Р Е Ш Е
Н И Е № 260237
гр.Хасково, 23.11.2020 год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание на двадесет и девети октомври
през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1262 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422,
ал.1 от ГПК вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД – за
установяване съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по Ч.гр.д. № 1922/2018г. по
описа на Районен съд-Хасково. При условията на евентуалност е предявен иск с
правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът
подал Заявление по чл.417 ГПК, възоснова на което била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение възоснова на документ. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, което обосновавало правния интерес на ищеца от
предявяване на настоящия установителен иск. Обстоятелството, възоснова на което била издадена заповедта за
изпълнение, бил договор за
наем, по който не са били платени наемни вноски за периода от 01.07.2015 год. до
31.03. 2016 год. по Договор за наем № *************
год. и Допълнително споразумение към същия № ************** год., които
възлизат на сумата 736,29 лева и за парично вземане в размер на 1541,18 лева,
представляващи обезщетение за ползване на недвижим имот на отпаднало основание
след прекратяването на наемния договор за времето от 01.04.2016 год. до
м.януари 2017 год. Твърди се в исковата молба, че първоначално наемните
отношения са възникнали между ищеца и лицето Д.Ж.М. с подписването на Договор
за наем № Д-2339/12.12.2002год., като отдаденото под
наем жилище било от ведомствения жилищен фонд на МО и представлявало апартамент
в гр.Хасково, ***********. С решение на РС-Хасково по гр.д.№ 2114/2003 год. по
описа на РС-Хасково брака между ответницата и лицето наемател Д.Ж.М. е бил
прекратен, като на съпругата - ответница в настоящото производство са били
предоставени родителските права. На същата е било предоставено и ползването на
семейното жилище / процесният апартамент/. На
23.04.2007г. е подписано Допълнително споразумение към основния договор за наем
между ищеца и ответницата, по силата на което страните постигнали съгласие ответницата да продължи
да ползва наетото жилище със срок до навършване на пълнолетие от детето Ж.Д.М.,
считано от м.март 2007 год. Определена е била наемна месечна цена в размер на
81,81 лева. Наемателят по това допълнително
споразумение на основание чл.10 е поел задължението след прекратяването на
наемното правоотношение, което е
обвързано със задължението да предаде имота на наемодателя и да заплати
липсващото имущество.Съгласно чл. 11 от същото при задържане на имота след
прекратяването на наемното правоотношение наемателят е поел задължението до
освобождаването на имота реално да плаща обезщетение за това ползване в размер
двукратния размер на определената месечна наемна цена. Ищецът твърди,че срокът на договора е изтекъл към момента,в който
непълнолетното дете на наемателката-ответник е навършило пълнолетие, поради
което предприел действия по
освобождаването на имота,респективно по уреждането на плащанията за неговото
ползване. Детето Ж.Д.М. е навършило пълнолетие на ********год. През 2015 год.
ищецът предприел действия и извършил проверка дали и как се ползва процесното жилище, като при същата се установило,че
ответницата не живее в него от дълги години. Съставен бил протокол за това
обстоятелство. На 04.12.2015 год. ищецът изпратил до ответницата едномесечно
предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение, като посочил основание за това прекратяване -
изтичане на срока на договора, както и че жилището не се ползва по предназначение. Връчването на това
предизвестие създало редица трудности и след като били изчерпани всички начини
за редовно връчване, е била издадена Заповед № ЗС-223/09.12.2016 год. на
Министъра на отбраната имотът да бъде иззет принудително. За времето на
ползването на имота без основание, а именно от 01.04.2016 год. до 13.01.2017 год.
ищецът начислил обезщетение в размер, съобразно клаузите на Допълнителното
споразумение. Предвид така изложеното ищецът претендира да бъде признато за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 736,29
лева,представляваща неплатен наем за периода от 01.07.2015 год. до 31.03.2016
год. по Договор за наем № ************* год. и допълнително споразумение към
същия № *********** год. и сумата 1541,18 лева-неплатено обезщетение за
ползване на имота на отпаднало основание за времето от 01.04.2016 год. до
13.01.2017 год. Претендира законна лихва и деловодни разноски за заповедното и
настоящото производство. При условията на евентуалност ищецът предявява
осъдителен иск, като моли съда ответницата
да бъде осъдена да му заплати сумата от 1541,18 лева, представляваща
обезщетение за ползването на собствения му недвижим имот на отпаднало основание
за времето от 01.04.2016 год. до 13.01.2017 год., ведно със законната лихва,
както и направените по делото разноски.
В законоустановения
едномесечен срок назначеният особен представител
на ответницата депозира отговор на исковата молба. Оспорва исковете по основание и
размер. Твърди, че не е налице облигационно отношение между страните, което да
дава основание за търсене на плащане на наемна
цена. Счита, че договорът е бил прекратен още на ********година, когато
синът на ответницата е навършил пълнолетие и тъй като липсват доказателства за
продължаване срока на договора, няма задължение за ответницата да плаща месечна
наемна цена в размер на 81,81 лева, т.е. претенцията
в размер на 736,29 лева е неоснователна. Неоснователна намира претенцията за
заплащане на обезщетение за ползването на имота с твърдение, че не е налице
задържане на имота от страна на ответницата. Безспорно били налице доказателствата,
че ответницата е напуснала жилището от дълги години, не ползва същото, поради
което не били налице основанията за прилагане на клаузата за задържане на
имота, респективно задължение да плаща обезщетение за такова задържане. В
съдебно заседание се поддържа подадения отговор.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е приложено Ч.гр.д.№ 1922/2018г. по описа на Районен съд-Хасково
като доказателство за развилото се заповедно производство между заявителя Изпълнителна
агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” /ИА „ВКВПД”/ и ответницата Л.Д.Л..
Видно от същото е, че ИА „ВКВПД” е подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответницата за сумата 736.29 лева – неизплатено задължение за дължими
наемни вноски за периода от 01.07.2015г. до 31.03.2016г. по Договор за наем № ********
от 12.12.2002г. и Допълнително споразумение № *****************
от 23.04.2007г. и 1541.18 лева – обезщетение за ползване на недвижимия имот на
отпаднало основание след прекратяване на договора за наем за периода от
01.04.2016г. до 01.2017г., ведно със законната лихва от 06.08.2018г. до
изплащане на вземането, както и разноски в размер на 45.54 лева – държавна
такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
За посочените суми е била издадена Заповед за изпълнение № 908/28.08.2018г. за
изпълнение на парично задължение възоснова на
документ по чл.417 от ГПК по Ч.гр.д. № 1922/2018г. по описа на Районен съд-Хасково,
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. В срока по чл.415,
ал.1 от ГПК ищецът ИА „ВКВПД” е предявил против ответницата настоящия иск за
установяване на вземанията, предмет на заповедта.
По
делото ищецът представи Договор за наем № *****от 12.12.2002г.,
сключен между праводателя на ищеца - Изпълнителна
агенция „УЧДС на Министерство на отбраната“ като наемодател и лицето Д.Ж.М.
като наемател, съгласно който на наемателя е отдадено под наем жилище от
ведомствения жилищен фонд на МО, което представлява апартамент № ** в
гр.Хасково, ********************.
Страните
по делото не спорят, че към този момент ответницата Л.Д.Л. е съпруга на наемателя
Д.Ж.М., като бракът им е прекратен с влязло в сила Решение № 168/19.04.2004г.,
постановено по гр.д. № 2114/2003г. по описа на Районен съд-Хасково. Според
посоченото решение ползването на семейното жилище, представляващо процесния апартамент, е предоставено на жената –
ответницата в настоящия процес.
На
23.04.2007г. е подписано Допълнително споразумение с ответницата, според което
е постигнато съгласие същата да продължи да ползва наетото жилище със срок до
навършване на пълнолетие на детето Ж.Д.М., считано от месец март 2007г., като е
определена месечна наемна цена от 81.81 лева. Детето Ж.Д.М. е навършило
пълнолетие на ********година, т.е. към тази дата договорът е прекратил
действието си поради изтичане на срока и настъпване на условието, под което е
бил сключен – навършване на пълнолетие на детето.
От
доказателствата по делото е видно, че на 04.11.2015г. представители на ищеца са
извършили проверка за реалното ползване на апартамента и е съставен Констативен
протокол от същата дата. В него е посочено, че в жилището не е открита
наемателката, нито членове на семейството й, а от данни, събрани от двама
свидетели - съседите Г.Г. и С. М., се установило, че ответницата не живее в
жилището и не го ползва от години.
С
Писмо, изх. № 17028/04.12.2015г. ищецът е уведомил ответницата, че поради
изтичане на срока за настаняване и поради това, че жилището не се ползва по
предназначение, следва в едномесечен срок да го освободи, като заплати и
дължимите до момента месечни наеми. От приложеното Известие за доставяне от 12.12.2015г. е видно, че писмото не е било връчено, като е
направено отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес.
На
23.02.2016г. ищецът е предприел действие за връчване на цитираното по-горе
писмо на ответницата чрез залепване на вратата на жилищния имот. За това
действие е съставен Протокол от 23.02.2016г., подписан и от двама свидетели –
С.М. и С.П..
След
като всички предприети действия, в т.ч. и търсено съдействие от РУП - Хасково,
не са дали резултат, е била издадена Заповед № ЗС-223/09.12.2016г. на Министъра
на отбраната, съгласно която имотът се изземва принудително. Насрочена е дата
за изземването му по административен ред на 13.01.2017г. от 11.30 часа.
Съставен
е Протокол от 13.01.2017г. в изпълнение на посочената по-горе заповед, видно от
който е, че в имота не е намерен наемателят, поради което имотът е принудително
отворен и е извършен опис на всички вещи, намиращи се в него. Протоколът е
съставен от четиричленна комисия на ИА „ВКВПД” и в присъствието на
представители на Военна полиция Пловдив и на Районно управление на МВР –
Хасково.
По
делото съдът назначи и изслуша заключения на съдебно-счетоводна и съдебно-оценъчна експертизи, които възприема
изцяло като компетентно и обективно изготвени.
Вещото
лице по съдебно-оценъчната експертиза дава заключение, че размерът на средномесечният пазарен наем за периода от 01.04.2016г. до
13.01.2017г. възлиза на сумата 180 лева, или общо за исковия период – 1696
лева.
Вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза посочва, че дължимата сума за
неплатени наемни вноски за периода от 01.07.2015г. до 31.03.2016г. възлиза на
сумата 777.20 лева
По
делото съдът даде възможност на ищеца да ангажира гласни доказателства, от
които той се отказа.
При
така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Според
съда по несъмнен начин се установи, че сключеният наемен договор между страните
е прекратил своето действие на 26.12.2012г., на която дата Ж.Д.М. е навършил
пълнолетие и който факт е бил поставен като условие за период, през който
ответницата е следвало да ползва процесния
апартамент. От всички, предприемани от ищеца действия в периода от 04.11.2015г.
до 13.01.2017г., се установява, че ответницата не живее в жилището и не го
ползва дълги години от преди датата 04.11.2015г. От тук следва извода, че не е налице
задържане на имота от страна на наемателя след прекратяване на договора на
26.12.2012г., поради което задържане наемателят да има задължение да плати
обезщетение на наемодателя в двукратния размер на наемната цена /чл.3 от
Допълнителното споразумение/. От събраните по делото доказателства се налага
извода, че ответницата, след изтичане на срока на договора, не е ползвала
наетия имот. В тази насока особено показателна е Докладната записка от
27.01.2016г. на полицейски инспектор Х.Х., който след
извършена от него лична проверка на адреса е докладвал, че ответницата Л. от
около 5-6 години не живее и не е посещавала адреса. В докладната записка е
посочено, че данните са взети от лицето Н.Р.М., живущ на адреса.
Впрочем,
в самата искова молба се съдържат неколкократни
твърдения на ищеца, че ответницата като наемател не обитава жилището, което
всъщност представлява признание именно на този факт.
Предвид
изложеното, съдът намира, че иска за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 736.29 лева, представляваща неплатен наем за периода
от 01.07.2015г. до 31.03.2016г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът приема, че като крайна дата, до която се дължи наем от ответницата, е
26.12.2012г., който период обаче е извън исковия.
Както
вече бе посочено, ответницата не е задържала имота след прекратяване на
наемното правоотношение на 26.12.2012г., поради което и не дължи двукратния
размер на месечната наемна цена по смисъла на чл.3 от Допълнителното
споразумение. Мнгобройни са доказателствата в тази
насока, а именно – че ответницата не е намирана на адреса, както и че го е
напуснала след изтичане срока на договора. Ето защо, ще следва да се отхвърли и
иска в частта за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи
на ищеца сумата от 1541.18 лева – обезщетение за ползване на имота на отпаднало
основание за периода от 01.04.2016г. до 13.01.2017г.
С
оглед изхода на спора по предявения главен иск с правно основание чл.415 вр. чл.422 от ГПК вр. чл.232,
ал.2 от ЗЗД, съдът дължи произнасяне по предявения при условията на
евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3
от ЗЗД за сумата 1541.18 лева – обезщетение за ползване на имота на отпаднало
основание за периода от 01.04.2016г. до 13.01.2017г.
Така
предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск съдът намира също за
недоказан и неоснователен. Отново следва да бъдат ценени събраните
доказателства по делото в насока ползвана ли е наетата вещ през исковия период.
Нито едно от доказателствата не сочи ответницата след изтичане на срока на
договора и неговото прекратяване, да е ползвала имота, поради което следва да
се приеме като крайна дата на ползването му датата на навършване на пълнолетие на
детето Ж.Д.М. – ***********. Обстоятелството, че дълго време след тази дата
ищецът не е предприемал действия, а от предприетите такива три години след това
- /м. ноември 2015г./ се установява, че ответницата дълги години не живее в
имота, не може да доведе до извод, противоположен на направения по-горе. Съдът
не приема, че пасивното поведение на наемодателя в един продължителен период от
време следва да доведе до това да черпи той права от собственото си
бездействие. Ето защо, искът с правно
основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД следва също да
бъде отхвърлен.
При
този изход на делото на ищеца не са дължими разноски.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Изпълнителна агенция
„Военни клубове и военно-почивно дело”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, бул.”Цар Освободител” № 7 против Л.Д.Л., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1
от ГПК вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД - да се признае за
установено по отношение на Л.Д.Л., че дължи на Изпълнителна агенция „Военни
клубове и военно-почивно дело“ сумата от 736.29 лева
– неизплатено задължение за дължими наемни вноски за периода от 01.07.2015г. до
31.03.2016г. по Договор за наем № *********от 12.12.2002г.
и Допълнително споразумение № ***********. за недвижим имот – апартамент № **
в гр.Хасково, ********************, и сумата от 1541.18
лева – обезщетение за ползване на недвижимия имот на отпаднало основание след
прекратяване на договора за наем за периода от 01.04.2016г. до 13.01.2017г.,
ведно със законната лихва от 06.08.2018г. до изплащане на вземането, които суми
са присъдени по издадената по реда на чл.417 от ГПК Заповед № 908 от
28.08.2018г. по Ч.гр.д. № 1922/2018г. по описа на Районен съд-Хасково, като – НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.”Цар Освободител” № 7 против
Л.Д.Л., ЕГН **********,***, при условията на евентуалност иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за сумата от 1541.18 лева – обезщетение за ползване на недвижим имот - апартамент
№ ** в гр.Хасково, ********************, на
отпаднало основание след прекратяване на Договор за наем № *****от 12.12.2002г. и Допълнително споразумение № *****от 23.04.2007г.,
за периода от 01.04.2016г. до 13.01.2017г., като – НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.