№ 21887
гр. С., 30.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110168332 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване дължимостта на следните суми, претендирани спрямо ответника, а именно: 2
298,25 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 24.06.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 349,21 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2022 г. до 17.06.2024 г., 31,32 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 24.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 7,60 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 17.06.2024 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38389/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника, като собственик на процесния имот с аб.
№ , находящ се в гр. С., ж.к. „Яв., бл вх еет ап било налице облигационно отношение, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като последният не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за
който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по
производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от В. В. П., чрез
назначения особен представител, с който се оспорват предявените искове. Не оспорва
обстоятелството, че В. В. П. е собственик на 3/4 идеална част от недвижим имот, находящ се
в гр. С., общ. С.а, ж.к. „Яв., бл вх еет ап като до 01.03.2023 г., включително ползвател на
имота е била В.И.Да, съгласно запазено в нейна полза пожизнено вещно право на ползване
върху имота. Оспорва качеството си на ползвател на имота, както и твърдението на ищеца,
че е ползвал доставената топлинна енергия. Оспорва претендираните от ищеца суми -
главници и лихви върху главниците, изчислени за доставената топлинна енергия. Оспорва
1
като недоказан факта на отправени покани към ответника за заплащане на процесните суми.
Оспорва ищецът да е доставил до процесния имот топлинна енергия за битови нужди.
Релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност. Моли се за отхвърляне на
предявените искове.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приобщеното по делото ч. гр. д. № 38389/2024 г. по описа на СРС, 36 състав, се
установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата 2 298,25 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва за период
от 24.06.2024г. до изплащане на вземането; сумата от 349,22 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2022г. до 17.06.2024г.; 31,32 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за период от 01.05.2021г. до
30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 24.06.2024г. до изплащане на вземането;
сумата от 7,60 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до
17.06.2024 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК, поради което в
изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 2 ГПК, ищецът е предявил настоящите
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
От представения по реда на чл. 192 ГПК препис от договор за продажба на държавен
недвижим имот от 11.08.1964г. съгласно Наредба за продажба на жилища от държавен
жилищен фонд, предоставен на народните съвети, се установява, че К.А.Д и ВВ.И.Т са
придобили правото на собственост върху държавен недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.
к. Л. бл вх ет ап. 5 въз основа на Решение на Председателя на ИК на Ле.. РНС.
От приложения към исковата молба нотариален акт за дарение на недвижим имот
№155, том I, нот. дело №99 от 11.10.2016г. се установява, че ответникът е придобил 3/4
идеални части от правото на собственост върху недвижим имот - Ап., находящ се в гр. С., ж.
к. Я., /бивш ж. к. Л., бл вх на втори надпартерен етаж. В договора за дарение е предвидено
дарителят В.И.Да да запази пожизнено безвъзмездно вещно право на ползване върху ¾
идеални части от правото на собственост върху имота. По делото не са представени
доказателства, от които да се установява извършването на последващи разпореждания с
правото на собственост върху имота.
От представеното удостоверение за наследници за лицето К.А.Д се установява, че
последният е починал на 12.08.2010г., като е оставил за законни наследници В.И.Да и ССКД.
От представеното удостоверение за наследници за лицето В.И.Да се установява че
последната е починала на 01.03.2023г., като е оставила един законен наследник – дъщеря й
ССКД.
Представени са Писмо изх.№3794/12.09.2011г. от „То. С.“ ЕАД, адресирано до КД и
Констативен протокол от 3794/2011г. от които се установява, че номерът на процесния
топлоснабден имот, фигуриращ в базата данни на ищцовото дружество, е променен от № и
№
Представен е протокол от Общо събрание на етажна собственост с адрес гр. С., ж. к.
Я., , бл вх. А, вх. Б и вх. В, в който е обективирано взето решение за сключване на договор с
„Х.Р“ ЕООД за извършване на услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“.
По делото са приети общи условия на "То. С." ЕАД за продажба на топлинна енергия
за битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
По делото са приети представени от третото лице-помагач „Х.Р“ ЕООД документи,
касаещи отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот.
Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към
предмета на доказване по настоящия спор.
Съгласно приетото заключението по допуснатата съдебно-техническата експертиза,
остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в
съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Сумите за топлинна
енергия са изчислени в съответствие с актуалната Наредба за топлоснабдяването, като
технологичните разходи са били изчислявани ежемесечно и отчислявани от ТЕ преди
нейното разпределение между абонатите. За процесния период уредите в имота са отчитани,
2
като са попълнени документи за главен отчет, подписани от потребител, и отчетите са
коректно отразени в изравнителните сметки. По данни на ФДР в имота има монтирани две
отоплителни тела и два топлоразпределителя. По данни на фирмата за ДР в имота се ползва
топла вода и има водомер, по който се отчита разходът. Фирмата за дялово разпределение е
изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка
съдържа ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота, отдадена от
отоплителните тела, и ТЕ за загряване на топла вода. Фирмата за дялово разпределение е
изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като изчисленията са
извършвани съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за
топлоснабдяване. От заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че
стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е в
размер на 3 108,91 лева. Вещото лице е установило, че общият топломер в абонатната
станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка.
От приетото заключението по изготвената съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че отразените в информационната система на ищеца дължими суми за главница
за топлинна енергия са размер на 3 106,09 лева, които са останали незаплатени.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от
лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано
едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при
публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на
топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да
бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР, които
влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им
приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право
да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответника да са предприемани
действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с
топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено
изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни
общи условия.
От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че
сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е
въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът се намира в сграда, в
която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по
силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката,
собственикът на имота има качеството на потребител на доставената топлинна енергия. Въз
основа на представените по делото описани по-горе писмени доказателства се установява, че
3
през процесния период ответникът е притежавал идеални части от собствеността върху
процесния топлоснабден имот. Противопоставените от ответника възражения за липсата на
материалноправна легитимация поради липса на качествотото на потребител на топлинна
енергия са неоснователни. Съдът е приел за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта,
че през процесния период ответникът се е легитимирал като собственик на ¾ идеални части
от правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. От представения титул за
собственост – договор за дарение от недвижим имот от 11.10.2016г., се установява, че
дарителят В.И.Да е запазила пожизнено безвъзмездно вещно право на ползване върху ¾
идеални части от правото на собственост върху имота. В.И.Да е починала на 01.03.2023г.,
към който момент учреденото вещно право на ползване следва да се счита прекратено на
основание чл. 59, ал. 1 ЗС. Правото на ползване е лично и непрехвърлимо ограничено вещно
право, поради което с настъпване на смъртта на неговия титуляр то се погасява и
собствеността върху имота следва да се счита освободена от учредената вещна тежест.
Следователно доводите на ответника, че законният наследник на В.И.Да следва да отговаря
за задълженията за доставена и незаплатена топлинна енергия за имота поради настъпило
универсално правоприемство в правата и задълженията на вещния ползвател са
неоснователни.
Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и
задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „То. С.” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение
да доставя топлинна услуга в имота, а ответникът – да заплаща цената .
Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър. Етажната собственост по
местонахождението на процесния имот е сключила договор с „Х.Р“ ЕООД, за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия.
В конкретния случай от представените по делото доказателства, включително
заключението на СТЕ, се установи, че дружеството ищец е доставяло количества ТЕ да
отопление на имот, ТЕ за подгряване на топла вода и ТЕ за сградна инсталация, като
стойността на потребената топлинна енергия е в претендирания размер от 2 298,25 лева.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите такси за извършваната услуга
за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира следното:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като
са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
в общите условия интервали от време – така ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно и вземанията на „То. С.”
ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията на
„То. С.” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е
станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на „То. С.” ЕАД от
11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 24.06.2024 г., към която дата погасителната давност се счита прекъсната, не са
налице погасени по давност вземания. Това е така доколкото изискуемостта на най-старото
вземане за м.05.2021г. е настъпила 16.07.2021г., защото срокът за заплащане на месечното
задължение за м. 05. 2021 г. е бил до 15.07.2021 г., включително. Следователно към
4
24.06.2021г. не са били налице изискуеми вземания измежду процесните, поради което
възражението на ответника за изтекъл срок на погасителна давност е неоснователно.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава - изтичането на срока за плащане на задълженията по
договора за предоставяне на топлинни услуги.
Съдът достигна до извода, че ответникът дължи на ищеца цена за топлинна енергия за
периода от периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023г., поради което претенцията за присъждане
на суми за начислена мораторна лихва се явява основателна и следва да бъде уважена в
пълен размер на сумата от 349,21 лева за периода от 15.09.2022г. до 17.06.2024г.
Ответникът не дължи лихва за забавено изпълнение на задължението за заплащане на
цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е предвиден срок за
изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена покана за заплащане на
задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). От тук съдът приема, че искът с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумата от 7,60 лева – начислена мораторна лихва
върху дължимата цена за дялово разпределение следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. В съответствие със
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят
(ищец) има право на направените от него разноски в двете производства съобразно размера
на уважените претенции. В случая направените от него разноски в заповедното
производство са в размер на 91,73 лева – платена държавна такса в заповедното
производство и юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете на
ищеца следва да се присъди сумата от 91,47 лв. – разноски в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски в
исковото производство в размер на 1 321,64 лева – платена държавна такса в исковото
производство, 400 лева – възнаграждение на особен представител, 400 лева – депозит за
СТЕ, 350 лева – депозит за ССчЕ, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК. Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се
присъди сумата от 1 317,90 лева – разноски в исковото производство.
Ответникът е представляван от особен представител в настоящото производство и
заплащане на разноски в негова полза не се следва.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „То. С.” ЕАД, ЕИК: .. с адрес: гр.
С., ул. „Я. № ..., срещу В. В. П., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Ге.ЕТ“ №
вх ет ап обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца
следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. Я., бл вх еет ап с абон. №
28237: сумата от 2 298,25 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва за период от
24.06.2024г. до изплащане на вземането; сумата от 349,21 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2022г. до 17.06.2024г.; сумата от 31,32 лева, представляваща цена
на извършена услуга дялово разпределение за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно
със законна лихва за период от 24.06.2024г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 38389/2024 г. по описа на СРС,
I ГО, 36 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата
7,60 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 17.06.2024 г. върху
цена на извършена услуга дялово разпределение, като КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН: **********, да заплати на „То. С.” ЕАД, ЕИК: .. на
5
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 91,47 лева, представляваща разноски в
заповедното производство, и сумата в размер на 1 317,90 лева, представляваща разноски в
исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на "Х.Р“ ЕООД, като трето лице-помагач, на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6