Решение по гр. дело №17985/2018 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №496

 

14.02.2020 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети  ноември две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

при секретаря Катя Грудева,  като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 17985/2018 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .

     Искове на „Аутовижън 76“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление  в Пловдив , ул Скопие № 41 ет. 6 ап. 13, против „Самоконтрол„ ООД , ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул. Константин Величков № 2, с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 327 от Търговския закон във връзка с  чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ,  и чл. 422 във връзка с чл. 266 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

    Според твърденията на ищцовото дружество, на същото било възложено по договор с ответната страна, да извърши  ремонт и текущо обслужване на лек автомобил марка „Ауди“  , модел „Q5”  с държавен контролен номер .  Този лек автомобил бил предмет на  договор за лизинг, по който   лизингополучател е „Самоконтрол“ ООД , а лизингодател - „Уни Кредит Лизинг“ АД. Ищцовото дружество извършило възложения ремонт, като за извършването му поръчало резервни части и подменило тези от тях, които се нуждаели от подмяна  по автомобила. За извършеното съставило и фактурата под номер **********/02.08.2018г. на стойност от 5492.74 лева (  с  ДДС) , доведена до знанието на насрещната страна. Въпреки това, както и въпреки изпратената нарочна покана, плащане на цената не постъпило.

 Затова ищецът се снабдил със  заповед за плащане на парично задължение  по реда на чл. 410 от ГПК, с която било заповядано от съда,  ответника да заплати сумата от 5492.74 лева ( с ДДС) – главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението – 14.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането, 62.68  лева - лихва за забава върху главницата за периода от 03.08.2018г до 12.09.2018г.,  111.11 лева разноски по частното дело – държавна такса, и 450 лева разноски – хонорар на адвокат. Против така издадената заповед, длъжникът възразил в срока по чл. 414 от ГПК , и затова се иска от съда да постанови решение, с което да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането, и да се присъдят направените  в двете производства разноски.

   Ответното дружество оспорва иска. Отрича да е страна по договора за ремонтни работи – такива не били възлагани, не били и необходими. Моли се иска да бъде отхвърлен и да се присъдят направените разноски.  

  Според заключението на вещото лице по проведената автотехническа експертиза,  не може да се каже с какви части – оригинални или алтернативни – е извършено техническото обслужване на автомобила. Част от подменените възли и детайли действително следва да бъдат подменени при техническо обслужване , друга част обаче подлежат на подмяна само при авариен ремонт; експертизата приема , че са вложени оригинални части, при което общата среднопазарна цена ( с ДДС) за възстановяване на автомобила възлиза на 6303.35 лева от които 5765.75 лева- стойност на частите и  537.60 лева труд. Ако са вложени алтернативни части, то стойността им би била 3206.73 лева с ДДС.

    За да се произнесе по съществото на спора , съдът съобрази следното от фактическа и правна страна : 

    Между страните не се спори , че лекият автомобил „Ауди“  , модел „Q5”  с държавен контролен номер , е предмет на  договор за лизинг, по който    лизингополучател е „Самоконтрол“ ООД, а лизингодател - „УниКредит Лизинг“ АД. Няма спор, а и се доказва от експертизата  обстоятелството , че ищцовото дружество е извършило в началото на 2018г. текущ поддържащ автомобила ремонт, влагайки в същия закупени от него авточасти, като за ремонта е издадена фактурата №   ********** /02.08.2018г. Тази фактура е доведена до знанието на ответната страна, паралелно  ответника е поканен с нарочна ( неоспорена ) покана на л. 8 от делото, да плати същата сума. Ответника признава факта на получаването на фактурата и поканата.Следователно не е спорно съществуването на договора сам по себе си, като се има предвид, че се касае за смесен фактически състав – договор с елементи както на търговска продажба  на резервните части съобразно чл. 327 от Търговския закон ( страните са търговци) , така и с такива на изработка (тоест, за стойността на труда за подмяната) според чл. 266 и следващите от Закона за задълженията и договорите .  За нито един от двата договора не е предвидена специялна форма за валидност или съдебно доказване; съдът приема съществуването на договора. 

  Спорно  е обаче , по чие възлагане е извършен ремонта, тоест, кое лице е страна – възложител / купувач по него .

  Според показанията на разпитания свидетел Я., шофирала автомобила в рамките на трудовото си правоотношение, автомобила е получен в началото на 2018г., след което  тя, като служител на ответното дружество, възложила ремонта на автомобила  и текущото му  обслужване (смяна на консумативи ) на ищеца , действайки от името и за сметка на ответника, като пълномощник. Съдът кредитира тази част от показанията на Я. , доколкото и според свид. А. Д., служителите в дружеството са имали права да избират автосервиза, в който да бъде извършвана текущата поддръжка на предоставени им за ползване автомобили. Свидетелските показания на Я. се кредитират независимо от евентуалните основания за заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК ( тя е във фактическо съжителство с управителя на ищеца), тъй като такива не са налице по отношение на свид. Д. Показанията на Я. се приемат за достоверни  и по друга причина. По делото е събрано извлечение от общия регистър на нотариус К. при ПРС , според което , тя е удостоверила подписа на представител на лизингодателя „УниКредит Лизинг“ АД под нарочно пълномощно , с което Я. е упълномощена да представлява лизингодателя като действителен собственик на автомобила , пред всички физически и юридически лица , включително и с право да  управлява тази вещ извън територията на РБългария. Изводът от казаното дотук е, че при възлаганто Я. действа като пълномощник на лизингополучателя; така или иначе , не се спори , че  именно договор  за лизинг е  основанието, на което ответното дружество ползва веща, а според чл. 345 ал.2 от Търговския закон, разноските по поддръжката на вещта са за сметка на последния търговец.   

   Отново от същите показания личи, че работата е била приета без забележки – автомобила е бил получен от сервизното помещение от Я. и е шофиран от нея до прекратяването на трудовото й правоотношение, като този извод косвено се подрепя и от декларираното едва на 13.09.2018г. пред ******К.оттегляне на нейните формални правомощия. Щом като работата е била приета , съдът не може да отрече и това, че в автомобила са били вложени описаните във фактурата резервни части. Правоотношението межда страните е договорно ,  при което абстрактната възможност да се вложат в ремонта алтернативни части няма отношение към дължимата цена, доколкото свидетеля твърди , че предложението за цената на ремонта , направено  от ищеца, е било „изгодно“.

   Затова исковете са основателни, като се установи волеизявление на ответника да сключи договорите; нито за договора за търговска продажба на резервните части ( страните са търговци), нито за договора за изработка (тоест, за стойността на труда за подмяната) се изисква специална форма .

  Разноските се понасят от ответната страна , по списък на л. 20 от делото. 

  Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

    Признава за установено, че в отношенията между страните, „Самоконтрол„ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул. Константин Величков № 2, дължи на „Аутовижън 76“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление   в Пловдив , ул Скопие № 41 ет. 6 ап. 13, плащане на следните суми , за които е издадена заповед за изпълнение по частното гражданско дело № 14839/2018г по описа на ПРС:  5492.74 лева ( с ДДС) – главница, равностойност по договор за ремонт на л. а. „Ауди“  , модел „Q5”  с държавен контролен номер ******, като за ремонта е издадена фактурата №   ********** /02.08.2018г.,   ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението – 14.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането,  и сумата от 62.68  лева - лихва за забава върху главницата за периода от 03.08.2018г до 12.09.2018г.   

 

  Осъжда „Самоконтрол„ ООД , ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул. Константин Величков № 2, да заплати на „Аутовижън 76“ ЕООД, ЕИК ********* , сумата от 865.03 лева разноски по двете производства.

    

   Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на страните.

 

                                                                                 

                                                                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала!

КГ