Решение по гр. дело №6208/2024 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 975
Дата: 11 ноември 2025 г.
Съдия: Красимира Делчева Кондова
Дело: 20242230106208
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 975
гр. Сливен, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230106208 по описа за 2024 година
Предмет на производството е предявен положителен установителен иск
за установяване съществуване вземане на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК - правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът твърди, че с ответника били сключени договори за предоставяне
на услуги, както следва: ***
Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от
ответника мобилни номера се прилагали следните условия:
за мобилен номер *** – условията по Договор № *** изм. с
Допълнително споразумение ***
за мобилен номер *** – условията по Договор за мобилни услуги №
*********/31.12.2021г.
Във всяка от фактурите били начислени вземания на ищеца, както
следва:
По Договор № *** изм. с Допълнително споразумение № *** с който се
предоставял мобилен номер ***, били начислени и се претендират
парични задължения в общ размер на 210,44 лв., от които 67,26 лв. -
незаплатени задължения за потребени услуги (месечни абонаментни
1
такси и други услуги), начислени за периода 05.03.2022г. – 04.05.2022г.;
неустойка в размер на 143,18 лв., начислена еднократно, поради
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя.
По Договор № *** с който се предоставял мобилен номер ***, били
начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 211,03
лв., от които: 71,73 лв. - незаплатени задължения за потребени услуги
(месечни абонаментни такси и други услуги), начислени за периода
05.03.2022г. – 04.05.2022г.; неустойка в размер на 139,30 лв., начислена
еднократно, поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на потребителя.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойки
при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги за мобилни
номера *** (преди 06.12.2023г.) и *** (преди 31.12.2023г.), по вина или
инициатива на потребителя, били уредени от страните в изрични клаузи, а
именно: за номер *** в раздел III, т. 2 от Допълнително споразумение *** към
договор за мобилни услуги; за номер *** в т.9 от Договор за мобилни услуги
№ *********/31.12.2021г.
Съгласно посочените клаузи, в случай на предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя,
последният дължал неустойка в размер на сумата от всички стандартни за
абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на
първоначално предвидения срок на действието му, като така определената
неустойка не можело да надвишава сумата от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. Аабонатът дължал и част от
стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси,
съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай, че такива
отстъпки са уговорени от страните и част от стойността на отстъпките за
предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до
края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били
предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
Така размерът на неустойката за номер *** била 143,18 лв. - сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 35,82 лв.
всяка), а именно: 107,46 лв., ведно с добавена част от стойността на
2
ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на
оставащия срок до края на договора в размер на 35,72 лв. Размерът на
неустойката за номер *** била 139,30 лв., сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 35,82 лв. всяка), а именно:
107,46 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от
месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на
договора в размер на 31,84 лв.
Изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка от фактурите настъпила
петнадесет дни след издаването. Поради липса на плащане от ответника било
образувано чгд № 4226/2024г. на СлРС и издадена заповед за изпълнение на
парично задължение.
Иска се от съда признаване на установено по отношение на ответника,
че дължи на ищцовото дружество сума в размер на 421.47 лв.,
представляващи сбор от неплатена цена на ползвани мобилни услуги и
дължими суми за неустойки, следствие предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги по вина на потребителя, по Договор за мобилни
услуги № *** Допълнително споразумение *** към договор за мобилни
услуги, Договор за мобилни услуги № *** по издадени фактури №№
**********/05.04.2022г., фактура № **********/05.05.2022г. и фактура №
**********/05.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от 20.08.2024г.
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба е депозиран от
назначен от съда на ответника особен представител.
Искът се оспорва, като неоснователен и недоказан. Твърди се, че нямало
доказателства за това договорите да са развалени/прекратени и това да е
достигнало до знанието на ответника. Предвид че договорите били писмени,
то следвало изявлението за разваляне също да е в писмен вид. Не било
доказано също така, че ответника реално е ползвал мобилни услуги по тези
договори.
Иска се отхвърляне на иска.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 31.05.2021г. страните сключили договор за мобилни услуги за
3
мобилен номер ***; сим карата № *** със срок на договора 24 месеца и
месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 13,99 лв. , а
след този срок 18,99 лв. Ответникът на същата дата подписал заявление за
активиране на услугите по договора /минути разговори и мобилен интернет/,
както и подписал декларация за това, че са му били предоставени общите
условия приложими към индивидуалния договор.
В договорът за мобилни услуги е предвидено, респ. уговорено в случай
на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина на потребителя
или при нарушение на задълженията му по договора, същият да дължи за
всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в
размер на всички най-високи месечни абонаментни такси за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок, но за не повече от три
месеца.
На 06.12.2021г. страните подписали допълнително споразумение към
договора за мобилни услуги с мобилен номер *** за абонаментен план Тотал
плюс за срок от 24 месеца, месечен абонамент за срока на договора 32,99 лв. и
след срока в размер на 42,99 лв. С това споразумение е предвидено при
прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му да дължи неустойка в
размер на всички най-високи месечни абонаменти, но за не повече от три
месеца, както и възстановяване на част от разликата между най-високия и най-
ниския месечен абонамент. На същата дата ответникът депозирал заявление за
активиране на услугите по договора.
На 31.12.2021г. страните сключили договор за мобилни услуги за
мобилен номер +359********* за срок от 24 месеца и месечен абонамент 32,99
лв. за срока на договора и 42,99 лв. след изтичане на срока.


Ищцовото дружество издало 3 бр. фактури в периода м. март 2022г. - м.
юли 2022г., а именно: ***
На 20.08.2024г. ищцовото дружество депозирало пред съда заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Било образувано
ч.гр.д. № 4226/2024г. на СлРС и съответно издадена заповед за изпълнение за
исковите суми.
4
В заповедното производство заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което обусловило предявяване на
настоящия установителен иск.
В хода на процеса е изготвена съдебно техническа експертиза, от
заключението на която се установява, че с клиентски номер ********* на
ответника били предоставени далекосъобщителни услуги от ищцовото
дружество за мобилни номера *** / активен от 31.05.2021г./ и *** /активен от
31.12.2021г./ Двата номера били периодично спирани и съответно след
заплащане на услугите отново активирани. Двата мобилни номера били със
спрени изходящи и входящи услуги на 25.05.2022г. и деактивирани на
29.06.2022г. Ответникът получил фактури с неустойките, които дължи, като
фактура с **********/05.06.2022г. ответникът бил уведомен за
прекратяването на договора.
По делото е приета и съдебно икономическа експертиза. От
заключението на вещото лице се установява, че и трите фактури били
осчетоводени при ищцовото дружество. Размерът на задължението на
ответника към 20.08.2024г. датата на подаване на заявлението по реда на
чл.410 ГПК било 421,47 лв. Размерът на дължимите неустойки при условията
на ползване на двата мобилни номера предвид датата на двустранното
спиране на номерата 25.05.2022г. били за номер *** – 143,18 лв. и за номер
*** – 139,30 лв. Нямало данни за извършени плащания по издадените фактури
от страна на ответника.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло
като непротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
Съдът кредитира изцяло и приетите съдебни техническа и икономическа
експертизи по делото, като неоспорени от страните и изготвени от вещи лица,
разполагащи с необходимите специални знания и опит в съответните области.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иск е
допустим - предявен от страна- заявител, разполагаща с правен интерес от
установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си
по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в което производство
книжата са връчени на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
5
Искът цели установяване съществуването, фактическата, материална
дължимост на сумите, за които била издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК. По тези искове ищецът следва да установи съществуване на вземането
си спрямо ответника - длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да
докаже наличие на фактите, породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявения иск е вземане, произтичащо от
сключени между страните договори за предоставяне на мобилни услуги.
Установи се в процеса наличието на облигационни отношения по
договори за мобилни услуги за исковия период от време. Доказа се също
доставката на услугите по договора от страна на ищцовия мобилен оператор,
както и своевременното издаване на фактури за начислените задължения по
доставените услуги. Установи се също така прекратяване на договорите преди
изтичане на срока им по вина на ответника, поради неплащане в срок на
задължения.
По отношение на начислените неустойки за предсрочно прекратяване на
договора съдът намира следното:
Съгласно чл. 92 ЗЗД задължението за неустойка възниква при
неизпълнение на конкретно задължение за едната по договора страна, като
страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде
начислявана неустойката.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Предвид, че договорът за мобилни услуги е договор за
периодично изпълнение, то развалянето му има действие само занапред, а по
силата на чл. 88, ал. 1, изр. ІІ–ро ЗЗД кредиторът има право на обезщетение за
вредите от неизпълнението, т.е. неустойката може да обезщетява само такива
вреди. В процесния случай обаче клаузата за неустойка е уговорена не като
обезщетение за вредите от неизпълнението на договора, а като обезщетение за
вредите от самото му разваляне от една от страните. В настоящия случай се
претендира уговорена неустойка за предсрочно прекратяване на договор,
която по характер не е компенсаторна. Претендира се неустойка в размер на
три месечни такси. Компенсаторна би била неустойка, ако се претендира в
размер на всички месечни абонаментни такси до края на срока на договора, а в
случая се претендира в размер на три такива такси. Неустойката се равнява на
6
имуществената облага, която кредиторът би получил, ако договорът не е бил
прекратен. В съпоставка с горните съображения не може да се приеме, че
неустойка в размер на три месечни абонаментни такси излиза извън
присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, нито, че
накърнява добрите нрави.
Размерът на общото задължение / по фактурите и неустойките/ се
установи посредством заключение по съдебно икономическа експертиза, а
именно 421,47 лв., поради което искът се явява доказан по основание и в пълен
размер. Върху главницата следва да се начисли и законна лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК 20.08.2024г.
Съобразно изхода на спора, ответникът дължи разноски на ищцовото
дружество в размер на 2 010 лв., от който 505 лв. сторени в заповедното
производство и 1 505 лв. в исковия процес.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 и
чл.92 ЗЗД по отношение на Ж. А. А., ЕГН: ********** от ***, че ДЪЛЖИ на
“Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***,
сума в размер на 421.47 лв. /четиристотин двадесет и един лева и 0,47 ст./,
представляващи сбор от неплатена цена на ползвани мобилни услуги и
дължими суми за неустойки, следствие предсрочно прекратяване на договори
за мобилни услуги по вина на потребителя, по Договор за мобилни услуги №
*** Допълнително споразумение *** към договор за мобилни услуги, Договор
за мобилни услуги № *** по издадени фактури № **********/05.04.2022г.,
№ **********/05.05.2022г. и № **********/05.07.2022г., ведно със законната
лихва, считано от 20.08.2024г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Ж. А. А., ЕГН: ********** от
*** ДА ЗАПЛАТИ на “Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес
на управление ***, сума в размер на 2 010 лв. / две хиляди и десет лева/,
деловодни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8