Решение по НАХД №299/2020 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 260019
Дата: 20 октомври 2020 г. (в сила от 25 януари 2021 г.)
Съдия: Гергана Николаева Божилова
Дело: 20204230200299
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260019

гр. Севлиево,  20.10.2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Севлиевският районен съд, в публично заседание

на       двадесет и четвърти септември

през две хиляди  и  двадесета година в състав:

 

Председател: Гергана Божилова

              

при секретаря       Силвия  Станева

и в присъствието на прокурора……   като разгледа докладваното  от

съдията Божилова                         А.Н.Дело № 299                                по описа

за 2020  година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Жалбоподателят Община Севлиево, представлявана от кмета д-р И.И., е обжалвал наказателно постановление № НЯСС-79 от 10.06.2020 година на зам. председателя на ДАМТН - София, с което за извършено нарушение по чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите /ЗВ/ и на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 от ЗВ му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 10000,00 лева.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения.

За ответника по жалбата ДАМТН, редовно призован, не се явява представител при разглеждане на делото. В писмено становище по делото се излагат съображения за обоснованост и правилност на обжалваното наказателно постановление, като в тази връзка се прави искане за потвърждаването му като такова.

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 30.06.2020 година. Жалбата срещу наказателното постановление е постъпила в деловодството на ДАМТН на 06.07.2020 година, тоест в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 28.11.2019 година свидетелите инж. Г.Б. и инж. А. А.– инспектори в РО НЯСС «Северна централна България» Офис Велико Търново, в присъствието на свидетеля инж. М.Б.– хидроспециалист, на длъжност гл. експерт «ВиК» в отдел «Строителство и ремонти», Дирекция «ТСУ» при Община Севлиево, и Л.Л.– служител в Община Севлиево, извършили проверка на техническото и експлоатационно състояние на азовир «Бекера», собственост на Община Севлиево и намиращо се в землището на с. Буря, община Севлиево. По време на проверката, чрез оглед и обход, се установило, че основният изпускател /ОИ/ е неизправен, което било видно от Протокол от Есенен технически преглед на собственика от 2019 година, показан по време на проверката. В констативния протокол, съставен за проверката, № 04-05-46 от 06.12.2019 година, е записано, че представителите на собственика не извършили манипулация със спирателния кран и че имало заблатяване около изходната шахта на ОИ. В тази връзка в протокола е посочено, че предписанието на комисията, назначена със заповед на областните управители по Протокол № 27 от 29.05.2019 година, което е било със срок до 30.09.2019 година «Да се осигури достъп до крана на ОИ» не е изпълнено и е дадено предписание да се извършат ремонтно – възстановителни работи за осигуряване на проводимост на отводящия канал след изходната шахта на ОИ в срок до 28.02.2020 година.  

След съставянето на КП, на 16.12.2019 година, до Община Севлиево била изпратена покана за съставяне на акт за установяване на административнон нарушение /АУАН/. На 05.02.2020 година свидетелят Г.Б., в присъствието на свидетелите инж. А. А.и Д.К., както и на представител на Община Севлиево в лицето на инж. М.Б., съставил срещу Община Севлиево АУАН за това, че на 28.11.2019 година, по време на проверка на язовир «Бекера», намиращ се в землището на с. Буря, община Севлиево, чрез обхождане и оглед на малката язовирна стена и преглед на документацията от експлоатацията се установило, че ОИ е неизправен, видно и от т. 7 на Констативен протокол от извършения есенен технически преглед за 2019 година върху техническото състояние на язовирната стена и съоръженията към нея, извършен по Заповед № 02225 от 18.03.2019 година на Кмета на Община Севлиево, и че при поискване от страна на проверяващите да бъде извършена манипулация за установяване на работоспособността на ОИ, представителите на Община Севлиево не извършили манипулация със спирателния кран. Именно поради това актосъставителят е приел, че на 28.11.2019 година Община Севлиево, в качеството си на собственик на язовир «Бекера», е нарушила чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, като е бездействала и не е предприела активни действия за извършване на ремонтни дейности за привеждане на ОИ в техническа изправност /доказваща се с извършване на успешна манипулация със спирателния кран – изпускане на водни количества от язовира.

След съставянето на акта, същият бил предявен на свидетеля Б., който записал в графата за възражения, че ще представи такива в писмен вид по реда на чл. 44, ал. 1  от ЗАНН. Видно от материалите по делото такива са били депозирани пред наказващия орган /НО/. В тях кметът на Община Севлиево е посочил редица нарушения, допуснати от контролните органи, при съставянето на АУАН.

Въз основа на този АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление № НЯСС-79 от 10.06.2020 година на заместник председателя на ДАМТН, в което наказващият орган /НО/ е приел, че в следствие на проверката, чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съобръженията към нея, както и преглед на документацията, се установило, че ОИ е технически неизправен, видно от КП от 27.09.2019 година, изготвен по Заповед № 0225/18.03.2019 година на Кмета на Община Севлиево, което правело невъзможно регулирането на водното ниво в язовирното езеро, т.е., че ОИ не се поддържа в техническа изправност от Община Севлиево, каквото задължения тя има като собственик на язовир «Бекера». По този начин, според НО, Община Севлиево е бездействала и не е предприела активни действия за извършване на ремонтно – възстановителни работи на ОИ на язовир «Бекера» за привеждането му в техническа изправност, което  съставлява нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ, който задължава собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях да осигурят поддържането им в техническа неизправност. За това нарушение наказващият орган е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 10000,00 лева, на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 от ЗВ.

Процесуалният представител на жалбоподателя, който се яви в съдебно заседание, заяви, че поддържа жалбата срещу НП по всички, изложени в нея съображения. Счита, че наказателното постановление е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В тази връзка намира, че проверяващите органи не са извършвали никакви действия по установяване на твърдяните нарушения, а са се задоволили само с това да препишат протоколите на Община Севлиево. Освен това сочи, че твърдените неизпарвности на язовира са съществували и преди процесната проверка.

Разпитани в съдебно заседание двамата проверяващи – актосъставителят Г.Б. и свидетелката А. А.обясниха, че по време на проверката не е била извършена манипулация със спирателния кран на ОИ от представителите на собственика, както и това, че  за да се стигне до изходната шахта на спирателния кран на ОИ, трябвало това да става безпрепятствено, но в случая стигането до там било възпрепятствано от гъста растителност. Освен това шахтата била пълна с шума, а след изходната шахта имало и заблатяване. Свидетелят Б. обясни още, че неизправността на ОИ била констатирана още с протокола от есенния технически преглед на язовира.

 По искане на жалбоподателя съдът допусна до разпит свидетеля М.Б.. Той обясни, че е присъствал на проверката на 28.11.2019 година, както и на тази за извършен есенен преглед на язовира, по време на която за първи път било установено, че ОИ е запушен и не работи. Б.обясни, че проверяващите поискали да бъде извършена манипулация със спирателния кран, за да се установи дали същият работи, но представителите на Община Севлиево им отказали, като заявили, че ОИ е запушен в началото и е безсмислено да се прави такава манипулация с крана, защото вече били направили такава и знаели, че е запушен. Б.поясни в тази връзка, че са отказали да направят манипулацията, тъй като при една такава процедура, ако кранът блокира в отворено положение, и евентуално се отпуши ОИ, се рискува да се стигне до неконтролируемо източване на язовирното съоръжение и срупаване на мокрия откос на язовирната стена, с което ще се компрометира цялото съоръжение и то ще стане негодно. Според Б.това състояние на язовирното съоръжение не крие риск за язовирната стена, защото основното съоръжение, което има значение за сигурността на стената, е преливникът, който е изправен.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна. Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като административнонаказателното производство е започнато и проведено при нарушение на съществени процесуални правила и на приложимия за извършеното деяние материален закон.

Законосъобразността на издаденото НП, обуславяща пораждането на установените в него правни последици – реализиране на предвидената в закона държавна репресия спрямо нарушителя, предпоставя необходимост от единство между посочените в АУАН факти и обстоятелства относно извършеното нарушение и обстоятелствата при които е извършено, с тези отразени в текста на съставеното НП, както и единство при квалифицирането на деянието по съответния законов текст. В конкретния случай в съдържанието на АУАН е установено, че по време на проверката, чрез обхождане и оглед на малката язовирна стена и преглед на документацията от експлоатацията, се установило, че основният изпускател е неизправен, видно и от т. 7 на КП от извършения есенен технически преглед за 2019 година върху техническото състояние на язовирната стена и съоръженията към нея, извършен по Заповед № 0225/18.03.2019 година на Кмета на Община Севлиево, и при поискване от страна на проверяващите да бъде извършена манипулация за установяване на работоспособността на ОИ, представителите на собственика не извършили манипулация със спирателния кран. За това актосъставителят е приел, че след като на 28.11.2019 година Община Севлиево, в качеството си на собственик на язовир „Бекера“, е бездействала и не е предприела активни действия за извършване на ремонтни дейности за привеждане на ОИ в техническа изправност /доказваща се с извършване на успешна манипулация със спирателния кран – изпускане на водни количества от язовира/, е нарушила разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ.

Наказващият орган обаче твърде лаконично е посочил, че чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията се установило, че ОИ е технически неизправен, видно от КП от 27.09.2019 година, изготвен по Заповед № 0225/18.03.2019 година на Кмета на Община Севлиево, което правело невъзможно регулирането на водното ниво в язовирното езеро, т.е. че ОИ не се поддържа в техническа изправност от Община Севлиево, каквото задължение тя има като собственик на язовир „Бекера“. В заключение НО е посочил, че Община Севлиево е бездействала и не е предприела активни действия за извършване на ремонтно – възстановителни работи на ОИ на язовир „Бекера“ за привеждането му в техническа изправност.

Съпоставяйки описанието на нарушението, което се твърди, че е извършил жалбоподателя, в АУАН и обжалваното НП, съдът стига до извода, че не е налице идентичност при описание на фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението. Докато в АУАН актосъставителят е посочил, че представителите на собственика не са извършили манипулация със спирателния кран и по този начин са установили, че същият не работи, наказващият орган изобщо не е посочил в НП какви конкретни действия са били предприети от проверяващите във връзка с установяване неизправността на ОИ. Нещо повече. НО е посочил, че ОИ е технически неизправен, видно от КП от 27.09.2019 година, като е добавил нови фактически обстоятелства, неописани в АУАН, че тази техническа неизправност, констатирана в протокола от 27.09.2019 година, а не чрез извършване на някакви действия, както е посочил актосъставителят, правело невъзможно регулирането на водното ниво в язовирното езеро, обстоятелство, което не се сочи в АУАН.

Изложеното мотивира да се приеме, че в обжалваното НП е налице противоречие между описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, като е налице посочване (за първи път) на извършено нарушение и на обстоятелства, при които то е осъществено, които не са записани в съдържанието на съставения АУАН, констатациите на който са послужили за основа на неговото издаване.

Доколкото с наказателното постановление се санкционира установено по надлежния ред нарушение, пропуските при установяване на нарушението или неговата недостатъчна конкретизация като конкретен състав на административно нарушение /описание на същото/ не може да бъде отстранено чрез посочване на нова фактическа обстановка (описание на нарушение и обстоятелства при които е извършено) за пръв път в наказателното постановление. Съгласно изискванията на ЗАНН, описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, е следвало да бъдат отразени в акта за неговото установяване. Посочването на нови обстоятелства около нарушението за пръв път в наказателното постановление води до осъществяване на неприсъщи на административнонаказващия орган функции - индивидуализиране на нарушението, което той санкционира, чрез описание на същото и то различно от описаното в АУАН.

Установеното несъответствие и недопустимо посочване в съдържанието на НП на описание на нарушение и на обстоятелства, при които е извършено, несъдържащи се в съставения АУАН, нарушават правото на защита на нарушителя, тъй като същият е поставен в невъзможност да узнае какво точно нарушение се твърди, че е извършил. Жалбоподателят е поставен в невъзможност да организира защитата си в пълен обем, като е принуден да се защитава по отношение на неизвестни за него факти.

На следващо място съдът следва да посочи, че в обжалваното наказателно постановление е прието, че Община Севлиево е осъществила състава на нарушението по чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ, като е бездействала и не е предприела активни действия за извършване на ремонтно – възстановителни работи на ОИ на язовир „Бекера“ за привеждането му в техническа изправност. Нито актосъставителят, нито НО са посочили в съставените от тях актове какви са тези ремонтно – възстановителни работи, които е следвало да извърши Община Севлиево, за да приведе ОИ в изправност. В тази връзка следва да се отбележи, че в нито един от констативните протоколи от извършените проверки за процесния язовир, изготвени от комисиите по чл. 138а, ал. 3 от ЗВ, и от инспекторите на ГД НЯСС към ДАМТН през последните две години, няма направени предписания и не са посочени съответно срокове за тяхното изпълнение, касаещи и/или имащи отношение към изправността на ОИ. Едва в КП от 06.12.2019 година, изготвен във  връзка с процесната проверка, е дадено предписание „да се извършат ремонтно – възстановителни работи за осигуряване на проводимост на отводящия канал след изходната шахта на ОИ“, като е даден срок до 28.02.2020 година. Непосочването на ремонтно – възстановителните работи, които е следвало да предприеме общината, съставлява съществен пропуск при описание на нарушението и обстоятелствата за негово извършване, което съставлява съществено процесуално нарушение и е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е изправено пред невъзможност да разбере какво нарушение е извършило.

По никакъв начин не е обосновано нито от фактическа, нито отправна страна /предвид нормативната уредба по Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол на техническото им състояние/, в какво точно се изразява техническата неизправност на язовирната стена и на съоръженията към нея /кои нерегламентирани в посочената наредба изисквания за техническа и безопасна експлоатация не са спазени/, съответно, както бе посочено по – горе, какви действия е следвало да бъдат предприети от страна на собственика, неизвършването на които е квалифицирано като неизпълнение на задължението по чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ за осигуряване поддържането в техническа неизправност на язовирната стена и съоръженията към нея и съответно като основание за налагане на административна санкция по чл. 200, ал. 1, т. т. 38 от ЗВ.

За по – голяма правна прецизност съдът следва и да посочи, че от начина, по който е описано нарушението в обжалваното наказателно постановление, не става ясно на коя дата същото е било извършено, както е посочено в АУАН, което съставлява още един съществен порок на НП и е самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразно.

Съобразявайки изложеното по - горе съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Предвид това наказващият орган дължи на жалбоподателя направените от него разноски по делото, които видно от представения по делото списък на разноските са в размер на 996,00 лева.

Водим от гореизложеното съдът

 

                                                              Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № НЯСС-79 от 10.06.2020 година на заместник председателя на ДАМТН гр. София, с което на ОБЩИНА СЕВЛИЕВО, представлявана от кмета д-р И.И., на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите, за извършено нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, е наложена имуществена санкция в размер на 10000,00лв. /десет хиляди/ лева, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР – София, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 52А, представлявана от председателя, да заплати на ОБЩИНА СЕВЛИЕВО, БУЛСТАТ *********, ГР. Севлиево, пл. „Свобода“ № 1, представлявана от кмета д-р И.И., направените по делото разноски в размер на сумата от 996,00лв. /деветстотин деветдесет и шест/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Габрово в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

         

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: