Решение по адм. дело №1810/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Ф. В. С., [ЕГН], с посочен в жалбата адрес: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 7, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 1589 от 31.07.2025 г. на А. В. Д. – младши инспектор, мл. автоконтрольор I степен в 01 група „Пътен контрол“ на 01 сектор „Пътен контрол и организация на движението“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС), но не повече от 18 месеца.

В жалбата е посочено, че оспорената ЗППАМ е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, материална незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че заповедта е издадена при липса на компетентност, не в предвидената от закона писмена форма, при неизяснена фактическа обстановка и неправилна правна квалификация. Иска се нейната отмяна. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът - А. В. Д. – младши инспектор, мл. автоконтрольор I степен в 01 група „Пътен контрол“ на 01 сектор „Пътен контрол и организация на движението“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, в представено по делото писмено становище (л.105), чрез юриск. П. изразява становище за необоснованост, неоснователност и недоказаност на жалбата. Иска се обжалваната заповед да бъде оставена в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна възнаграждение.

Съдът като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 31.07.2025г., за което в самата заповед е направено изрично отбелязване, а жалбата е подадена на 05.08.2025г., видно от поставения син печат на жалбата – лист 4 по адм. дело № 8510/2025г. на АССГ, т.е. в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Приобщени по делото са Акт за установяване на административно нарушение № серия GА № 3391941 от 31.07.2025г., талон за медицинско изследване № 0151405, скица от ПТП, Докладна записка от 01.08.2025г., Справка картон на водача.

Според констатациите изложени в акта, на 31.07.2025г., около 8:00 часа, в обл. София, общ. Столична, [населено място], [улица], по улица път без име, и с посока на движението алея „Флойд Бляк“ към ул. Околовръстен път, Ф. В. С. управлява личния си л.а. Мерцедес Ц 200, рег. № [рег. номер], като на кръстовището с [улица]поради несъобразена скорост с атмосферните условия – дъжд и мокър път, реализира ПТП със спрелия срещу него в кръстовището л.а. Н. Д., рег. № [рег. номер]. В АУАН е отразено, че при покана на водача да му се извърши тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Д. Т. 5000, фабр. № ARPK 0016, същият категорично отказва, като е издаден талон за изследване номер 0151405 за ВМА. Деянията са квалифицирани като нарушения по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. АУАН е подписан от С. с възражения. Като доказателства са иззети: данни от лична карта номер *********, два броя рег. табели № [рег. номер], СУМПС [номер] и СРМПС *********.

Въз основа на съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1589/31.07.2025г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, но за не повече от 18 месеца.

По делото от страна на жалбоподателя са представени: резултати от проведено медицинско изследване в мед. лаборатория „Цибалаб“ за наличие на наркотични вещества в урина (л. 15 по адм. дело № 8510/2025г. на АССГ); Мотивирана резолюция № 25-4332-[рег. номер] от 08.10.2025г., с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 1 ЗАНН, предвид Докладна записка № 4332р-70976/08.10.2025г. и Протокол за химикотоксикологично изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози № И-9470 от 03.10.2025г. с резултат „не е установено наличие на наркотични/упойващи вещества в кръвната проба“, е прекратено административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 3391941 от 31.07.2025г., водено против жалбоподателя Ф. С..

Като част от административната преписка, са представени: ЗППАМ № 1588/31.07.2025г., декларации от участниците в процесното ПТП, скица на ПТП, Докладна записка от служител при отдел „ПП“ – СДВР от 31.07.2025г.; Справка картон на водача Ф. В. С., Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, относно определяне на служби за контрол по ЗДвП, Заповед № 513з – 6400 от 07.07.2023г. на директора на СДВР, относно оправомощаване на длъжностни лица от СДВР да издават ЗППАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП, Заповед № 513з – 9636 от 13.09.2024г. на директора на СДВР, относно преназначаване на мл. инспектор, мл. автоконтрольор А. В. Д. в мл. автоконтрльор I степен в 01 група „Пътен контрол“ на 01 сектор „Пътен контрол и организация на движението“ към отдел „ПП“ при СДВР и Заповед № 513з – 9778 от 13.09.2024г., относно преназначаване на мл. инспектор, мл. автоконтрольор Р. Б. Б. в мл. автоконтрльор I степен в 01 група „Пътен контрол“ на 01 сектор „Пътен контрол и организация на движението“ към отдел „ПП“ при СДВР.

При така установената факти се налагат следните правни изводи:

Според нормата на чл.171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона, включително от категорията на процесната такава, се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП, е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала.

Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган - А. В. Д. – младши инспектор, мл. автоконтрольор I степен в 01 група „Пътен контрол“ на 01 сектор „Пътен контрол и организация на движението“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, съобразно нормата на чл.172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 513з – 6400 от 07.07.2023г. на директора на СДВР, издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. По делото е представена и Заповед № 513з – 9636 от 13.09.2024г. на директора на СДВР за преназначаването на мл. инспектор, мл. автоконтрольор А. В. Д. на длъжност мл. автоконтрльор I степен в 01 група „Пътен контрол“ на 01 сектор „Пътен контрол и организация на движението“ към отдел „ПП“ при СДВР.

Заповедта е издадена и в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК/, като в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

С оглед разпоредбата на чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП, принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се налага на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.

Следователно необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водачът да е управлявал МПС и да е отказал проверка за наличието на наркотично вещество.

Нарушението на водача е констатирано със съставения АУАН от компетентните длъжностни лица, но като доказателство по делото от страна на жалбоподателя е представено заверено копие на Мотивирана резолюция № 25-4332-[рег. номер] от 08.10.2025г., с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, предвид Докладна записка № 4332р-70976/08.10.2025г. и Протокол за химикотоксикологично изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози № И-9470 от 03.10.2025г. с резултат „не е установено наличие на наркотични/упойващи вещества в кръвната проба“, е прекратено административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 3391941 от 31.07.2025г., водено против жалбоподателя Ф. С..

АУАН е основната предпоставка за издаване на ЗППАМ, тъй като в него се съдържат официалните фактически констатации за извършеното административно нарушение. Доколкото правното основание за прекратяване на административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 3391941 от 31.07.2025г. е чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗАНН (когато деянието, описано в акта за установяване на административно нарушение, не е извършено или не съставлява нарушение), в случая принудителната административна мярка е издадена при липса на материалноправни предпоставки и е лишена от материалноправна основа.

Съгласно чл.142, ал.2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Към момента на постановяване на настоящото решение е издадена Мотивирана резолюция № 25-4332-[рег. номер] от 08.10.2025г. за прекратяване административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 3391941 от 31.07.2025г., водено против жалбоподателя Ф. С., в която като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗАНН. След като административнонаказателното производство по процесния АУАН е прекратено на основание чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, то налагането на принудителна административна мярка се явява без наличие на правно основание за това. Тези релевантни факти осъществили се и установени по делото след издаване на обжалвания акт, съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК водят до извод за незаконосъобразността на оспорената заповед.

По изложените съображения жалбата се явява основателна.

С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. Същите се констатираха в размер на 10 лева – платена държавна такса.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1589 от 31.07.2025 г. на А. В. Д. – младши инспектор, мл. автоконтрольор I степен в 01 група „Пътен контрол“ на 01 сектор „Пътен контрол и организация на движението“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на Ф. В. С., на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС), но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати в полза на Ф. В. С., [ЕГН], разноски по делото в размер на 10 /десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.