№ 542
гр. Плевен, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря Даниела В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20254430201256 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА на чл. 59 ЗАНН.
Обжалвано наказателно постановление № ВТ-007637 от 09.06.2025
година на Председател на КЗП, с което на основание чл. 45 ал. 1 от Закона за
потребителския кредит на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в ***, представлявано от В.М.В. и Г.А.А., е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено
административно нарушение по чл. 11 ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския
кредит.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - редовно призован не се представлява в съдебно
заседание. В писмени бележки взема становище, че не е налице извършено
нарушение по смисъла на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, тъй като процесният
договор за допълнителни услуги има напълно самостоятелно действие по
отношение на страните по него и създава права и задължения, различни от
тези, уговорени в договора за заем между същите страни. Негов предмет е
предоставянето на услуга, поради което счита, че по отношение на него не
следва да се прилагат разпоредбите на ЗПК. Дори и да се приеме, че попада в
обхвата на същия закон, представителят на санкционираното дружество
ангажира становище, че годишният процент на разходите е изчислен напълно
1
коректно, в съответствие с разпоредбата на чл. 19 ал. 2 ЗПК. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
приеме че неправилно е приложен както материалния, така и процесуалния
закон. Дори да са били налице предпоставки за приложението на посочената в
наказателното постановление санкционна разпоредба счита, че
санкционираното дружество е можело да бъде предупредено, тъй като
констатираното нарушение е извършено чрез бездействие липса настъпил
вредоносен резултат за когото и да било. Моли съда да отмени наказателното
постановление, да присъди в полза на доверителя му направените по делото
разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – редовно призован не се представлява. В
писмено становище счита, че наказателното постановление е законосъобразно
и обосновано, издадено е в съответствие с материалния и процесуалния закон,
поради което и следва да бъде потвърдено изцяло. Изложени са съображения,
че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
ЗАНН, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 и
едновременно с това се възразява срещу размера на адвокатското
претендираното адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид събраните по делото доказателства и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. ІІ
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената по делото в заверено копие
Заповед № 1137/29.01.2025 г. на Председателя на КЗП, Началникът на
териториален отдел за областите Силистра, Разград и Търговище със
седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите е оправомощен да издава наказателни постановление за
извършени нарушение по ЗПК.
На 25.02.2025 година свидетелите С. Н. – Н. – *** и Р. К. – *** към
2
същата извършили проверка в офис за кредити, находящ се в ***, стопанисван
от ***.
В хода на проверката двамата изискали и им били предоставени 2 броя
договори за потребителски кредит. Въз основа на представените документи,
представителите на Комисията за защита на потребителите установили
следното:
На 05.02.2025 година бил подписан договор за заем Микрокредит №
9072-00213153/04.02.2025 година за сумата от 600 лв. със срок 8 месеца;
фиксиран лихвен процент 40,49%; ГПР 48,90 %; вноска 86,83 лв. и обща сума
за погасяване 694,64 лева.
В хода на проверката било установено, че на същата дата 05.02.2025
година бил подписан между дружеството – жалбоподател и потребител
Договор за допълнителни услуги към заем за Микрокредит № 9072-
00213153/04.02.2025 година за пакет от допълнителни услуги „ Комфорт“ със
срок от 8 месеца и вноска от 61,66 лева. Горното проверяващите установили
въз основа на представени им договор за микрокредит, такъв за допълнителна
услуга, искане за заем от 04.02.205 година, искане за допълнителни услуги от
същата дата, СЕФ от 04.02.2025 година, тарифа за допълнителни услуги,
погасителен план, график на плащанията и декларации.
За тези констатации бил изготвен Констативен протокол № К –
2770914/25.02.2025 година. Със същия на търговеца било указано в срок от
11.02.2025 година да представи на вниманието на Комисията Бланка на типов
договор за потребителски кредит и допълнителни услуги; информация за
общия брой сключени в офиса договори за потребителски кредит през
периода месец март на 2024 година до месец февруари на 2025 година
съответно с и без допълнителни услуги, както и информация включен ли е
размерът на възнаграждението за допълнителни услуги в ГПР по описаните в
Констативния протокол общо два договора, в това число и договор за заем
Микрокредит № 9072-00213153/04.02.2025 година.
На 11.02.2025 година жалбоподателят предоставил по електронен път
информация, че по всички договори „ ГПР е изчислен съгласно изискванията
на ЗПК и приложимите текстове на закона според нормите на глава пета на
ЗПК“.
На 12.02.2025 година на дружеството – жалбоподател била изпратена
3
официална покана да представи на Комисията информация конкретно дали
размерът на възнаграждението за допълнителна услуга „ Комфорт“ е
включено в ГПР по договор за заем Микрокредит № 9072-00213153/04.02.2025
година и отново кредит през периода месец март на 2024 година до месец
февруари на 2025 година съответно с и без допълнителни услуги.
На 25.02.2025 година при наказващият орган било депозирано отново по
електронен път становище от жалбоподателя, че „„ ГПР е изчислен съгласно
изискванията на ЗПК и приложимите текстове на закона според нормите на
глава пета на ЗПК“.
От представения на проверяващите договор за заем Микрокредит №
9072-00213153/04.02.2025 година и този за допълнителен пакет за услуга „
„Комфорт“ същите установили, че съгласно изискванията и на двата договора,
потребителят се задължил на всяко 6- то число на месеца да внася вноска в
размер на 86,83 лева, плюс вноска от 61,66 лева за допълнителната услуга. По
този начин за срока на договора, през периода от месец март на 2025 година до
месец октомври на 2025 година, същият следвало да изплати обща сума в
размер на 1 187,92 лева, от която 493,28 лева за допълнителната услуга,
представляваща 81-82% от размера на предоставения кредит. От
предоставената на представителите на комисията информация, обективирана в
становище вх. № ВТ – 03-33/25.02.2025 година, същите установили, че
разходите за допълнителната услуга „ Комфорт“ по конкретният договор за
микрокредит№ 9072-00213153/04.02.2025 година не били включени в ГПР.
Проверяващите установили, че практически, в конкретния случай в
сключения договор за паричен заем е налице несъответствие между посочения
по договора ГПР и този, който реално се получава след прибавяне на
разходите за допълнителната услуга „ Комфорт“, която е в размер на 493,28
лева общо. Предвиденият в договора ГПР – 48,90 % не отговарял на
разходите, които ще направи потребителят, тъй като не включвал размера на
допълнителната услуга. Невключването на допълнителната услуга в размера
на ГПР водело разлика между посочения и действително прилаГ.я такъв.
При така установените факти от съдържанието на договора от
04.02.2025 година/ подписан на 05.02.2025 година/, представителите на КЗП
приели, че същият не отговаря на чл. 11 ал. I т. 10 от ЗПК, тъй като посочения
в него ГПР не отговаря на действителния ГПР, тъй като не включва размера на
4
допълнителната услуга „ Комфорт“.
На 25.03.2025 година с изх.№ ВТ – 03-33/25.02.2025 година., до *** била
изпратена покана да се яви и или осигури представител на 16.04.2025 година
за съставяне на АУАН. Поканата била получена от жалбоподателя на
28.03.2025 година.
На 16.04.2025 година в офиса на КЗП Плевен не се явил представител на
***. На 16.04.2025 година, в отсъствието на нарушителя и при условията на
чл. 40 ал. 2 ЗАНН бил съставен акт за установяване а административно
нарушение по чл. 11 ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит. Актът бил
съставен в отсъствие на нарушителя след отправена покана за съставяне на
акт за установяване на административно нарушение, която е получена и е
изпратен за връчване по адреса на управление в град *** и е връчен.
Впоследствие е издадено и обжалваното наказателно постановление,
което санкционира ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от В.М.В. и Г.А.А., с имуществена санкция в размер на 3 000
лева за извършено административно нарушение по чл. 11 ал. 1 т. 10 от Закона
за потребителския кредит.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства: заверено копие от жалба
срещу наказателно постановление № ВТ- 007637 от 09.06.2025 година и
приложения към нея - 14 листа; заверено копие от придружително писмо с
входящ № ВТ-03-420 от 11.06.2025 година и обратна разписка за получаването
му - 2 листа; заверено копие от наказателно постановление № ВТ-007637 от
09.06.2025 година - 6 листа; заверено копие от становище с изходящ № ВТ-03-
420 от 11.06.2025 година - 3 листа; заверено копие от възражение с входящ №
ВТ-03-420 от 22.05.2025 година - 1 лист; заверено копие от доклад на
инспектор - 3 листа; заверено копие от акт за установяване на
административно нарушение № 007637 от 16.04.2025 година - 3 листа;
заверено копие от покана с изходящ № ВТ-03-33 от 25.03.2025 година и
обратна разписка за получаването й - 3 листа; заверено копие от заповед №
2991 от 20.03.2025 година - 6 листа; заверено копие от пълномощно - 1 лист;
заверено копие от писмо с изходящ № ВТ-02-47 от 14.05.2025 година - 2 листа;
заверено копие от писмо с изходящ № ВТ-02-47 от 16.04.2025 година - 1 лист.
Заверено копие от плик - 2 листа; заверено копие от извлечение от протокол №
5
18 от 20.03.2025 година на КЗП - 2 листа; заверено копие от становище с
входящ № ВТ-03-33 от 25.02.2025 година - 11 лист; заверено копие от
становище с входящ № ВТ-03-23 от 11.02.2025 година - 1 лист; заверено копие
от констативен протокол № К-2770914 от 05.02.2025 година - 4 листа;
заверено копие от Заповед № 1276 от 05.02.2025 година - 1 лист; заверено
копие от СЕФ от 05.02.2025 година - 2 листа; заверено копие от договор за
заем Microcredit № 9072-00213153 от 04.02.2025 година - 2 листа; заверено
копие от погасителен плак към договор за заем Microcredit № 907200213153 от
04.02.2025 година - 1 лист; заверено копие от договор за допълнителни услуги
към договор за заем Microcredit № 9072-00213153 от 04.02.2025 година - 1
лист; заверено копие от тарифа от 05.02.2025 година - 1 лист; заверено копие
от общи условия към договор за заем Microcredit от 16.12.2024 година - 7
листа; заверено копие от график на плащанията към договор за заем
Microcredit № 9072-00213153 от 04.02.2025 година - 1 лист; заверено копие от
СЕФ от 04.02.2025 година - 2 листа; заверено копие от искане за заем от
04.02.2025 година - 1 лист; заверено копие от искане за допълнителни услуги
към заем от 04.02.2025 година - 2 листа; заверено копие от декларация по чл.
42 ал. II т. 2 от ЗМИП - 2 листа; заверено копие от декларация-съгласие за
обработка на лични данни от 04.02.2025 година - 2 листа; заверено копие от
договор за заем Microcredit № 9072-00212912 от 03.02.2025 година - 2 листа;
заверено копие от погасителен план към договор за заем Microcredit № 9072-
00212912 от 03.02.2025 година - 1 лист; заверено копие от договор за
допълнителни услуги към договор за заем Microcredit № 9072-00212912 от
03.02.2025 година - 1 лист; заверено копие от тарифа от 03.02.2025 година
- 1 лист; заверено копие от общи условия от 03.02.2025 година - 7 листа;
заверено копие от график на плащанията към договор за заем Microcredit №
9072-00212912 от 03.02.2025 година - 1 лист; заверено копие от искане за заем
Microcredit № 9072-00212912 от 03.02.2025 година - 1 лист; заверено копие от
искане за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9072-00212912 от
03.02.2025 година - 2 листа; заверено копие от СЕФ от 03.02.2025 година - 2
листа; заверено копие от декларация по чл. 42 ал. II т. 2 от ЗМИП от 03.02.2025
година - 2 листа; заверено копие от декларация- съгласие за обработка на
лични данни - 2 листа; заверено копие от тарифа за допълнителни услуги към
заем Microcredit - 2 листа; заверено копие от тарифа за допълнителни услуги
към заем Microcredit online - 1 лист; заверено копие от Заповед № 358ЛС от
6
22.04.2015 година на Председателя на Комисия за защита на потребителите;
заверено копие от Заповед № 1137 от 29.01.2025 година на Председателя на
КЗП.
В подкрепа на възприетите от съда и описани по горе фактически
обстоятелства са и събраните гласни такива посредством разпита на
свидетелите С. Н. Н. и Р. К., разпитани непосредствено в съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административно наказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е
за държавните орГ., които прилагат административно наказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите,
които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато
държавните орГ. искат да ангажират административно наказателна
отговорност на конкретен субект, извършител на административно
нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение
както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които
сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и
конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.
Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата
на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение
е извършил, за да орГ.зира защитата си, но и с оглед на спазването на
принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното
право.
В процеса на проверка на законосъобразността на наказателното
постановление съдът прие, че са спазени всички процесуални правила,
визирани в разпоредбите на чл. 34, чл. 40 и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Актът за установяване на административно нарушение
7
е съставен от инспектор при КЗП Плевен в рамките на неговата материална и
териториална компетентност, съставянето на акта е извършено след нарочно
отправена покана, която била сведена до знанието на жалбоподателя, но
същият не се явил и не е изпратил нарочно упълномощено лице. Актът за
установяване на административно нарушение бил връчен впоследствие по
надлежния ред.
Наказателното постановление е издадено и в съответствие с
материалния закон.
Разпоредбата на чл. 11 ал. 1 от Закона за потребителския кредит съдържа
детайлно описание на всички реквизити, които следва да съдържа договора за
потребителски кредит по смисъла на ЗПК. Същият следва да бъде изготвен на
разбираем език и да съдържа: датата и мястото на сключването му; вида на
предоставения кредит; името, единния граждански номер (личен номер или
личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя;
името/наименованието, правноорГ.зационната форма, кода по БУЛСТАТ или
ЕИК и адреса/седалището на кредитора; данните по т. 3 за физически лица и
по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица - когато в договорите
участва кредитен посредник; срока на договора за кредит; общия размер на
кредита и условията за усвояването му; стоката или услугата и нейната цена в
брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или
услуга или при свързани договори за кредит; лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който
е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства
се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички приложими лихвени проценти; методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл. 33а и не на последно място
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя/ т. 10 от разпоредбата/, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
Представените по делото писмени доказателства установяват по
категоричен начин, че сключения Договор за заем Microcredit № 9072-
8
00213153 от 04.02.2025 година, предоставен на вниманието на контролните
орГ. не отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.
ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими от посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Именно затова в посочената величина - ГПР, следва по
ясен и разбираем за потребителя /кредитополучателя начин да са посочени
всички разходи, които той ще направи, и които са пряко свързани с кредитното
му правоотношение.
Видно от Договор за заем Microcredit № 9072-00213153 от 04.02.2025
година същият бил отпуснат за сумата от 600 лв. със срок 8 месеца; фиксиран
лихвен процент 40,49%; ГПР 48,90 %; вноска 86,83 лв и обща сума за
погасяване 694,64 лева.
На 05.02.2025 година също бил подписан и договор за допълнителна
услуга „ Комфорт“, която се изрязва в следното:“ 1. Посещение вкъщи или на
удобно място за събиране на вноска;2. Безплатно внасяне на вноските от
името и за сметка на клиента по банкомата сметка на „Микро кредит“ АД;3
безплатно предоговаряне и разсрочване на заема;4. Разглеждане до
минути;5.Преференциално обслужване;6. Право на участие в специални
промоции“.
Съдът прие за безспорно установено, че договорът за допълнителна
услуга е неразривно свързан с вече подписания договор за паричен заем и се
отнася към едно и също кредитно правоотношение. За предоставянето на
допълнителната услуга потребителят дължи заплащане в размер на 493,28
лева, която сума практически представлява допълнително възнаграждение,
извън уговорената по договора за заем възнаградителна лихва от 40,49 %.
Дължимата от потребителя сума за допълнителна услуга „ Комфорт“ не била
включена от дружеството - жалбоподател в предвидения в договор ГПР от
48,90%, поради което същият е неверен. На практика предвиденият в
договора ГПР не отговаря на разходите, които ще направи потребителя, тъй
като не включва възнаграждението за допълнителна услуга, която пък от своя
страна представлява 81-82% от размера на отпуснатият паричен заем.
Ето защо съдът прие, че е нарушена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10
9
ЗПК тъй като конкретният договор за заем Microcredit № 9072-00213153 от
04.02.2025 година не съдържа посочване по ясен и разбираем начин годишния
процент на разходите и общата, дължима сума от потребителя. Потребителят е
бил поставен в неравностойно положение спрямо кредитора и на практика не
е бил запознат какви всъщност разходи следва да заплати във връзка с така
установеното с него кредитно правоотношение.
Съдът прие изводите на наказващият орган за осъществени изцяло
състава на описаното и в акта и наказателното постановление нарушение по
чл. 11 ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит за правилни и
законосъобразни. СЪДЪТ намери, че обжалваното наказателно
постановление, с което е санкциониран жалбоподателя е
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО. Същото е издадено от компетентен
по материя, място и степен орган в съответствие както с материалният, така и
с процесуалният закон. Спазени всички изисквания на закона по
установяването на нарушението, съставянето на АУАН и издаването на
наказателно постановление в рамките на законоустановените срокове.
Наложеното на *** административно наказание е правилно определено като
вид и размер, предвиден в разпоредбата на чл. 45 от Закона за потребителския
кредит и то към предвидения минимален размер при отчитане конкретната
тежест на извършеното нарушение и обстоятелствата около извършването му.
Съдът счита, че нарушението не може да се квалифицира като
маловажен случай. Законът за потребителския кредит охранява особен вид
обществени отношения, като има за цел опазване интересите на
потребителите и недопускане на въвеждането им в заблуждение.
Нарушението е на просто извършване, формално, поради което не е
необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от деянието. Ето
защо съдът счита, че предвид характера на охраняваните обществени
отношения и заложената от законодателя безусловна защита при упражняване
правото на информация на потребителите, то в настоящия случай институтът
на „маловажния случай“ е неприложим. Наказателното постановление следва
да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 63 Д ал. 3 ЗАНН във вр.чл.
37 от Закона за правната помощ във вр. чл.27 е от Наредбата за изплащане на
правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
10
Комисия за защита на потребителите разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ВТ-007637 от
09.06.2025 година на Председател на КЗП, с което на основание чл. 45 ал. 1 от
Закона за потребителския кредит на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от В.М.В. и Г.А.А., е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева за
извършено административно нарушение по чл. 11 ал. 1 т. 10 от Закона за
потребителския кредит.
НА ОСНОВАНИЕ чл. чл. 63 Д ал. 3 ЗАНН във вр.чл. 37 от Закона за
правната помощ във вр. чл.27 е от Наредбата за изплащане на правната помощ
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от
В.М.В. и Г.А.А., ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на потребителите, гр.
***, *** разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева по
НАХД № 1256/2025 година по описа на Районен съд Плевен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11