РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. К., 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20255320200255 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № ***/24.04.2025 година на Н. на г. на П.
к. при РУ на МВР К. на Ц. Д. П., с ЕГН **********, с адрес с. К., ул. * № *,
на основание чл. 183 ал.4 т. 6 от ЗДвП, е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 104А от ЗДвП.
Недоволно от наказателното постановление е останало наказаното лице
и е депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен
срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, в нарушение на чл. 43 ал 5 от ЗАНН не му бил връчен
екземпляр от АУАН, неправилно било определено и мястото на извършване на
нарушението. Оспорва извършване на нарушението. Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В съдебно заседание се поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – Н. на г. на П. к. при РУ на МВР К.,
редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
1
поради което и допустима.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита на актосъставителя Д. П., свидетелите А. Х. и Н. Д., и приложените и
приети писмени такива – справка за нарушител/водач, заповед №
**/02.12.2021г., Заповед № **//31.12.2021г., справка от РУ на МВР К., справка
от О.К. с копие от регулационен план на гр. К., АУАН, два броя скици от
АГКК, скица от КАИС портал, предявения чрез възпроизвеждане видеозапис
от приобщения електронен носител флашпамет, съдът намира за установено
следното:
На 13.03.2025 г., служителите на РУ на МВР К. П. и Х., изпълнявали
служебни задължения по ООР. Около 09.26ч. в О.К. на ул. Г. К. около № **
забелязали движещ се срещу тях в отсрещната лента за движение лек
автомобил Мерцедес Е 220 с регистрационен номер ** **** **, управляван от
жалбоподателя. Полицейските служители забелязали как докато управлява
автомобила жалбоподателят държи мобилен телефон в ръка до ухото си,
поради което обърнали посоката на движение и го спрели за проверка на
около 200-300м. от мястото, където го възприели първоначално до № ** на
посочената улица.
За констатираното срещу жалбоподателя от актосъставител П., овластен
да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП,
бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA №
****/13.03.2025г. за това, че на 13.03.2025 г. в 09:26 часа в град К. по улица
Г.К. до номер ** с посока на движение от запад към изток управлява
собствения си лек автомобил Мерцедес Е 220 с регистрационен номер ** ****
**, като по време на управление на МПС водачът използва мобилен телефон
без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете, с което
е нарушил чл. 104а от ЗДвП – „На водача на моторно превозно средство е
забранено да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му“. Нарушителят не е
отбелязал възражения при съставяне на АУАН. Такива не е представил и по
реда и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Възоснова на съставения АУАН на 24.04.2025г. компетентният орган,
2
Началникът на група Пътен контрол при РУ на МВР К. е издал атакуваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 183
ал.4 т. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лв. за нарушение на чл. 104А от ЗДвП.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Издаденият АУАН съдържа всички изискуеми от чл. 42 от
ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези по чл. 57 от ЗАНН,
издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни
лица в рамките на тяхната компетентност. Спазени са сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. Дадено е ясно и коректно описание на нарушението и на
обстоятелствата по извършването му, налице е посочване на датата и мястото
на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и
приложимата санкционна норма, размера на наложеното административно
наказание. Индивидуализиран е нарушителят. Съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП,
редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до оборване
на изложеното в тях.
Съдът намира, че в производството е безспорно установено, че
жалбоподателят е извършил нарушението на чл. 104А от ЗДвП. Същият
оспорва констатациите по акта, който има доказателствена сила, ако не бъде
опроверган от доказателствата в производството пред съда. Отразеното в него
не се опровергава, а се потвърждава от гласните доказателства по делото.
Свидетелите П. и Х. са категорични, че са забелязали как жалбоподателят при
движение на превозното средство използва телефон, държейки го в ръка до
ухото си.
Поради изложеното съдът намира за безспорно и категорично доказано,
че на процесната дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил,
използвайки мобилен телефон без устройство, позволяващо използване на
телефон без участие на ръцете му в нарушение на разпоредбата на чл.104А от
ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва извършване на нарушението, твърди в
жалбата, че не е разговарял по телефона. Неоснователно се възразява от
защитата, че деянието е несъставомерно, тъй като жалбоподателят не
използвал телефона, за да разговаря с него. Действително свидетелите не
3
твърдят да са възприели, че е разговарял. Граматическото тълкуване на волята
на законодателя обаче чрез използване на глагола “ползва”, а не “говори” е
указание, че забраната по чл.104А ЗДвП е по-обща. Забранено е не само
говореното по мобилен телефон. Забранено е ползването на телефона.
Редакцията на цялото изречение “без участие на ръцете” също е указание, че
редакцията на нормата има предвид, каквото и да било ползване на телефона
чрез ръце – държане, поглеждане, преместване и всички други хипотези, при
които ръцете на водача са заети чрез мобилен телефон. Смисълът на забраната
е ръцете на водача на автомобила да са свободни при управлението, а не да са
заети с държането на предмети. В този смисъл, възражението, че не е
провеждан разговор по мобилен телефон, е ирелавантно към състава на
нарушението по чл.104А ЗДвП. Еднакво съставомерно за същото е ползването
на телефона по всякакъв начин – ако лицето го държи в ръката си или
извършва всякакви други операции с него, тъй като това ангажира както
вниманието, така и ръцете на водача на автомобила по време на управлението,
както когато разговаря, респ. ще започне или вече е приключил разговор.
Деянието не е маловажно, а е със степен на обществена опасност
типична за вида си, а и жалбоподателят е водач, многократно санкциониран за
нарушения на ЗДвП.
Правилно е определена и приложимата санкционна норма на чл. 183 ал.
4 т. 6 от ЗДвП, съгласно която се наказва се с глоба 50 лв. водач, който използва
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете
му. Наложеното наказание е във фиксирания размер от 50лв. Правилно е
определен броя на отнетите контролни точки.
Неоснователно е възражението за нарушение на чл. 43 ал. 5 от ЗАНН. В
случая е направен опит процесният АУАН да бъде предявен на нарушителя за
запознаване и подпис, което жалбоподателят отказал, тъй като не бил
съгласен, че е извършил нарушение. Целта на предявяването и връчването на
АУАН е лицето да има възможност да се запознае с вменените му нарушения
и да осъществи правото си на защита. След като лицето е отказало да се
запознае със съдържанието на АУАН и да го подпише, при все че е било
наясно с факта на съставянето му, то същото само се е поставило в положение
да не получи препис от същия, при което не е налице ограничаване на правото
4
му на защита и не съставлява нарушение на процедурата по съставяне и
връчване на акта. Съгласно чл. 43 ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта на
нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва
датата на неговото подписване. Нарушителят е отказал да подпише акта, като
отказът му е удостоверен по реда на чл. 43 ал. 2 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.
43 ал. 5 от ЗАНН е приложима в хипотеза на подписване на акта и разписката
за връчване, която в разглеждания случай не е налице.
Възражението, че в НП и АУАН е посочен вместо номера на улицата, на
която е извършено нарушението, този, на който е извършена проверката,
отстоящи на около 300м., не е от естество да внесе каквото и да било
съмнение в извършването на твърдяното деяние и осъществяването на
вмененото нарушение. Дори и да липсваше посочване на конкретна
номерация, то това не представлява съществено процесуално нарушение по
смисъла на чл. 42 т. 3 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, след като е отразено, че е
извършено в гр. К. на път, отворен за обществено ползване- улица, на която
жалбоподателят е задължен, управлявайки МПС, да не използва телефон без
устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете на водача.
В този смисъл не са налице основания за отмяна на оспореното
наказателно постановление и същото следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя разноски не се дължат.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***/24.04.2025 година
на Н. на г. на П. к. при РУ на МВР К., с което на Ц. Д. П., с ЕГН **********, с
адрес с. К., ул. * № *, на основание чл. 183 ал.4 т. 6 от ЗДвП, е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 104А
от ЗДвП
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
5
КБ
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6