№ 6481
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20251100508497 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Е. А. К. срещу решение №
11262/12.06.2025г., постановено по гр. д. № 37057/2023г. на СРС, 141 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която СРС е признал за установено по
исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявени
от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК831609046, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул.“Ястребец“№ 23Б, че Е. А. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
******** ет********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 332.02 лева
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 16.07.2020
г. до изплащане на вземането, сумата 68,06 лв. представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2017 г. - 02.07.2020 г., сумата 10,22 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от м.03.2017 г. до
м.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 16.07.2020 г. до изплащане на
вземането.
В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при
постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и
процесуалния закон. Излага доводи, че СРС неправилно е приел, че Е. К. е дъщеря на
А.М.. Твърди, че липсват доказателства за наличието на облигационна връзка за
1
процесния период. В жалбата са наведени твърдения за липса на идентичност на
имота, описан в исковата молба и топлоснабдения имот. Моли решението да бъде
отменено в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната
жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли
решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваната част, като му бъдат
присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Третото лице помагач не е подало отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд
намира следното.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже
основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения
период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното
количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите
нормативни актове, а също и нейната стойност.
Според действащата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е
2
предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоя-телно отклонение.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно те са задължени да заплащат
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно те са
встъпили в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 11 от 27.05.1993 г. по
н.д.№ 12434/93 г., А.М. е дарила на синовете си А.М. и В.М. собствения си недвижим
имот: апартамент, находящ се в град София, бул. “Ст. Стамболов” № 2 - бивша бул. “Г.
Кирков”, на втория етаж над магазините, състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня,
баня, клозет, килер и гардеробно антре, застроен на 114.80 кв. м., заедно със зимнично
и таванско помещение и с 300/6791 идеални части от общите части на сградата и
толкова ид. части от дворното място, съставляващо цялото парцел Х-12 в кв. 209
/двеста и девети/ по плана на гр. София, м. “Центъра”. А.М. е запазила вещно право на
ползване върху имота.
В проведеното на 13.05.2025г. пред СРС заседание съдът е отделил за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че А.К.М. е починала преди процесния
период, поради което и правото на ползване по отношение на имота е погасено.
Действително не е представено удостоверение за наследници на А.М.. В
отговора на исковата молба обаче и в срока по чл. 131 ГПК ответникът не е оспорил,
че е наследник на А.М.. Отделно от това, пред СРС е представено копие на искова
молба за делба от Е. К. и Ф.М., в която самите ищци твърдят, че А.М. е починал на
11.12.2013 г. и е бил наследен от дъщеря си Е. К. и сина си Ф.М.. Ето защо, съдът
приема за доказано, че въззивницата е била собственик на имота, при квота ¼.
Действително изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1
от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи
условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
3
собствените му битови нужди. Същевременно, законът предвижда хипотеза на
договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно
– когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички
собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост върху топлоснабдения имот със сключването
на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че
договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота.
Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за
същия обект. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна
собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт
на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов
договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или
презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за
същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В случая обаче не се установява, жалбоподателката да се е разпоредила с
правото си на собственост върху имота преди исковия период, нито че в полза на трето
за спора лице, е учредено право на ползване върху същия. Не е представена и
декларация за откриване на партида на името на друго лице.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото
производство съществува действително правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при
публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от
ЗЕ. За процесния период между въззиваемия и жалбоподателката съществува
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, като неоснователни
са възраженията на въззивницата в тази връзка.
Неоснователно е и другото оплакване на въззивника – за липса на идентичност
на имота, описан в исковата молба и топлоснабдения имот. От приетото пред СРС
удостоверение за идентичност се установява, че описаният в нотариалния акт имот е
идентичен с апартамент № 11, находящ се в гр. София, бул. „********. В подаденото
заявление по чл. 410 ГПК е посочено, че топлоснабденият имот е с адрес гр. София,
бул. „******** /без да е посочен номер на апартамент/, инсталация № ********** и
абонатен № ********. В исковата молба е посочен същият абонатен номер и същият
4
номер на инсталация. Изготвената от вещото лице по СТЕ отново е за същия абонатен
№ ********. Ето защо, несъмнено имотът, описан в исковата молба е идентичен с
топлоснабдения имот, собственост на ответницата – въззивник.
Други оплаквания във въззивната жалба не са наведени, поради което съдът е
ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да
се потвърди.
По разноските:
На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се
бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер общо на
300 лв., от които: 100 лв. за юрисконсулстко възнаграждение и 200 лв. депозит за
особен представител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 11262/12.06.2025г.,
постановено по гр. д. № 37057/2023г. на СРС, 141 с-в.
ОСЪЖДА Е. А. К., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за въззивната инстанция
в размер на 300 лв.
В останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „Далсия” ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5