№ 774
гр. София, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева
Иван Ал. Стоилов
при участието на секретаря Вероника Р. Димитрова
в присъствието на прокурора Л. Анг. К.
като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100605486 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на въззивна проверка по
реда на тази глава.
С Присъда № 405 от 18.06.2024 г. по НОХД № 1865/24 г. по описа на СРС, НО, 12 с-в,
СРС е признал В. Т. К. за невиновен, като, на основание чл. 304 от НПК, го е оправдал по
обвинението за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Срещу така постановената присъда в законоустановения срок е постъпил протест от
страна на прокурор при СРП.
В протеста и в допълнението към него се твърди за неправилност на присъдата, като
се развиват доводи за доказаност на деянието от обективна и субективна страна, както и на
неговото авторство. Моли се за отмяна на присъдата и постановяване на нова, осъдителна
такава, от въззивния съд.
С протеста не се депозират доказателствени искания.
Срещу протеста не е постъпило възражение от подсъдимия.
Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че с оглед правилното решаване на
делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция прокурорът от СГП поддържа
протеста и го намира за основателен, поради което предлага да се постанови нова присъда,
съгласно чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, с която подсъдимия В. К. да бъде признат за виновен.
Основният спорен въпрос бил в мотивите на присъдата - дали е налице извършено деяние от
1
субективна страна. От събраните по делото доказателства можело да се направи категоричен
извод, че подсъдимият бил извършил деянието както от обективна, така и от субективна
страна, и че към датата на извършването му същият бил имал съзнанието, че управлява
МПС без наличие на свидетелство за управление на такова.
Подсъдимият К. се явява лично, като обявява, че подобно на първоинстанционното
производство, не желае да ползва адвокатска защита. По същество и в своята последна дума
подсъдимият моли за потвърждаване на присъдата на първоинстанционния съд, тъй като
било установено, че не бил управлявал без свидетелство за правоуправление.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Въззивният протест е процесуално-допустим, доколкото е депозиран в срок и то от
активно легитимирана страна – прокурор от СРП.
Разгледан по същество, съдът намира протестът за неоснователен. Съображенията на
състава са следните:
За да постанови присъдата си, районният съд е приел следната фактическа
обстановка:
Срещу подс. В. Т. К. СРП е внесла в СРС обвинителен акт, с който го обвинява в
това, че на 06.08.2023 г. около 15:44 ч., в гр. София, бул. „Черни връх“, с посока на движение
от бул. „Никола Вапцаров“ към ул. „Сребърна“ управлявал МПС - лек автомобил „БМВ“,
модел „ХЗ“ с рег.№ ******** без съответно свидетелство за управление в едногодишен срок
от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление № 22- 4332-
013298/15.07.2022 г. на началник група СДВР, Отдел „Пътна полиция“ - СДВР, връчено на
22.08.2022 г. и влязло в законна сила на 06.09.2022 г. - престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал.
1 от НК.
Подс. В. Т. К. с ЕГН **********, е роден на ********г. в гр. София, българин,
български гражданин, със средно образование, осъждан.
Подс. К. бил правоспособен водач на моторно превозно средство (МПС), притежаващ
свидетелство за управление на МПС (СУМПС) № ********* със срок на валидност до
22.07.2021 г.
Срещу подс. К. било издадено Наказателно постановление № 22- 4332-
013298/15.07.2022 г. на началник група, Отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което му било
наложено административно наказание „глоба“ за управление на МПС без да е
правоспособен. Това наказателно постановление било връчено на Л.К. на 06.09.2022 г.
На 06.08.2023 г. св. П. – служител на ОПП-СДВР съставил на подс. К. АУАН серия G,
№ 560149, за това, че на 06.08.2023 г. около 15:44 ч., в гр.София, по бул. „Черни връх“, с
посока на движение от бул. „Никола Вапцаров“ към ул. „Сребърна“, управлявал МПС - лек
автомобил „БМВ“, модел „ХЗ“ с рег.№ ********, собственост на „ЕЪРСОФТ БГ“ ЕООД, без
съответно СУМПС и контролен талон към него.
При извършена справка с ОДЧ било установено, че СУМПС на подс. К. било
унищожено поради изтекъл срок на валидност.
За да възприеме гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд
лаконично е заявил, че тя се приема за установена въз основа на събраните на съдебното
следствие доказателства, приобщените по реда на чл. 281 от НПК свидетелски показания и
доказателствата, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Уточнява се, че липсвали
противоречия в доказателствената съвкупност, като гласните и писмените доказателства
взаимно се допълвали и така очертавали безпротиворечиво изложената фактическа
2
обстановка.
Въззивният състав определено има основания да бъде критичен към този крайно
пестелив доказателствен анализ, който се осланя на клишета и е лишен от конкретика по
отношение на твърде общо посочените гласни и писмени доказателства. Тази пестеливост в
други ситуации определено би могла да бъде самостоятелно основание за отмяна на
първоинстанционната присъда поради липса на мотиви, особено когато делото се
характеризира с фактическа и правна сложност, което да задължава съда да бъде не само
изчерпателен по отношение на доказателствата, които е събрал, но и да предложи
аргументиран анализ, от който да е видно защо приема едни доказателства, а отхвърля
други.
В случая обаче делото не се отличава с нито фактическа, нито с правна сложност, а
събраните доказателства са от такъв характер, че сред тях липсват такива, които да бъдат
окачествени като „спорни“ и да противостоят на други. Съществено е също, че изложената в
мотивите на първия съд като установена фактическа обстановка е вярно интерпретирана
спрямо фактите. Съответно съдът е предложил в достатъчна степен мотиви от правно
естество, поради което въззивният състав не счита за нужно да проявява излишен
формализъм и счита, че макар и недопустимо лаконичен, доказателственият анализ на
първоинстанционния съд не води до неяснота на волята му. Още повече, че впоследствие
този съд е акцентирал на основния обективен факт, мотивирал го да произнесе оправдателна
присъда.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че
от обективна страна не са изпълнени всички елементи от състава на чл. 343в, ал. 2 от НК –
правен извод, който напълно се споделя от въззивната инстанция.
Правилно първоинстанционният съд е отчел, че за да е налице съставомерност по
горепосочената разпоредба, необходими условия се явяват деецът да е наказван по
административен ред за управление на МПС без съответното СУМПС, да не е изтекъл
едногодишен срок от това наказание и деецът да е знаел, че е лишен от правоуправление.
По делото не съществува спор, че спрямо подс. К. действително е било издадено
Наказателно постановление № 22- 4332- 013298/15.07.2022 г. на началник група, Отдел
„Пътна полиция“ - СДВР, с което му е било наложено административно наказание „глоба“ за
управление на МПС без да е правоспособен, както е също безспорно доказано, че на
06.08.2023 г. около 15:44 ч., в гр. София, по бул. „Черни връх“, с посока на движение от бул.
„Никола Вапцаров“ към ул. „Сребърна“ същият е управлявал МПС - лек автомобил „БМВ“,
модел „ХЗ“ с рег.№ ******** без съответно СУМПС.
Първоинстанционният съд обаче е отчел един особено съществен и основен
релевантен, отрицателен факт – горепосоченото Наказателно постановление № 22- 4332-
013298/15.07.2022 г. на началник група, Отдел „Пътна полиция“ – СДВР „никога не е било
връчвано на подс. К. или упълномощено лице“. За да установи това обстоятелство
първоинстанционният съд акуратно и двукратно е изисквал в рамките на съдебното
следствие и приобщавал съответната писмена документация от СДВР-ОПП, от която е
видно, първо, че с писмо рег. № 4332р-47336/16.08.2022 г. началникът на 03 сектор „АО“ при
СДВР-ОПП е указал на началник сектор „ОП“ при 06 РУ-СДВР да връчи „лично“
горепосоченото наказателно постановление на подс. К. и, второ, видно от отбелязването в
разписката, представляваща неразделна част от Наказателно постановление № 22- 4332-
013298/15.07.2022 г., същото е връчено не на подс. К., а на Л.К., майка, на 22.08.2023 г. (от
писмо от 30.08.2022 г. на Началника на 06 РУ-СДВР, с което същият уведомява и
потвърждава, че наказателното поставновление е било връчено на Л.Л. К.а, може да се
извлече извод, че годината, ръкописно изписана в разписката като 2023 г., вероятно е
техническа грешка и по-вероятно е наказателното постановление да е връчено на Л.К. на
22.08.2022 г.).
3
Горните факти водят до закономерния правен извод, че към инкриминираната дата
горепосоченото Наказателно постановление № 22- 4332- 013298/15.07.2022 г. не е било
влязло в сила и подс. К. не е бил наказан по този административен ред.
Изводът на първоинстанционния съд е правилен и този извод има своята солидна
нормативна обосновка, която първият съд е преценил, че следва да спести, което, все пак, не
засяга правилността на въпросния извод. В рамките на своите служебни правомощия
въззивният състав намира за необходимо да попълни тази празнота в мотивите на първия
съд и да обясни от негово име защо той е прав.
Към датата на твърдяното деяние (06.08.2023 г.) разпоредбите на ЗДвП не съдържат
изричен текст относно начина на връчване на издадени наказателни постановления за
нарушения на правилата за движение по пътищата. Съществува обаче общата разпоредба на
чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, приложима за всички административно-наказателни производства,
включително и тези за нарушения на ЗДвП, съгласно която препис от наказателното
постановление се връчва срещу подпис на нарушителя, освен ако нарушителят е поискал да
му бъде връчено чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в
информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за
достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното
управление. Изключение (по ал. 2 на чл. 58) е единствено хипотезата, когато нарушителят не
се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен – в този случай
наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за
връчено от деня на отбелязването.
Иначе казано, наказателните постановления за извършени административни
нарушения, включително по ЗДвП, следва да се връчат лично на нарушителя. По този
въпрос вече не съществува спор и с последващите инкриминираната дата изменения на
ЗДвП, и по-специално, чл. 186а, ал. 1 (ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.), който
сочи, че наказателните постановления за нарушения на ЗДвП се връчват по три начина:
„лично срещу подпис на нарушителя“; по електронен път или с препоръчано писмо с
обратна разписка чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга на
постоянния адрес на нарушителя. Чл. 186а, ал. 2 от ЗДвП визира и хипотезата на отказ на
нарушителя да получи и подпише наказателното постановление.
В процесния случай връчването е било не по електронен път или чрез лицензиран
доставчик, а лично. Няма данни лицето да не пребивава на адреса, нито да е отказало да
получи наказателното постановление. Последното просто е било връчено на друго лице, а не
лично, както повеляват ЗАНН и ЗДвП (и както изрично е указал началникът на 03 сектор
„АО“ при СДВР-ОПП в писмо рег. № 4332р-47336/16.08.2022 г.). При това лицето Л.К. не
може да се счита за упълномощено лице, освен ако действа в качеството си на законен
представител на подс. К. – хипотеза, при която К. е или непълнолетен или поставен под
запрещение, но нито една от двете хипотези е налице.
С оглед гореустановените от първия съд безспорни факти и визираните относими
нормативни разпоредби, към инкриминираната дата 06.08.2023 г. наказателно постановление
№ 22- 4332- 013298/15.07.2022 г. не е било влязло в сила, след като въобще не е било
връчено на подс. К.. По този начин отсъства основният съставомерен елемент деецът да е
бил наказан с влязло в сила наказателно постановление по административен ред, а това води
до несъставомерност на деянието от обективна страна. Последното обезсмисля напълно
обсъждането на едногодишния срок, както и субективната страна на деянието.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
други основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение.
4
Водим от всичко посочено и на основание чл. 334, т. 6 от НПК вр. чл. 338 от НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 405 от 18.06.2024 г. по НОХД № 1865/24 г. по
описа на СРС, НО, 12 с-в, като правилна и законосъобразна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5