№ 21727
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20251110122769 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена исковата молба от
ищците М. И. М., ЕГН **********, Е. Л., гражданин на *******, родена на
07.02.2022 г., и С. Л., гражданин на *******, роден на ********** г., срещу
ответника ****************, ЕИК *********, с която ищцовата страна е
предявила установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване, че ответникът дължи на всеки един от
ищците обезщетение за забава в размер на законна лихва в размер на по 12,96
лв., натрупана върху заплатената в хода на ч.гр.д. № 71657/2024 г. по описа на
СРС, 166-и състав главница в размер на 1466,87 лв., начислена в периода от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 29.11.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането – 06.02.2025 г., както и сторените
разноски в ч.гр.д. № 71657/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав, за държавна
такса в размер на по 25 лв., сторените от всеки от ищците, и сумата от 1200 лв.
- за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за оказване на правна помощ и
процесуално представително на всеки един от тримата ищци като заявители в
ч.гр.д. № 71657/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав. С молба от 27.10.2025 г.
уточняват , че периодът на претенцията е по-кратък , а именно от 29.11.2024 г.
до 31.01.2025 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ****************, ЕИК *********,
е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като
недопустими, евентуално като неоснователни.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи по предявения иск:
1
По допустимостта на положителните установителни искове: Съгласно
мотивите към т.10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, "правото на иск за установяване на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на
общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му
упражняване. По силата на чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 ГПК предявяването на
установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече
от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК да
предяви иска с оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта
за изпълнение. Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е
абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като
особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на
кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство
възражение, подаването на което също е ограничено със срок. При
обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено
процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ
установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл.
414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му
пред съда по заповедното производство. Преценката на съда в заповедното
производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал.
1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск. По отношение на
спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК съдът преценява данните по
заповедното производство, като е допустимо да дава указания и да събира и
други доказателства, посочени от страните". В случая, от данните, съдържащи
се в заповедното производство се установява, че искът е подаден в
едномесечния законов срок / съобщението е получено на 18.03.2025 г., а
исковата молба е подадена чрез електронна поща на 17.04.2025 г./ , поради
което е допустим.
Установява се, че със заповед № 40392 от 28.12.2024 г. по ч.г.д. №
71657/2024 г. на СРС е разпоредено *************** с ЕИК: ********* да
заплати на М. И. М. с ЕГН: ********** сумата в размер на 488,96 лева ,
представляваща обезщетение на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от регламент
(ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на съвета от 11 февруари 2004 г. за
закъснение на полет FB 450 от летище ****************, ***********,
******* до летище *****, ********* на 15.07.2024 г. , ведно със законна лихва
за период от 29.11.2024 г. до изплащане на вземането и държавна такса в
размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева); *************** да заплати на Е.
Л. с ЕГН: ********** чрез законен представител М. И. М. сумата в размер на
488,96 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от
регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на съвета от 11
февруари 2004 г. за закъснение на полет FB 450 от летище ****************,
***********, ******* до летище *****, ********* на 15.07.2024 г. , ведно със
законна лихва за период от 29.11.2024 г. до изплащане на вземането и
държавна такса в размер на 25,00 лева; *************** да заплати на С. Л.
сумата в размер на 488,96 лева, представляваща обезщетение на основание чл.
7, пар. 1, б. „а“ от регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на
2
съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение на полет FB 450 от летище
****************, ***********, ******* до летище *****, ********* на
15.07.2024 г. , ведно със законна лихва за период от 29.11.2024 г. до изплащане
на вземането и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева),
както и *************** да заплати на адв. В. В. Ч.- М. от Варненската
адвокатска колегия, с личен № ********** сумата от 400 лева - адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА на М. И. М. по делото, сумата от 400 лева - адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на Е. Л. чрез
законен представител М. И. М. по делото, сумата от 400 лева - адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА на С. Л. по делото.
Като част от даказателствената съвкупност по делото е приобщено и
платежно нареждане от 31.01.2025 г., от което се установява, че е извършено
плащане на 31.01.2025 г. на обезщетения по чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент
(ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на съвета от 11 февруари 2004 г. за
закъснение на полет FB 450 от летище ****************, ***********,
******* до летище *****, ********* на 15.07.2024 г. в общ размер на 1466,87
лева по банковата сметка на пълномощника ****************. Това
обстоятелство не се оспорва, а се признава от ищците. В разглеждания случай
обаче ищците твърдят, че не е заплатена законната лихва в периода от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до плащането, а ответникът
оспорва дължимостта на лихвата за забава с твърдение, че е платил
обезщетенията на 31.01.2025 г.
Доводите на ответника, че обезщетенията са заплатени на пълномощник
не променят горния извод, доколкото самият ответник твърди, че е заплатил
сумите на 31.01.2025 г., която дата е след подаване на заявлението по чл. 410
ГПК на 29.11.2024 г., т.е. налице е плащане в хода на процеса. Следователно
ответникът дължи на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /
29.11.2024 г./ до датата на плащането 31.01.2025 г., която изчислена по реда на
чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор възлиза на по 11,85 лева за
всеки един от ищците. Не се установява плащане на законната лихва, поради
което исковете по реда на чл. 422 ГПК се явяват основателни.
По разноските:
Съдът като съобрази , че срещу заповедта в частта за разноските не е
подадена частна жалба, както и като взе предвид Тълкувателно решение №
4/2013 г., постановено по тълк. дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК,
съгласно което ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на
разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на
заявлението, в тази хипотеза, кредиторът може да поиска издаване на
изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските,
като се позове на извършеното от длъжника плащане, поради което приема, че
в исковото производство не дължи произнасяне по въпроса за разноските в
заповедното производството.
3
С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени сторените от ищеца разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищците са
платили държавна такса по 25 лева всеки от тях, която следва да бъде
присъдена в тяхна полза. В исковото производство, адвокат Ч. – М.
претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАДв.
Следва да се съобрази, че след решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи
възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат
за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди
всичко – фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от
21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683
от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение №
350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/. Наред с
горното, следва да бъде взето предвид и решение от 23.10.2025 г. по дело № С-
744/2023 г. на Съда на ЕС, с което е прието, че процесуалното
представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на
услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършено
безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда,
че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебни разноски, тя се
осъжда да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото
законодателство размер. Ето защо, като взе предвид горепосочените критерии
на оказалия безплатна правна помощ адвокат следва да се присъди
възнаграждение в размер на по 120 лева с вкл. ДДС на всеки един от ищците.
При горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. И. М., ЕГН
********** срещу ****************, ЕИК ********* иск по реда на чл. 422
ГПК с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ****************, ЕИК
********* дължи на М. И. М., ЕГН ********** обезщетение за забава в
размер на законна лихва в размер на 11,85 лева (единадесет лева и 85
стотинки), в периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 29.11.2024 г., до датата на плащане на главницата в размер на 488,96
лева– 31.01.2025 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 71657/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. Л., гражданин на
*******, родена на 07.02.2022 г., чрез законния си представител М. И. М., ЕГН
********** срещу ****************, ЕИК ********* иск по реда на чл. 422
ГПК с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ****************, ЕИК
********* дължи на Е. Л., гражданин на *******, родена на 07.02.2022 г.,
представлявана от законния представител М. И. М., ЕГН **********
обезщетение за забава в размер на законна лихва в размер на 11,85 лева
4
(единадесет лева и 85 стотинки), в периода от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 29.11.2024 г., до датата на плащане на
главницата в размер на 488,96 лева– 31.01.2025 г., за която е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 71657/2024 г. по описа на СРС,
166-и състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Л., гражданин на
*******, роден на ********** г. срещу ****************, ЕИК *********
иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
****************, ЕИК ********* дължи на всеки от ищците С. Л.,
гражданин на *******, роден на ********** г. обезщетение за забава в размер
на законна лихва в размер на 11,85 лева (единадесет лева и 85 стотинки), в
периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
29.11.2024 г., до датата на плащане на главницата в размер на 488,96 лева–
31.01.2025 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 71657/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ****************, ЕИК *********
да заплати на М. И. М., ЕГН ********** сумата от 25 лева, държавна такса за
исковото производство.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ****************, ЕИК *********
да заплати на Е. Л., гражданин на *******, родена на 07.02.2022 г., сумата в
размер на 25 лева, държавна такса за исковото производство.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ****************, ЕИК *********
да заплати на С. Л., гражданин на *******, роден на ********** г. сумата в
размер на 25 лева, държавна такса за исковото производство.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ****************, ЕИК *********
да заплати на адвокат В. В. Ч. – М., личен № ********** сумата в размер на
120 лева с вкл. ДДС (сто и двадесет лева), представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА на М. И. М., ЕГН ********** в исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ****************, ЕИК *********
да заплати на адвокат В. В. Ч. – М., личен № ********** сумата в размер на
120 лева с вкл. ДДС (сто и двадесет лева), представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА на Е. Л., гражданин на *******, родена на 07.02.2022 г., чрез законния
си представител М. М. в исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ****************, ЕИК *********
да заплати на адвокат В. В. Ч. – М., личен № ********** сумата в размер на
120 лева с вкл. ДДС (сто и двадесет лева), представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА на С. Л., гражданин на *******, роден на ********** г. в исковото
производство пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6