Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260236 08.02.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 9880 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „К** ХОЛИДЕЙС“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от Д.А.Д., уточнена с допълнителна молба от 28.01.2020 г.,
против „****ТРАВЕЛ“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от ****и/или Б.Г.Г., с която се претендира осъждането му за
заплащане на сумата от 18 841.98 лева, представляваща възнаграждение за
предоставени хотелски услуги /настанявания/ в хотел „К**“, находящ се в гр. ****,
дължимо по сключен между страните устен договор, съгласно който ответното
дружество, като туроператор е изпращало туристи в хотела през летния сезон на
2019 година и е следвало да заплати уговореното възнаграждение за това, за
което била останала неплатена фактура № 20/03.08.2019 г. на стойност от
18 841.98 лева с ДДС за представени услуги на туристи по изброени в
исковата молба и допълнителната такава ваучери, в която са посочени броят
нощувки, броят туристи и дължимата цена по всеки от тях, ведно със законната лихва за забава от датата
на подаване на исковата молба – 20.11.2019 г., до окончателното й изплащане.
Моли се и за изплащане на направените по делото разноски.
Предявеният иск е с правно основание 79,
ал. 1, предл. 1-во от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на исковата молба от ответното дружество, с който искът се оспорва като
неоснователен, като се излага, че плащане на сумата по фактура не се дължи, тъй
като не обективирала задължение за заплащане на действително уговорените между
страните цени и за действително
предоставени услуги, а било произволно съставена от ищеца, като се
оспорва същата. Не се оспорва, че между страните са били налице трайни
търговски взаимоотношения, свързани с предоставяне на туристически услуги, но
се сочи, че всички дължими суми за това са вече платени. Излагат се подробни
доводи за недължимостта на търсената сума. Също търси присъждане на разноските
по делото.
Бургаският
районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба и изложените в нея факти
и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По
делото между страните няма спор, че са имали търговски взаимоотношения,
съгласно които ответното дружество, като туроператор, е изпращало туристи в
хотел „К**“, гр. ****, стопанисван от
ищцовото дружество, през летния сезон на 2019 г., въз основа на устен договор
между тях, за което ответникът е следвало
да заплати уговореното възнаграждение за
това.
Не е
спорно също така, че в отношенията между страните по повод на това са издадени
фактура № 2/04.06.2019 г., фактура № 12/02.08.2019 г. и фактура № 13/12.08.2019
г., които вече са заплатени от ответника в полза на ищеца.
Спорът
е досежно това дали всички предоставени услуги са вече заплатени и по-конкретно
тези, за които е издадена процесната фактура 20/03.08.2019 г. на стойност от
18 841. 98 лева с ДДС за предоставените услуги по ваучери с номера 18560,
18170, 18168, 20241, 17220, 19677, 18127, 19678, 19676, 18088, 18689, 16012,
18653, 19320, 18722 и 18147. Ваучер 18560/26.07.2019
г. касае настаняването на 4 групи, всяка състоящата се от 2-ма възрастни и две
деца, за периода от 31.07.2019 г. до
07.08.2019 г. т.е. 7 нощувки, при пълен пансион. Представена е и съответната
резервация към него, която е за четири лица в една стая за съответния период на
името на ***. Ваучер 18170/02.07.2019
г. касае настаняването на 3 групи, всяка състоящата се от 2-ма възрастни и две
деца, за периода от 30.07.2019 г. до 05.08.2019
г. т.е. 6 нощувки, при пълен пансион. Представена
е и съответната резервация към него, която е за 3 лица в една стая за 6 нощувки
в съответния период на името на ***. Ваучер
18168/02.07.2019 г. касае настаняването на 4 групи, всяка състоящата се от
3-ма възрастни и едно дете, за периода
от 30.07.2019 г. до 05.08.2019 г. т.е. 6 нощувки, при пълен пансион. Съгласно резервация
към него, същата касае настаняването на 4 лица в една стая за 6 нощувки в съответния период на
името на ***. Ваучер 17220/10.07.2019 г.
касае настаняването на 3 групи, всяка състоящата се от 2-ма възрастни и едно
дете, за периода от 28.07.2019 г. до 02.08.2019 г. т.е. 5 нощувки, при пълен
пансион. Представена е и съответната
резервация към него, която е за 3 лица в една
стая за 5
нощувки в съответния период на името на ****. Ваучер 18127/25.07.2019 г. касае настаняването на 3 групи, всяка
състоящата се от 2-ма възрастни и едно дете, за периода от 27.07.2019 г. до
05.08.2019 г. т.е. 9 нощувки, при пълен пансион. Представена е и съответната резервация към него, която е за 3 лица в една стая за 9 нощувки
в съответния период на името на ****. Ваучер 19678/25.07.2019
г. касае настаняването на 4 групи, всяка състоящата се от 2-ма възрастни и две
деца, за периода от 27.07.2019 г. до 03.08.2019 г. т.е. 7 нощувки, при пълен
пансион. Представена е и съответната резервация към него, която е за 4 лица в една стая за 7 нощувки в съответния период на името на ***. Ваучер 19676/25.07.2019 г. касае настаняването на 5 групи, всяка
състоящата се от 3-ма възрастни и две деца, за периода от 27.07.2019 г. до
03.08.2019 г. т.е. 7 нощувки, при пълен пансион. Съответната резервация към
него, която е за 5 лица в една стая за 7 нощувки в съответния период на името на ***. Ваучер 18689/10.07.2019 г. касае настаняването на 2 групи, всяка
състоящата се от 1 възрастен и едно
дете, за периода от 25.07.2019 г. до 05.08.2019 г. т.е.11 нощувки, при пълен
пансион. Съответната резервация към него, която е за 2 лица в една стая за 11 нощувки в съответния период на името на ***. Ваучер 19320/16.07.2019 г. касае
настаняването на 2 групи, всяка състоящата се от 2-ма възрастни, за периода от
25.07.2019 г. до 01.08.2019 г. т.е.7 нощувки, при пълен пансион. Съответната резервация към него, която
е за 2 лица в една стая за 11 нощувки в съответния период на името на ***. Ваучер 18722/19.07.2019 г. касае настаняването на 2 групи, всяка
състоящата се от 2-ма възрастни, за периода от 25.07.2019 г. до 01.08.2019 г.
т.е.7 нощувки, при пълен пансион. Съответната резервация към него, която е за 2 лица в една стая за 7 нощувки в съответния период на името на ***. Всички гореописани ваучери носят подпис на
представител на ответното дружество и съответния печат, като изпращач.
Соченият
ваучер 20241 не е представен по делото. Представена е само
резервация с този номер от 27.07.2019 г. за 11 нощувки в периода от 28.07.2019
г. до 08.08.2019 г. за 2-ма възрастни. Соченият
ваучер
19677 не е представен по делото.
Представена е само резервация с този номер от 19.07.2019 г. за 6 нощувки в периода от 28.07.2019 г. до 03.08.2019 г. за 2-ма възрастни и едно дете. Соченият
ваучер
18088 не е представен по делото.
Представена е само резервация с този номер от 25.06.2019 г. за 7 нощувки в периода от 26.07.2019 г. до 02.08.2019 г. за 2-ма възрастни в една стая. Соченият
ваучер 16012 не е представен по делото. Представена е само
резервация с този номер от 29.03.2019 г. за 10 нощувки
в периода от 25.07.2019 г. до 04.08.2019 г. за 4 лица в една стая.
Соченият ваучер 18653 не е
представен по делото. Представена е само резервация с този номер от 04.07.2019
г. за 7 нощувки в периода от 25.07.2019 г. до 01.08.2019 г. за 3 лица в една
стая. Соченият ваучер 18147 не е представен по делото. Представена е само
резервация с този номер от 26.06.2019 г. за 7 нощувки в периода от 24.07.2019 г. до 31.07.2019 г. за 4 лица в една стая. Така
представените по делото резервации, изхождат от ответното дружество, като не
носят подпис и печат.
Ищецът
твърди че уговорената и начислена цена за всяка от нощувките е в размер на 35
евро, с 50 % отстъпка за децата и 15 % отстъпка по ваучер 16012.
Представено
е и извлечение от регистъра на
настанените туристи през 2019 г. в хотел „К**“.
От
заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът изцяло кредитира, като обективно и безпристрастно изготвено от лице с
нужните специални знания и като неоспорено от страните, се установява, че
туристическите услуги по посочените във фактура № 20/03.08.2019 г. ваучери са
счетоводно отразени в счетоводството на ищеца, като фактурата е осчетоводена от
дружеството и е включена в дневника за продажбите. Фактурата обаче не е
осчетоводена от ответното дружество. По нея няма извършени плащания. От страна
на ответника в полза на ищеца за туристически услуги през 2019 г. са заплатени
общо 40 993. 15 лв. – по фактура № 12/28.12.2018 г. сумата от 3 898
лв., в която като основание е посочено аванс хотелско настаняване; по фактура №
2/04.06.2019 г. – 7 796 лв.; по фактура № 12/02.08.2019 г. – 19 520
лв. и по фактура № 13/12.08.2019 г. – 9779. 15 лв. с основание настаняване. При
извършване на плащанията е налице посочване плащане за настаняване сезон 2019
г.
Съобразно
твърденията на ищеца вещото лице е изготвило и изчисление на дължимите суми
съгласно ваучерите при посочената от ищеца цена от 35 евро, със съответната
отстъпка за деца, като е определило общ размер от 9 003. 75 евро с левова
равностойност от 17 609. 80 лв. Общият брой на нощувките за месец юли 2019
г., отразен в регистъра на настанените туристи е 2 449 броя, а на тези за
месец август е 2 012 броя, при декларирани пред Община Несебър такива в
размер на 1 781 броя. Вещото лице в заключение сочи, че счетоводството на
ищеца не е редовно водено, като излага аргументите си за този свой извод.
По
делото ответникът е ангажирал и гласни доказателства. От показанията на
свидетелката Г.Й. – технически секретар към ответното дружество, в това число и
през периода 2018 г. – 2019 г., се установява, че в служебните й задължения се включват
отношения с чуждестранни партньори и с хотелиерите. Запозната е с подготовката
на дружеството за летния сезон на 2019 г., която стартирала още през 2018 г.
Разяснява процеса на водене на преговорите и постигането на договорките относно
цените, като сочи, че постигнатите между страните договорки за летния сезон на
2019 г. съответстват на съдържанието на документа на листи 13 и 14 от делото, с
минус 2 евро отстъпка, с оглед на конкретните им взаимоотношенията. В началото на месец юни 2019 г. страните постигнали
договорка от 20.06.2019 г. нататък цените за тях да бъдат по 21 евро за
възрастен, тъй като хотелът нямал достатъчно висока запълняемост. Когато имало двама възрастни и едно дете до
13 години, услугата за детето била безплатна. Когато детето било над 13 години,
цената за него била като за възрастен – 21 евро. На свидетелката не й известно
така постиганатите между страните договорки да са били оформени в някакъв
писмен акт. Заявява също така, че
фактура № 13/12.08.2019 г. била за заключителното плащане на летния сезон на
2019 г., като от страна на ищеца не е имало никакви възражения.
Въз
основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът
намира от правна страна следното:
Както
вече бе посочено, между страните няма спор, че са имали търговски
взаимоотношения, съгласно които ответното дружество, като туроператор, е изпращало
туристи в хотел „К**“, гр. ****,
стопанисван от ищцовото дружество, през летния сезон на 2019 г., за
което се дължи и заплащането на възнаграждение. Липсва писмен договор, от
където да е видно какви са конкретните уговорки между страните по повод на
това. Може да се разсъждава въз основа на събраните по делото гласни
доказателства и разменена между страните кореспонденция какви са били
уговорените цени за нощувка на конкретната дата и т.н. В същото врече обаче не
това е основният спорен момент. Основният спорен въпрос по делото е дали всички
предоставени услуги са вече заплатени и в тази връзка какъв брой услуги са били
предоставени и съответно следва да бъдат заплатени. По повод на това следва да
се отбележи, че от една страна във вече издадените от ищеца и заплатени от
ответника фактури, като основание за издаването им е посочено настаняване, като
липсват посочени цени, брой нощувки, брой настанени лица, период или каквито и
да е други реквизити. Ето защо съдът приема, че ищецът не доказа, че има право
да получи цената на услугите, чието плащане претендира, по процесните ваучери,
на които всъщност основава претенцията си. В тази връзка следва да се отбележи,
че на първо място в самите ваучери е посочено, че са предплатени, което като лексикално
тълкуване означава, че сумите по тях вече са платени. Част от ваучерите въобще
не са представени по делото. Представените пък резервации към тях установяват
различен брой на лицата, които ще бъдат настанявани, от тези посочени във
ваучера. Наред с това стойността по тях съобразно твърдяната от ищеца цена дори
не съответства на претендираната в настоящото производство такава. Липсата на
конкретни детайли по другите издадени фактури, които вече са платени от
ответника, където има посочване само настаняване, също не доказва, че ищецът е
предоставил услуги, които не са му заплатени. Нередовно воденото му
счетоводство само потвърждава вече изложения извод за недоказаност на
претенцията, както и обстоятелството, че същият не би могъл да се позове на
записванията в собствените си счетоводни книги, които освен това са оспорени. По
принцип при нередовност на водените счетоводни книги, пряко произтича и
невъзможността те да послужат като доказателство за посочените в тях счетоводни
операции и записвания. Това се отнася и по отношение на представения регистър
на настанените лица, който освен че не е надлежно заверен, е оспорен, при което
не би могъл да обоснове извод за основателност на претенцията. Друг е въпросът,
че сам по себе си регистърът не установява, че всички описани в него лица, със
съответните дати на престой и т.н., са били настанени именно от ответното
дружество. С горните мотиви съдът намира, че искът като недоказан следва да
бъде отхвърлен.
При
този изход на спора и с оглед претенциите на страните за присъждане
на направените по делото разноски, следва да се осъди
ищцовото дружество да заплати на ответното на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 2 360 лева. Съответно неоснователна е претенцията на ищеца за заплащане
на направените
разноски по делото.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля
иска на „К** ХОЛИДЕЙС“ ЕООД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Д.А.Д., против „****ТРАВЕЛ“ ООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ****и/или Б.Г.Г. , за
осъждането му за заплащане на сумата от 18 841. 98 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за предоставени хотелски услуги
/настанявания/ по фактура № 20/03.08.2019 г. на стойност от 18 841. 98
лева с ДДС за предоставени услуги по ваучери с номера 18560, 18170, 18168,
20241, 17220, 19677, 18127, 19678, 19676, 18088, 18689, 16012, 18653, 19320,
18722 и 18147, съгласно сключен между страните устен договор, по който „****ТРАВЕЛ“
ООД, в качеството му на туроператор, е изпращало туристи в хотел „К**“, находящ
се в гр. ****, стопанисван от „К** ХОЛИДЕЙС“ ЕООД през летния сезон на 2019
година, ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на исковата молба – 20.11.2019 г.
Осъжда „К** ХОЛИДЕЙС“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: ****, представлявано от Д.А.Д., да заплати на „****ТРАВЕЛ“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от ****и/или Б.Г.Г., сумата от 2 360 лв. /две хиляди триста и шестдесет лева/ за
направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.