№ 621
гр. Дупница, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20251510101946 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Айзаем.БГ“ ООД срещу С. Й. Л..
Ищецът твърди, че между него и ответницата имало сключени договор за имуществено
проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 08.03.2024г., както и
договор за заем iZaem № 7000000036960M от 11.03.2024г. По последния договор в полза на
ответницата бил отпуснат кредит в размер на 1500 лв., който следвало да бъде върнат
съгласно уговорения погасителен план до 11.12.2024г. Поддържа, че за обезпечаване на
задълженията по договора, в т.ч. отпуснатата главница в размер на 1500 лв., ответникът на
11.03.2024г. издал запис на заповед за сумата от 3015 лв., въз основа на който се снабдил със
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Моли за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответната страна дължи сумата от 1500 лв.,
представляваща неплатен остатък от запис на заповед от 11.03.2024г., с който е обезпечено
задължението на ответника по посочения договор за заем, ведно със законна лихва върху
претендираната главница за периода от подаване на заявлението – 23.06.2025г. до изплащане
на вземането.
Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която е депозирала отговор
в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Признава, че
процесният запис е издаден като обезпечение на задълженията му по посочения от ищеца
договор за заем. Намира записа за нищожен поради противоречие с чл. 34 ЗПК. Навежда
доводи за нищожност на договора за заем, тъй като не били посочени разходите, включени в
ГПР, част от разходите не били включени в ГПР (такса за имуществено проучване и
изготвяне на кредитен рейтинг) и не бил посочен лихвен процент на ден. Поддържа, че при
1
нищожност на договора за заем, бил нищожен и записа на заповед, тъй като обезпечавал
вземане по нищожна сделка. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 535 ТЗ. В
тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е издал в негова полза валиден запис на заповед
за претендираната сума, че записът на заповед е редовен от външна страна и съдържа
изискуемите в закона реквизити; че е настъпила изискуемостта на вземането; че същият е
издаден във връзка твърдяното от него каузално правоотношение /договор за заем, по който
заетата сума е предадена на ответника/. В тежест на ответника е да докаже фактите, на които
основава своите правоизключващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, в
т.ч. размера на платените суми по записа на заповед и/или свързаните с него договори.
В случая между страните не е налице спор, а и от приложените писмени доказателства
(л. 7-10) е видно, че между тях има сключени договор за имуществено проучване и изготвяне
на удостоверение за кредитен рейтинг от 08.03.2024г., както и договор за заем iZaem №
7000000036960M от 11.03.2024г. Не се спори и по отношение на това, че по силата на
договора за заем ищецът е отпуснал в полза на ответницата заем в размер на 1500 лв.
Няма противоречия и по отношение на това, че като обезпечение на вземанията на
ищеца по процесния договор ответницата е издала запис на заповед от 11.03.2024г. за сумата
от 3015 лв.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Договора за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг от 08.03.2024г. (л. 28-30) „Айзаем.БГ“ ООД е приел да
изготви кредитен рейтинг на изпълнителя, който има общо приложение за нуждите на
оценка на имущественото състояние и възможност за поемане на задължения от страна на
длъжника. След изготвянето на кредитния рейтинг изпълнителят предава на възложителя
удостоверение за кредитен рейтинг, изготвено съобразно утвърдена Методика на
изпълнителя. В чл. 4, ал. 1 е уговорено възнаграждение в размер на 1247,04 лева, а съгласно
ал. 6 в случай че изпълнителят сключи с възложителя договор за потребителски кредит,
изпълнителят може да означи размера на задълженията на възложителя по този договор,
като ги прибави към общата дължима по договора за потребителски кредит сума,
включително в дължимите отделни вноски. Последното не променя ГПР по договора за
потребителски кредит и самостоятелния източник на паричните задължения, като общото
посочване с възнаграждението за услуга по договора е за улеснение на възложителя.
Доколкото и двата договора – този за заем и този за имуществено проучване и издаване
на удостоверение, са обезпечени с процесния запис на заповед, а цената на тази услуга е
посочена като обща дължима сума в договора за кредит и е платима на вноски заедно с
останалите задължения по него, съдът намира, че макар и обективиран в отделен документ
/написан на отделен лист хартия, отделно подписан от страните/ договорът за имуществено
проучване и издаване на удостоверение за кредитен рейтинг е част от договора за
2
потребителски кредит, поради което и уговорките в него следва да отговарят на
императивните разпоредби на ЗПК. При извършване на тази преценка съдът намира, че
клаузите, на които се основава вземането за възнаграждение за услугите в договора, са
нищожни.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Таксата за оценка на имуществото не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Касае се за
преддоговорно поведение на кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо усвояване на
определена кредитна сума и без което не би могло да се стигне до сключване на договор. В
този смисъл, тази такса се дължи не за извършването на допълнителна услуга по смисъла на
чл. 10а ЗПК, а като възнаграждение на заемодателя за извършването на задължителни за
него действия – проверка на представените от длъжника документи, въз основа на които да
вземе решение дали да предостави искания заем. Заплащането на отделно възнаграждение за
подобно преддоговорно поведение на кредитора е недопустимо и противоречи на
разпоредбата на чл. 10а ЗПК, поради което клаузата се явява нищожна.
Наред с това, в договора за заем е посочен ГПР в размер на 49,71 %, като при
включването на посоченото възнаграждение (равняващо се на 1247,04 лв. при кредит в
размер на 1500 лв.) действителният ГПР очевидно многократно надвишава посочения в
договора за кредит.
В актуалната съдебна практика се приема, че неточното посочване на ГПР има
същата последица, както и непосочването му – недействителност на договора за
потребителски кредит (Решение № 50013 от 05.08.2024г. на ВКС по т.д. № 1646/2022г., II
т.о., както и цитираната там практика на Съда на ЕС, в т.ч. Решение на СЕС от 21.03.2024 г.
по дело С-714/22).
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая процесният договор не
отговаря и на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК за посочване на размера на лихвения
процент на ден, а неспазването му също влече недействителност на договора за кредит (чл.
22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК). В тази връзка следва да се подчертае изрично, че по
отношение на минималното съдържание на договора са предвидени две различни
изисквания – за посочване на лихвения процент по кредита (т. 9) и за посочване на размера
на лихвения процент на ден (т. 20). В актуалната съдебна практика се приема, че
предоставянето на информацията по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК (посочване на лихвения процент
на ден) позволява на потребителя да изчисли размера на лихвата в абсолютна стойност
(лихвен процент на ден х главница х брой дни), която следва да заплати през „срока за
размисъл“ по чл. 29, ал. 1 ЗПК, като по този начин прецени дали да отстъпи от договора без
негативни за него последици. Поради това неизпълнението на това изискване не може да се
смята изпълнено чрез посочване единствено на информацията по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК за
лихвен процент по кредита. В този смисъл напр. Решение № 59 от 20.05.2024г. на ВКС по
т.д. № 2695/2022г., II т.о.
По изложените съображения следва да се приеме, че процесният договор за заем е
3
недействителен, поради което в тежест на ответницата е възникнало задължение да върне
единствено чистата стойност на кредита (чл. 23 ЗПК), която в случая се равнява на 1500 лв.
В съдебната практика се приема, че не е необходимо вземането за чистата стойност на
кредита да бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55 ЗЗД. Без
съществено значение е обстоятелството, че в случая предявеният иск е с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 535 ТЗ, доколкото по делото е установена връзката между
менителничния ефекти и каузалното правоотношение, т.е. предметът на доказване по иска,
основан на запис на заповед, обхваща и установяването на задължения по договора за заем.
Този извод следва и от обстоятелството, че записът е съставен за обезпечаване на всички
вземания по договора, в т.ч. на отпуснатата по договора главница, която в хипотезата на чл.
23 ЗПК подлежи на присъждане, без да е необходимо предявяване на отделен иск (вж. напр.
Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., Решение № 2284
от 14.04.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 10631/2023 г. и др.).
Неоснователно е и възражението на ответницата относно приложението на чл. 34 ЗПК.
Съгласно цитираната разпоредба кредиторът не може да задължава потребителя да
гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница.
Процесната разпоредба обаче е диспозитивна по своя характер и не забранява
потребителският кредит да бъде обезпечен чрез издаване на запис на заповед, при наличие
на изрично изразено от страните по договора за кредит съгласие, в която хипотеза съгласно
ал. 2 на чл. 34 ЗПК всяко извършено плащане следва да бъде приведено незабавно от
кредитора в съответствие с остатъка по задължението.
По изложените съображения следва да се приеме, че в тежест на ответната страна е
възникнало задължение да заплати сумата от 1500 лв., съответстваща на чистата стойност на
кредита. Ответницата не е ангажирала доказателства за погасяване на задължението си,
обезпечено с издадения от нея запис на заповед, поради което следва да се приеме за
недоказано погасяването на задължението поради плащане.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът.
Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, с решението по чл. 422 ГПК съдът се
произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство, които в случая
следва да се определят съразмерно на уважения от исковия съд размер на вземанията.
Следователно, в полза на ищеца следва да се присъдят следните разноски: 30 лв. – държавна
такса за заповедното производство, 273,63 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното
производство, 30 лв. – държавна такса за исковото производство и 480 лв. - адвокатско
възнаграждение с ДДС за исковото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата С. Й. Л.,
4
ЕГН: **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Айзаем.БГ“ ООД, ЕИК: *********, с адрес: гр.
София, район Подуяне, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „Панайот Хитов“, бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап.
123 сумата от 1500 ЛЕВА – задължение по запис на заповед от 11.03.2024г., с който са
обезпечени задълженията на С. Й. Л. по договор за заем iZaem № 7000000036960M от
11.03.2024г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението – 23.06.2025г. до
изплащане на вземането, за която сума има издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
по ч.гр.д. № 1144/2025 г. по описа на РС-Дупница.
ОСЪЖДА С. Й. Л., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Айзаем.БГ“
ООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, район Подуяне, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул.
„Панайот Хитов“, бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап. 123 сторените по делото разноски, както следва: 30
ЛЕВА – държавна такса за заповедното производство, 273,63 ЛЕВА – адвокатско
възнаграждение за заповедното производство, 30 ЛЕВА – държавна такса за исковото
производство и 480 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение с ДДС за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок
от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5