Определение по гр. дело №67008/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 45669
Дата: 3 ноември 2025 г. (в сила от 3 ноември 2025 г.)
Съдия: Васил Крумов Петров
Дело: 20241110167008
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45669
гр. София, 03.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110167008 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на А. Е. Я. против „Изи
Финанс“ ЕООД. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в указания срок същият е подал писмен отговор.
С определение № 14754 от 28.03.2025 г. по делото е приет за съвместно разглеждане
насрещен иск на ответника против ищеца. Препис от насрещната искова молба и
приложенията към нея са редовно връчени на първоначалния ищец, като в указания срок
същият е подал писмен отговор.
С отговора на насрещната искова молба се оспорва допустимостта на насрещния иск.
Поддържа, че след като ищецът е предявил иск за обявяване нищожността на целия договор,
за ответника няма правен интерес да иска обявяване нищожността на отделна клауза от
договора. Възражението е неоснователно. Ищецът е предявил иск за прогласяване
нищожността на договора на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – противоречие на императивни
норми на закона, докато ответникът предявява насрещен иск с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД – противоречие на добрите нрави. Между двата иска няма идентитет.
Съдът, след като констатира, че исковата молба и насрещната искова молба са
редовни, на основание чл. 146, ал. 1 ГПК вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да се изготви
проект за доклад на делото.
Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат приети.
Искането по чл. 190 ГПК на ищеца е основателни, тъй като има индиции, че
ответникът разполага с такъв екземпляр. За ищеца няма индиции да разполага с ескземпляр
от договора за заем.
Основателно е искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза с поставените в исковата молба задачи.
Основателно е искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за връщане на насрещната искова
молба като недопустима по чл. 130 ГПК.
1
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на
делото:
Ищецът А. Е. Я. твърди в подадената на 04.11.2025 г. искова молба, че между него и
ответника „Изи Финанс“ ЕООД е сключен Договор за паричен заем от 07.12.2020 г. за
сумата от 2000 лв., която следвало да се върне заедно със сумата от 825 лв.. Бил посочен ГПР
48,44%. Също така твърди, че в договора било установено задължение за предоставяне на
обезпечение, а при неизпълнение на това задължение била уговорена неустойка от 790,02
лв. Още с подписването на договора и погасителния план било уговорено неустойката да се
връща на вноски заедно с главницата и възнаградителната лихва. Счита, че договорът е
нищожен поради противоречие на закона, тъй като в договора не бил посочен реалният
размер на ГПР – нито като реален размер, нито с описание на компонентите, от които е
формиран. Неустойката била скрито възнаграждение на търговеца във вреда на потребителя.
Клаузата за неустойка била и неравноправна, тъй като било налице необосновано високо
обезщетение за търговеца. Твърди, че надплатил над чистата стойност на взетия заем по
договора сумата от 825 лв. за възнаградителна лихва и 790,02 лв. за неустойка лв., които
суми били недължимо платена. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на договор за паричен заем от 07.12.2020 г., поради противоречие на закона,
както и да осъди ответника да му заплати недължимо платени суми от 825 лв. за
възнаградителна лихва и 790,02 лв. за неустойка. Претендира разноски.
Ответникът „Изи Финанс“ ЕООД не изразява становище по иска за нищожност на
договора, а признава иска за връщане на недължимо платено до размерите от 319,15 лв. за
възнаградителна лихва и 658,35 лв. за неустойка. Разликите до претендираното от ищеца
твърди, че „опростил“ и не били платени реално от ищеца. Прави възражение за
прекомерност на хонорара за адвокат на ищцата.
С насрещната искова молба ответникът поддържа, че клаузата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
договора за заем е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Съгласно практиката на
ВКС максималният размер на възнаградителната лихва, който не бил аморален, е до 3 пъти
размера на законната лихва за забава, а процесната лихва била по-голяма. Моли за
прогласяване нищожността на клаузата. Претендира разноски.
С отговора на насрещната искова молба ищецът оспорва иска. Сочи, че съгласно
чл. 19, ал. 4 ЗПК максималният размер на разходите по кредита е до 5 пъти размера на
законната лихва за забава и не е налице аморалност на клаузата. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че е сключил с ответника
процесния договор за заем, че той страда от пороци, водещи до твърдяната нищожност –
противоречие на закона, и че е платил процесната сума в полза на ответника.
УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта на доказване, че е налице основание за
задържане на сумата, вкл. валиден договор за заем, респ. погасяване на претенцията –
плащане на сумата, за която се твърди да е недължимо платена по недействителен договор;
по насрещния иск – че е сключил с ответника процесния договор за заем, че той страда от
пороци, водещи до твърдяната нищожност – накърняване на добрите нрави.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, ответника да представи копие от
Договор за паричен заем от 07.12.2020 г., като при неизпълнение на това указание го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за които е
създал пречки за събиране на допуснати доказателства, а именно може да приеме за
доказано, че договорът има съдържанието, твърдяно от ищеца.
2
ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото съдебно удостоверение на ищеца.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза със задачите по исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Виолета Стоянова Стоянова, гр. София, бул. „**“, №
**, тел.: **; моб. тел.: **********, която да се призове за съдебно заседание след
представяне на документ за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лв., вносим в едноседмичен срок от ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за разрешаване
на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.12.2025 г. от
09:30 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото
определение, а на ответника – и от отговора на насрещната искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично
да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3