжен съд Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите
на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира
следното:
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен
състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.
Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за
съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции,
поради което е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на
императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР
1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Решението е неправилно.
Производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС е насочено към разрешаване на
спорове между съсобственици относно начина на ползване и управление на
общата вещ. Основното правило, от което се ръководи съдът при
постановяване на своето решение, което по своя характер е акт на съдебна
администрация, е при спазване обема на правата на всеки съсобственик да
5
бъде дадена възможност за реално ползуване на съсобствената вещ. Според
чл. 32, ал. 1 от ЗС „общата вещ се използва и управлява съгласно решението
на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ”.
Следователно въпросите относно ползването и управлението на
съсобствената вещ се решават от мнозинството съсобственици, изчислявано
не според броя им, а според притежаваните от тях идеални части. Според ал. 2
на същия член, когато не може да се образува мнозинство или ако решението
на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и
да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е
нужно, назначава управител на общата вещ.
В производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС не се решават спорове за
собственост между страните, а само им се оказва съдействие за определяне
начина на ползването на общата вещ, с оглед на което производството не се
определя като спорно и исково, а като спорна съдебна администрация. В него
съдът не осъществява правораздаване и не решава правен спор, а замества
липсващото мнозинство от съсобственици и постановява това, което то е
следвало да реши с оглед най-целесъобразното използване на общата вещ.
Разпределението на ползването на процесната вещ между страните е
предоставено на безспорното установяване на съсобствеността между тях.
Съобразно съдебната практика и в тази връзка и постановено
Тълкувателно решение № 13/10.04.2013 г. по т.д. № 13/2012 г. на ОСГК на
ВКС, характерът и целта на производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС не налагат
отклонение от процесуалните правила на общия исков процес, съгласно които
съдът поначало дължи разглеждане на всички възражения и доводи на
страните относно въпросите, които са от значение за решаването на делото.
Целта на производството е да се замести решението на мнозинството
(липсващо такова или вредно за общата вещ), чрез постановено от съда
разпределяне на ползването, което да е съобразено в най-пълна степен с
действителните права на страните в съсобствеността, и което да дава
възможност на съсобствениците за най-целесъобразно използване на вещта. В
това производство съдът във всички случаи изследва дали е налице
съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността.
Поради това няма основание да се откаже на страните именно в рамките на
това производство да бъдат разгледани всички техни възражения и доводи,
относими към предмета на делото, включително възраженията им относно
правата им в съсобствеността, представляващи по съществото си
преюдициални спорове за собственост. С разглеждането на тези възражения в
рамките на производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС, а не в отделно производство
по иск за собственост (където се търси друг вид съдебна защита), в най-голяма
степен би се постигнала целта на закона - разпределяне на ползването на
вещта, което да е съобразено с действителните права на страните в
съсобствеността върху нея.
Но в случая не може да се приеме, че искане по чл. 31, ал. 2 от ЗС е
свързано с фактите и обстоятелствата на настоящия иск. В полза на
6
съсобствениците, лишени от възможността да използват общата вещ, законът
в чл. 31, ал. 2 ЗС е предвидил субективното право да претендират
обезщетение за ползата, от която са лишени, считано от деня на писменото
поискване. За да възникне задължението за заплащане на обезщетение от
страна на съсобственика, който чрез лично ползване лишава другите
съсобственици от възможността да ползват и те общата вещ, законът изисква
само едно условие - писмено поискване. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2
от ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му
съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащането на
обезщетение. По своята същност писменото искане по чл. 31, ал. 2 ЗС
представлява едностранно волеизявление на съсобственика, че иска за в
бъдеще да получава обезщетение за това, че е лишен от ползването.
Цитираното от районния съдия решение № 72/15.07.2015 г. по гр. д. №
553/2015 г., ІІ г. о. на ВКС не е в смисъла, който е посочен, а именно че следва
да се приеме, че искането за реално ползване обхваща и искането за парично
компенсиране при предоставяне за ползване на част от имота, неотговаряща
на правата в съсобствеността, като затова приема, че в рамките на
производството по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът следва да определи и дължимото
парично обезщетение, равняващо се на гражданските плодове за частта от
имота, която съсобственикът не може да ползва съразмерно на дела си.
Напротив, в цитираното решение се сочи, че ако с исковата молба не е
заявено, че „при невъзможност за предоставяне на реално ползване“,
съсобственикът желае разпределението да се извърши, чрез заплащане на
парично обезщетение за ползването, от което е лишен, съдът няма право да се
произнася служебно. Това означава възможност за предявяване на такъв иск в
отделно производство или в това по чл. 32, ал. 2 от ЗС, но не и че искането за
присъждане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС се съдържа имплицитно в
претенцията по чл. 32, ал. 2 от ЗС. Процесуално легитимиран да предяви такъв
иск се явява съсобственикът, който е лишен от възможността да ползва вещта.
Тоест в случая изобщо не е следвало районният съдия да приеме, че е
надлежно сезиран да се произнесе по такова искане, още повече че същото не
може да бъде предявено като възражение, а следва да се предяви като иск,
което води до задължението да отговаря на изискванията на чл. 127 и сл. от
ГПК и съответно заплащане на дължима държавна такса.
Всички съсобственици и носители на ограниченото вещно право на
ползване следва да участват в производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС, тъй като
са необходими другари. В настоящия случай в производството са участвали
всички правно легитимирани страни.
Производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС е насочено към разрешаване на
спорове между съсобственици относно начина на ползуване и управление на
общата вещ. Основното правило, от което се ръководи съдът при
постановяване на своето решение, което по своя характер е акт на съдебна
администрация, е при спазване обема на правата на всеки съсобственик да
бъде дадена възможност за реално ползуване на съсобствената вещ.
7
Предвид констатираните факти в хода на развилите се производства,
съдът възприема, че в хода на провелото се пред първоинстанционния съдебен
състав съдебно дирене е установена в пълнота относимата към разглеждания
случай фактология.
Ищецът И. Г. и ответницата са брат и сестра, а ищецът П. Г. е син на
ищеца И. Г. и племенник на ответницата.
С нотариален акт № 24 , том 1, рег. № 338, дело № 6/12.01.2023 г. по
описа на нотариус В.Б., *********, вписан в Службата по вписванията
********* с дв.вх.р. 105, вх.р.105 от 12.01.2023 г., акт 67, том 1, дело № 70,
парт. № 81452, 81493, ищецът И. Г. и ответницата З. Р. са били признати за
собственици на основание наследство и давностно владение при равни дялове
върху процесния недвижим имот, представляващ Урегулиран поземлен имот,
представляващ парцел VI за имот с планоснимачен № 155 от квартал 7 по
плана на с. *********, общ. *********, с площ за парцела от 583 кв.м.,
утвърден със Заповед № 9 от 1999 г. на Кмета на Общината, при съседи за
имота: улица, УПИ 5 -158 - собственост на Ц. Пулева, УПИ парцел 7 -154 -
собственост на И.Г., УПИ парцел 11-156 - собственост на Н.Г.М., ведно с
построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ
от 84 кв.м.
С нотариален акт № 68, том 5, рег. № 7981, дело № 839 от 17.08.2023 г.
по описа на нотариус В.Б., гр. Гоце Делчев, вписан в Службата по вписванията
********* с дв. вх.рег. № 3627, вх.р.№3627 от 17.08.2023 г., акт № 21, том 16,
дело № 3064, партидна книга № 81452 и 81453, ищецът И. Г. дарил на сина си
П. Г. същия недвижим имот, като си запазил правото на ползване върху имота
до края на живота си.
След одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
*********, обл. Благоевград имотът представлява: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 53326.501.155 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. *********, общ. *********, одобрени със Заповед № РД-18-39
от 01.02.2024 г. на Изпълнителен директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър, с площ за имота от 583 кв.м. с административен
адрес на имота: с. *********, общ. *********, трайно предназначение на
територията- урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване: до
10 метра, предишен идентификатор - няма, при съседи за имота: имот с
идентификатор 53326.501.156, имот с идентификатор 53326.501.154, имот с
идентификатор 53326.501.1060, имот с идентификатор 53326.501.158; 2.
СГРАДА с идентификатор имот 53326.501.155.1по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. *********, общ. *********, одобрени със
Заповед № РД-18-39 от 01.02.2024 г. на Изпълнителен директор на Агенция по
геодезия, картография и кадастър,последно изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри засягащо сградата - 03.07.2024 г., с
административен адрес на сградата: с. *********, общ. *********, която
сграда е разположена в имот с идентификатор 53326.501.155 по кадастралната
8
карта и кадастралните регистри на с. *********, общ. *********, със
застроена площ за сградата 84 кв.м., брой етажи - 2, предназначение -
жилищна сграда (еднофамилна), брой самостоятелни обекти в сградата няма
данни, стар идентификатор -няма, номер по предходен план - няма.
По делото е назначена съдебно - техническа експертиза, към която
вещото лице е представило един вариант на разпределение на ползването на
дворното място, поради разположението на жилищната сграда в имота,
подхода към двора и къщата и равните права на страните. Вариантът
предвижда източната част от поземления имот, с площ от 211,83 кв.м., от
които жилищна сграда със застроена площ от 101,14 кв.м. и празно дворно
място от 110,69 кв.м., защриховани със зелен цвят да са за общо ползване от
страните по делото. От останалата част от имота, с площ от 371,17 кв.м., се
образуват два равни дяла с площ от по 185,585 кв.м.
Предложен е един вариант за разпределението на ползването на
жилищната сграда, предвиждащ: 1. По отношение на първия етаж: Антрето,
отбелязано под № 1, с полезна застроена площ от 20,64 кв.м., защриховано със
зелен цвят на приложеното архитектурно разпределение да е за общо
ползване. От останалата част от етажа се оформят два дяла за ползване, както
следва: Дял първи, защрихован с червен цвят на приложеното архитектурно
разпределение, с брутна полезна застроена площ от 23,58 кв.м., включващ: -
Склада, отбелязан под № III, с полезна застроена площ от 20,88 кв.м.; - Банята,
отбелязана под № IV, с полезна застроена площ от 1,64 кв.м.; - Тоалетната,
отбелязана под № V, с полезна застроена площ от 1,06 кв.м.; Дял втори,
защрихован със син цвят на приложеното архитектурно разпределение,
представлява склада, отбелязан под № II, с полезна застроена площ от 20,60
кв.м. По отношение на втория етаж: Терасата, отбелязана под № 1, с полезна
застроена площ от 8,17 кв.м., входното предверие, отбелязано под № II, с
полезна застроена площ от 4,77 кв.м. и хола, отбелязан под № III, с полезна
застроена площ от 17,76 кв.м., защриховани със зелен цвят на приложеното
архитектурно разпределение, да са за общо ползване. От останалата част от
етажа се оформят два дяла за ползване, както следва: Дял първи, защрихован с
червен цвят на приложеното архитектурно разпределение, с брутна полезна
застроена площ от 21,12 кв.м., включващ: - Спалнята, отбелязана под № IV, с
полезна застроена площ от 11,07 кв.м.; - Кухнята, отбелязана под № VII, с
полезна застроена площ от 10,05 кв.м.; Дял втори, защрихован със син цвят на
приложеното архитектурно разпределение, с брутна полезна застроена площ
от 25,77 кв.м., включващ: - Спалнята, отбелязана под № V, с полезна застроена
площ от 11,15 кв.м.;- Банята, отбелязана под № VI, с полезна застроена площ
от 3,47 кв.м.; - Спалнята, отбелязана под № VIII, с полезна застроена площ от
11,15 кв.м.
Вещото лице отбелязва, че по аналогичен начин могат да се оформят
още два варианта за разпределяне на ползването на жилищната сграда, като:
Спалнята, отбелязана под № V и банята, отбелязана под № VI на втория етаж
се комбинира с която и да е една от другите две стаи от втория етаж и склада,
9
защрихован в синьо на първия етаж. Оставащите две стаи от втория етаж се
комбинират с помещенията, защриховани в червено на първия етаж.
Към заключението вещото лице е приложило скици за предвиденото
разпределение на дворното място и жилищната сграда.
Вещото лице посочва, че предвид минималните разлики в полезните
застроени площи, както на двата склада на първия етаж, така и на четирите
стаи на втория етаж, при евентуално желание на страните по делото, в
съдебно заседание, може да се приеме вариант за разпределение на ползването
на жилищната сграда, различен от предложения.
Заключението на вещото лице е прието в този вид, като не е оспорено от
страните и не е поискано от тях да се извърши друго разпределение на
ползването съобразно фактическото ползване от страна на ответницата на
определени помещения.
Изготвена е и експертиза за определяне на пазарния наем на имота,
неправилно допусната от първоинстанционния съд.
По делото са разпитани като свидетели М.Х. - Г.а - съпруга на втория
ищец, Н.Тр. - първа братовчедка на И. Г. и З. Р. и И.Т. – дъщеря на
ответницата.
Според свидетелите, ангажирани от ищците, в процесния имот са
живеели родителите на И. Г. и З. Р.. След смъртта на съпруга си и З. Р. е
отишла да живее там. Тя живее постоянно в имота, а семейството на И.
използвало имота като ваканционен такъв – за почивки. Помежду им нямало
проблеми относно ползването на имота до преди около година. Дори
ответницата съдействала при подготвянето на документите, с които И. дарил
своя дял своя дял от мота на сина си. След дарението обаче, ответницата
демонстрирала с поведението си, че ищците са нежелани в имота, както и им
забранила да влизат и използват кухнята. Според двете свидетелки жилището
може да се ползва едновременно от ищците и ответницата. Според
свидетелката Х.-Г.а ответницата винаги е търсила повод за конфликт, а от
страна на ищците се избягвал такъв.
Според свидетелката Т. няма конфликт между ищците и ответницата, но
има такъв с М. Г.а, съпругата на И. Г.. Същата в показанията си сочи, че
ответницата З. П. Р. ползва кухнята и стаята срещу кухнята, което е
съобразено в представеното разпределение на изготвената съдебно –
техническа експертиза и е защриховано в червен цвят.
Свидетелката Т., ангажирана от ответницата, също заявява, че в имота са
живеели родителите на майка й. След смъртта на баба й само майка й останала
да живее в имота, а ищците отсядат там по-рядко, на почивка. Отношенията
между тях и майка й са обтегнати. При всяко отИ.е на ищците имало скандали
с крясъци. Скандалите са били предизвиквани от ищците, като катализатор е
може би М.. Счита, че жилището не може да се ползва едновременно от
страните поради непрекъснатите конфликти, а и тъй като е еднофамилно –
10
няма две бани, на долния етаж е само тоалетна. Има помещение, което някога
е било баня, но сега е складово помещение.
От представените по делото актове за собственост и родствени
отношения се установява, че съдът правилно е възприел процесуалната и
материална легитимация на страните като носители на права върху
недвижимите имоти (поземлен имот и самостоятелен обект - сграда), спрямо
които се иска разпределение на ползването. От така възприетите документи,
удостоверяващи права върху спорещите, съдът правилно е приел че първият
ищец и въззиваем притежава 1/2 идеални части от поземления имот, както и
въззивникът – 1/2 идеални части от него, а вторият ищец е носител на правото
на ползване за първата половина - собственост на И. П. Г..
В контекста на горното разпределението на ползването на процесния имот с
находящата се в него сграда следва да бъде допуснато, като реализацията му
спрямо поземления имот и сградата в него е нужно да се направи по
приложената скица към съдебната екпертиза, която страните са възприели
като единствено възможна и не са поискали изготвяне на други подобни
близки по характер варианти, съобразно изложеното като възможности от
вещото лице в открито съдебно заседание. Правилно и обосновано е отчетено,
че вариантът се явява единствената опция, която е възможна в техническо
отношение, давайки максимално съответствие до фактическото положение в
обекта и предоставя равни по размер дялове за ползване за двете страни. При
съобразяване коя част от имота на кой да се предостави се установява от
свидетелските показания, че ответницата използва кухнята на втория етаж, за
която се сочи в свидетелските показания, че „ответницата е забранила на
ответниците да влизат в нея“, както и една от спалните, като и двете
помещения попадат в Дял първи, защрихован с червен цвят на приложеното
архитектурно разпределение към съдебно – техническата експертиза. В този
смисъл съдът приема, че делът, който е най- целесъобразно да бъде
предоставен на ответницата е точно този дял, а именно Дял първи,
защрихован с червен цвят. Следователно на ищците и по – точно на
притежаващия правото на ползване И. П. Г. следва да се предостави в дял Дял
втори, защрихован в син цвят. Източната част от поземления имот, с площ от
211,83 кв.м., от които жилищна сграда със застроена площ от 101,14 кв.м. и
празно дворно място от 110,69 кв.м., защриховани със зелен цвят следва да са
за общо ползване от страните по делото
Поради подробно изложените съображения настоящият съдебен състав следва
да отмени изцяло Решение № 58 от 28.02.2025 г., постановено по гр. д. № 889
от 2024 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев, и да се произнесе по
същество по предявения иск по чл. 32, ал. 2 от ГПК като реално разпредели
ползването на процесните имоти съобразно заключението на вещото лице
инж. К.С. по назначената съдебно-техническа експертиза.
По разноските:
В съдебното производство, завършило с положително решение по чл.
11
32, ал. 2 от ЗС, страните понасят такава част от разноските, включващи
заплатените държавни такси и възнагражденията за вещи лица, която
съответства на правата им в съсобствеността, докато платените хонорари за
адвокат остават за всяка страна в обема, в който ги е направила. Този извод
произтича именно от характера на процедурата по чл. 32, ал. 2 от ЗС като
такава на спорна съдебна администрация, наложена поради невъзможността
съсобствениците да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или
заради вредността на решение на мнозинството за вещта (вж. Определение №
389/08.10.2010 г. по ч. гр. д. № 293/10 г., ІІ г. о. на ВКС и Определение №
62/26.03.2015 г. по гр. д. № 4351/14 г., ІІ г. о. на ВКС).
Общият размер на разходите за държавна такса (50,00 лв. за първа
инстанция и 25,00 лв. за въззивното производство, като съдът констатира, че
неправилно е определена дължимата държавна такса от районния съд) и за
съдебно – техническа експертиза (500,00 лв.), направени по настоящото дело,
възлиза на 575,00 лв. От тях ищецът е заплатил 562,50 лв. Заплатената от
ответника сума за изготвяне на съдебно – оценителна експертиза не касае
настоящото производство на съдебна администрация и следва да остане в
тежест на лицето, внесло сумата. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ответникът дължи на ищците възстановяването на съдебни разноски от 275,00
лв. и следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд –
Благоевград невнесената част от дължимата държавна такса в размер на 12,50
лв., тъй като и ищците са внесли останата част от 12,50 лв.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд - Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 58 от 28.02.2025 г., постановено по гр. д. № 889 от
2024 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, между И. П. Г., ЕГН
**********, П. И. Г., ЕГН **********, двамата с адрес гр. С., ж. к. „*********
и З. П. Р., ЕГН **********, с адрес *********, ползването на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 53326.501.155 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на *********, одобрени със Заповед № РД18-39 от
01.02.2024 година на Изпълнителен директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър, с площ за имота от 583 квадратни метра с
административен адрес на имота: *********, трайно предназначение на
територията- урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване: до
10 метра, предишен идентификатор - няма, при съседи за имота :имот с
идентификатор 53326.501.156, имот с идентификатор 53326.501.154, имот с
идентификатор 53326.501.1060, имот с идентификатор 53326.501.158, по нот.
акт за собственост представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
представляващ парцел VI за имот с планоснимачен № 155 от квартал 7 по
12
плана на *********, с площ за парцела от 583 квадратни метра, утвърден със
Заповед № 9 от 1999 година на Кмета на Общината, при съседи за имота
:улица, УПИ 5 -158 - собственост на Ц.П., УПИ парцел 7 -154 - собственост на
И.Г., УПИ парцел 11-156 - собственост на 1 Н.Г.М., и на СГРАДА с
идентификатор имот 53326.501.155.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на *********, одобрени със Заповед № РД18-39 от
01.02.2024 година на Изпълнителен директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри засягащо сградата - 03.07.2024 година, с
административен адрес на сградата: *********, която сграда е разположена в
с имот с идентификатор 53326.501.155 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на *********, със застроена площ за сградата 84
квадратни метра, брой етажи - 2, предназначение -жилищна сграда
еднофамилна, брой самостоятелни обекти в сградата няма данни, стар
идентификатор - няма, номер по предходен план -няма, съобразно варианта,
показан на скиците, представляващи Приложение към заключението на
назначената по делото съдебно - техническа експертиза, изпълнена от вещото
лице инж. К.С., при което:
- на И. П. Г., ЕГН **********, с адрес *********, и З. П. Р., ЕГН
**********, с адрес *********, се предоставя за съвместно ползване частта от
посочения поземлен имот, оцветена в зелен цвят;
- на И. П. Г., ЕГН **********, се предоставя за индивидуално ползване
частта от същия поземлен имот, оцветена в син цвят;
- на З. П. Р., ЕГН **********, се предоставя за индивидуално ползване
частта от поземления имот, оцветена в червен цвят.
СКИЦИТЕ, представляващи Приложение към заключението на вещото
лице инж. К.С. по назначената съдебно-техническа експертиза (л. 39, 40,41 от
гр. д. № 889/2024 г. по описа на РС – Гоце Делчев), са приподписани от
докладчика на I-ви въззивен състав на Окръжен съд - Благоевград и са
неразделна част от настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА З. П. Р., ЕГН **********, с адрес *********, да заплати на
П. И. Г., ЕГН **********, и И. П. Г., ЕГН **********, двамата с адрес
*********, сума в размер на 275,00 лв., представляваща половината от
сторените съдебни разноски.
ОСЪЖДА З. П. Р., ЕГН **********, с адрес *********, да заплати по
сметка на Окръжен съд – Благоевград сума в размер на 12,50лв.,
представляваща невнесена в пълен размер държавна такса във въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14