№ 807
гр. Бургас, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20252120202843 по описа за 2025 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на П. Й. П. с ЕГН: **********, против
Наказателно постановление № 25-0769-001104/30.06.2025г., издадено от Началник група към
ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 48
ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 200 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. * от АК-Бургас, който моли за отмяна на постановлението.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. *,
която моли за потвърждаване на постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като, видно от разписката на л. 6, НП е било връчено на
21.07.2025 г., а жалбата е депозирана на 28.07.2025 г. Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 02.01.2025 г., около 18:20 часа, жалбоподателят П., управлявал автомобил „Мазда
6“ с рег. № * в гр. Бургас, по ул. „Черни връх“ в посока от ул. „Тополица“ към ул. „Ален
1
мак“. Същата приближила кръстовището на равнозначни пътища с ул. „Ален мак“, като
навлязла в същото без да се съобрази с приближаващият се отдясно автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № *, при което между двата автомобила настъпило ПТП, при което били
причинени материални щети.
За случая били сигнализирани органите на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-
Бургас, като на място пристигнал св. Д. П. В.. За констатираното съставил на П. АУАН с бл.
№ 3570304 за извършено нарушение по чл. 48 от ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя,
който по-късно подал писмено възражение.
Въз основа на АУАН, било издадено и процесното НП, като АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение на чл. 48 ЗДвП, на
основание чл.179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на
200 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице –Началника
на Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентен
орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Безспорно се установява, че на посочената в АУАН и НП дата и място
жалбоподателят е управлявал посочения по-горе автомобил, като при приближаване към
кръстовище на равнозначни пътища, не пропуснала движещия се отдясно автомобил, при
което настъпил сблъсък между двата автомобила и били причинени материални щети.
Описаните факти съответстват именно на разпоредбата на чл. 48 от ЗДвП, съгласно която на
кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му
страна При извършената маневра П. не се е съобразила с идващия автомобил и е допуснала
ПТП.
Съдът намира, че при правилно установени и описани факти, АНО правилно е
приложил материалния закон. Според административно наказващият орган жалбоподателят
е нарушил правилата за извършване на маневри и е санкционирал П. на основание чл. 179,
ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1 т. 5, пр. 4 от ЗДвП. Нормата е приложима в случаите, когато не се
спазват предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
2
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. В конкретния
случай е налице неспазване на правилото на чл. 48 от ЗДвП, което е правило за предимство.
Размерът на санкцията за посоченото нарушение е в твърд и не може да се обсъжда
въпросът за намаляването му.
Не може да се приеме, че случаят е маловажен, тъй като не са налице обстоятелства,
които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност от обичайното.
Тук следва да се обърне внимание на обстоятелството, че в случая дори и да се
приеме, че е налице и съпричиняване на ПТП от страна и на водача на другия автомобил,
това не е от естество да елиминира отговорността на П.. От доказателствата по делото става
ясно, че по време на настъпване на ПТП, вече е било тъмно, а също така, видно от
снимковия материал, двете улици не се пресичат под прав ъгъл, при което видимостта е била
ограничена. Това се потвърждава и от възражението на самата жалбоподателка срещу
АУАН, където е посочено, че другият автомобил връхлетял върху нея при ограничена
видимост. Логично е, че щом видимостта е била ограничена за другия автомобил, то тя е
била ограничена и за нея. Поради това П. е следвало да положи по-големи усилия да се
убеди, че към кръстовището не приближава друг автомобил, преди да навлезе в него, което
не е сторила.
С оглед всичко изложено, обжалваното НП следва да се потвърди.
С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
юрисконсулстско възнаграждение. При определяне на дължимите разноски следва да се
приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по
делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер
на 80 лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0769-001104/30.06.2025г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на П. Й.
П. с ЕГН: ********** за нарушение на чл. 48 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5,
3
пр. 4 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА П. Й. П. с ЕГН: **********, да заплати в полза на ОДМВР-Бургас сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4