по АНД № 86 / 2020
година
Производството
е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.
С
Мотивирано постановление Районна прокуратура - Пловдив, Териториално отделение
- Първомай, повдига обвинение против обвиняемия Д.А.В., ЕГН **********,***, за това, че на 24.02.2020 година в
село Бяла река, община Първомай, област Пловдив, проявява жестокост към
гръбначно животно – куче, порода „Курцхаар“, тъмнокафяво на цвят с бяло, женски
пол, на около 5 годишна възраст, негова собственост – като му причинява
противозаконно смъртта (чрез нанасяне на удари с дървен кол) и деянието е
извършено по особено мъчителен начин за животното и с особена жестокост – престъпление
по чл. 325б, ал. 2, т. 2, предложения 2 и 3 във връзка с ал. 1, предложение
1 от НК.
Прокурорът
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено
по делото обвиняемият да е осъществил състава на престъплението, предмет на
делото, и фактическата обстановка, подробно описана в Постановлението. Намира,
че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, за което предлага лицето да бъде
освободено от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер между минимума и средата на предвиденото.
За веществените
доказателства – метална верига с дължина 130 см, бял проводник и
бял проводник с дължина 30 см, находящи се на съхранение в РУ на МВР -
Първомай, – предлага да се унищожат като вещи без стойност, а оптичният носител
EMTEC, тип CD-R, с памет 700 mb, 80 min, 52х, приложен по досъдебното
производство – да остане по делото.
Моли
обвиняемият да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
Редовно
призован за съдебно заседание, обвиняемият Д.А.В. не се явява за лично упражняване
правото си на защита.
Защитникът
му адвокат Н.Ш.Б. *** моли за налагане на минимално предвиденото наказание,
като се вземе предвид чистото съдебно минало на обвиняемия, самопризнанията на
досъдебното производство и това, че съдейства на органите на реда за разкриване
на обективната истина.
Съдът,
след запознаване с приложените по делото доказателствени материали, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за
установено следното:
Обвиняемият
Д.А.В. е роден на *** ***, ЕГН **********,
български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, земеделски
производител – животновъд, с адрес: ***.
Като
земеделски производител обвиняемият Д.А.В.
отглежда крави и кокошки в село Бяла река, община Първомай, област Пловдив.
Около 3-4
години преди инкриминирания момент обвиняемият си взема кафяво с бяло на цвят
женско малко куче порода „Курцхаар“, което отглежда 1-2 години, но животното
бяга и 2-3 месеца преди инкриминираната дата – 24.02.2020 година, животното се
връща, В. го разпознава по шарките
на козината и си го прибира.
Няколко
дни след това обвиняемият забелязва, че кокошките му започват да изчезват и си
мисли, че най-вероятно са изядени от лисица, но преди обяд на 24.02.2020 година
вижда как кучето влиза в кокошарника, захапва и започва да яде една от кокошките.
Собственикът успява да извади птицата от устата на кучето, но постъпката му го
ядосва, хваща млекопитаещото, води го до плет в края на двора на жилището си, връзва
го с въже и синджир, взема дървен кол и започва да го бие до смърт.
По същото
време свидетелят Д. Й. М., който живее на същата улица в село Бяла река, чува кучешки
лай, който преминава в силно хриптене. Излиза на терасата, за да разбере какво
става, и вижда в съседния му двор – този на обвиняемия, животното със стърчаща нагоре глава. Мисли, че то се е
наболо на оградата или просто се е заклещило, облича се и отива да го освободи,
но на място установява В. да го
налага с кола по главата и краката, а кучето трепери и от устата му излизат
кръв и пяна.
Щом
забелязва съседа си, обвиняемият
спира побоя, а на въпрос от М. защо мъчи животното отвръща, че то само̀ се е заклещило там. Но свидетелят констатира,
че кучето е завързано за предните лапи, на врата му има сезал и верига и бял
кабел на тялото и продължава да се интересува за проявената жестокост. В. обяснява, че то му убивало
кокошките. Тогава М. заявява, че това е недопустимо и ще сигнализира в
Полицията, а обвиняемият, който все още е с кола в ръце, го вика при себе си,
но свидетелят отказва и заснема с мобилния си телефон стореното с кучето. В. го кара да спре, защото ще го
затворят, а М. му отвръща, че заслужава точно това и се прибира, за да съобщи
на родителите си какво е видял.
Влиза в
дома си, вика майка си М. Г. М. и излиза с нея на терасата, за да й покаже
какво прави обвиняемият, а през това време той продължава да налага кучето си с
дървото. Синът и майката му се развикват да спре и В. преустановява побоя за момент, но след това продължава. М. се
обажда на спешен номер 112, съобщава за случващото се и излиза, за да посрещне
полицаите. М. влиза в дома си, обува си чехлите, отново излиза на терасата и тогава
вижда обвиняемият да влачи завързаното за врата куче, вече издъхнало.
По повод
подадения сигнал на спешен номер 112 мястото на инцидента е посетено от служители
на РУ на МВР - Първомай, мъртвото животно е открито в съседен двор и е извършен
оглед на местопроизшествие, при който са иззети и приложени като веществени
доказателства трупът на животното, металната верига с дължина 130 см и два бели
проводника, единият от които с дължина 35 см.
Д.В.
е отведен в сградата на Районното управление в град Първомай, където е задържан
за срок от 24 часа със заповед по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР,
считано от 24.02.2020 година до 25.02.2020 година.
На
26.02.2020 година Д. М. с протокол предава доброволно на водещия разследването
оптичен носител CD-R EMTEK със записа, направен от него на инкриминираната дата
с мобилния му телефон.
В хода на разследването е изготвена ветеринарномедицинска експертиза,
съгласно чието заключение и приложения аутопсионен протокол:
§ домашното куче е женско, над 5-годишно, с тегло 22,300 кг, порода
„Курцхаар“ с цвят на косъма тъмнокафяво с бяло;
§ при аутопсията на животното са установени следните травматични
увреждания:
под кожата в областта
на главата – на три пръста от носната гъба в каудална посока, подкожната
съединителна тъкан е пропита от тъмночервена полусъсирена кръв под формата на
хематом;
точно под съсирека
фронталните черепни кости, покриващи главния мозък медиално в каудална посока,
са с нарушена цялост, като същите са натрошени на малки парченца. Този участък
е с дължина около 10 см и стига нагоре до черепния свод – гребена на теменните
кости;
двете полукълба на главния мозък са разкъсани на няколко места от
натрошените кости, които са навлезли навътре;
цялата черепна кутия е
изпълнена с полусъсирена кръв;
§ налице е причинно-следствена връзка между травматичните увреждания и
настъпилата смърт на животното – силният механичен удар с тъп предмет в тази
област на главата е довел до фрактура на фронталните черепни кости, мозъчен
кръвоизлив, нарушена цялост на двете полукълба на главния мозък, спиране на
мозъчната дейност и смърт на кучето за много кратко време;
§ смъртта е настъпила със
средства, които не са опасни за живота и здравето на хората и животните, но е
по особено мъчителен начин и с особена жестокост.
След изготвяне на
ветеринарномедицинската експертиза животното е загробено от служители на
Общинския приют за безстопанствени кучета в град Пловдив.
Горната
фактическа обстановка Съдът приема за безспорна и категорична от приложените по
делото писмени доказателства: Справка
за съдимост (л. 15 от делото), Протокол за оглед на местопроизшествие с
фотоалбум (л. 11 - л. 19 от дознанието), Протокол за оглед на веществени
доказателства (л. 20 от дознанието),
Ветеринарномедицинска експертиза с Аутопсионен протокол (л. 23 - л. 26
от дознанието), Справка от АИС на МВР (л. 30 от дознанието), Характеристична
справка (л. 32 от дознанието), Заповед за задържане по Закона за МВР (л. 33 от
дознанието), Протокол за доброволно предаване (л. 34 от дознанието), Приемо-предавателен
протокол (л. 35 от дознанието), Протокол за предаване на веществени доказателства
(л. 48 от дознанието), Докладна записка от разследващия полицай (л. 42 от
дознанието), от обясненията на обвиняемия на досъдебното производство (л. 9
от дознанието), от показанията на
свидетелите (л. 21, л. 22 от дознанието), както и от веществените
доказателства (л. 37 от дознанието) – приобщени по реда на чл. 277, чл. 282,
чл. 283 и чл. 284 от НПК и преценени и по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите и
самопризнанието на обвиняемия като логични, обективни, взаимно допълващи се и
съответстващи на останалата доказателствена съвкупност, както и приобщените по
предвидения в НПК ред писмени и веществени доказателства, като кореспондиращи
помежду си и в цялост на установената по делото фактическа обстановка, а
експертното заключение – като пълно, ясно и обосновано, неоспорено от страните,
изготвено с необходимите професионални умения и опит в съответната област.
При
така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна
страна, че с деянието си обвиняемият Д.А.В. осъществява обективните и
субективни признаци от състава на престъплението по чл. 325б, ал. 2, т. 2, предложения 2 и 3 във връзка с ал. 1, предложение
1 от НК, тъй като на 24.02.2020 година в село Бяла река, община
Първомай, област Пловдив, проявява жестокост към гръбначно животно – около
5-годишно тъмнокафяво с бяло женско куче порода „Курцхаар“, негова собственост,
и противозаконно причинява смъртта му чрез нанасяне на удари с дървен кол, като
деянието е извършено по особено мъчителен за животното начин и с особена
жестокост.
От обективна страна с действията си обвиняемият осъществява
обективните признаци от състава на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, тъй като на инкриминираната дата с поведението си – нанасяне на
удари с дървен кол в областта на главата на кучето – му причинява съответните
увреждания, подробно описани във ветеринарномедицинска
експертиза, довели до смъртта на животното, като деянието е извършено по
особено мъчителен за животното начин и с особена жестокост по смисъла на чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Закона за защита на животните във връзка с чл. 151, т. 1 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност: за жестокост се смятат причиняването на
страх, нараняване, болка, страдание, стрес или смърт на животни, освен в
изрично посочени случаи или при самозащита, между които не попада настоящият.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл – обвиняемият съзнава
обществено опасния характер на извършеното от него, защото разбира укоримостта
на поведението си, в разрез с общоприетите правила за защита на животните от
увреждане, и иска настъпването на обществено опасните последици, тъй като целенасочено
бие кучето си, с което настъпва и обществено опасния неправомерен резултат – причиняването
на смъртта на животното.
С оглед на
така установената правна квалификация на извършеното от обвиняемия Д.А.В. престъпление,
Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба
на основание чл. 78а от НК.
Налице са
всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт – за извършеното
деяние се предвижда наказание лишаване от
свобода от една до три години и глоба
от две хиляди до пет хиляди
лева и същото е умишлено; обвиняемият е пълнолетно лице, с чисто
съдебно минало и друг път не се ползвал от привилегията на Глава осма, раздел ІV от НК; от престъплението няма причинени съставомерни
имуществени вреди, доколкото кучето (вещ по смисъла на чл. 50 от Закона за
задълженията и договорите) е собственост на обвиняемия, и не са налице
отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.
За да
определи размерът на предвиденото по закон наказание за престъплението, като отегчаващи
отговорността обстоятелства Съдът отчита, че деянието е извършено и при двете
хипотези на квалифициран състав на чл.
325б от НК – и по особено мъчителен за животното начин, и с особена
жестокост, но се отчитат и смекчаващите отговорността обстоятелства – признаването
на вината на досъдебното производство и оказването на съдействие на разследващите
органи за разкриване на обективната истина (чистото съдебно минало се отчита
във връзка с реда, по който се разглежда делото).
Всички
тези обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест и имащи значение за
отговорността на обвиняемия, го характеризират като лице с невисока степен на
обществена опасност; обществената опасност на деянието е средна, предвид
засягането на обществените отношения, свързани с реда и общественото
спокойствие на гражданите, и в случая с оглед на квалификацията и при
съобразяване с материалното положение на обвиняемия, Съдът намира, че наказанието
глоба следва да се определи към минимума
на посоченото в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, но над него, а именно 1500
(хиляда и петстотин) лева.
Този
размер е най-справедлив, съответства на обществената опасност на деянието и на
дееца и на имотното му състояние и е в състояние да постигне целите на
генералната и специалната превенции, предвидени по НК да се повлияе
превъзпитателно и предупредително на дееца и другите членове на обществото.
Причини за извършване на деянието – ниска правна култура, слаби волеви задръжки
и незачитане на установения в страната правов ред.
Предвид
обстоятелството за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание, за Съда не съществува законова възможност по
настоящото производство за произнасяне относно приспадане на задържането по чл.
59 от НК.
На
основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК обвиняемият следва да
заплати по сметка на Областна дирекция на МВР - Пловдив направените по делото
разноски в размер на 128,10 лева (сто двадесет и осем лева и десет стотинки) за
ветеринарномедицинска експертиза
на досъдебното производство.
Веществените
доказателства, намиращи се на съхранение в РУ на МВР - Първомай – 130 см
метална верига и два бели проводника, единият от които с дължина 30 см, –
следва да се унищожат като вещи без стойност, а приложеният по досъдебното
производство оптичен носител EMTEC, тип CD-R, с памет 700 mb, 80 min, 52х – да
се остави между кориците на делото.
Воден от
горните съображения, Съдът постанови решението.
Районен съдия: (п)
СЗ
