№ 21025
гр. София, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря М. З.
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110124948 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 247а ТЗ, във вр. с
чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба с вх.№142203/29.04.2024 г.
на И. Ц. В., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, чрез своя пълномощник- адв.
М. Ш., срещу ,,СЪНВИЖЪН‘‘ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, бул. ,,България‘‘ №150, б.к-с ,,Градски хали‘‘, ет.2,
офис 209-210, представлявано от Т. А.- Изпълнителен директор.
В исковата молба се твърди, че И. Ц. В. е собственик на 833 бр. поименни
акции от капитала на ,,СЪНВИЖЪН‘‘ АД, който е на стойност 50 000 лв. и е
разпределен на 50 000 акции с номинална стойност 1 лв. всяка от тях. Ищецът
посочва, че за 2020 г. дружеството е разпределило дивидент в размер на
950 000 лв., от които 15 827 лв., дължими на ищеца; за 2021 г.- в размер на
521 000 лв., от които 8 679,86 лв. се дължат на ищеца и за 2022 г.- в размер на
677 000 лв., от които дължимият дивидент на ищеца възлиза на 11 278,82 лв.
Сочи се, че на 04.01.2024 г. ответниковото дружество е превело по банковата
сметка на ищеца сума в размер на 6 665 лв. с посочено основание за плащане
,,дивидент‘‘, с което съобразно правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД е погасил
частично най-старото си задължение, а именно- това за 2020 г, като остава
неплатена част в размер на 9162 лв.
Съгласно чл. 41, ал.4 от устава на ,,СЪНВИЖЪН‘‘ АД дивидентът следва
да бъде изплатен в 3-месечен срок от провеждането на общото събрание на
акционерите, на което е гласуван, поради което ответното дружество е
изпаднало в забава в плащането на дължимите главници, считано от датата на
изтичане на предвидения 3-месечен срок. Сочи се, че общото събрание се е
1
провело на 16.04.2021 г., на 18.04.2022г. и на 18.04.2023 г. в рамките на
процесния период. Ищцовата страна твърди, че въпреки определения в устава
срок за плащане на дивидента е отправила два пъти покана (покана от
09.04.2021 г. и покана от 15.12.2023 г.) до ответното дружество за изплащане
на дължимия размер от разпределените дивиденти за 2020 г., 2021 г., 2022 г,
като обаче освен гореописаното плащане в размер на 6 665 лв. друго
изпълнение не е последвало от ответната страна.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумите, както следва:
9162,00 лв., представляваща неплатената част от задължението за дивидент за
2020 г., сумата от 8 679,86 лв.- дължим дивидент за 2021 г. и сумата от
11 278,82 лв.- дължим дивидент за 2022 г., ведно със законната лихва върху
претендираните главници, считано от датата на подаването на исковата молба
до окончателното плащане. Освен това на основние чл.86 ЗЗД е направено
искане за изплащане на мораторна лихва в общ размер на 7 828,64 лв., както
следва: сумата от 4 748,21 лв.- мораторна лихва за периода от 17.07.2021 г. до
29.04.2024 г. върху дивидента за 2020 г.; сумата от 1 879,64 лв.- мораторна
лихва за периода от 19.07.2022 г. до 29.04.2024 г върху дивидента за 2021 г.;
сумата от 1 200,79 лв.- мораторна лихва за периода от 19.07.2023 г. до
29.04.2024 г. върху дивидента за 2022 г. Освен това, ищецът претендира
направените съдебни разноски по делото, като в тази връзка прилага списък
на разноските по чл.80 ГПК, който включва заплатената държавна такса и
платеното адвокатско възнаграждение. В исковата молба е посочена банкова
сметка на ищеца, съгласно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, след
като съобщението от 11.06.2024 г. е било надлежно изпратено и връчено на
ответната страна на 21.06.2024 г.
На 19.09.2024г. ответникът депозира молба с вх.№ 295077 за спиране на
делото по взаимно съгласие на страните с оглед започналото погасяване на
претендираните от ищеца суми съгласно чл.229, ал.1, т.1 ГПК, като към
молбата има приложено преводно нареждане от 03.09.2024 г., с което
,,СЪНВИЖЪН‘‘ АД е превело по банковата сметка на И. Ц. В. сумата от 9 162
лв. с основание ,,дивидент 2020 г.‘‘. На 24.09.2024г. в съда постъпва молба с
вх.№299215 и от страна на ищеца, с която последният изразява своето
съгласие с ответниковото искане производството по настоящото дело да бъде
спряно на основание чл.229, ал.1, т.1 ГПК. Вземайки предвид
самостоятелните молби на страните, съдът намира искането за основателно и
с определение №39683/01.10.2024 г. спира производството по взаимно
съгласие на страните.
Впоследствие ищецът, И. Ц. В., подава молба с вх.№ 109325/27.03.2025
г., с която на основание чл.230, ал. 1 ГПК и в законовия срок по чл.231 ГПК
иска възобновяване на производството по настоящото дело. В рамките на
периода, в който производството е било спряно, ответниковото дружество е
извършило плащания само на част от претендираните задължения за главници
и лихви, както следва: 4 960,00 лв. (с преводно нареждане от 01.11.2024 г. с
основание ,,дивидент 2021г.‘‘) и 2 665,00 лв. (с преводно нареждане от
30.01.2025 г. с основание ,,дивидент‘‘). В рамките на предоставения с
2
разпореждане №54418/01.04.2025г. 1-седмичен срок ответниковото дружество
не изпраща становище във връзка с молбата на ищеца за възобновяване на
делото, поради което съдът с определение №19475/30.04.2025 г. възобновява
производството и насрочва делото за 17.06.2025 г.
На 11.06.2025 г. в съда постъпва молба на ,,СЪНВИЖЪН‘‘ АД чрез
управителя му, Т. А., обективирана в съобщение от ССЕВ, в която е направено
твърдение, че ответникът е заплатил дължимите суми и моли съда да
прекрати делото, като към своята молба прилага и 5 платежни нареждания
от следните дати и за следните суми: 9 162 лв. с основание ,,дивидент за 2020
г.‘‘ (от 03.09.2024 г.); 9 657,46 лв. с основание ,,дивидент 2022 г. и лихви‘‘ (от
09.06.2025 г.); 9 450 лв. с основание ,,дивидент 2022 г.‘‘(от 30.05.2025 г.);
4 960 лв. с основание ,,дивидент 2021 г.‘‘ (от 01.11.2024 г.) и 3 719,86 лв. с
основание ,,дивидент 2021 г.‘‘ (от 16.04.2025г.).
По време на откритото съдебно заседание на 17.06.2025 г. процесуалният
представител на И. Ц. В.– адв.М. Ш., не оспорва плащанията по молбата на
ответника от 11.06.2025 г.и на свой ред представя молба, с която заявява, че в
хода на делото /преди и след възобновяването му/ ответното дружество е
заплатило по банковата сметка на ищеца чрез общо 7 трансакции следните
суми:
1. 9 162,00 лв. – на 03.09.2024 г. с основание ,,дивидент за 2020 г.‘‘
2. 4 960,00 лв. – на 01.11.2024 г. с основание ,,дивидент 2021 г‘‘
3. 2 665,00 лв. – на 30.01.2025 г. с основание ,,дивидент‘‘
4. 3 719,86 лв. – на 16.04.2025г. с основание ,,дивидент 2021 г.‘‘
5. 7 663,65 лв. – на 05.05.2025 г. с основание ,,дивидент‘‘
6. 9 450,00 лв. – на 30.05.2025 г. с основание ,,дивидент 2022 г.‘‘
7. 9 657,46 лв. – на 09.06.2025 г. с основание ,,дивидент 2022 г. и лихви‘‘
Към молбата е приложено извлечение от банковата сметка на ищеца за
доказване на извършеното плащане на сумата от 7 663,65 лв. на посочената
дата (05.05.2025 г.), тъй като за останалите трансакции са представени
писмени доказателства по делото.
Съдът отлага делото и го насрочва за 14.10.2025 г., като дава указания на
ищеца да посочи в становище каква сума остава неплатена от ответника. В
рамките на определения от съда 1-седмичен срок ищецът депозира
становище с вх.№ 221271/24.06.2025 г., чрез което заявява, че не оспорва
твърденията на ответната страна за извършените плащания в хода на
делото, като с тях са погасени изцяло сумите, предмет на процесната
искова молба относно главниците за дивиденти за 2020, 2021, 2022 г.,
както и мораторните лихви върху тях. Уточнява, че плащанията от
30.01.2025 г. (на 2 665,00 лв.) и от 05.05.2025 г. (на 7 663,65 лв.), извършени в
хода на делото, касаят задължения на ответниковото дружество за 2023 г. и
2024г. – след процесния период. Ищецът сочи, че с останалите по-гореописани
относими плащания ответната страна е заплатила изцяло задълженията си,
предмет на исковата молба.
Чрез становище с вх.№ 330103/10.10.2025 г. ищецът прилага списък по
3
чл.80 ГПК за направените разноски по делото, договор за правна защита и
представителство от 03.04.2024 г., както и преводно нареждане за сумата от
4 200 лв. от 03.04.2024 г. и извлечение от сметката на адв. М. Ш.. Моли съда
да възложи на ответното дружество направените от ищеца разноски по делото
съобразно приложения списък по чл.80 ГПК, тъй като плащания за погасяване
на дълга са извършени в хода на делото, след вече настъпила изискуемост на
дълга и изпадането на ответника в забава, признание за които обстоятелства
представлява и заплащането на лихвите за забава.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 247а ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
За възникване на вземането за изплащане на дивиденти по иска с правно
основание чл. 247а ТЗ е необходимо да се установят следните факти: изтичане
на финансовата година, реализирана печалба, приемане на годишен финансов
отчет и решение на общото събрание на акционерите за разпределение на
балансовата печалба и нейното изплащане.
За възникване на вземането за изплащане на мораторни лихви върху
главниците за дивиденти по иска с правно основание чл.86 ЗЗД трябва да се
докаже в условията на пълно и главно доказване, че е налице главен дълг и
изпадането на ответника в забава.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи
горепосочените обстоятелства. При доказване на горното в тежест на
ответника е да докаже положитения факт на погасяване на дълга.
1. Правото на дивидент е право на акционера да получи част от
реализираната от дружеството чиста печалба, т. е. право на участие в
разпределението на печалбата, съразмерно участието му в капитала-
притежавания брой поименни акции. Конкретното право на дивидент не
следва непосредствено от закона, а е обусловено от редица предпоставки,
които са елементи на правопораждащия фактически състав и те са:
изтичане на финансовата година; приемане на годишния счетоводен
отчет и баланс; решение на общото събрание на акционерите за
разпределение на реализираната печалба.
2. От вписванията по електронната партида на ,,СЪНВИЖЪН‘‘ АД с ЕИК
********* в Търговския регистър, се установява, че капиталът на
ответното дружество е на стойност 50 000 лв. и е разпределен на 50 000
обикновени поименни налични акции, с номинал от по 1 лев. Това е
изрично закрепено и в чл.6 от актуалния устав на ответниковото
дружество.
3. Към доказателствата по делото ищецът не е представил извлечение от
книгата на поименните акционери в ,,СЪНВИЖЪН" АД, чрез което да се
4
установи, че ищецът е вписан като акционер, притещажащ 833 броя
поименни акции, с номинална стойност от общо 833 лв., които
представляват 2 % от капитала на дружеството. Но ответникът не
оспорва това качество на ищцовата страна нито в отговор на исковата
молба, нито в последваща молба или становище. В приложения по
делото Годишен финансов отчет за финансовата 2022 година (стр.17 от
него) в табличен вид е представена информация за акционерите на
,,СЪНВИЖЪН" АД към 2021 и 2022 г.- брой акции, номинална стойност
на акциите и процентен дял с оглед притежаваните от акционерите акции.
От това следва, че не е налице спор между страните относно правното
положение на ищеца в ответниковото дружество и съдът приема за
установено качеството акционер на ищеца с посочените в исковата молба
брой на поименни акции (833 бр.поименни налични акции,
представляващи 2 % от капитала на дружеството).
4. По делото като доказвателства са приложени поканите до ищеца за
провеждане на Общо събрание на акционерите (ОСА) на ответното
дружество за трите последователни финансови години; годишните
финансови отчети (ГФО) за 2020, 2021 и 2022 г., както и решения на ОСА
за одобряването на годишните финансови отчети за 2020, 2021 и 2022 г.
От тях може да се направи изводът, че ищецът правилно е посочил датите
за провеждане на общото събрание в процесния период, а именно-
16.04.2021 г., 18.04.2022 г. и 18.04.2023 г., които дати са ключови при
преценката дали е настъпила изискуемостта на задълженията за
изплащане на дивиденти, предмет на исковата молба. В представените
протоколи от редовните ОСА на ответното дружество са обективирани
решенията по точките от дневния ред, взети в унисон със законовите и
уставните изисквания за необходим кворум и мнозинство над 75%:
решение за приемане доклада на Съвета на директорите на дружеството
за дейността на дружеството през 2020, 2021 и 2022 г.; приемане на
доклада на регистрирания одитор от проверката на ГФО за 2020, 2021 и
2022 г.; одобряване на ГФО за 2020, 2021 и 2022 г. Чрез прилагането на
посочените решения и ГФО за 2020, 2021 и 2022 г. ищецът сочи
доказателства за изтичане на финансовите години (2020, 2021 и 2022 г.),
реализирана печалба за процесния период, както и за приети от ОСА
годишни финансови отчети за 2020, 2021 и 2022 г.
5. При анализа на структурата и балансовата стойност (в хил.лв) на
активите и пасивите на ответното дружество в представените по делото
ГФО за процесния период (2020-2022 г.), следва да се заключи следното:
към 31.12.2020 г., записаният капитал на ,, СЪНВИЖЪН‘‘ АД е 50 000
лв.; законни резерви от 3 025 000 лв.; неразпределена печалба от минали
години – 419 000 лв. и текуща печалба от 531 000 лв., като общо сумата
за разпределение на дивиденти към 2020 г. възлиза на 950 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ТЗ и чл. 39, ал. 2 от устава на
дружеството, дружеството е длъжно да отделя 1/10 от печалбата си,
5
докато средствата във фонд "Резервен" достигнат 1/10 от капитала. При
записан капитал от 50 000 лв., средства във фонд ,, Резервен‘‘ следва да
бъдат най-малко 5 000 лв., като от счетоводния баланс на ответника е
видно, че към 31.12.2020 г. средствата във фонд ,, Резервен‘‘ възлизат на
3 025 000 лв., съответно ответното дружество не е било задължено да
отдели от печалбата си за 2020 г. сума, която да се отнесе към този фонд.
Аналогично е положението по отношение на фонд ,, Резервен‘‘ и за
последващите финансови години- 2021 г. и 2022 г. През 2021 г. ответното
дружество е разпределило 521 000 лв., а през 2022 г.- 677 000 лв. Тези
суми са обективирани в приетите от ОСА годишни финансови отчети за
2020, 2021 и 2022 г.
6. С определение №35736/04.09.2024 г. съдът указва на ищеца, че не
представя доказателства за взето решение на ОСА на ответниковото
дружество за разпределение и изплащане на дивиденти, както и за
изпадане на ответника в забава, като до края на последното открито
заседание по делото не бива представено като доказателство такова
решение. В практиката на ВКС е установено, че правото на акционерите
да получат дивиденти произтича от решение на Общото събрание, което
е задължително условие за разпределение на печалбата. Без такова
решение, акционерите не могат да предявят иск за изплащане на
дивиденти, тъй като не съществува правно основание за това (Решение №
226/19.02.2014 г. по т.д. № 727/2012 г. на ВКС, I т.о.). В рамките на
първото съдебно заседание от 17.06.2025 г. ищецът твърди, че е налице
решение на Общото събрание за разпределение на дивидент, което обаче
е материализирано в Решението за одобряване на годишните финансови
отчети. В ГФО от 2020, 2021 и 2022 г. изрично в таблиците за отчет на
собствения капитал са предвидени сумите за разпределение на печалбите
между акционерите. Ответникът не оспорва чрез възражения основните
предпоставки за възникването на вземането на ищеца, вкл. за наличието
на Решение на Общото събрание за разпределение на дивидент.
7. Предвид по-гореизложеното настоящият съдебен състав приема за
установено, че вследствие на осъществен правопораждащ фактически
състав е възникнало облигационното право на ищеца в качеството му на
акционер да получи дивидент за 2020, 2021 и 2022 г. в общ размер на
29 120, 68 лв., както и мораторна лихва върху главниците на основание
чл.86 ЗЗД в размер на 7 828, 64 лв. с оглед забавата на длъжника по
изплащането на главния дълг.
8. Ответникът ,,СЪНВИЖЪН‘‘ АД не подава отговор на исковата молба в
срока по чл.131 ГПК, като по този начин не оспорва предявените искове с
правно основание чл.247а ТЗ и чл.86 ЗЗД и приложените по делото
доказателства. Процесуалните действия на ответното дружество се
изразяват единствено в депозиране на молба за спиране на
6
производството по взаимно съгласие на страните на основание чл.229,
ал.1, т.1 ГПК с оглед изплащане на претендираните от ищеца суми, както
и депозиране на молба, обективирана в съобщение в СЕСВ, в която се
прилагат 5 платежни нареждания, чрез които ответникът заявява, че е
изплатил целия свой дълг за изплащане на дивидентите за процесния
период (2020, 2021 и 2022 г.), вкл. главниците и лихвите, предмет на
исковата молба, и моли съда да прекрати делото. С конклудентни
действия, изразяващи се в изплащане на претендираните от ищеца суми,
ответникът признава правното положение на ищеца като акционер в
дружеството и не оспорва осъществяването на правопораждащия
фактически състав за възникване на вземане за дивидент- изтичане на
финансовата година; приемане на годишния счетоводен отчет и баланс;
решение на общото събрание на акционерите за разпределение на
реализираната печалба. Следователно, за ответника валидно е
възникнало задължението за разпределение и изплащане на дивидентите
на своите акционери съобразно техния дял в капитала на дружеството,
като след изтичането на срока- 3 месеца от провеждането на ОС (чл.41,
ал.4 от устава и чл.247а, ал.5 ТЗ), ответникът е изпаднал в забава.
9. По делото са представени относими писмени доказателства за валидното
заплащане на претендираните от ищеца суми за главници и лихви в общ
размер на 36 948,68 лв. чрез приложените от ищеца и ответника
платежни нареждания от: 03.09.2024 г. (9 162,00 лв. с основание
,,дивидент за 2020 г.‘‘); 01.11.2024г. (4 960,00 лв. с основание ,,дивидент
2021 г‘‘); 16.04.2025г. (3 719,86 лв. с основание ,,дивидент 2021 г.‘‘);
30.05.2025 г. (9 450,00 лв. с основание,,дивидент 2022 г.‘‘) и 09.06.2025 г.
(9 657,46 лв. с основание ,,дивидент 2022 г. и лихви‘‘). Общата сума,
заплатена по банковата сметка на ищеца в хода на делото- преди и след
неговото възобновяване, възлиза на 36 949,32 лв., поради което съдът
приема за установено и доказано, че ответникът е погасил изцяло
сумите, предмет на исковата молба за главници (дивиденти за 2020,
2021 и 2022 г.) и мораторна лихва върху тях. Следва да се вземе
предвид, че плащанията от 30.01.2025 г. (на 2 665,00 лв. с основание
,,дивидент‘‘) и от 05.05.2025 г. (на 7 663,65 лв. с основание ,,дивидент‘‘),
също извършени в хода на делото касаят задължения на ответното
дружество след процесния период (за 2023 и 2024 г.).
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложи заплащането на направените от ищеца съдебни разноски, тъй като не
е осъществена една от двете кумулативни предпоставки на ал. 2 от посочената
разпоредба, за да се изключи неговата отговорност за тези разноски. Това е
така, защото ответникът е заплатил в хода на делото претендираните с
исковата молба главници за дивиденти от 2020, 2021 и 2022 г., както и
мораторната лихва върху тях, но въпреки това е станал причина за завеждане
7
на делото и затова ответникът следва да поеме тежестта за направените от
ищеца съдебни разноски в настоящото исково производство (в този
смсиъл и Определение № 241/01.06.2016 г. по ч.т.д. № 2217/2015 г. на ВКС, I
т.о. Определение № 401/15.10.2020 г. по ч.т.д. № 1810/2020 г. на ВКС, II т.о.).
Длъжникът с поведението си е станал повод за образуване на
настоящото производство и следва да понесе и неблагоприятните
последици, като заплати направените от ищеца разноски по делото.
Ищецът чрез своя пълномощник прилага списък с направените по делото
съдебни разноски по чл.80 ГПК, вкл. платена държавна такса в размер на
1 477,98 лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер на 4 200 лв., както
и договор за правна защита от 03.04.2025 г., наред с доказателства за плащане
на адвокатско възнаграждение: преводно нареждане от 03.04.2025 г. и
извлечение от банковата сметка на адв. Ш..
Списъкът по чл.80 ГПК съдържа изброяване на всички разходи, които
страната е направила и които счита, че следва да бъдат присъдени, като
представянето на този списък се явява абсолютна процесуална предпоставка
за последващо развитие на производството по изменение на решението в
частта му за разноските. Различен обаче е въпросът за доказване на тези
разходи. Доказването е относимо към основателността на искането за
присъждането на разноски, а не към процесуалното им въвеждане.
Според задължителното тълкуване на ВКС в т. 1 от Решение № 6 от
6.11.2013 по тълкувателно дело № 6/2012 само заплатените от страната
разноски подлежат на възмездяване. Присъждат се по правилата на чл.78 ГПК
само тези разноски в производство, чието извършване е доказано. Ето защо, в
договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен
когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се
осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в
случаите, при които е договорено такова плащане, то следва да бъде
документално установено със съответните документи, удостоверяващи
плащането. Ищцовата страна прилага надлежно писмени доказателства за
извършването на инкорпорираните в списъка по чл.80 ГПК разноски по
делото: платежно нареждане от 13.05.2024 г. за заплащане на държавна
такса в размер на 1 477,98 лв. в изпълнение на разпореждане №
67100/10.05.2024 г.; договор за правна помощ, сключен на 03.04.2025 г., в
който е определено адвокатско възнаграждение в размер на 4 200 лв., който ще
се изплати по банковата сметка на адв.М. Ш.; преводно нареждане от
03.04.2025 г. за сумата от 4 200 лв. с основание договор за правна защита и
представителство от 03.04.2025 г., както и банково извлечение за движения по
банковата сметка на адв. М. Ш. за периода от 01.04.-03.04.2024 г. Въз основа на
горепосоченото съдът намира за доказано, че ищецът е направил изброените в
приложения списък по чл.80 ГПК разноски по делото- вкл. държавната такса в
размер на 1 477,98 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 4 200
лв.
Воден от горното, съдът
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Ц. В., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС
срещу ,,СЪНВИЖЪН‘‘АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, бул. ,,България‘‘ №150, б.к-с ,,Градски хали‘‘, ет.2,
офис 209-210, осъдителни искове с правна квалификация чл. 247а, ал. 1 ТЗ
за изплащане на дивиденти за сумата от 29 120,68 лв. и чл. 86 ЗЗД за
мораторна лихва върху главницата за сумата от 7 828,64 лв., ПОРАДИ
ПЛАЩАНЕ НА СУМАТА В ХОДА НА ДЕЛОТО.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ,,СЪНВИЖЪН‘‘ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. ,,България‘‘
№150, б.к-с ,,Градски хали‘‘, ет.2, офис 209-210, да заплати на И. Ц. В., ЕГН
**********, с адрес: АДРЕС, сумата в размер на 5 677,98 лв.,
представляваща направените от ищеца разноски по делото, от които 1 477,98
лв. държавна такса и 4 200,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9