Решение по дело №8312/2016 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 №

13.03.2017г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№8312/2016г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

          Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, чрез юрк. В. Величкова, против *** с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение  по ч. гр.д.№ 6001/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е  постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес ***. Твърди се, че същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.150, ал.1 и чл. 153, ал.1 от ЗЕ, и е  ползвал е ТЕ, за периода 01.11.2013-30.04.2016г., като не е погасил задълженията си. Твърди се, че сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за посоченият период, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за  извършване на услугата дялово разпределение с ***. Твърди се, че  сумите са начислявани на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к *** от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г.  Твърди се, че от страна на ищеца,  ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 505,49лв., от които сумата от 439,15лв.-главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2013-30.04.2016г. и сумата от 66,34лв- лихва за забава, за периода 04.01.2014-02.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.  Моли съдът да конституира като трето  лице помагач на страната на ищеца- ***.

          Ответникът И.П.Г., р. пр., в срока за отговор, изразява становище за  основателност на  предявеният иск. Твърди се,  че  не е абонат на ТЕЦ-Плевен, тъй като няма сключен договор с дружеството. Твърди се, имотът и партидата са били на името на *** – наследодател на ответника, като се посочва, че същата има и други наследници. Твърди се, че ответникът е заплатил сумата от 127лв., с пощенски запис, която съставлява ¼ от дължимата сума по ИМ.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №3889/10.08.2016г., по ч. гр.д.№6001/2016г. по описа на ПлРС, срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.

Не се спори по делото, че отв. И.Г., е собственик и ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. ***. Установява се също, че отв. Г., е титуляр на партида, с аб. №1680, за  имота. Съдът приема за установен също и акта, че ответника има качеството на ползвател на топлинна енергия за битови нужди, за процесния период. В с.з. на 21.02.2017г, ответникът Г. посочва, че  имотът е съсобствен с други лица- по наследство, като се ползва от всички, вкл.  от него. 

По делото се установява също и факта на  публично оповестяване на  общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”.

По делото се установява също, видно от представената от ищеца, чрез юрк. Величкова, справка, че след датата на  образуване на настоящето производство, отв. Г. е заплатил изцяло дължимата сума- главница и лихва, като има надвнесена сума от 27лв. Моли съдът да присъди само направените в настоящето и в заповедното производство, разноски, като приспадне сумата от 27лв. от дължимите разноски.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение  по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по  наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се  дължи  обезщетение, в размер на законната лихва,  считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи факта, че отв. И.Г. е собственик и ползвател на процесният топлоснабден имот, и съответно дължи плащане на претендираните суми, съставляващи стойността на потребената ТЕ, за  периода, и лихва за забава. От страна на ответника няма представени конкретни доказателства за твърденията му, че имота е съсобствен между него и други лица, нито относно размера на притежаваната от него ид. част от имота. В с.з. обаче същият посочва, че имота се ползва от него, в качеството му на  съсобственик.

Съобразно нормата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право. В случая, съдът установи, че е налице плащане изцяло на претендираната сума, извършено в хода на настоящият процес-през м. януари и през м. февруари 2017г., поради което искът следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане. Доколкото фактът на извършеното плащане на  претендираната сума, се твърди от самият ищец, като неизгоден за него факт, ведно със съответни писмени доказателства, съдът намира същият за безспорно установен.

Доколкото обаче ответникът е станал причина за завеждане на настоящия иск, тъй като плащането на  претендираната сума е станало в хода на процеса,  същият следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.. Същите следва да бъдат определени от съда по реда на чл.78, ал.8, вр. ал.1 от ГПК. Съобразно цитираната норма, в полза на юридически лица или еднолични търговци, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер  от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв. съответно на изложеното, общият размер на дължимите от ответника разноски е 175лв., от които- сумата от 100лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено от съда при условията на чл.78, ал.7 от ГПК и сумата от 75лв- държавна такса. Следва обаче от тази сума, да бъде приспадната сумата от 27лв.- надвнесена от ответника, по сметка на ищеца.

На основание изложеното, следва ответникът да бъдат осъден да заплати на ищеца направените от него разноски, в размер на 148лв.

 Отв. Г. следва да понесе и направените в заповедното производство разноски, които следва да бъде изчислени съобразно на заявената част от претенцията, която е била основателна към момента на депозиране на заявлението. Размерът на дължимото юрк. възнаграждение, в заповедното производство, се определя по реда на чл чл.78, ал.8, вр. ал.1 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл. 26, от която посочва, че размерът на възнаграждението при защита в заповедните производства, е в размер от 50лв. до 150лв. в случая, съдът приема, че дължимият размер на  юрк. възнаграждение е в размер на 50лв. Общият дължим размер на разноските е сумата от 75лв- от които сумата от 50лв- юрк. възнаграждение и сумата от 25лв- държавна такса, като след съответното изчисление, съдът установи, че дължимият размер на разноските по заповедното производство е сумата от 5,04лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***, гр. Плевен, ЕИК ***, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника И.П.Г., ЕГН********** ***, ЧЕ ДЪЛЖИ сумата от общо 505,49лв., от които сумата от 439,15лв.-главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2013г.-30.04.2016г. и сумата от 66,34лв- лихва за забава, за периода 04.01.2014г.-02.08.2016г., за имот с аб. № 1680, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-09.08.2016г., до окончателното й изплащане, за която сума има издадена заповед за изпълнение №3889/10.08.2016г., по ч. гр.д.№6001/2016г. по описа на ПлРС, като ПОГАСЕН чрез ПЛАЩАНЕ.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, И.П.Г., ЕГН********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, ЕИК ***, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 148лв., съставляващи направени по делото разноски.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, И.П.Г., ЕГН********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, ЕИК ***, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 5,04лв., съставляващи направени по ч.гр.д.№6001/2016г. по описа на ПлРС, разноски.

 

Решението може да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: