Решение по адм. дело №642/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156-161 от ДОПК, във вр. с чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ.

Образувано е по жалба подадена от „МАКС И КО“ АД, ЕИК *********, представлявано от К. К. К., срещу Ревизионен акт № МД-РА-007/21.11.2024 г. издаден от органи по приходите към Община Варна, мълчаливо потвърден от Кмета на Община Варна, с който на дружеството са определени задължения за данък върху недвижимите имоти за данъчни периоди 2019-2023 г. и такса битови отпадъци за 2019-2023 г., в общ размер от 130731,39 лв., от които ДНИ 93500,74 лв. главница и 35162,35 лв. лихви и ТБО 1814,09 лв. главница и 254,21 лв. лихви.

В жалбата се излагат съображения, че обжалвания ревизионен акт /РА/ е незаконосъобразен, поради неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че неправилно ревизиращите органи са се позовали на разпоредбата на чл.24, ал.6 от ЗМДТ по отношение на данъчни периоди преди влизането му в сила на 01.01.2014 г. На следващо място се оспорва отчетната стойност на сградата използвана, като основа за изчисляване на ДНИ и ТБО. В съдебно заседание беше оспорена и данъчната оценка на имота, коефициентите, които са използвали данъчните органи за изчислението й, както и площта на сградата. По същество се претендира постановяване на съдебно решение, с което оспорения РА бъде отменен, като се акцентира върху забраната за придаване на обратно действие на разпоредбата на чл.24, ал.6 от ЗМДТ. Твърди се, че 10 годишния срок въведен с разпоредбата, в който сгради притежаващи сертификат за енергийна ефективност могат да бъдат освободени от заплащане на ДНИ, трябва да е с начален период 01.01.2014 г. Претендира разноските по делото.

Ответникът – Кмета на Община Варна(в качеството му на решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ), чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконуслтско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № МД-Р-004/09.09.2024 г., издадена от М.Канзафирова на длъжност началник отдел КРД, е възложено извършването на ревизия на “МАКС и КО”АД, за определяне на задълженията на дружеството за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2023 г.

Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад № МД-РД-007/06.11.2024 г., като в законоустановения срок не са постъпили писмени възражения.

Ревизията е приключила с Ревизионен акт /РА/ № МД-РА- 007/ 21.11.2024 г., издаден от органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията, връчен на представляващият дружеството К. К. на 21.11.2024 г.

С жалба от 04.12.2024 г., е оспорен изцяло РА по административен ред.

Решаващият орган в лицето на кмета на Община Варна не се е произнесъл в срока по чл. 155, ал.1 от ДОПК и на основание чл.156, ал.4 от ДОПК съдът приема, че РА е мълчаливо потвърден. С жалба от 04.03.2025 г. е оспорен горепосочения РА и по съдебен ред.

В хода на ревизията е било установено, че дружеството жалбоподател притежава недвижим имот в гр. Варна, бул.”Приморски” №31 представляващ поземлен имот с площ 960 кв.м. и сграда – хотел “Панорама”, придобит с нотариален акт №27, том І, нег. №479 дело 22/08.02.2002 г. Хотела е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-12-067/17.02.2004 г.

За имот гр. Варна, бул. Приморски №31, представляващ търговски обект - хотел са подадени декларация по чл.17 от ЗМДТ с Вх.№ ********** от 04.10.2007г., образувана партида М0301244 и декларация по чл.14 от ЗМДТ с Вх.№**********/16.06.2010г., подадена във връзка с § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ и образувана партида №1032856160002. Приложен е Сертификат за Енергийни характеристики с №09800Д001 от 14.08.2007г. категория „А", валиден до 08.2017г., издаден от „Ефект консулт" ООД. Партидата е закрита до 31.12.2014 г.

За същия имот, находящ се в гр. Варна, бул. „Приморски" №31, с идентификатор 10135.1507.991 е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ДК14015420/ 27.08.2014г., партида 1032856160005, представляващ:

- земя с площ 940,00 м 2, застроена площ 727,00 м2 . Отчетна стойност 134 100.00 лв.

- сграда-тьрговска на 7/седем/ етажа в т.ч. надземни 6/шест/ етажа с асансьор:

Обект 1 търговски обект - хотелски комплекс „Панорама"- година на построяване 2004г.; етаж 6; РЗП на обекта 4300,00 м2 - конструкция- M3 /монолитна стоманобетонова/; техническа инфраструктура-ел., вод., кан.; тел., климат, инсталация, луксозна дограма, шумо-или топло-изолации. Отчетна стойност 2 200 574.07лв. Приложен е Сертификат за Енергийни характеристики с №09800Д042 от 04.07.2014 г. с клас на енергопотребление “В", валиден до 04.07.2024 г., издаден от „Ефект консулт" ООД.

С Вх. № **********/14.03.2019г. по партида №1032856160005 са въведени корекции в РЗП на обекта, както следва:

Обект 1 търговски обект с РЗП на обект 2453.1кв.м., РЗП на мазе 850.1кв.м. и РЗП на таван 119.40кв.м. Общо РЗП 3422.60 м2.

С подадената декларация по чл.17 от ЗМДТ с Вх.№ ********** от 04.10.2007г. за имот гр. Варна, бул. Приморски №31 търговски обект - хотел „Панорама”, е приложен Сертификат за Енергийни характеристики с №09800Д001 от 14.08.2007г. категория „А", валиден до 08.2017г., издаден от „Ефект консулт" ООД, с която е декларирано основание за освобождаване от данък върху недвижимите имоти по партида М0301244 за периода 2008г.-2010г. /3 години/;

С подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ с Вх.№**********/16.06.2010 г. за имот гр. Варна, бул. Приморски №31 търговски обект - хотел „Панорама" е приложен Сертификат за Енергийни характеристики с №09800Д001 от 14.08.2007г. категория „А", валиден до 08.2017г., издаден от „Ефект консулт” ООД, с която е декларирано основание за освобождаване от данък върху недвижимите имоти по партида 1032856160002 за периода 2011г.-2014г. /4 години/;

- С подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ДК14015420/27.08.2014г., за имот гр. Варна, бул. Приморски №31 търговски обект - хотел „Панорама" е приложен Сертификат за Енергийни характеристики от 04.07.2014г. с клас на енергопотребление „В", валиден до 04.07.2024г. , издаден от „Ефект консулт" ООД) която е декларирано основание за освобождаване от данък върху недвижимите име по партида 1032856160005 за периода 2015г. - 2023г. /9 години/.

Съгласно получена информация от район „Одесос" при Община Варна с вх. №МД- Т24006929ВН_005ВН/01.10.2024 г., имот с идентификатор 10135.1507.991 и построена в него сграда са разположени в 1-ва зона спрямо строителните граници на населеното място, земята попада в централна устройствена зона, съгласно ЗРП.

Съгласно получена информация от район „Одесос" при Община Варна с вх. №МД- Т24006929ВН_ООЗВН/20.09.2024г. имот с идентификатор 10135.1507.991 попада в зона с организирано сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2019г.-2023г. съгласно Заповедите на Кмета на Община Варна. Конструкцията на сграда с идентификатор 10135.1507.991.1 - хотел „Панорама" е монолитна стоманобетонова и отговаря на M3 от Таблица 3 на Декларацията по чл.14 от ЗМДТ.

Въз основа на горните данни, ревизиращите са установили, че за сграда - хотел "Панорама" гр. Варна бул. Приморски №31 е ползвано освобождаване от ДНИ за периода 01.01.2008-31.12.2023г. /16 години/, въз основа на подадени декларации и сертификати за енергийни характеристики.

Приели са, че съгласно чл.24 ал. 6 от ЗМДТ (Нова - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) освобождаването от данък по ал. 1, т. 18 и 19 се прилага за общ срок за съответната сграда, не по-дълъг от 10 години, като за периода 2008 Г.-2018 г. сградата е била освободена от ДНИ.

Следователно, за ревизирания период за сграда - хотел „Панорама" не е налице основание за освобождаване от ДНИ въз основа на издадени Сертификати за енергийни характеристики.

Въз основа на счетоводните регистри и оборотната ведомост предоставени от ревизираното дружество, проверяващите са приели отчетна стойност на сградата:

- за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2020 г. в размер на 2 200 574,07 лв.;

- за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2023 г. в размер на 2 377 754,96 лв., и разгърната застроена площ – 4272,70 кв.м.

Въз основа на горните констатации ревизиращите органи са определили данъчна оценка, като за облагаема основа за данък върху недвижимите имоти за земята е възприета отчетната стойност, а на сградата - данъчната оценка.

ДНИ е посочен по години в табличен вид на стр.16 от РА.

ТБО – Таксата за битови отпадъци за 2019г. - 2023г. г. за ревизираното дружество е определена на база подадените от дружеството декларации по чл.19 от Наредба на ОбС Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна, а именно деклариран брой на съдове за битови отпадъци.

За периода 2019-2022 г., дружеството е декларирало и заплащало ТБО за 1 бр. “Бобър” – 1,1 куб.м.

За 2023 г., дружеството е декларирало 3 бр. кофи с вместимост от 0,240 куб.м., всяка.

В хода на ревизията е установено, че ТБО за периода 2019-2022 г., включително са заплатени в установения от ревизията размер. Поради тази причина с ревизията е установена и начислена ТБО само за 2023 г. в размер на 1 814.09 лв. главница и 254.21 лв. лихви, представляващи невнесената до момента на приключване на ревизията дължима сума.

В хода на съдебното следствие беше изслушана СТЕ. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обективно, безпристрастно и отговарящо на събраните по делото доказателства. В заключението си, вещото лице потвърди изцяло установяванията на ревизиращите органи относно конструкцията на сградата, коефициентите за местоположение, инфраструктура , индивидуални характеристики и височина на сградата, както и нейната площ. Заключението на експерта не беше оспорено от страните.

При така установените факти, съдът обосновава следните правни изводи:

Оспорва се в срок, подлежащ на обжалване ревизионен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Обжалваният ревизионен акт, е издаден от компетентен орган в кръга на определените му в закона правомощия.

При издаването му не е допуснато твърдяното от жалбоподателя нарушение на материалния закон.

Установените задължения за данък недвижими имоти са изчислени въз основа на законовоопределената формула, като за сградата за основа е използвана данъчната оценка, а за земята нейната отчетна стойност. Начина на изчисляване на данъчната оценка беше потвърден и със заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ. Не се доказаха твърденията на жалбоподателя за различна площ на сградата, както и за различна отчетна стойност на същата. Видно от доказателствата по делото, отчетната стойност на сградата е увеличена от ревизиращите органи, въз основа на представена от самия жалбоподател счетоводна документация, за извършен ремонт на сградата. В този случай, правилно и законосъобразно ревизиращите органи са увеличили отчетната стойност на сградата с разходите за сторения ремонт, каквото е и законовото изискване. Това, че дружеството не е декларирало само увеличената стойност на сградата не отнема възможността на проверяващите да отчетат това обстоятелство и да го ценят при определяне на данъчната оценка на имота.

Относно определената ТБО, напрактика липсва реално възражение от страна на жалбоподателя. По делото е безспорно, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и депо и почистване на територии за обществено ползване са осъществявани и предоставяни от Община Варна за територията на която е разположен имота на жалбоподателя. Таксата е изчислена от ревизията съобразно декларираните от дружеството брой съдове за битови отпадъци и е установено, че за периода 2019-2022 г., както и по-голямата част от определената за 2023 г. вече е заплатена от жалбоподателя.

Единствения спорен момент остава приложението на чл.24, ал.6 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2014 г.

Посоченият текст гласи: " Освобождаването от данък по ал. 1, т. 18 и 19 се прилага за общ срок за съответната сграда, не по-дълъг от 10 години."

По делото е безспорно между страните, че в периода 2008-2018 г. за процесната сграда дружеството не е заплащало ДНИ на основание чл.24, ал.1, т.18 и 19, въз основа на декларирано наличие на сертификати за енергийни характеристики:

С подадената декларация по чл.17 от ЗМДТ с Вх.№ ********** от 04.10.2007г. за имот гр. Варна, бул. Приморски №31 търговски обект - хотел „Панорама”, е приложен Сертификат за Енергийни характеристики с №09800Д001 от 14.08.2007г. категория „А", валиден до 08.2017г., издаден от „Ефект консулт" ООД, с която е декларирано основание за освобождаване от данък върху недвижимите имоти по партида М0301244 за периода 2008г.-2010г. /3 години/;

С подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ с Вх.№**********/16.06.2010 г. за имот гр. Варна, бул. Приморски №31 търговски обект - хотел „Панорама" е приложен Сертификат за Енергийни характеристики с №09800Д001 от 14.08.2007г. категория „А", валиден до 08.2017г., издаден от „Ефект консулт” ООД, с която е декларирано основание за освобождаване от данък върху недвижимите имоти по партида 1032856160002 за периода 2011г.-2014г. /4 години/;

- С подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ДК14015420/27.08.2014г., за имот гр. Варна, бул. Приморски №31 търговски обект - хотел „Панорама" е приложен Сертификат за Енергийни характеристики от 04.07.2014г. с клас на енергопотребление „В", валиден до 04.07.2024г. , издаден от „Ефект консулт" ООД) която е декларирано основание за освобождаване от данък върху недвижимите име по партида 1032856160005 за периода 2015г. - 2023г. /9 години/.

Жалбоподателят твърди, че нормата на чл.24, ал.6 от ЗМДТ е материално правна и трябва да се прилага само "занапред" и определения в нея 10 годишен срок трябва да се отчита от 01.01.2014 г. - датата на която е влязъл в сила. Твърди, че по начина по който ревизиращият екип прилага текста на чл.24, ал.6 от ЗМДТ се придава обратна сила на нормата, в противоречие със самия ЗМДТ и със ЗНА.

Съдът не споделя становището на жалбоподателя.

В чл.10 от ЗМДТ законодателят е предвидил общо задължение на собствениците на недвижими имоти да заплащат ДНИ. В чл.24, ал.1 от ЗМДТ същия законодател е предвидил изключения от това правило. Едно от изключенията е собствениците да бъдат освободени от задължението да заплащат ДНИ, ако сградите им са построени или преустроени по начин, който да води до постигане на енергийна ефективност.

В хода на прилагането на тези разпоредби е било установено, че нормативната уредба относно сертифицирането на сградите позволява преиздаването на сертификати при определени условия, както е станало и в настоящият случай. В мотивите на Законопроекта за изменение и допълнение на ЗМДТ, законодателят е посочил, че за постигане целите на освобождаването от облагане с данък върху недвижимите имоти, трябва изрично да се установи, че то се извършва за максимален срок от 10 години, след преустройство на сградите, водещо до постигане на енергийна ефективност.

Тоест, законодателя е определил пределен времеви диапазон, в който е възможно да се използва изключението от правилото на чл.10 от ЗМДТ и този диапазон е 10 години, независимо от броя на сертификатите за енергийни характеристики, които могат да бъдат издадени за една сграда. Дори и граматическото тълкуване на текста на чл.24, ал.6 от ЗМДТ води до същият извод, за липса на обратно действие, тъй като законодателят е използвал израза "освобождаването ....се прилага за общ срок за съответната сграда, не по-дълъг от 10 години." Под "общ срок" се разбира срокът изтекъл, както преди приемане на законовата разпоредба, така и след това.

Именно по този начин е подходил и ревизиращият екип, като е зачел времето в което жалбоподателя е бил освободена от задължението да заплаща ДНИ за процесната сграда от 2008 до 2018 г.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата следва да бъде отхвърлена изцяло. С оглед изхода на спора, ще следва да се присъдят разноски съобразно уважената / отхвърлена част от жалбата.

От страна на ответника се претендира юрисконсултско възнаграждение, като не се сочи претендирания размер, поради което съдът намира, че същото следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.161 от ДОПК, въз основа на материалния интерес, който е в размер на 130731,39 лв. При изцяло отхвърлена жалба, съдът намира, че следва да осъди жалбоподателя да заплати на ответника сумата от 9879,26 лв.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МАКС И КО“ АД, ЕИК *********, представлявано от К. К. К., срещу Ревизионен акт № МД-РА-007/21.11.2024 г. издаден от органи по приходите към Община Варна, мълчаливо потвърден от Кмета на Община Варна, с който на дружеството са определени задължения за данък върху недвижимите имоти за данъчни периоди 2019-2023 г. и такса битови отпадъци за 2019-2023 г., в общ размер от 130731,39 лв., от които ДНИ 93500,74 лв. главница и 35162,35 лв. лихви и ТБО 1814,09 лв. главница и 254,21 лв. лихви.

ОСЪЖДА „МАКС И КО“ АД, ЕИК *********, да заплати на Община Варна направените по делото разноски в размер на 9879,26 лева (девет хиляди осемстотин седемдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщението.