№ 18803
гр. С., 18.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20251110111284 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „ТС“ ЕАД, уточнена с молба от 15.04.2025 г., против
Ю. И. А. и К. Д. П., с искане ответниците при условията на разделна отговорност при равни
квоти да заплатят на ищцовото дружество сумата в размер общо на 615,06 лева,
представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., ул. „*********“ № 58, вх. 1, ет. 2, ап. 6, абонатен № 63990, за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване
на исковата молба на 26.02.2025 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер
общо на 158,40 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 17.02.2025 г., сумата в
размер общо на 52,72 лева, представляваща незаплатена цена на предоставена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 26.02.2025 г. до
окончателно погасяване на вземането, както и сумата в размер общо на 15,86 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 19.03.2022 г. до 17.02.2025 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не
са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният
представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от
2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на
1
ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за исковия период.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не изразяват становище по предявените искове.
По делото е постъпила молба от ответниците, в която са изложени твърдения, че
процесните вземания са погасени посредством плащане, като в подкрепа на твърдения са
представени два броя касови бонове.
В открито съдебно заседание от 14.10.2025 г. представителят на ищеца поддържа, че
действително в хода на делото е извършено плащане, с което вземанията за главници,
мораторни лихви, законна лихва до датата на плащането и внесената държавна такса за
разглеждане на спора са погасени, като дружеството претендира заплащане на разноски в
размер на 15 лева – внесена държавна такса за издаване на три броя съдебни удостоверения
и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Предвид изложеното съдът намира, че
възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ.
неговото прекратяване е свързано с придобиване, респ. изгубване на вещно право на
собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към
топлопреносната мрежа.
Страните не спорят, че в процесния период между „ТС“ ЕАД и ответниците е
съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за процесния топлоснабден имот, по силата на което е доставена енергия на
посочената в исковата молба стойност, като поради неизпълнение в срок на задълженията е
начислено и обезщетение за забава в размер на законната лихва. При съобразяване на
извършеното в хода на делото плащане съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК исковата
претенция следва да бъде отхвърлена.
Съдът намира, че независимо от изхода от спора в тежест на ответниците следва да
бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК. С
Определение № 674/23.11.2011 г. по ч. гр. дело № 597/2011г. по описа на ВКС, ІV ГО е
разяснено, че отговорността за разноски като гражданско облигационно правоотношение е
правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените
разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. При погасяване на изискуемо
задължение в хода на производството, което обуславя неоснователност на иска, именно
2
ответникът с поведението си (неизпълнявайки парично задължение с настъпил падеж) е
дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си преди процеса. Без
значение е причината, поради която не е изпълнил. Достатъчно е, че именно липсващото
доброволно изпълнение е принудило ищеца да потърси съдебна защита на правото си,
съответно извършените с оглед тази защита разходи ще следва да му бъдат възстановени от
ответника.
Съдът, при съобразяване на формулираното от ищеца искане, намира, че в тежест на
ответниците следва да бъдат възложени направените разноски за внесена държавна такса в
размер на 15 лева и за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
дружеството в размер на 100 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „******“ № 23 Б, срещу Ю. И. А., ЕГН **********, с адрес в гр. С.,
ул. „182-ра“ / кв. „*********“ № 32 и К. Д. П., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к.
„**********“, бл. 5, вх. Е, ет. 9, ап. 170, кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответниците да заплатят на топлофикационното дружество при условията на разделна
отговорност при равни квоти сумата в размер общо на 615,06 лева, представляваща
незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.,
ул. „*********“ № 58, вх. 1, ет. 2, ап. 6, абонатен № 63990, за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата
молба на 26.02.2025 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер общо на
158,40 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 17.02.2025 г., сумата в размер общо
на 52,72 лева, представляваща незаплатена цена на предоставена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 26.02.2025 г. до
окончателно погасяване на вземането, както и сумата в размер общо на 15,86 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 19.03.2022 г. до 17.02.2025 г., поради погасяване на вземанията посредством плащане в
хода на делото.
ОСЪЖДА Ю. И. А., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „182-ра“ / кв. „*********“
№ 32 и К. Д. П., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „**********“, бл. 5, вх. Е, ет. 9, ап.
170, да заплатят на „ТС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
ул. „******“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер общо на 115 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ТС“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Проф. Георги Павлов“ № 3, в качеството на
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3