Решение по гр. дело №16165/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 836
Дата: 28 февруари 2019 г. (в сила от 31 март 2020 г.)
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20183110116165
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…........../.............2019 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично съдебно заседание, проведено на 20.02.2019 г., в състав:

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ

 

при участието на секретаря Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16165 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК от ищеца П.В.К., ЕГН: **********, против ответника „Е*** П***” АД, ЕИК ***, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 6595.09 лева, начислена с фактура № 02***212/21.09.2018 г., за периода 18.05.2017 г. до 17.05.2018 г., по партида с клиентски № ***, абонатен № ***, за адрес на потребление, находящ се в гр. К***, ул. „***" № 12 А.

В исковата молба се посочва, че в недвижим имот, находящ се в гр. К***, ул. „***" № 12 А, се доставя електрическа енергия по партида с клиентски № *** и абонатен № ***, която ищецът заплащал на "Е.П." АД, с което са в договорни отношения. При заплащане на ежемесечните си задължения установил, че има начислена сума от 6595.09 лв. Тъй като никога до сега не било потребявано толкова огромно количество ел.енергия за стойността на процесната сума, абонатът посетил център за обслужване на клиенти, за да извърши проверка отностно процесната фактура. На гише в ЦОК - гр. Разград служителите на ответното дружество обяснили, че процесната сума се дължи на годно правно основание и следвала да се заплати в посочения срок. На 17.05.2018 г. била извършена проверка и съставен констативен протокол. В процесния обект и през служебно определения период не била потребена начислената ел. енергия, поради което процесната сума не се дължала. Било недопустимо, без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, да се ангажира неговата отговорност чрез едностранна корекция в сметките му за минал период. За ответното дружество не бил регламентиран ред по който да извършва проверки и корекционни процедури по сметки за стар период на абонатите си.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Посочва, че с ищеца са в договорни отношения за процесния обект. На 17.05.2018 г. била извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „*** Север" АД, в присъствието на членове на домакинството на абоната. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 1801118 и установено, че в регистър 1.8.3. има показания в размер на 36289 квтч, в регистър 1.8.1. - 2720 квтч, в регистър 1.8.2. - 9465 квтч, а в регистър 1.8.0. - 48475 квтч. Процесният електромер бил демонтиран и предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Експертизата установила, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера; констатирано е наличие на преминала енергия на тарифа 3, която не е визуализирана на дисплея. На 21.09.2018 г.. „*** Север" АД съставило Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизирало размера на оспореното вземане. Установено било точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. - 36289 квтч. На 21.09.2018 г. „Е.П." АД издало фактура № 02***212, с което била определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 6595,09 лв. При липсата на данни за техническата неизправност на електромера, извън извършената манипулация, следвало да се приеме, че установеното след разчитане на регистър 1.8.3. количество енергия в размер на 36289 квтч е реално доставено и консумирано от абоната, и на основание чл. 50 ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 ЗДД ищецът дължал начислената сума.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се търси съдебно установяване на недължимостта на вземането на „Е*** П***” АД срещу  ищеца.

Не е спорно между страните по делото, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. К***, ул. „***" № 12 А, по силата на договорни отношения за доставка на ел. енергия с „Е.П.” АД.

От представения констативен протокол на л. 42 от делото се установява, че на 20.06.2015 г., e била извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители наЕ*** ***" АД. Установено е, че има показания за нощна тарифа – 29031 и за дневна 30581, след което електромерът e бил демонтиран и подменен с нов, с нулеви показания.

По делото е представен констативен протокол, от който се установява, че на 17.05.2018 г. e била извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители наЕ*** ***" АД. Установено е, че има показания в регистър 1.8.3. - 36289 квтч, в регистър 1.8.1. - 2720 квтч, в регистър 1.8.2. - 9465 квтч, а в регистър 1.8.0. - 48475 квтч. СТИ било демонтирано и подменено с ново.

От представения констативен протокол на БИМ се установява, че има намеса в тарифната схема на електромера; потребената електроенергия се разпределяла и върху невизуализирана тарифа – 1.8.3 – 36289.404 квтч; електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерването на ел. енергията; не съответствал на техническите характеристики.

По делото е представена фактура № 02***212/21.09.2018 г. на стойност 6595.09 лв., с получател – П.В.К., за периода 18.05.2017 г. до 17.05.2018 г., по партида с абонатен № ***, за адрес на потребление, находящ се в гр. К***, ул. „***" № 12 А.

От представеното по делото заключение се установява, че електромерът е преминал първоначална метрологична проверка през 2015 г. Метрологичната му годност изтичала през 2021 г. В настоящия случай било визуализирано само количеството ел.енергия, отчетено в часовите зони за дневна и нощна енергия. Показанието, записано в регистър 1.8.3 не било визуализирано на дисплея, което означавало, че след като има налични показания в регистър 1.8.3 и тези показания не са визуализирани на дисплея, е налице нарушение на нормалната работа на измервателния уред. Електрическата енергия, натрупана в регистър 1.8.3, e преминала през електромера. Метрологичните характеристики на електромера отговаряли на изискванията за точно измерване на консумираната електроенергия, но техническите характеристики не съответствали. Имало вмешателство в програмата за параметризация на СТИ. Направените, изчисления за остойностяване на определената за доплащане ел.енергия, била извършена математически точно. Налице били техническите предпоставки за извършване на допълнително начисляване на електрическа енергия. Визуализиращите се на екрана тарифи били с нулеви показания, от което следвало, че показанията на регистър 1.8.3 също са били нулеви към момента на монтажа. Не можело да се определи през кой период е преминала ел. енергията, но била преминала от датата на монтажа до момента на установяването.

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че съществуващите договорни отношения между страните се регламентират от Закона за енергетиката и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. Разпоредбите от чл. 1 до чл. 47 и от чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/2016 г. по описа на ВАС, 5-членен състав, обн. ДВ бр. 15/14.02.2017 г. След влизане в сила на решението по горепосоченото дело на практика не съществува нормативна уредба, която да регламентира отношенията като процесните. При липса на регламентация относно стъпките, които следва да бъдат извършени при проверката, която да гарантира правата и на потребителя, чрез установени правила при извършване на такива проверки, няма как едностранното коригиране на сметките да бъде санирано с наличието единствено на формули за изчисляване на начислената ел.енергия, каквито разпоредби съдържат останалите членове на ПИКЕЕ. Към датата на извършване на процесната проверка на средството за търговско измерване на ищеца, е нямало регламентирана законова процедура, по силата на която ответното дружество да извършва едностранна корекция на количество ел. енергия. Освен това, предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на ел. енергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната, са изчерпателно изброени в чл. 48 ПИКЕЕ. А те са – установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ; липса на СТИ или промяна в схемата на свързване. В настоящия случай по отношение на служебно начисленото количество ел. енергия от 36289 квтч, за периода от 18.05.2017 г. до 17.05.2018 г., за което е издадена фактурата, не е налице нито една от изброените хипотези. Не е налице и хипотезата на чл. 49 ПИКЕЕ, доколкото не е установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател на електромера. Не е налице и хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ, доколкото не се установи при монтажа на процесния електромер регистър 1.8.3 да е бил с нулеви показания, поради което и не може да бъде обоснован безспорен и категоричен извод, че констатираното при проверката количество ел. енергия, в регистър, който не е активиран за търговски отчет, е потребена от абоната, но неотчетена ел. енергия.

По тези съображения сумата от 6595.09 лева е недължима. По делото не е проведено пълно и главно доказване на друго основание, породило твърдяното право в полза на ответника, поради което и предявения иск за недължимост на процесната сума е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Предвид изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съдът, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира, че възражението на ответника, за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, е основателно и възнаграждението следва да се определи общо в размер на 750 лв., на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Така ответникът следва да бъде осъден да заплати общата сума от 1019 лв. (750 лв. – адвокатско възнаграждение и 269 лв. д.т.).

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните по делото, че П.В.К., ЕГН: **********, не дължи на “Е.П.” АД, ЕИК ***, сумата от 6595.09 лева, начислена с фактура № 02***212/21.09.2018 г., за периода от 18.05.2017 г. до 17.05.2018 г., по партида с клиентски № ***, с абонатен № ***, с адрес на потребление, находящ се в гр. К***, ул. „***" № 12 А, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ***, да заплати на П.В.К., ЕГН: **********, сумата от 1019 лв., представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.

 ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

                                                                                             

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: