Решение по адм. дело №1199/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на А. Л. И. от [населено място] срещу ревизионен акт № Р-16001624003199-091-001 от 06.03.2025 г., издаден от А. Д., началник сек­тор в ТД Пловдив на НАП, възло­жила ревизията, и С. К., главен инспек­тор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на реви­зията, потвър­де­н с решение № 152 от 16.05.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, с който е установена отговорност по чл.19 ДОПК на А. Л. И. за невнесените задължения на „Стил – А“ ЕООД, [ЕИК], за ДДС за периода 01-31.01.2019 г. в размер на 31 000 лева и лихви в размер на 21 161,22 лева.

Според жалбоподателя ревизионният акт е неправилен, издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и необоснован, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на разноските. Съображенията, изложени в писмената защита от 14.10.2025 г., преповтарят съображенията по същество, изложени в самата жалба.

Ответникът чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна. Пре­тенди­ра юрисконсултско възнаграждение. Съображения по съществото на спора са изложени в депозираната на 20.10.2025 г. писмена защита.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като с обжалвания ревизионен акт се създават нови публични задължения за жалбоподателя, съответно неблагоприятно се засяга правната му сфера. Ревизионният акт е обжалван в срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Изпълнението на изискването за изчерпване на административното оспорване и подаването на жалба до съда в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок, налагат извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

Ревизията е повторна, след като с решение № 296 от 28.06.2024 г. е отменен предходно издадения ревизионен акт и преписката е върната за извършване на нова ревизия и издаване на нов ревизионен акт за установяване на отговорност по чл.19 ДОПК, и е възложена със заповед за възлагане на ревизия № Р-16001624003199-020-001 от 03.07.2024 г., изменена със заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001624003199-020-002 от 14.10.2024 г. и № Р-16001624003199-020-003 от 12.11.2024 г., като обхваща установяване на отговорността на жалбоподателя за задълженията на „Стил – А“ ЕООД за ДДС за периода 01.01.2019 г. – 31.01.2019 г. Въз основа на установените факти и събраните доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001624003199-092-001 от 23.12.2024 г., въз основа на който е издаден обжалваният ревизионен акт № Р-16001624003199-091-001 от 06.03.2025 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедта за възлагане на ревизия и за нейното изменение са издадени от надлежно упълномощено длъжностно лице, срокът за извършване на ревизията е съобразен с предвидените в чл.114 ДОПК срокове. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентните за това органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. Ревизионният доклад, ревизионният акт и решението на директора на ДОДОП Пловдив са били надлежно съобщени на жалбоподателя, с което е била осигурена възможност той да упражни правото си на защита в пълен обем.

Противно на заявеното в жалбата, всички заповеди за възлагане на ревизията и за нейното изменение са съобщени на жалбоподателя на посочения от него електронен адрес (л.316, л.289, л.284). Съответно не е налице процедурно нарушение, което да се [жк], доколкото само съществените нарушения на административнопроизводствените правила съставляват основания за незаконосъобразност на административните актове.

При ревизията е установено, че жалбоподателят е бил едноличен собственик на капитала и управител на „Стил – А“ ЕООД от 07.05.1996 г. до 28.01.2019 г., както и че срещу дружеството е образувано изпълнително дело № *********-2019 г., в хода на което е проучено имущественото състояние на дружеството и дългът на дружеството е категоризиран като несъбираем. Установено е, че с [нотариален акт] от 14.01.2019 г., вписан вх.рег.№ 622 от 14.01.2019 г., акт № 52, том 2, дело № 168/2019 г. на Службата по вписванията Пловдив (л.108-110), „Стил – А“ ЕООД чрез управителя си А. И. е продало на „Д ЕНД Д ТЕКСТИЛ“ ООД цех за производство на обувки „Анджело“, находящ се в [населено място], [улица], за която продажба е издадена фактура № ********* от 14.01.2019 г. (л.361), с предмет – продажба на недвижим имот, данъчна основа 179 283,65 лева и ДДС 35 856,73 лева, платена от дружеството-купувач по банков път на 24.01.2019 г. Установено е, че от преведената от купувача сума са извършени следните плащания: на 25.01.2019 г. – 33 560 лева на М. Л. И., сестра на жалбоподателя, с основание: връщане на заем; на 25.01.2019 г. – 21 498,49 лева, с основание: връщане на заем на „Фактис файнанс“ ЕООД, с управител М. И., сестра на жалбоподателя; на 25.01.2019 г. – 97 865 лева (50 000 евро) към [Наименование], [държава], с основание: връщане по договор; на 25.01.2019 г. – 30 000 лева, изтеглени на каса от жалбоподателя; на 29.01.2019 г. – 32 160 лева, изтеглени на каса от жалбоподателя. Установено е още, че на 28.01.2019 г. жалбоподателят е продал дружествените си дялове в „Стил – А“ ЕООД на Я. А. Ш. (л.180), на когото през 2019 г., 2020 г. и 2024 г. е прехвърлена собствеността на девет дружества, всяка от което е спряло да осъществява дейност след прехвърлянето. За Я. Ш. е установено, че той е напуснал дома си и е клошар. Въз основа на установените факти органите по приходите са направили извод, че с действията си жалбоподателят недобросъвестно се е разпоредил в своя полза с имуществото на „Стил – А“ ЕООД, с което е направил невъзможно да бъдат събрани задълженията на дружеството. Прието е, че продажбата на недвижимия имот, прехвърлянето на дружествените дялове и изтеглянето на наличните пари по банковата сметка на дружеството са недобросъвестни и умишлени действия, насочени конкретно към несъбиране на възникналите вследствие на продажбата на недвижимия имот задължения. Съответно органите по приходите са приели, че са налице обстоятелствата по чл.19 ДОПК за реализиране на отговорността на А. И..

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства.

Според вещото лице в счетоводството на „Стил – А“ ЕООД е допусната грешка през 2018 г., когато по сметка 499 е направен запис за изплащане на сумата 160 390 лева в брой на 31.12.2018 г. без да е индивидуализиран кредиторът, на когото се връща заетата сума, както и не е спазено ограничението за извършване на плащания в брой. Вещото лице е установило, че няма сключени договори за заем между „Стил – А“ ЕООД и М. Л. И., „Фактис файнанс“ ЕООД и [Наименование], но на 25.01.2019 г. на тези лица са върнати заеми в посочените в ревизионния акт размери и съгласно банковите извлечения от сметката на дружеството, като липсват счетоводни записвания. Във връзка с предварителния договор за покупко-продажба на недвижимия имот от 30.10.2018 г. вещото лице е установило, че е издадена фактура № ********* от 01.11.2018 г. (л.362), с основание: аванс за покупка на производствената сграда и земя, с данъчна основа 37 486,74 лева и 7 497,35 лева ДДС или общо 44 984,09 лева, която фактура е включена в дневника за продажби за данъчен период м.11.2018 г. и в справката-декларация по ЗДДС, сумата е разчетена с бюджета изцяло на 13.12.2018 г. По отношение на фактура № ********* от 14.01.2019 г. (л.361) вещото лице е констатирало, че тя е включена в дневника за продажби за данъчен период м.01.2019 г. и справката-декларация по ЗДДС с деклариран резултат за периода – вноска 35 716,93 лева. Извършените плащания по тази последна справка-декларация са в общ размер на 4 716,93 лева и остатъкът дължим неплатен ДДС е в размер на 31 000 лева.

Съдът намира, че със заключението на вещото лице не се установяват нови факти, които да имат значение за законосъобразността на обжалвания ревизионен акт. Напротив, със заключението на вещото лице се потвърждава правилността на констатациите на ревизиращия екип относно издадените фактури и подадените справки-декларации по ЗДДС, съответно извършените от жалбоподателя плащания през януари 2019 г., както и правилността на изчисленията, направени от органите по приходите, относно размера на неплатения, но дължим ДДС съгласно декларирания от жалбоподателя резултат за януари 2019 г. Следва да бъде отбелязано, че констатациите на вещото лице напълно съвпадат с констатациите на органите по приходите, включително относно неправилното осчетоводяване на заемите към физическите лица. В този смисъл напълно произволна и неподкрепена от съдържанието на заключението на вещото лице е констатацията на процесуалния представител на жалбоподателя, че счетоводството на дружеството е било водено редовно и съответствие с изискванията на ЗСч. Всъщност изводът на вещото лице е напълно противоположен.

Представените в съдебното заседание на 09.09.2025 г. от процесуалния представител на жалбоподателя писмени доказателства не са нови доказателства, били са представени при първоначалната ревизия и не доказват нови факти, които да не са били взети предвид при издаване на обжалвания в настоящото производство ревизионен акт. Тези писмени доказателства (счетоводни сметки и писма от „Фактис файнанс“ ЕООД и М. И.) са частни документи без достоверна дата на тяхното съставяне, поради което напълно основателно е прието от органите по приходите, че тези документи са съставени за нуждите на ревизионното производство, за да оправдаят извършените от жалбоподателя тегления от банковата сметка на дружеството.

Противно на твърдението на жалбоподателя, констатацията на вещото лице също е, че няма сключени договори за заем между „Стил – А“ ЕООД като заемател и заемодателите М. Л. И., „Фактис файнанс“ ЕООД и [Наименование], но на 25.01.2019 г. на тези лица са изплатени суми, както следва: 97 791,50 лева на [Наименование], [държава], 19 560 лева на „Фактис файнанс“ ЕООД, 31 500 лева на М. И., осчетоводени по сметка 499 Други кредитори и са приложени банкови извлечения от сметката на дружеството. Следователно напълно недоказано е твърдението на жалбоподателя, че между „Стил – А“ и цитираните лица са съществували валидни облигационни отношения по сключени договори за заем, защото не е доказано основанието за извършените на 25.01.2019 г. банкови преводи към тези лица. Имайки предвид близките родствени отношения на жалбоподателя с М. И., негова сестра и управител на „Фактис файнанс“ ЕООД, напълно обоснован е изводът на органите по приходите, че банковите преводи са извършени с цел да не се платят публичните задължения на дружеството, още повече, че само три дни по-късно – на 28.01.2019 г. жалбоподателят е прехвърлил дружествените си дялове на неплатежоспособно лице. Дадените в хода на първоначално извършената ревизия писмени обяснения от М. И. (л.371 и 372) също не представляват годно доказателство за установяване получаването на заемите, защото в тях липсва изявление, че на лицето е известна наказателната отговорност, която носи за даване на неверни данни по чл.290а НК.

Що се отнася до останалите договори за заем, напълно основателен и обоснован е изводът на органите по приходите, че договорите за заем и разписките за върнати суми от м.01.2019 г. са създадени за нуждите на ревизията, защото са в противоречие с дадените от жалбоподателя писмени обяснения, че няма налични първични и вторични документи на „Стил – А“ ЕООД за месец януари 2019 г. и че след продажбата на дружествените дялове на 28.01.2019 г. няма отношение към дейността на дружеството, както и защото тези документи са представени едва с възражението срещу ревизионния доклад. Този извод на органите по приходите се подкрепя и от заключението на вещото лице, че по кредита на сметка 499 няма счетоводни записвания и че на 31.12.2018 г. по сметка 499 е взет счетоводен запис за изплащане в брой на сумата 160 390 лева без да е индивидуализиран кредиторът. Т.е., неоснователното плащане на суми по сметка 499 е било обичайна практика в дружеството.

Не се споделят разсъжденията на процесуалния представител на жалбоподателя в писмената защита относно тълкуването на чл.181, ал.1 ГПК. Обстоятелството, че във всички представени с възражението срещу ревизионния доклад писмени доказателства е посочена дата преди 14.02.2019 г., не доказва, че тези документи действително са съставени преди тази дата и конкретно на датата, която е посочена в съответния документ, защото тези документи са частни, представени са едва при повторната ревизия с възражението срещу ревизионния доклад, без нотариална заверка, поради което именно е недоказана датата на съставянето на тези документи и поради което правилен и обоснован е изводът на органите по приходите, че документите са създадени за нуждите на ревизионното производство.

Представените в съдебното заседание на 07.10.2025 г. от процесуалния представител на ответника писмени доказателства също не са нови, представляват част от ревизионната преписка по издаване на отменения ревизионен акт и единствено установяват, че е прекъсната давността по отношение на установените задължения за ДДС.

При тези факти съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен.

Съгласно чл.19, ал.2 ДОПК управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

Следователно фактическият състав, който поражда отговорността по чл.19, ал.2 ДОПК, включва едно от следните недобросъвестни действия на третото лице: 1) извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или 2) отчужди имущество, включително предприятието на задълженото лице безвъзмездно или по цени значително по-ниски от пазарните (т.1 на чл.19, ал.2), или 3) извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице (т.2 на чл.19, ал.2), както и намаление на имуществото на задълженото лице (главния длъжник) и причинно-следствена връзка между недобросъвестното действие, намалението на имуществото и непогасяването на задълженията за данъци и/или осигурителни вноски на задълженото юридическо лице.

В настоящия случай са налице всички кумулативни предпоставки по чл.19, ал.2 ДОПК, за да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството на управител на „Стил – А“ ЕООД до 28.01.2019 г. – непогасени задължения на дружеството за ДДС за месец януари 2019 г. и недобросъвестност от страна на жалбоподателя при разпореждането с изтеглените пари от банковата сметка на дружеството, тъй като с тези пари не са погасени съществуващите публични задължения на дружеството.

Недоказано остана твърдението на жалбоподателя, че на 06.02.2019 г. е предал сумата 36 243 лева на Я. А. Ш. със задължение същият да погаси задължението за ДДС за месец януари 2019 г. В тази насока е представена единствено разписка, която е без нотариална заверка на съдържанието и подписите, т.е., не представлява безспорно доказателство за получаването на паричната сума от новия управител на „Стил – А“ ЕООД, от една страна, а от друга страна, житейски нелогично е на бъде предадена такава голяма сума пари на клошар, вместо жалбоподателят сам да погаси публичното задължение на дружеството. Т.е., процесната разписка отново е създаване за нуждите на ревизионното производство и за да оправдае извършеното разпореждане с наличните пари по банковата сметка на „Стил – А“ ЕООД през януари 2019 г.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на недобросъвестност от негова страна. Съгласно чл.19, ал.10 ДОПК смята се, че е налице недобросъвестност по смисъла на ал.2 и 3, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за установяване на задължението. В случая не може да бъде приложено това правило, изключващо недобросъвестността, защото само три дни преди прехвърлянето на дружествените дялове, ведно с всички права, задължения и фактически отношения (л.180), жалбоподателят е изтеглил всички налични пари от банковата сметка на дружеството, а само две седмици преди прехвърлянето е продаден и производствения цех на дружеството, без да се погаси задължението за ДДС. Т.е., жалбоподателят в качеството на управител непрекъснато е намалявал имуществото на дружеството и не е погасил публично задължение, като е знаел, че прехвърля дружествените дялове на неплатежоспособно лице (клошар), което не е в състояние да развива търговска дейност и да плаща публичните задължения на дружеството. Факт е, че след 28.01.2019 г. дружеството не е осъществявало повече търговска дейност.

В настоящия случай категорично е налице умисъл от страна на жалбоподателя съществуващото публично задължение да не бъде погасено. В качеството на управител на търговското дружество жалбоподателят е бил длъжен да знае, че то има публично задължение за ДДС за извършената продажба на недвижимия имот, но не е направил нищо за плащането на това задължение, макар и със закъснение. Безспорно е, че имуществото на дружеството е намалявало в резултат на извършените от жалбоподателя тегления на пари и продажба на недвижим имот, както и пълно неглижиране на публичните задължения.

При издаване на обжалвания ревизионен акт е спазено също изискването на чл.19, ал.9 ДОПК, тъй като установената отговорност на жалбоподателя (52 161,22 лева) е в пъти по-малка от изтеглените от банковата сметка на дружеството пари през януари 2019 година (215 140,38 лева).

Обстоятелството, че задължението за ДДС е категоризирано като несъбираемо от публичния изпълнител, не означава, че то не може да бъде търсено от управителя по реда на чл.19 ДОПК, доколкото именно непогасеното публично задължение е предпоставка за носенето на отговорност от лицата по чл.19 ДОПК. Недоказано е твърдението, че дружеството е разполагало с достатъчно активи – материали и стоки за 94 000 лева и вземания от клиенти за 4 000 лева, защото към договора за прехвърляне на дружествените дялове липсва опис или други документи, доказващи реалното предаване на материалите, стоките и счетоводната документация на дружеството.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателя за заплати на НАП сумата 4 822,90 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно правилото на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, IV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Л. И., [ЕГН], от [населено място], [улица], ***, срещу ревизионен акт № Р-16001624003199-091-001 от 06.03.2025 г., издаден от А. Д., началник сек­тор в ТД Пловдив на НАП, възло­жила ревизията, и С. К., главен инспек­тор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на реви­зията, потвър­де­н с решение № 152 от 16.05.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, с който е установена отговорност по чл.19 ДОПК на А. Л. И. за невнесените задължения на „Стил – А“ ЕООД, [ЕИК], за ДДС за периода 01-31.01.2019 г. в размер на 31 000 лева и лихви в размер на 21 161,22 лева.

ОСЪЖДА А. Л. И., [ЕГН], от [населено място], [улица], ***, да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 4 822,90 (четири хиляди осемстотин двадесет и два лева и деветдесет стотинки) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.