ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 149629.09.2020 г.Град Пловдив
Окръжен съд – ПловдивVI състав
На 29.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина С. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Виделина С. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20205300502104 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл., във вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. П. П. , ЕГН: ********** с адрес:
гр.П., ул.С. г. № 5, ет.4, ап.11, чрез пълномощника по делото адвокат С. М.,
срещу Определение № 260510 от 02.09.2020 г., постановено по гр.д.№ 7839/2020
г. на Районен съд Пловдив, XXI гр.състав, с което е оставена без уважение
молбата на жалбоподателя за освобождаването му от плащане на държавна такса
и разноски в производството по делото. В частната жалба се релевират
оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Излагат се доводи за
затруднено материално положение на жалбоподателя като се сочи, че
жалбоподателят получава доходи единствено от пенсията си в размер на 589, 39
лв., които намира за крайно недостатъчни за задоволяване на ежемесечните му
нужди. Посочва, че за него е невъзможно да отдели от тези средства сумата от
250, 04 лева за заплащането на дължимата държавна такса. Поддържа, че
обстоятелството, че притежава недвижими имоти не обосновава извод за
наличието на достатъчно средства за заплащането на дължимата държавна такса.
Моли за отмяна на обжалваното определение и за освобождаването му от
внасянето на държавни такси и разноски по гр.д.№ 7839/2020 г. на Районен съд
Пловдив, XXI гр.състав.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е в преклузивния
едноседмичен срок, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на
1
обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски в производството не се внасят
от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства
да ги заплатят. Право на такова освобождаване имат лицата, които нямат
имущество и доходи. Преценката за наличие на предпоставките за
освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на
представените доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното
му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички
обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на
законоустановеното задължение за плащане на държавна такса и разноски по
делото. В случая от декларираните от жалбоподателя обстоятелства и
представените писмени доказателства (справка от Агенция по Вписванията,
разпореждане от НОИ и отчет по сметка) се установява, че притежава жилище в
гр.П., ул.“О.“ № 42 с площ от 116 кв.м., жилище в гр.П., кв.“Х. Б.“, ул.“С. г.“ № 5
с площ от 68, 43 кв.м. и 1/2 ид.ч. от поземлен имот в село Д., общ.Родопи,
обл.Пловдив с площ от 771, 87 кв.м., както и получава месечен доход от пенсия в
размер на 589, 37 лева. От представените епикризи и амбулаторен лист се
констатира, че жалбоподателят страда от заболявания, за които се налага
лечение. Съвкупната преценка на представените по делото доказателства за
материалното, имотното и гражданското състояние на молителя, налагат извода,
че не са налице предпоставките за освобождаването му от заплащане на
държавната такса и разноските в производството. Жалбоподателят притежава
достатъчно недвижимо имущество и има ежемесечен доход от пенсия в размер
на 589, 37 лева. Живее в собствено жилище, поради което няма разходи за
заплащането на наем. Няма данни да полага грижи за други лица. Действително
страда от заболявания, но липсват доказателства за размера на разходите за
тяхното лечението. Същевременно се твърди, че се лекува във Федерална
Република Германия при дъщеря си, което налага извода, че е допълнително
подпомаган. С оглед на изложеното, не може да се направи категоричен извод,
че жалбоподателят е материално затруднен да заплати държавната такса за
предявените искове за присъждане на обезщетение за неизпълнен договор в
размер на 120 лева и претърпени неимуществени вреди, оценени в размер на
5001 лева, тоест на сумата от 250, 04 лева, както и на разноските в
производството.
Ето защо съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави
без уважение.
Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. №
2
5/2015 г., ОСГТК, и на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК настоящето
определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен
съд.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от на Т. П. П. , ЕГН: **********
с адрес: гр.П., ул.С. г. № 5, ет.4, ап.11, чрез пълномощника по делото адвокат С.
М., срещу Определение № 260510 от 02.09.2020 г., постановено по гр.д.№
7839/2020 г. на Районен съд Пловдив, XXI гр.състав, с което е оставена без
уважение молбата му за освобождаване от плащане на държавна такса и
разноски в производството по делото.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3