№ 169
гр. Варна, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Деспина Г. Георгиева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20253000500127 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано след
постановена по реда на чл.303 ГПК с решение № 28/24.01.2025г. по гр. д. №
2522/2024г. на Върховен касационен съд отмяна на влязло в сила въззивно
решение № 181/25.11.2022г., постановено по в.гр.д. № 503/2022г. по описа на
АпС – Варна и делото е върнато за ново разглеждане от настоящата
инстанция.
Предмет на въззивното производство е подадената от И. Ж. В., чрез
процесуален представител адв. Б., въззивна жалба против решение №
736/08.06.2022г. на ОС – Варна, постановено по гр. д. № 88/2022г., с което
въззивникът е осъден на основание чл.54 ЗЗД да заплати на Г. Н. Б. и М. Х. Б.
суми в общ размер на 118 296.53 лева, представляващи извършени от тях
плащания /подробно описани в диспозитива/ като длъжници по изп. д. №
522/2018г. на ЧСИ с рег. № 895, съставляващи разликата между всичко
платените по изпълнителното дело 276 563.88 лева и вече присъдените им с
решение по гр. д. № 2294/2018г. на ОС – Варна 158 267.35 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 13.01.2022г. до окончателното й изплащане, както и
дължимите по делото разноски.
По изложените в жалбата оплаквания за неправилност и необоснованост
на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон
1
и при допуснати процесуални нарушения, се иска неговата отмяна и
отхвърляне на исковете.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор, с който жалбата е
оспорена като неоснователна.
Поради настъпила в хода на процеса по чл.303 ГПК смърт на
въззиваемия М. Х. Б., починал на *г., като въззиваеми страни в настоящото
производство участват правоприемниците му Г. Б., участваща и в лично
качество, Н. Б. и Х. Б..
При настоящото разглеждане на спора въззивникът поддържа
подадената от него въззивна жалба, а въззиваемите – изразеното в отговора
становище.
За да се произнесе, въз основа на наведените в жалбата оплаквания,
доказателствата по делото и приложимия закон, съставът на АпС –
Варна съобрази следното:
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от М. Х. Б. и Г.
Н. Б. против И. Ж. В. искове с правно основание чл.54 ЗЗД, основани на
твърдения, че с влязло в сила решение по гр.д. № 993/2015г. на ОС – Варна,
постановено при участието на ответника като трето лице-помагач, ищците са
били осъдени да заплатят солидарно на Д. Х. М. и А. М. М. сумите от по
80 000 лева на всеки един, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на сина им М. А. М., починал на *г. в
резултат на неправилно и некачествено изпълнена работа по монтаж на
ел.бойлер в наето от него помещение, извършена от И. Ж. В. по възлагане на
М. Б. и Г. Б. като собственици на наетия имот, ведно със законната лихва,
считано от *г., на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. За така
присъдените суми срещу тях е бил издаден изпълнителен лист и въз основа на
него образувано изп.д. № 20188950400522 на ЧСИ Л. Ст., по което същите са
извършили плащания в общ размер на 276 563.88 лева /погашения на
главници, лихви и разноски/. Предвид регресните им права срещу деликвента
И. Ж. В., съгласно разпоредбата на чл.54 ЗЗД са предявили искове за
заплащане на част от платеното от тях, а именно за сумата от 158 267.35 лева,
които искове са били уважени с влязло в сила решение по гр.д. № 2294/2018г.
по описа на ОС – Варна. Остатъкът от 118 269.53 лева, включващ подробно
описани плащания по изпълнителното дело, направени след предявяване на
иска по гр.д. № 2294/2018г., е предмет на исковете, уважени с обжалваното в
настоящото производство решение.
Направените от ответната страна /въззивникът И. Ж. В./ възражения са
за неоснователност на исковете поради липса на виновно поведение от него
при извършения на 06.01.2012г. монтаж на бойлера, доказано с
оправдателната му присъда № 22/22.05.2020г. по НОХД № 1203/2019г. на ОС
– Варна и опровергаваща приетата с решението по гр.д. № 993/2015г. на ОС –
Варна вина.
Не е спорно, а това е установено и от приетите по делото доказателства
2
/съдебни решения и удостоверение на ЧСИ с рег. № 895/, че въз основа на
влязлото в сила решение № 1561/25.10.2017г. по гр.д. № 993/2015г. по описа
на ОС – Варна, с което са били уважени предявените от наследниците на
починалия М. М. искове с правно основание чл.49 вр. 45 ЗЗД против Г. Б. и М.
Б., като възложители на въззивника И. В., е бил издаден изпълнителен лист и
образувано изп.д. № 522/2018г. на ЧСИ Л. Ст., както и че заплатените от тях
суми в хода на принудителното изпълнение са в общ размер на 276 563.88
лева. Липсва спор и относно това, че след влизане в сила на решението по
чл.49 ЗЗД и в хода на първоинстанционното производство по настоящото дело,
воденото срещу И. В. наказателно производство, по което са му били
повдигнати обвинения за извършено престъпление по чл.123, ал.2 НК –
причиняване смъртта на М. при изпълнение на действия, които спадат към
дейност източник на повишена опасност, а именно електротехническа
дейност, при свързване на бойлер електрически битов, като нарушил посочени
разпоредби, е приключило с постановяването на оправдателна присъда, влязла
в сила на 28.07.2022г.
Въззивникът е участвал като трето лице – помагач на страната на
ответниците по гр.д. № 993/2015г. - Г. Б. и М. Б., поради което е бил обвързан
от задължителната сила на мотивите на влязлото в сила решение по това
делото, поради което и при предходното разглеждане на настоящия спор
същата не е била преодоляна от влязлата в сила оправдателна присъда.
Последната обаче е послужила като основание за отмяна по реда на чл.303
ГПК на решението по гр.д. № 993/2015г. на ОС – Варна, постановена с
решение № 560/02.10.2024г. по гр.д. № 2340/2024г. на ВКС. След
възобновяване на производството по иска по чл.49 ЗЗД гр.д. № 993/2015г. е
преобразувано в гр.д. № 2417/2024г. на ОС – Варна и по него е постановено
решение № 522/12.05.2025г., влязло в сила на 11.06.2025г. С това решение
исковете на Д. Х. М. и А. М. М. срещу Г. Б. и М. Б., последният заменен от
правоприемниците си Н. Б., Х. Б. и Г. Б., за заплащане на обезщетения за
неимуществени вреди от смъртта на сина им М., настъпила от неправомерни
действия на И. Ж. В. - неправилно и некачествено извършена работа по
монтаж на ел.бойлер, възложена му от Г. Б. и М. Б., на основание чл.49 вр.
чл.45 ЗЗД, са отхвърлени като неоснователни. Уважени са били до размер на
сумата от по 80 000 лева евентуалните искове за заплащане на обезщетения за
неимуществени вреди от смъртта на М., предявени срещу същите ответници
на основание чл.45 ЗЗД за допуснато от тях бездействие, изразяващо се в
непредприемане на действия за въвеждане на ел. инсталация в отдадения от
тях под наем обект в изправност и обезопасяване на намиращия се в него
бойлер.
Регресната отговорност по чл.54 ЗЗД е обусловена от изхода по спора по
чл.49 ЗЗД, тъй като такава отговорност би възникнала само при условие, че
ищците в настоящото производство действително са задължени по чл.49 ЗЗД
вр. чл.45 ЗЗД да обезщетят родителите на починалия за претърпените от тях
неимуществени вреди. В случая с посоченото решение № 522/12.05.2025г. на
3
ОС - Варна, постановено по гр.д. № 2417/2024г. отговорността на Г. Б. и М. Б.
като възложители на И. Ж. В. е отречена поради липсата на осъществен
деликт от последния при изпълнение на възложена му от тях работа по
монтаж на бойлер, от която работа да е настъпила смъртта на М. М..
Следователно към настоящия момент основанието за извършените от тях
плащания по изпълнителното производство, образувано по издадения
изпълнителен лист по гр.д. № 993/2015г. на ОС – Варна е отпаднало и същите
не отговарят за действия на изпълнителя на работата. Поради това и нямат
регресни права спрямо него по см. на чл.54 ЗЗД. Постановеното ново
осъждане с решението по гр.д. № 2417/2024г. по уважения срещу тях
евентуален иск е за извършен деликт от тях и не поражда отговорност за
настоящия въззивник по чл.54 ЗЗД.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че предявените искове за
заплащане на сумата от общо 118 296.53 лева са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени. Обжалваното първоинстанционно решение, с което същите
са били уважени следва да бъде отменено и вместо него постановено друго в
изложения по-горе смисъл.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78 ГПК и чл. 294, ал.2 вр.
чл.308 ГПК въззивникът има право на разноски за всички инстанции.
Доказателства за направени разноски пред окръжния съд от страна на И.
Ж. В. не са представени.
За въззивното производство същият е заплатил държавна такса в размер
на 2 365.93 лева, адвокатско възнаграждение по договор от 20.07.2022г. в
размер на 5 000 лева за предходното разглеждане на спора /в.гр.д. №
503/2022г./ и 9 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по договор от
24.06.2025г. за настоящото дело /в.гр.д. № 127/2025г./
За касационната инстанция /гр.д. № 1661/2023г. по описа на ВКС/ И. Ж.
В. е заплатил държавна такса в размер на 30 лева. Няма доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение.
В производството по чл.303 ГПК /гр.д. № 2522/2024г. по описа на ВКС/
направените разноски са за заплатена държавна такса в размер на 2 365.93
лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева, съгласно договор
от 06.08.2024г.
Възражение по чл.78, ал.5 ГПК е направено от насрещната страна само
досежно претендираното адвокатско възнаграждение за настоящото
разглеждане на спора /относно сумата от 9 400 лева/. Макар и този размер да е
малко над минималния размер по Наредба № 1/2004г. за адвокатските
възнаграждения, то същият безспорно е прекомерен и несъответен на
фактическата и правна сложност на спора, както и на осъществената
процесуална защита. По делото е проведено само едно открито съдебно
заседание, в което процесуалният представител не е взел участие, същият е
депозирал писмено становище и молба, с която е представил влязлото в сила
ново решение по предявения иск по чл.49 ЗЗД. В същото време, с оглед това
4
решение и липсата на спор между страните по фактите относно извършените
от ищците плащания и основанието за това, разрешаването на спора не се
характеризира с фактическа и правна сложност. С оглед на това и доколкото
съдът не е обвързан от размерите по Наредба № 1/2004г. /решение на СЕС по
дело № С-438/22/, то разноските за адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция, които следва да бъдат възложени в тежест на ищците се определят
в размер на 2 500 лева.
Следователно общият размер на дължимите от Г. Б., Х. Б. и Н. Б.
разноски в полза на И. Ж. В. за всички инстанции са в общ размер на 15 261.86
лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 736/08.06.2022 г., постановено по гр.д. № 88/2022
г. по описа на ОС – Варна и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Г. Н. Б., ЕГН ********** и М. Х. Б., починал
на *г. и заменен на основание чл.227 ГПК от правоприемниците си Г. Н. Б.,
ЕГН **********, Н. М. Б., ЕГН ********** и Х. М. Б., ЕГН **********,
против И. Ж. В., ЕГН **********, искове по чл.54 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 118 296.53 лева (като сбор от: 89.35 лева, заплатени в резултат на
запор върху банковата сметка на М. Б. на 06.08.2018 год.; 97.36 лева,
заплатени в резултат на запор върху банковата сметка на М. Б. на 03.09.2018
год.; 89.28 лева, заплатени в резултат на запор върху банковата сметка на М. Б.
на 01.10.2018 год.; 89.52 лева, заплатени в резултат на запор върху банковата
сметка на М. Б. на 29.10.2018 год.; 153,00 лева, постъпили на 12.12.2018год.,
като заплатени от длъжника Г. Б.; 6184.80 лева, постъпили на 21.01.2019 от
задатък за публична продан на недвижим имот, собственост на длъжниците;
70 684.80 лева, постъпили на 28.01.2019 год. от доплащане за публична продан
на недвижим имот, собственост на длъжниците; 40 858.42 лева, постъпили на
26.02.2019год., платени от длъжника М. Б.), всички суми принудително
събрани от длъжниците М. Х. Б. и Г. Н. Б. по изпълнително дело №
20188950400522 на ЧСИ Л. Ст. с рег.№ 895 на КЧСИ и платени на
взискателите Д. Х. М. и А. М. М. като обезщетение, присъдено им на
основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД с решение № 1561/25.10.2017 год. по гр.д.№
993/2015 год. по описа на ОС - Варна и представляваща разлика между общо
платената от ищците на взискателите сума от 276 563.88 лева по
изпълнителното дело и присъдената им по реда на чл. 54 ЗЗД сума по гр. д.№
2294/2018 год. от ВОС в размер от 158 267.35 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска 13.01.2022 год. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Г. Н. Б., ЕГН **********, Н. М. Б., ЕГН ********** и Х. М.
5
Б., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на И. Ж. В., ЕГН **********, сумата от
15 261.86 лева /петнадесет хиляди двеста шестдесет и един лева осемдесет и
шест стотинки/, представляваща направени разноски по делото за всички
инстанции, на основание чл.78 ГПК и чл. 294, ал.2 вр. чл.308 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд с
касационна жалба при условията на чл.280 ГПК в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6