№ 5516
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100507412 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20206768 от 03.11.2021 г., постановено по гр. д. № 459/2021 г. на
Софийски районен съд, 34 състав, е признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Д. В.
дължи на „Т.С.“ ЕАД сума в размер на 12.56 лв.,представляваща главница за дялово
разпределение за периода от 31.07.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 31.07.2020г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 2,69 лв., начислена за процесния имот за
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, за периода от 01.05.2017 г.
до 23.07.2020 г., като е отхвърлен предявеният иск за главница за доставена ТЕ в размер на
127.23 лв. за периода 01.05.2016г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от
31.07.2020г.до окончателното изплащане на сумата, искът за главница за дялово
разпределение за разликата над сумата от 12.56 лв. до пълния предявен размер от 16.93 лв. и
за периода 01.03.2017г. до 30.07.2017г., искът за обезщетение за забава върху главницата за
доставена ТЕ за сума общ размер на 21.78 лв. – обезщетение за забава за периода
15.09.2017г. до 23.07.2020г. , искът за обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за разликата над сумата от 2.69 лв. до пълния предявен размер от 3.63 лв.
Решението е обжалвано от Б. Д. В., срещу неизгодната за нея част, в която районният
съд е признал за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Б. Д. В., установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че същата дължи на
„Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 2,69 лв., начислена за процесния имот за обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение, за периода от 01.05.2017 г. до 23.07.2020
г.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната
1
установителна част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в
несъответствие със събраните доказателства. Поддържа, че в общите условия на ищцовото
дружество не е уговорен падеж на задълженията за главницата за дялово разпределение,
поради което лихви се дължат едва след покана, а такава в настоящия случай липсва. Моли
се решението в обжалваната част да бъде отменено, а предявеният иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД бъде отхвърлен изцяло. Претендира се присъждане на сторените разноски
пред въззивната инстанция.
В установения от закона срок, въззиваемият „Т.С.“ ЕАД е депозирал отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Претендира присъждане на
сторените разноски пред въззивната инстанция.
Третото лице-помагач не е взело становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - основателна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване.
По същество постановеното от СРС решение е неправилно в обжалваната от
ответницата част - относно присъдената лихва върху главницата за дялово разпределение.
За да постанови решението си в обжалваната част, районният съд е приел, че след
като се дължи главница за дялово разпределение, то се дължи и обезщетение за забава върху
непогасеното по давност вземане за главницата за дялово разпределение.
Въпросът за съществуването на задължението за дялово разпределение е извън
обхвата на въззивното производство, но по делото няма доказателства, въз основа на които
да се направи извод от кога това задължение е изискуемо и кога е трябвало да бъде
изпълнено. Липсва предвиден срок за плащане, поради което длъжникът изпада в забава
едва след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. До депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК
няма данни ответницата да е била канена да изпълни задължението си за дялово
разпределение. Следователно преди предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК
ответницата не е изпаднала в забава и не дължи на ищеца обезщетение за забавено
изпълнение на главното задължение за дялово разпределение, изчислено в размер на
законната лихва върху него.
По делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника
покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за
2
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Това обстоятелство е оспорено от
жалбоподателя още с отговора на исковата молба, като въззиваемият не е ангажирал
никакви доказателства в тази връзка.
Обратно приетото от първоинстанционния съд е неправилно и обжалваното решение
следва да се отмени в обжалваната част, установяваща вземане на ищеца от ответницата в
размер на 2.69 лева за законна лихва за забава на главното задължение за дялово
разпределение в периода 01.05.2017г. – 23.07.2020г.
При тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора, постановеното от СРС решение следва да бъде отменено като
неправилно в обжалваната от ответницата част и вместо това да бъде постановено решение
за отхвърляне на предявения от „Т.С.“ ЕАД установителен иск за сумата от 2.69 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, като
неоснователна и недоказана.
На основание чл. 273 вр. чл. 78 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА въззиваемата страна следва да
бъде осъдена да заплати на адв. М. Л. сумата 300 лв. - адвокатско възнаграждение за
осъществено във въззивното производство безплатно процесуално представителство на
въззивницата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20206768 от 03.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 459/2021 г.
на Софийски районен съд, І ГО, 34 състав, в обжалваната част, в която СРС е признал за
установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Д. В. дължи на „Т.С.“
ЕАД сума в размер на 2,69 лв., начислена за имота за обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение, за периода от 01.05.2017 г. до 23.07.2020 г. и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ******* срещу Б. Д. В., ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2,69 лв., начислена за имота за
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, за периода от 01.05.2017 г.
до 23.07.2020 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ******* да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, на основание чл. 273 вр.
чл. 38 от ЗА, сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на въззивницата Б. Д. В. във въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Бруната България“
ООД на страната на въззиваемия „Т.С.“ ЕАД.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
3
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4