О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е №260478
Гр.Пловдив, 06.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ ИВАН АНАСТАСОВ
като изслуша докладваното от съдия Иванова гр.д.N1375/2020 г., констатира следното:
Производство
по реда на чл.248, ал.3 ГПК.
Производството
по делото е образувано по частна жалба от адв. Д.Б.,
в качеството му на пълномощник на ищеца Л.Т. по гр.дело № 6184/2019г. на ПдРС,
ХХІ гр.с., против определение № 5785/10.06.2020г. по посоченото дело на ПдРС, с
което е оставена без уважение молбата на молбата му за изменение на постановеното по делото Решение
в частта за присъдените му разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Иска се
неговата отмяна и постановяване на друго, с което присъдения адвокатско
възнаграждение да бъде увеличено до сумата 720 лева.
От въззиваемата страна „Изи Асет мениджмънт“АД чрез адв.М.Ш. е подаден отговор, с който се оспорва частната жалба.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
С решение № 1391 от 14.04.2020г. ПдРС е уважил предявения от Л.Т.
против „Изи Асет Мениджмънт“АД иск за присъждане на сумата от 136,66 лева,
недължимо платена по клауза възнаградителна лихва по договор за потребителски
заем и е уважил иска за присъждане на
сумата от 204,74 лева, недължимо платена по клауза за неустойка. В мотивите към обжалваното оределението е прието, че, съобразно с
чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за Адв.Б., с което ищецът има сключен договор за безплатна
правна защита, в размер от 360 лева с ДДС, с оглед общия материален интерес по
делото в размер от 301,40 лева и с
оглед обстоятелството, че претенциите произтичат от едно основание- недължимо
платени суми по договор за заем. Първоинстанционният съд е приел също така, че,
съобразно с уважената и отхвърлената част от исковете, ще следва да бъде
присъдена половината от определеното възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
Мотивите към обжалваното разпореждане са в същия смисъл.
Жалбоподателят
счита, че неправилно съдът е приел, че не е приложимо разпоредбата на чл.2,ал.5
от Наредба №1/2004 г./НМРАВ/ и че определяне на възраграждението по чл.38,ал.2
ЗАдв. се извършвало на база общата стойност на на исковите претенции, а не
завсеки иск поотделно, тъй като съгласно чл.2,ал.5 НМРАВ за проц.предстатилество
по гр.д. възрагражденията се определят съобразно вида и броя напредявените
искове, за всеки един от тях поотделно. Счита, че е без значение, че исковите
претенции произтичат от едно и също правоотношение, както и че е поискана и
внесена ДТ не за един , а за два ОСИ. Счита, че в о.№533/7.5.2014 г. по
гр.д.№30/2014 г. на ВКС,1ГО се казва, че определянето на възнаграждението по
чл.38,ал.2 ЗА следва да се извърши спрямо редакцията на НМРАВ, действала към
момента на подписване на ДПП.
В отговора
на ЧЖ са изложени доводите, че в списъка на разноските на ищеца не е включено адвокатското
възнаграждение на адв.Б. по чл.38 ЗА – цитира О.№50/23.3.2018г. на ВКС, 2ГО по
ч.гр.д.№772/2018 г., където е казано, че тълкуването по т.9 от ТР№6/2012 г. на
ОСГТК е валидно и по отношение на разноските по чл.38,ал.2; затова молбата за
изменение на съд.решение в частта за разноските, когато страната не е
представила списък по чл.80 ГПК, е недопустима. Счита също, че дължимият
адв.хонорар следва да се определи на база материалния интерес; чл.2,ал.5 от
НМРАВ е приложима , когато са предявени оценяем и неоценяем иск; че
р.5419/8.5.2020 г. на ВАС,5-чл.с. по а.д.№14384/2019г. отменя Наредбата за ИД
на НМРАВ,обн.бр.28/28.3.2014 г. в частта относно чл.7,ал.2,т.1,2,3 има действие
занапред, но в случая адв.хонорар не е определен в ДПП, поради което той следва
да се определи съгласно НМРАВ, действуваща към момента на постановяване на
решението, чието изменение се иска.
ПОС
констатира, че в списъка на разноските, подаден от адв.Б.-л.63 от д.РС, е
включено възнаграждението по чл.38,ал.2 ЗА.
В мотивите
към цитираното в обжалваното определение - Определение № 533
от 30.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1649/2017
г., I
т. о., ТК е записано следното:
„Неоснователни са оплакванията на
жалбоподателите, че минималният размер на
адвокатското възнаграждение следва да се определя съобразно материалния интерес
на всеки от
исковете поотделно, а не от аритметичния
сбор на всички претенции. Съгласно
трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 366/18.07.2016 г.
по ч.
гр. д. №
2443/16 г. на ВКС,
ГК, IV г. о.,
определение № 95/03.04.2017
г. по
ч. гр. д.
№ 868/17 г.
на ВКС,
ГК, III г. о.,
определение № 292/13.06.2017
г. по
ч. гр. д.
№ 2096/17 г.
на ВКС,
ГК, IV г. о.,
в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със
сбора от цената на отделните искове“. Също така трайно в съдебната практика се
приема, че правилото на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно да се определя
адв.възнаграждение за всеки предявени иск поотделно, е приложима, когато са
предявени различни по вид и основание искове, но не и, както е в настоящия
случай, когато исковете произтичат от едно и също правоотношение и са с едно и
също основание- недължимост на извършени плащания поради нищожност на клаузи по
договора за заем по причина на противоречие с добрите нрави. Ето защо, частната
жалба ще следва да бъде оставена без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от адв. Д.Б.,***, в качеството му на пълномощник на
ищеца Л.Т. по гр.дело № 6184/2019г. на ПдРС, ХХІ гр.с., против определение №
5785/10.06.2020г. по посоченото дело на ПдРС, с което е оставена без уважение
молбата на молбата му
за
изменение на постановеното по делото Решение в частта за присъдените му
разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: