Решение по КНАХД №215/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Г. Г. Л., адрес [населено място], [улица], против Решение № 45 от 14.05.2025 г. постановено по АНД № 20251620200002/2025 г. по описа на Районен съд – Лом, с което е изменено Наказателно постановление № 838 от 02.12.2024 г. на Директора на РДГ – Берковица инж. С. К., с което на Г. Г. Л., на осн. чл. 257, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 211, ал. 1 от Закона за горите и чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрол по опазването на горските територии, му е наложено административно наказание „глоба" в размер на 300 лв., като преквалифицира деянието в такова по чл. 257, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 211, ал. 1 от Закона за горите, във вр. с чл. 53, ал. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. В частта относно вида и размера на наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв., съдът потвърждава обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

В касационната жалба се твърди, че Решение № 45/14.05.2025 г. по АНД № 2/2025 г. на Районен съд – Лом е неправилно и не съответства на фактическата обстановка и събраните доказателства. Излагат се доводи, че въпреки преквалифицирането на деянието от съда, и новата приложена правна норма не отговаря на описанието на твърдяното нарушение, като всъщност липсва административно нарушение. Поддържа се становище, че е недопустимо административнонаказващият орган да излага една фактическа обстановка, а въззивната инстанция, въз основа на същите данни, да прилага различна разпоредба, което противоречи на материалния закон. Навеждат се доводи, че технологичният план не е издаден от касатора, нито е налице доказателство за неговото одобряване в нарушение на законовите изисквания, поради което липсват основания за ангажиране на отговорност по чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ. Оспорва се и приложението на чл. 211, ал. 1 ЗГ, касаещ транспортиране на дървесина, който не кореспондира с описаната фактическа обстановка. Посочва се, че съдът е приложил и чл. 53, ал. 6 от Наредба № 8 за сечите в горите, но и тази разпоредба не е нарушена, тъй като технологичният план е изготвен по утвърден образец и след одобрението и регистрацията му в ИАГ е придобил валидност. Подчертава се, че нерегистрирането в системата не представлява административно нарушение, а единствено води до невалидност на документа. Изтъква се и липсата на нормативно изискване регистрацията да се извърши в деня на издаване на позволителното за сеч, както и непосочването на точна дата на извършване на нарушението, което е самостоятелно основание за отмяна на санкцията. В касационната жалба се сочи още, че фактическото нарушение е извършено от лицето по чл. 108, ал. 2 ЗГ – титуляр на позволителното за сеч, а не от касатора, което изключва неговата отговорност. Поддържа се, че съдът неправилно е приел нарушение при условията на повторност, тъй като жалбоподателят никога не е бил санкциониран по ЗГ. Касаторът сочи също, че липсват мотиви относно обществената опасност на деянието, като изобщо не е предвидена санкционна норма за посоченото нарушение. Поддържа, че възраженията му не са били обсъдени, а в наказателното постановление и в решението не е конкретизирано коя от възможните хипотези на посочените разпоредби е нарушена, което нарушава правото на защита и съставлява основание за отмяна на решението.

Ответникът Директора на ДРГ – Берковица в с.з. се представлява от надлежно упълномощен юрк. М. Д., който оспорва касационната жалба. Моли касационната инстанция да постанови решение, с което отхвърли жалбата и потвърди решението на РС – Лом, като правилно и законосъобразно. В писмени бележки поддържа, че първоинстанционният съд е положил необходимите усилия да изясни фактическата обстановка и правилно е приел, че от обективна и субективна страна е налице състав на административно нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран. Сочи, че събраните по делото гласни и писмени доказателства са достатъчни, категорични и взаимно се допълват, поради което безспорно установяват нарушението. Като лице упражняващо лесовъдска практика, жалбоподателят е издал позволително за сеч, без да е регистрирал технологичния план в електронната система на ИАГ, с което е нарушил Наредбата за сечите в горите. Технологичният план е валиден само ако е одобрен и регистриран, а в случая позволителното е издадено и сечта е започнала преди извършването на регистрацията. Ответникът твърди, че наложената глоба, в минимален размер от 300 лв., е справедлива и съответна на характера на нарушението. Счита, че не са налице предпоставки за „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението е с повишена обществена опасност, предвид качеството на нарушителя като лесовъд, натоварен със задължения по опазване на горските територии. Навежда съображения, че при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, обвинението е ясно, конкретно и изчерпателно формулирано, без да ограничава правото на защита. Подчертава, че защитната теза на санкционираното лице не оборва словесното описание на деянието. Счита, че решението на Районен съд – Лом е законосъобразно, обосновано и мотивирано, постановено след подробна и обективна оценка на доказателствата. Поддържа, че не са допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство и че при безспорна доказаност на нарушението, авторството и вината правилно е издадена санкцията. В заключение твърди, че не са налице касационни основания по чл. 348 НПК вр. чл. 63в ЗАНН за отмяна на въззивното решение и моли същото да бъде оставено в сила.

Прокурорът при Окръжна прокуратура – Монтана намира жалбата за неоснователна, а атакуваното решение за правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде потвърдено.

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.

Касационната инстанция е приобщила към доказателствата по делото, представеното с касационната жалба ново доказателство – Решение по АНД № 77/2022 г. по описа на РС-Берковица, като относимо и допустимо към предмета на делото.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 15.08.2024 г. в 12:10 ч. А. Н. Г. – старши специалист при РДГ Берковица, съвместно със служителите на ТП ДГС Б. Ж. Т. Ж. и Б. А. Б., извършили проверка в отдел 102, подотдел „д1“, имот с идентификатор № 22424.316.35 в землището на [населено място], общ. Чупрене, обл. Видин. За този имот било издадено позволително за сеч № 0783096 от 06.08.2024 г. от жалбоподателя в качеството му на лице с удостоверение за частна лесовъдска практика №14381/07.12.2020 г. При проверката било установено, че е проведена сеч, а добитата дървесина е складирана в сечището, като част от нея се намирала извън имота. След справка в информационната система на Изпълнителна агенция по горите било констатирано, че технологичният план за добива на дървесина не е регистриран. Констатациите били обективирани в Констативен протокол №149805/15.08.2024 г., подписан от свидетелите, като на основание чл. 197 ЗГ били дадени предписания за съставяне на АУАН на виновните лица и за спиране дейността в имота за срок от три дни. Със Заповед № РД-12/151 от 16.08.2024 г. на заместник-директора на РДГ Берковица издаденото позволително за сеч било обезсилено, а жалбоподателят бил задължен в седемдневен срок от връчването на заповедта да освидетелства сечището. На 19.10.2024 г. свидетелят Б. И. С. – горски инспектор при РДГ Берковица, в присъствието на свидетеля Е. Н. Й. и на жалбоподателя, съставил АУАН № 0112679, в който описал установените с констативния протокол нарушения по чл. 257, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 211, ал. 1 от ЗГ и чл. 9а от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Актът бил предявен на жалбоподателя, който отказал да го подпише, като отказът му бил удостоверен с подписа на свидетеля И. В. Н.. Въз основа на този акт административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 211, ал. 1 ЗГ и чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г., било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

От правна страна въззивният съд е приел, че при извършената служебна проверка не са установени съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на наказателното постановление. Производството е образувано въз основа на законосъобразно съставен АУАН от компетентен орган, при спазване на материалната и териториалната му компетентност. АУАН и наказателното постановление съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН, нарушението е ясно описано, посочени са време, място и обстоятелства, както и доказателства за него, поради което не е ограничено правото на защита на нарушителя. Съдът е приел, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя правилно е ангажирана на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ, чиято бланкетна норма е допълнена чрез препращане към чл. 211, ал. 1 ЗГ и чл. 53, ал. 6 от Наредба № 8 за сечите в горите. Тези разпоредби предвиждат, че технологичният план е валиден само ако е одобрен и регистриран в електронната система на ИАГ, което в случая не е било изпълнено. Нарушението е правилно описано като неизпълнение на задължението за регистрация на технологичния план. Районният съд е счел, че наложеното наказание „глоба“ в размер на 300 лв. е определено съобразно критериите на чл. 27 ЗАНН, прието е като съразмерно на нарушението и неговата обществена опасност, и е наложено при условията на повторност. Приел е, че санкцията изпълнява целите на чл. 12 ЗАНН – превъзпитание на нарушителя и възпиращо въздействие върху останалите граждани. В същото време районният съд е преценил, че правилната правна квалификация е по чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ във вр. с чл. 211, ал. 1 ЗГ и чл. 53, ал. 6 от Наредба № 8, а не във връзка с чл. 9а от Наредба № 1. В тази връзка е упражнено правомощието по чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН за преквалификация на нарушението, без промяна на фактическата обстановка и без накърняване на правото на защита. Поради това съдът е изменил наказателното постановление, като е приел, че деянието съставлява нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ във вр. с чл. 211, ал. 1 ЗГ и чл. 53, ал. 6 от Наредба № 8, и е оставил в сила наложената глоба в размер на 300 лв.

Предмет на касационен контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда.

Настоящият касационен състав изцяло споделя фактическите и правни изводи на районния съд, който е обсъдил възраженията на касатора, които възражения в по-голямата си част се навеждат и в касационната жалба. Поради подробното и цялостно обсъждане на изложените възражения от въззивната инстанция, съдът счита, че същите не следва да бъдат преповтаряни, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на тази инстанция

Касационният състав намира, че процесуалните права на касатора не са били нарушения в хода административното производството, както и на това пред въззивния съд. Районният съд е изпълнил задължението си да събере всички относими, допустими и необходими доказателства за установяване на релевантните по делото факти. Тези доказателства са правилно преценени в тяхната съвкупност и въз основа на тях е установена обективно фактическата обстановка по случая.

Както правилно въззивният съд е констатирал, АУАН и НП са съставени от компетентно лице и връчени надлежно, като в законоустановения срок са постъпили и възражения. При съставянето на АУАН са спазени сроковете, визирани в чл. 34 от ЗАНН. Както АУАН, така и Наказателното постановление съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити. Както правилно е приел и районният съд, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от кръга на съществените.

Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени направените от санкционираното лице възражения. Не се установява ограничаване правото на защита, нито неизясненост на релевантните факти.

Неоснователни са доводите на касатора, че липсва административно нарушение. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят в качеството си на лице с удостоверение за частна лесовъдска практика е издал позволително за сеч, без към този момент технологичният план да е регистриран в електронната система на ИАГ. Съгласно чл. 53, ал. 6 от Наредба № 8/2011 г. технологичният план придобива валидност единствено при регистрацията му, а издаването на позволително за сеч при липса на такова условие е противоправно. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че Позволително за сеч № 0783096 /л. 11 от въззивното дело/ и Технологичен план № 1 /л. 15-16 от въззивното дело/ са издадени на 06.08.2024 г. От разпечатана справка от информационната система на ИАГ /л.14 от въззивното дело/ е видно, че технологичният план е качен в системата на 15.08.2024 г. в 16:13 ч., което е след извършената проверка от контролните органи на РДГ – Берковица установила провеждане на сеч и складиране на дървесина в и извън имота, проведена на 15.08.2024 г. в 12:10 ч. и удостоверена с Констативен протокол серия А00, № 149805/15.08.2024 г. Следователно обективните признаци на нарушението са налице.

Неоснователно е и възражението, че касаторът не е субект на отговорността, тъй като нарушението било извършено от титуляря на позволителното за сеч. Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 2 отговорност носи лицето, което в качеството си на лесовъд издава позволително при липса на законово изискуемите предпоставки. В конкретния случай именно касаторът е упражнил правомощието да издаде позволителното за сеч, поради което правилно е ангажирана неговата отговорност.

Не намира опора и доводът, че липсва нормативно изискване регистрацията да се извърши в деня на издаване на позволителното. Изискването за валидност на технологичния план към момента на издаване на позволителното следва пряко от систематичното тълкуване на чл. 52 и чл. 53, ал. 6 от Наредба № 8 – позволително може да бъде издадено само въз основа на валиден технологичен план, тоест одобрен и регистриран. Издаването на позволително преди регистрацията представлява нарушение.

Касационният състав не споделя и възражението, че липсва посочена точна дата на нарушението. Нарушението е индивидуализирано чрез АУАН и наказателното постановление, в които са описани време – 06.08.2024 г., място и обстоятелства, достатъчни за пълната защита на нарушителя. Налице е ясно и конкретно обвинение, което изключва твърдяното ограничаване на процесуалните права.

Неоснователни са и доводите за неправилно приложение на института „маловажен случай“. По арг. от чл. 28 ЗАНН вр. чл. 11 ЗАНН и чл. 9, ал. 2 НК „маловажност“ е налице само когато нарушението се отличава с явно по-ниска степен на обществена опасност. В случая нарушението е извършено от лесовъд – лице със специални задължения по опазването на горските територии, което засилва обществената опасност и изключва приложението на чл. 28 ЗАНН.

По отношение на преквалификацията, извършена от въззивния съд, настоящата инстанция намира, че тя е законосъобразна. На основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК вр. чл. 84 ЗАНН и чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН въззивната инстанция разполага с правомощие да измени правната квалификация на деянието, стига да не се изменя фактическата обстановка и да не се утежнява положението на нарушителя. В случая съдът е възприел фактическото описание, съдържащо се в АУАН и НП, без да въвежда нови факти и обстоятелства. Не е определена и по-тежка санкция, напротив – глобата е потвърдена в минимален размер. Следователно преквалификацията е осъществена при спазване на закона и не е довела до накърняване правото на защита.

Доводът за повторност също е ирелевантен. Санкцията е наложена в минимален размер, а въззивният съд е отчел наличието на предходни нарушения, като е изложил съображения за индивидуализация на наказанието. Представеното решение на РС – Берковица не променя извода за законосъобразност на санкцията.

С оглед на изложеното настоящият състав приема, че въззивният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Решението съдържа мотиви, които изцяло кореспондират с установената практика и с целите на административнонаказателната отговорност по чл. 12 ЗАНН.

От страна на ответника по делото не е направено надлежно искане за присъждане на разноски, поради което такива не се следват

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 45 от 14.05.2025 г., постановено по АНД № 20251620200002/2025 г. по описа на Районен съд – Лом.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.