РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Девня, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР В. В.
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. В. Гражданско дело №
20243120100136 по описа за 2024 година
Производство е образувано по искова молба от В. В. М., ЕГН **********, против
РС Варна и Прокуратурата на РБ с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ с искане да бъдат
осъдени солидарно ответниците след изменение на иска да заплатят сумата от 25 000 лева
ведно със законната лихва от 23.02.2023г..
В исковата молба се твърди, че на 23.02.2023 г. полицейски органи от състава на
Второ РУ Варна принудително извършват действия по дактилоскопиране, фотографиране и
изземване на образци за ДНК профил на жалбоподателя вследствие издаден от РС Варна
съдебен акт по ЧНД 549/2023 г. по описа на същия съд Твърди се, че актът е
незаконосъобразен, постановен в нарушение на материално правния закон и правото на ЕС
и по - точно в нарушение на чл. 47 от Хартата, чл.6 и 13 от Конвенцията, Решение от
26.01.2023 г. по дело С- 205/21 на Европейския съд, и че е налице нарушение правата на
ищеца по чл.7, 8, 10, 11 т.1-ва, 12, и 47 от Хартата и съответстващите им от Конвенцията.
Излага се, че жалбоподателя страда от загуба на сън вследствие причинения стрес и чувство
на унижение след извършената криминална регистрация, още повече предвид факта, че
призовката му е била връчена от полицейски патрул предния ден. У ищеца се е създало
впечатлението, че е бил третиран като изключително опасен престъпник, без възможност да
възрази, да се защити, да уговори присъствието на процесуалния си представител поради
краткия срок на известието, да обжалва съдебното определение поради отнето право на
ефективно средство за защита, сочещо нарушение на чл.13 от Конвенцията, което нарушава
принципа за невинност до доказване на противното. За жалбоподателя съществува
единствено задължението да се подчини и да се яви на посочения в призовката час, поради
1
страх от принудително довеждане и да съдейства за извършване на действия против волята
си. Ищецът е отказал доброволна регистрация също и поради факта, че възразява срещу и
обжалва предявяването на обвинение от полицийския орган.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Прокуратурата на РБ чрез РП
Варна възразява против конституирането като ответник по процеса и против местната
подсъдност на производството по делото. Счита че исковата претенция е нередовна, тъй
като същата е неясна относно волята и твърденията на ищеца. Твърди, че не е налице
незаконност на административната мярка, тъй като същата не е била отменена от по - горен
съд. Твърди, че процедурата на чл.2 ал.1 от ЗОДОВ предвижда в този случай отговорност на
съда, а не на Прокуратурата на РБ. Твърди че разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ касае
нарушение само на правото на европейския съд, а не на Конвенцията. Твърди, че не е
конкретизирана нормата на Европейския съд, която е била нарушена. Твърди, че с издаване
на определение от съответния съд не може да е основание за претендиране правата на
ищеца, липсват доказателства за твърдените вреди. По отношение размера на предявеното
обещетение претенцията е нередовна в частта относно началната дата на лихвата, не е ясно
периода за който се претендира цената на иска и твърдението за настъпилото увреждане.
В постъпилия отговор на исковата молба от РС Варна се излага, че същата е
нередовна, доколкото не е ясно какъв е вида на иска : за установяване нарушенията на
конвенцията и хартата и за обявяване съдебния акт за нищожен или за заплащане на
обещетение. Липсва обща сума, относима към конкретен изтекъл период от време в
искането за бъдещи вреди от датата на подаване на исковата молба до влизане в сила на
решението е недопустим. Твърди се, че иска е неоснователен, тъй като определението на РС
Варна не е отменено по реда на инстанционния контрол като несъобразно. Не е допуснато
достатъчно съществено нарушение на сочени от ищеца общностни норми. Не е налице пряка
причинна връзка между нарушението и вредите. Оспорва се ищеца да е претърпял
неимуществените вреди, сочени в исковата молба. В условията на евентуалност оспорва
размера на предявения иск като силно завишен.
Видно от представена справка за съдимост лицето В. В. М., ЕГН **********, е
било осъждано с влязло в сила присъда от 22.07.2021г. за престъпление по чл.148, ал.2 НК
вр. чл.148, ал.1, т.1 НК вр. чл147, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК и чл. 54 НК.
Видно от представените по делото материали по ч. н. д. №549/2023г. на РС Варна
ищеца В. В. М., ЕГН ********** е бил привлечен като обвиняем за извършено умишлено
престъпление от общ характер по чл. 293а НК по досъдебно производство №531/2022г. по
описа на Второ РУ на МВР в гр. Варна, за което престъпление се предвижда наказание
лишаване от свобода до една година или пробация. Ищецът е попълнил на 30.01.2023г.
декларация, с която той е декларирал, че не е съгласен да бъде дактилоскопиран , да бъде
фотографиран и да му бъдат иззети образци за ДНК профил съгласно чл.68 ЗМВР. Изготвено
е искане с рег. № от 08.02.2023г. до РС Варна за издаване на разрешение за принудително
извършване на полицеска регистрация на лицето В. В. М., ЕГН ********** съгласно
разпоредбата на чл. 68 ЗМВР и чл.11, ал.2 от Наредбата за реда за извършване и снемане на
2
полицеска регистрация. Съдът с определение от 09.02.2023г. е разрешил принудителното
извършване на съответните действия.
В своите изявления пред съда свидетелят на страната на ищеца М. Т. Н., без
родство и дела със страните , явства, че се познават от деца с В., израснали са заедно и си
останали най-добри приятели, близки са предвид различни обстоятелства. В началото на
2023 г., през м. януари, той звънял на свидетеля една вечер късно и започнал да му разказва,
че двама полицаи са го посетили и му носят призовка с искане да отиде в полицейското
управление, за да даде отпечатъци. Започнал да пита: “Аз престъпник ли съм, че имат такова
отношение към мен?!” После се започнали едни постоянни обаждания с подтиснато
настроение, и изказвания от този род и че се отнасят с него като с най-големия престъпник.
Изведнъж той се променил, станал подтиснат и престанали да се събират. Свидетелят му
звънял многократно, за да се видят, понеже и режима на родителски отношения с децата им
съвпада и преди са го правили. Излизали и се забавлявали заедно, но след това, което му се
случи, той започнал, да отказва подобни срещи. Преди това той бил мъжкар, жизнен със
самочувствие, но сега е подтиснат и си стои в къщи. Понякога звъни разстроен и казва, че се
обажда най-големия престъпник. Има проблеми с кръвното и казва, че лекарствата, които
взема за сваляне на същото, не му действат вече и трябва да си променя терапията. Просто
изчезнал живеца в него. Неприемливото поведение на полицията го е травмирало. Преди
това е имал дела с жена си, които са приключили. Те се разделили през 2016 г., но по-късно
получил развод. От 2020 г. той има постановен режим на лични отношения с децата си. Той
работил като търговски представител и си сменил работодателя. Отношението на свидетеля
към съдебната система се променило, след като слушал за неволите на ищеца и то е
недоверие и негативизъм. Свидетелят не е променил отношението си към него, но той имал
връзка с нова жена и предполага, че се е разпаднала предвид промененото му душевно
състояние. Не е споделял със сигурност, дали е така. Неговото отношение към властите в
страната е негативно, защото се чувства безсилен.
В своето заключение вещите лица Р. Б. и А. Ц. излагат, че ищецът е
психомоторно спокоен, осъществява добър словесен контактен, ориентиран цялостно, без
съзнание за психично заболяване. Няма данни за разстройства във възприятно-представната
дейност. Правилен мисловен процес, без данни за активна психотична продукция и
абстинентни явления.Не разработва свръхценно или налудно случилото се, предмет на
настоящето дело. Емоционално еутимен, волево нормотимен. Памет и интелект- на нивото
на образованието и социалния опит. Осв. изпитва нужда от дълбоки и постоянни контакти с
обкръжаващите го. Личността му лесно идентифицира себе си с отделни хора и явления, и
ако това отъждествяване се наруши, то Осв. лесно възприема това като катастрофа, водеща
до рязък спад в настроението. При това състояние остава само една заплаха - опасността от
разрив на отношенията, която предизвиква тревожност. По тази причина, за да не допусне
разпад в отношенията, Осв. се оттегля за да избегне разочарование. В действителност тези
личности се стремят да привлекат и удържат вниманието на обкръжението си, да получат
тяхната оценка, стремят се да придобие и запази тези ценности. В ситуация на фрустрация,
3
за тях са характерни интрапунитивни реакции - чувство за вина, гняв, насочен към себе си,
автоагресия. На ситуацията на дезадаптация реагират астенично, инертно, пасивно. При Осв.
се наблюдава способност към усилване на факторите, предизвикващи тревога; епизодично
подчертаване на соматичното неблагополучие, Хистеричната личност се стреми да бъде в
центъра на вниманието, търси признание и поддръжка и се стреми към тях с настойчиви
действия. При конфликти много често използват соматични оплаквания, които имат
повърхностен характер. Декомпенсацията на личността възниква в ситуации на повишени
изисквания и натоварване, а също така настъпват и нарушения по отношение на социалните
норми, които са длъжни да спазват (напр. в семейството). Основната цел на поведението е да
получи внимание и поддръжка. При Осв. се забелязва предразположеност към възникване на
тревожни реакции, а отстраняването на тази тревога се постига по пътя на формиране на
ограничено поведение. Типични прояви са: чувствителност, страх, тревога, опасения,
неувереност в себе си и в своята компетентност, ниска самооценка, мания. Има повишено
внимание към отрицателните сигнали и се фиксира бързо към тях.. Поведението му се
регулира от страховете пред възможността да навлече върху себе си още опасности в
резултат на неправилни постъпки. Този страх лежи в основата на ограничаващото
поведение, особено където успехът не е гарантиран. По време на извършеното спрямо него
деяние ,предмет на настоящето дело, Осв. е изпитал негативни емоции. Връчването на
призовката и криминалната регистрация са изиграли ролята на стрес за него. Под стрес се
разбира остро или продължително психическо и/или физическо натоварване, което може да
доведе до общи психовегетативни разстройства и също до органични заболявания. Към
настоящия момент при Осв. липсват данни за психогенно причинени психични разстройства
от голямата група Невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства и по-
специално от подгрупата на Разстройство на тежък стрес с разстройства на адаптацията.
Устно в с.з. вещото лице Ал. Ц. излага, че когато имаме близки събитийни елементи, които
причиняват дискомфорт и стрес, причинно-следствената връзка между тях не може да бъде
разграничена, тъй като психологическите въпросници могат да дават информация за
наличие или отсъствие на негативната симптоматика към момента на изследването, но не и
да разграничат чисто субективното им възприемане от изследваното лице. В случая по
време на интервюто г-н М. споделил, че връчването на призовката и криминалната
регистрация са му повлияли най-силно, но последвалите действия също имат такъв
негативен характер и тяхното отграничаване не е възможно. Негативните преживявания от
фотографиране, дактилоскопиране и изземването на образци на ДНК материал не могат да
бъдат разграничени от други житейски събития, които са се случвали на ищеца едно след
друго за кратък период от време защото има натрупване на описаните. Един стимул
предизвиква една реакция, но когато имаме много стимули, резултата е общ от много
стимули и няма как да бъде разграничено, и как процентно това би повлияло на личността.
Няма как точно да бъде ограничено едно от друго.
Съдът не приема възраженията на ответната страна Прокуратурата на РБ, че
същата не е легитимирана да отговаря по така предявения иск . Съгласно Решение № 201 от
22.07.2016 г. по гр. д. № 1190/2016 г. на ІV г. о. на ВКС Прокуратурата на РБ носи
4
отговорност по ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди от полицейска регистрация на
пострадалия от незаконно обвинение.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи достатъчно съществено
нарушение на правото на ЕС, което да е в причинно - следствена връзка с твърдените вреди,
както и настъпването на неимуществените вреди в претендирания размер. Съществено
нарушение на правото на ЕС предполага явно и значително неспазване от държава членка на
границите, които са предоставени в нейното право на преценка. По въпроса дали е налице
достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС относно принудително извършване на
полицейска регистрация има скорошна практика, в която съдилищата намират, че не е
налице достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС – Решение №56/19.03.2024г. по
в. гр. д. №4/2024г. на Апелативен съд Бургас, недопуснато до касационно обжалване с
определение №2044/24.04.2025г. по гр. дело № 3014 по описа за 2024 г на Трето гражданско
отделение на ВКС. Както се казва в мотивите на съдебните актове прогласеното право в чл.
47 от ХОПЕС на всяко лице, което се позовава на права или свободи, гарантирани от ПЕС,
срещу съдебен акт с неблагоприятни за него последици, който може да засегне тези права
или свободи, не е абсолютно и съгласно чл. 52, пар. 1 от ХОПЕС е възможно да бъде
ограничавано при условие, че тези ограничения, са предвидени в закон, зачитат основното
съдържание на съответните права и свободи и при спазване на принципа на
пропорционалност са необходими и действително отговарят на признати от Съюза цели от
общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.
Извършването на дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил,
е намеса на държавата в правото на личен живот на едно физическо лице по смисъла на чл.8,
пар.1 от ЕКПЧ. Такава намеса е недопустима съгласно чл.8, пар.2 от ЕКПЧ освен в случаите,
предвидени в закона и в интерес на националната и обществената сигурност, напр. за
предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала и други.
Искането, с което РС Варна е бил сезиран, се основава на чл.68 от ЗМвР и Наредбата за реда
за извършване и снемане на полицейска регистрация и следователно е предвидено в
нормативната уредба на РБ. Отправено е в рамките на наказателно разследване, за да
послужи на легитимна цел : предотвратяването и разкриването на други престъпления в
бъдеще. Както е посочил в мотивите си по в. гр. д. №4/2024г. Апелативен съд Бургас с
привличането като обвиняем за умишлено престъпление на лицето възниква конфликт с
интересите и правилата на обществото. Ищецът е лице, което вече е било осъдено с влязла в
сила присъда и впоследствие привлечено към наказателна отговорност за друго умишлено
престъпление. Борбата срещу престъпността зависи от използването на съвременни научни
техники за разследване и идентифициране като дактилоскопиране, фотографиране и ДНК
анализа, които са международнопризнати. В ЗМвР и в Наредбата за реда за извършване и
снемане на полицейска регистрация са предвидени конкретни основания в случай, че
получените данни вече не са необходими, те да бъдат унищожени и регистрацията да бъде
снета. Както е посочил в мотивите си по в. гр. д. №4/2024г. Апелативен съд Бургас ако
снемането на полицейската регистрация е извършено напълно в съответствие с вътрешната
5
нормативна уредба на държавата и не са налице нарушения по нормативно
регламентираната уредба на процедурата по извършване на полицейската регистрация,
принципа на пропорционалност е спазен и с нищо правата на лицето не са накърнени от
извършената регистрация. Полицейската регистрация не е самоцел на съответните органи, а
средство за противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, с цел защита
на националната сигурност, логиката от една такава регистрация е възпиращ ефект от
извършване на нови престъпни деяния под страха от бързо разкриване и регистриране на
дееца.
С оглед изложеното искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. В. М., ЕГН **********, гр. В., кв. В., ул. “ С. М. “
№**, ет.*, иск с правно основание чл2в ЗОДОВ, против РС Варна и Прокуратурата на РБ, с
искане да бъдат осъдени солидарно ответниците да заплатят на ищеца сумата от 25 000 лева
като обещетение за претърпени неимуществени вреди от принудителна полицейск
регистрация, ведно със законната лихва от 23.02.2023г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок
от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6