№ 2763
гр. Бургас, 04.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Донка Янк. Русинова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20252100501678 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 166 от 07.07.2025г. по гр.д.№ 447/2024г. на РС Айтос, е допуснато на
основание чл. 34 ЗС, вр. с 344, ал. 1 ГПК извършването на съдебна делба между Е. Н. Х., с
ЕГН **********, Н. Н. Е., с ЕГН **********, Ф. Х. Х., с ЕГН **********, И. Х. Х., с ЕГН
********** и Б. С. Х., с ЕГН **********, на следния имот: дворно място, находящо се в с.
БИ., общ. Руен, бл. Бургас, с площ от 633 кв. м., очертано с окомерни точки 5, 4, 3, 2, 7, 6 на
скицата към заключението на СТЕ на вещото лице Илка Бакалова на л. 214 от делото,
представляваща неразделна част от решението, ведно с построената в него жилищна сграда,
със застроена площ от 100 кв. м., която сграда е означена с буквите „МЖ“ на същата скица,
при следните квоти: 9/20 (27/60) ид. ч. за И. Х. Х., 3/10 (18/60) ид. ч. общо за И. Х. Х. и Б. С.
Х. в режим на съпружеска имуществена общност, 1/12 (5/60) ид. ч. за Е. Н. Х., 1/12 (5/60) ид.
ч. за Н. Н. Е. и 1/12 (5/60) ид. ч. за Ф. Х. Х..
С решението искът за делба на същия имот е отхвърлен срещу останалите
ответниците: В. Х. М., с ЕГН **********, Е. Х. Х., с ЕГН **********, С. Е. Х., с ЕГН
********** и М. Е. Ш., с ЕГН **********.
На основание чл. 344, ал. 2 ГПК е постановено, че от влизане в сила на решението за
допускане на делбата до влизане в сила на решението за извършването на делбата,
гореописаният имот ще се ползва от И. Х.
Х., с ЕГН ********** и Б. С. Х., с ЕГН **********.
На основание чл. 344, ал. 2 ГПК И. Х. Х., с ЕГН ********** и Б. С. Х., с ЕГН
**********, са осъдени да заплащат на Е. Н. Х., с ЕГН **********, Н. Н. Е., с ЕГН
**********, Ф. Х. Х., с ЕГН **********, сумата от 97 лв. на месец, считано от влизане в
сила на решението за допускане на делбата до влизане в сила на решението за извършването
на делбата, за ползването на гореописания делбен имот.
1
Е. Н. Х., Н. Н. Е. и Ф. Х. Х. са осъдени да заплатят по сметка на Районен съд – Айтос
сумата от 25 лв. – държавна такса за частичното отхвърляне на иска за делба.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба, подадена от ищците Е. Н. Х., Н. Н. Е.
и Ф. Х. Х., всички чрез адв. Десислава Везенкова, съдебен адрес: гр. Варна, ул.“Марко
Балабанов“ № 41-43, партер, офис 1.1.
С нея решението е обжалвано в частта, с която искът за делба е отхвърлен по
отношение на част от ответниците В. Х. М., Е. Х. Х., С. Е. Х. и М. Е. Ш., както и в частта, с
която съдебна делба е допусната между следните лица и при следните квоти: 9/20 (27/60)
ид.ч. за И. Х. Х., 3/10 (18/60) ид.ч. общо за И. Х. Х. и Б. С. Х. в режим на СИО, 1/12 (5/60)
ид.ч. за Е. Н. Х., 1/12 (5/60) ид.ч. за Н. Н. Е. и 1/12 (5/60) ид.ч. за Ф. Х. Х., както и в частта за
разноските.
Изложени са съображения за неправилност на решението в обжалваните части, като
постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон, както и
поради необоснованост.
Сочи се, че за да формира крайните си изводи, съдът е обсъдил представените по
делото нотариален акт № 147, том IV, per. № 3731, дело № 500 от 09.08.2023 година на
нотариус Георги Георгиев / с който двамата са признати за собственици на процесния имот -
И. Х. Х. на основание наследство и завещание, а двамата - на основание осъществено по
време на брака давностно владение/, както и Решение № 81 от 12.04.2024 година по гр.д №
769/2023 година на Районен съд - гр. Айтос, е прогласено за нищожно саморъчното
завещание, с което Н. М. К. е завещала своите 3/5 ид.ч. от процесния имот на И. Х. Х., е
провъзгласено за нищожно, но неправилно е приел, че тъй като нотариалният акт „не е
оспорен от страните по делото“, констатациите на нотариуса за принадлежността на правото
на собственост следва да бъдат зачетени, с изключение на отменената с горепосоченото
решение част – 1/4 ид. ч. в полза на Е. Н. Х., Н. Н. Е. и Ф. Х. Х.. Въззивниците считат, че
този неправилен извод на съда е довел до незачитане в диспозитива на решението на
правните последици от прогласяване нищожността на саморъчното завещание на Н. М. К.,
починала на 28.11.2021 г., както и тяхното отчитане в квотите на собственост в контекста на
нотариалния акт от 09.08.2023 г. на нотариус Георги Георгиев.
Излага се становище, че прогласяването на нищожността на завещанието по
отношение на завещаните на ответника И. Х. Х. 3/5 ид.ч. от имота, не води до извод, че
собствеността върху същите априори се замества чрез придобиване по давност, което е
деривативен способ за придобиване на собственост. Затова въззивниците считат, че
районният съд неправилно е приел, че щом други съделители не са оспорили правото на
собственост, придобито по давност от И. Х., то последният е собственик по давност на иначе
придобити със завещание от 2021 г. части от имота.
Считат за недопустимо , без пда са били предявени изрични искове в делбеното
производство за признаване правото на собственост на ответниците И. и Б. Х. на основание
придобивна давност по отношение на 3/5 ид.ч. от имота, съдът да замества констатациите в
нотариалния акт от 09.08.2023 г. с изводи за придобиване по давност от ответниците на тази
част от имота, за която част завещателното разпореждане е било прогласено за нищожно.
2
Твърди се, че с прогласяването на нищожност на завещанието на Н. К., делът на И. Х.
от наследството общо на родителите му става равен на 1/4 от имота, тъй като нищожното
завещание не е породило никакъв вещноправен ефект, а И. Х. Х. е наследил от майка си и от
баща си съразмерно с дела на другите наследници - братя и сестри и техни низходящи и
съпрузи. Затова въззивниците считат, че в този случай, по отношение частта, за която
нотариусът е признал И. Х. Х. за собственик по давностно владение, се ограничава до
разликата между придобитото по завещание - 3/5 ид.ч., придобитото по наследство по закон
от баща му - 1/10 ид.ч., и останалите части от имота.
Развити са съображения, че нищожността на завещанието и отмяната на нотариалния
акт в частта на придобиването по давност на собствените на ищците ¼ ид.ч. от имота, само
намалява частта на И. и Б. Х. от признатото им право на собственост по давност, намалено с
¼ ид.ч. на ищците, но не ги прави собственици по давност на останалата част- 3/5 ид.ч., за
които придобиването им по завещание не е произвело никакво действие.
Сочи се, че за правния ефект на прогласяването на нищожност на завещанието е
ирелевантна волята на другите съделители - дали ще оспорят или не нотариалния акт в
останалата му част относно дела от имота, за което на И. и Б. Х. е признатото право на
собственост по давност, тъй като то не засяга тези 3/5 ид.ч., придобити именно по
завещание. Изтъкват, че по отношение на тези 3/5 ид.ч. от имота ефектът от нищожността
на завещанието е придобиването им по закон от другите наследници, след като завещанието
не е произвело никакво действие, като се акцентира на обстоятелството, че прогласяването
на нищожност на завещанието с влязъл в сила съдебен акт разпростира действието си по
отношение дяловете на всички наследници, без значение кой от тях е направил искането за
това.
Сочи се, че тъй като в делбеното производство не са предявени искове за
установяване придобиването на 3/5 идеални части от имота по давност от страна на И. Х. Х.
и съпругата му следва, че същите се притежават общо от всички наследници на Н. М. К.,
починала на 28.11.2021 г., още повече, че в хода на производството се е установило по
безспорен начин, че именно тя е упражнявала владение върху имота и е живяла в него малко
до преди смъртта си, а И. Х. и съпругата му трайно са живели в чужбина, като по отношение
на съпругата му това обективно положение е и понастоящем, а И. Х. се върнал от чужбина и
започнал да живее в къщата едва след смъртта на майка му.
Акцентира се на обстоятелството, че макар завещанието да е нищожно по отношение
на всички наследници, констативният нотариален акт е отменен от съда само по отношение
на дела на ищците- до размера на тяхната квота от имота, тъй като по отношение на втория
обективно съединен иск - този за отмяна на нотариален акт № 147, том IV, per. № 3731, дело
№ 500 от 09.08.2023 година на нотариус Георги Георгиев, те не биха могли да предявяват от
свое име чужди права, поради което по отношение на ищците същият е отменен до размера
на 1/4 идеална част от имота. В делбеното производство обаче съдът не може да зачете
принадлежност на правото на собственост за ¾ ид.ч. от имота на основание КНА за
собственост, придобита на основание наследство и давност, без да извърши преценка за
квотата, за която този акт има само удостоверително действие /придобитата в наследство по
3
завещание и закон/ и тази част, която създава права- относно квотата, придобита по давност.
В решението си съдът изобщо не коментирал за каква част от процесния имот И. и Б.
Х. са признати за собственици на основание давностно владение и каква част се притежават
от И. Х. общо по наследство - по завещание (от майка му) и по закон (от баща му), поради
което въззивниците считат, че решението му се явява неправилно.
По отношение на разноските въззивниците считат, че не следва да понасят в тежест
разноски във връзка с отхвърления иск за делба по отношение на В. Х. М., Е. Х. Х., С. Е. Х.
и М. Е. Ш., тъй като първоначалната искова молба е била насочена само срещу И. Х. Х. и Б.
С. Х., а останалите четирима ответници са били конституирани в изпълнение на указанията
на съда, дадени с разпореждане от 5.06.2024г. Така, под угрозата исковата молба да бъде
върната, в случай че указанията на съда не бъдат изпълнени, ищците са насочили иска за
делба и срещу служебно посочените от съда ответници - съделителите В. Х. М., Е. Х. Х., С.
Е. Х. и М. Е. Ш., като са били посочени и квотите, при които се иска допускане на делбата
по отношение на тях.
Изложени са доводи, че съгласно разпоредбите на ЗН и постоянната съдебна
практика, в делбата следва да участват всички лица от кръга на титулярите на правото на
собственост, като всички съсобственици са задължителни необходими другари. В случая
съдът сам е преценил, че ответниците В. Х. М., Е. Х. Х., С. Е. Х. и М. Е. Ш. са
съсобственици на делбения имот от представените към исковата молба писмени
доказателства. Принципът за разпределяне на тежестта на разноските в ГПК обаче
изключвал вменяването им в тежест на страна, която с действията си не е станала повод за
завеждането на иска срещу ответници, спрямо които искът е отхвърлен с диспозитива на
съдебния акт.
На следващо място се твърди, че в мотивите на съдебния акт е налице очевидна
фактическа грешка, тъй като на страница втора, абзац втори и трети се съдържа текст, който
очевидно не е относим към процесното производство.
Иска от съда решението да бъде отменено в обжалваните части и вместо него да бъде
постановено ново решение, с което делбата на процесните имоти да бъде допусната между
всички съделители и при посочените квоти, а именно: 30/120 идеална част за И. Х. Х., ЕГН
********** и Б. С. Х., ЕГН **********; 30/120 идеална част за В. Х. М., ЕГН**********;
10/120 идеална част за Ф. Х. Х., ЕГН **********; 10/120 идеална част за Н. Н. Е., ЕГН
**********; 10/120 идеална част за Е. Н. Х., ЕГН: **********; 4/120 идеална част за Е. Х.
Х., ЕГН **********: 13/120 идеални части за С. Е. Х., ЕГН - **********; 13/120 идеални
части за М. Е. Ш., ЕГН **********.
Претендират се разноски пред двете инстанции.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 от ГПК се установи
следното:
Препис от първоинстанционното решение е връчен на адв. Десислава Везенкова -
процесуален представител на ищците на 14.07.2025г., а въззивната жалба е изпратена по
пощата с дата на пощенското клеймо 28.07.2025г.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
4
законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има
правен интерес да обжалва решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261
ГПК и е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Р. Н. –
процесуален представител на И. Х. Х., Б. С. Х., В. Х. М., Е. Х. Х., С. Е. Х. и М. Е. Ш.,
съдебен адрес: гр.Айтос, ул.“Цар Освободител“ № 4.
С отговора си въззиваемите поддържат доводите, изложени във въззивната жалба,
относими към квотите, при които е допусната делбата, като заявяват, че още с отговора на
исковата молба са изразили становище какви следва да бъдат квотите между страните, като
същото изцяло съвпада с искането, обективирано във въззивната жалба, поради което самите
те не са подали идентична въззивна жалба.
Същевременно въззиваемите изразяват несъгласие с искането на въззивниците за
присъждане на разноски пред двете инстанции.
Сочат, че разноските в делбеното производство се разпределят между страните
съобразно квотите им. Считат, че при евентуално уважаване на въззивната жалба от съда, то
би било неправилно въззиваемите да понесат тежестта на присъдените разноски предвид
постигането на резултат, целен от въззиваемите още с отговора на исковата молба. Сочат, че
горното се отнася и за разноските пред първата инстанция, за които дори не предполагат
какви са мотивите и основанията, да бъдат поискани.
Молят съда искането, отправено във въззивната жалба по отношение на разноските да
бъде оставено без уважение.
Страните нямат доказателствени искания.
Съдът констатира, че при образуване на делото във въззивната инстанция и изготвяне
на списъка за призоваване служебно е извършена справка в Национална база данни по
отношение на въззивника Е. Н., като според тази справка страната е с имена Е. Н. Ч..
Следователно, фамилното име на съделителят Е. Н. се различава от посоченото в исковата
молба и в производството пред първоинстанционния съд - Е. Н. Х.. Горното налага да се
дадат указания на въззивника Е. Н. Х. да уточни фамилното си име, като представи на съда
най - късно до първото открито заседание по делото документ за самоличност или заверено
копие от такъв, както и удостоверение за идентичност на лице с различни имена.
С оглед гореизложеното и на осн.267, ал.1 от ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито заседание на 10.11.2025г. от 10,10 ч., за
която дата и час на страните са изпратени призовки.
ДОКЛАДВА жалбата и отговора, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК
съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
УКАЗВА на въззивника Е. Н. Х. да уточни фамилното си име, като представи на съда
най - късно до първото открито заседание по делото документ за самоличност или заверено
копие от такъв, както и удостоверение за идентичност на лице с различни имена.
5
Препис от определението да се връчи на страните.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6