№ 785
гр. Шумен, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20253630101032 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от КТ.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от В. С. Т., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 1, сграда 4, офис 1 чрез адв. Петър
Христов от АК – Шумен срещу „Вики Инженеринг 17“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Шумен, ул. „***“ № 12,
представлявано от управителя Христо Великов Великов.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор в периода от 01.02.2020 г. до
24.02.2025 г. работил на длъжност „машинен оператор“ по трудово правоотношение с
работодателя „Вики Инженеринг 17“ ЕООД гр. Шумен, ЕИК *********. Трудовата му
дейност при ответника се изразявала в работа на компютър, чрез който изготвял чертеж
/проект/ за изработка на метални, циментови, пластмасови и др. детайли на машина CNC
управление. Сочи, че от самото начало до прекратяване на трудовото му правоотношение с
ответника, работното му място било в цех, стопанисван от работодателя /под наем/, находящ
се в с. Мараш, общ. Шумен, разположен в края на селото, по пътя, водещ за с. Салманово.
Сочи, че работил с редовно работно време, на петдневна работна седмица, по осем часа
дневно, като имало е дни, при които оставал и в извънработно време за довършване на
определени служебни задачи при работодателя. Излага, че в цеха на практика е работил
единствено той, като през определени периоди от време в цеха били идвали и трети за
работодателя лица, за извършване на изолирани дейности - в негова помощ или той помагал
на трети лица, изпратени от работодателя, за изпълнение на техни задачи на машините,
понеже в цеха имало и други две машини с компютри.
Ищецът твърди, че при изпълнение на трудовите му задължения, от две години и до
прекратяване на трудовия му договор през февруари 2025 г., периодично бил смущаван на
работното място от собственика на помещението на име Радослав, който общувал с него на
висок глас /с викове/ и вербално го притеснявал, под предлог, че имал да получава пари от
работодателя му. Излага, че тази работна среда била мъчно търпима за него, тъй като на
практика бил в конфликт с посочения Радослав, породен от отношението на последния.
Сочи, че управителят на ответното дружество Христо Великов знаел за създалото се
напрежение между него и Радослав, но не бил взел адекватни мерки, за да ограничи достъпа
1
на последния до работния цех.
Ищецът твърди, че още при сключване на трудовия му договор през 2020 г. с
ответника-работодател, е бил лице с увреждания, т. к. е започнал работа по договор №
ВG16RFОР002-2.24-1018-С01 „Реализиране на предприемаческа идея на предприятие „Вики
Инженеринг 17“ ЕООД, цитиран в трудовия му договор точно поради това обстоятелство.
Ищецът сочи, че преди да прекрати трудовия му договор, управителя Христо Великов
му казал, че има намерения да мести цеха от с. Мараш някъде в посока гр. Варна, поради
което трябвало да бъда освободен от работа.
Ищецът твърди, че със Заповед № 001/24.02.2025 г. било прекратено трудовото му
правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, като в цитираната заповед на практика нямало
мотивиране на конкретни причини, които да налагат прекратяване на договора му.
Работодателят лаконично бил посочил „несправяне с възложената работа“, но не ставало
ясно кога /период/ и по какъв повод е имало несправяне с работата и в какво се изразява това
несправяне, при положение, че той бил работил в рамките на 5 години една и съща трудова
дейност при ответника.
Освен това, доколкото ищецът бил лице с увреждания - 92% нетрудоспособен,
твърди, че за прекратяване на трудовия му договор е искано разрешението от Дирекция
„Инспекция по труда“ - Шумен, по реда на чл.333, ал.1 от КТ.
Счита, че Заповед № 001/24.02.2025 г., издадена от ответника - работодател, довела до
прекратяване на трудовото му правоотношение била незаконосъобразна, респ. прекратения
трудов договор /тр. правоотношение/ - незаконно, тъй като на работодателя били известни
действителните причини, които налагали прекратяването на процесния договор между
страните, а именно желанието му да закрие цеха в с. Мараш, но бил игнорирал истинските
причини и бил взел решене да го освободи посредством формалния израз „несправяне с
възложената работа“, без да е налице правно или фактическо основание за това. Сочи, че
цитираната уволнителна заповед била и немотивирана. Досежно съдържателната част от
процесната заповед, същата следвало да бъде мотивирана така, че да отразява
действителната фактическа обстановка и действителното поведение на ищеца. Едва след
като се убеди, че той имал конкретни трудови задължения, които не бил изпълнил и то при
наличието на конкретни личностови неприемливи прояви в поведението, тогава да пристъпи
към прекратяване на трудовия му договор. Излага, че немотивирането на заповедта за
прекратяване на договора му било достатъчно основание за отмяната й като
незаконосъобразна, като работникът нямал ангажимент да полага допълнителни усилия, за
да прозре волята на работодателя извън изрично визираните в същата заповед мотиви.
Работникът имал право да узнае обстоятелствата, на които се крепи безвиновното му
уволнение, за да има възможност да ги обори при оспорването на законността му пред съда.
В случая с процесната заповед бил лишен от възможността за преценка на основанието за
прекратения му договор.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да признае уволнението му със Заповед
“
№ 001/24.02.2025 г. на „Вики Инженеринг 17ЕООД за незаконно и да го отмени, и да го
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „машинен оператор“, както и да му
бъдат заплатени направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, се явява лично и с упълномощен
представител – адв. Петър Христов от ШАК, като поддържат исковете и молят да бъде
постановено неприсъствено решение.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответното дружество, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна не е бил
депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание, ответната страна редовно призована, не се явява
представляващият дружеството, не изпраща представител и не изразява становище по
съществото на спора.
2
Съдът като съобрази материалите по делото, установи, че в срока по чл. 131 от ГПК
ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не
е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с
Определение на съда от Рег. № 1224 от 24.04.2025 г. на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание. Не са налице пречките по чл. 324, чл. 334 и чл. 339 от ГПК, при които съществува
забрана за постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното
искане от процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание за произнасяне на съда
с неприсъствено решение, настоящият състав намира, че са налице изискуемите
процесуално-правни предпоставки, визирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл.
239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-специално от: разпита в съдебно заседание на
свидетелят Петър Костадинов Петров, от следните писмени доказателства: заверен препис
на Трудов договор № 004/01.02.2020 г.; заверено копие на Заповед № 001/24.02.2025 г. за
прекратяване на Трудов договор № 004/01.02.2020 г.; заверено копие на извлечение от
трудова книжка на В. С. Т.; заверено копие на Експертно решение № 0634 от 048 от
13.03.2019 г., издаден от ТЕЛК I състав към МБАЛ – Шумен; заверено копие на Експертно
решение № 92028 от 165 от 29.08.22 г., издаден от ТЕЛК I състав към МБАЛ – Шумен;
заверено копие на Експертно решение № 90035 от 5 от 08.01.2024 г., издаден от ТЕЛК I
състав към МБАЛ – Шумен и заверено копие на Производствена характеристика на В. С. Т.,
издадена на 16.12.2024 г., счита така предявените искове за вероятно основателни по
смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което намира, че същия следва да бъдат уважен
в условията на постановеното неприсъствено решение.
По определянето и събирането на държавната такса по исковата молба:
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът е освободен от внасянето на държавна
такса по исковата молба и разноски по производството.
На основание чл. 71, ал. 1 от ГПК, по делото следва да бъде определена държавна
такса върху всеки от неоценяемите искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ
– в размер на по 30.00 лева.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. чл. 83, ал. 1, т.1 от ГПК,
във вр. чл. 72, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 71, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК,
доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по
производството, то ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ШРС, дължащите се държавни такси по всеки от двата
предявени иска в общ размер на 60.00 лева /шестдесет лева/ - по 30.00 лева за всеки от
неоценяемите искове по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 от КТ.
По разпределение на разноските по делото:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените от негова
страна разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, с оглед
предявените и уважени искове.
Доколкото обаче на л. 27 от делото е приложен Договор за правна защита и
съдействие № **********/23.04.2024 г. между същите страни, съгласно който
пълномощникът на ищеца се е съгласил да му окаже процесуална защита по двата иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.,
поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в общ размер на
1 077.00 лв., определено при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв., във вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на В. С. Т., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 1, сграда 4, офис 1 чрез адв. Петър
Христов от АК – Шумен, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ със Заповед №
001/24.02.2025 г. на управителя на „Вики Инженеринг 17“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна, ул. „***“ № 12,
представлявано от управителя Христо Великов Великов, като ОТМЕНЯ Заповед №
001/24.02.2025 г. на управителя на „Вики Инженеринг 17“ ЕООД, ЕИК *********.
ВЪЗСТАНОВЯВА В. С. Т., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението
длъжност „машинен оператор“, с код по НКПД:81892022 във „Вики Инженеринг 17“ ЕООД,
ЕИК *********.
На основание чл. 71, ал. 1 от ГПК, ОПРЕДЕЛЯ държавна такса върху цената на
всеки от неоценяемите искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ – в размер
на по 30.00 лв. /тридесет лева/.
ОСЪЖДА „Вики Инженеринг 17“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна, ул. „***“ № 12, представлявано от
управителя Христо Великов Великов на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1
от ГПК, вр. чл. 72, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 71, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен,
държавна такса по делото в общ размер 60.00 лв. /шестдесет лева/.
ОСЪЖДА „Вики Инженеринг 17“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна, ул. „***“ № 12, представлявано от
управителя Христо Великов Великов да заплати на адв. Петър Христов от Адвокатска
кантора – Шумен, с адрес за призоваване: гр. Шумен, ул. „***“ № 1, сграда 4, офис 1 сумата
от 1 077.00 лева /хиляда седемдесет и седем лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ в настоящото производство, съразмерно с
уважената част от иска и съгласно представен списък.
На основание чл. 346, ал. 1 от КТ, решението относно признатото за незаконно
уволнение, подлежи на вписване в трудовата книжка на Христо Атанасов Христов, ЕГН
**********.
На основание разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК решението не подлежи на
обжалване.
На основание разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ГПК препис от решението ДА СЕ
ВРЪЧИ на ответника.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис на решението на ищеца.
ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца съобщение по чл. 345, ал. 1 от КТ за възстановяването му от
съда на предишната му работа – с указания за законния срок за явяването му на работа.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4