Решение по дело №2018/2019 на Административен съд - Варна

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№……………………………………..2019 година,

 

гр. ВАРНА

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Варна, ІІ-ри касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА

ДИМИТЪР МИХОВ

 

В съдебно заседание, проведено на 24.10.2019 г., при секретаря Наталия Зирковска, с участието на прокурора Силвиян Иванов, изслуша докладваното от съдия Гергана Стоянова касационно административно дело № 2018/2019 година.

 

Производството е по реда на чл.208 и следващи от АПК .

Образувано е по касационна жалба «Закс инженеринг» ЕООД, ЕИК ********, представлявано от управляващия съдружник М.Х., против Решение № 80/04.06.2019 г., постановено от ІV състав на ДРС по НАХД № 102/2019 г., , с което  е потвърдено  издаденото от началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна  НП №  23-0000140/13.03.2019г.

С него за нарушение на чл.10, § 2, изр.1, предл. 2 от Регламент 561/2006 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, на касатора  е  наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000  лв. на основание чл.104, ал.1  от същия закон.

 Касаторът счита решението на въззивния съд за неправилно и незаконосъобразно. Твърди липса на безспорна установеностна персоналната компетентност на издателя на процесното НП. Отделно изтъква неяснота на обстоятелствата   досежно законония повод  и основанията за извършване на проверка,  счита, че съдът следвало служебно да изследва тези въпроси.

Възражения са изложени и срещу приетия от възвивния съд извод  относно датата и субекта на нарушението. Счита, че не е извършил вмененото му административно нарушение, тъй като в качеството на превозвач, е инструктирал водача Д.Б., което е видно от книгата за инструктаж.

В заключение изтъква, че при описание на нарушението АНО не посочил всичките му съставомерни признаци, което нарушава правото му на защита.

Въз основа на изложеното се иска от касационната инстанция да отмени решението на ВРС и вместо него да постанови друго, с което да потвърди обжалваното НП.

Ответникът чрез процесуалния си представител в  представен по делото писмен отговор  счита касационната жалба за неоснователна и пледира  решението на ВРС да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна също счита за касационната жалба за неоснователна,  а решението на ВРС – за правилно. Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и данните по делото, настоящият касационен състав прие следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Фактите по случая са следните:

Административнонаказателната отговорност на „Закс инженеринг“ ЕООД  е ангажирана за това, че в качеството на превозвач не е организирало труда на водача Д. К. Б.  /с посочен ЕГН/ по начин, който да му позволява да спазва изискванията на чл. 8, §6, изр. второ тире, изречение първо от Регламент  (ЕО) 561/2006.

Според записаното в АУАН № 259731/25.01.2019 г., и в наказателното постановление,  на 16.08.2018г. (датата на нарушението) , при извършване на обществен превоз на товари на територията на Р България  с товарен автомобил марка „Мерцедес 3240  Актрос“ от кат. N3 с рег. № ******  и водач Д. К.Б., дружеството превозвач не е организирало работата на последния  по такъв начин, че да му е осигурена намалена седмична почивка от 24 часа

  Данните, съдържащи се в пътните и в  тахографските листи сочат,  че  след ползване на нормална седмична почивка  водачът работи от 07:30 ч. на 10.08.2018 г. до 11:35 ч. на 18.08.2018 г. Осигурената му междуседмична почивка от 14 часа,  намалението е с 10 часа.  Описаното  деяние е квалифицирано  като нарушение на чл. 10, §2, изр. І-во, предложение ІІ-ро на Регламент (ЕО)561/2006 г. във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвтПр. В АУАН като за дата на извършване на нарушението е посочена датата 16.08.2018 г.

При проведения съдебен контрол въззивният съд не констатирал допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални  нарушения, рефлектиращи върху правото на защита на нарушителя, и на това основание го отменил.

За да достигне до този си извод приел за безспорна установената и описана от АНО фактическа обстановка,  изводите на АНО относно съставомерността на деянието и неговата индивидуализация счел за правилни  и съобразени с материалния закон.

Релевираното от касатора възражение  относно субективния елемент на нарушението, обосноваващо се на извършен  от него инструктаж, счел за неоснователно, тъй като както правилно е посочил инструктирането  на водачите не освобождава превозвача от задължението му да организира  работата им по начин,  позволяващ спазване на разпоредбите на глава ІІ от Регламент /ЕО/ 561/2006 г.

          Касационна инстанция в настоящия и състав  споделя изцяло приетите от ДРС фактически и правни изводи.

Преди да постанови решението си ДРС е събрал относимите към съществото на правния спор доказателства. Същите са анализирани подробно,  направените въз основа на тях изводи са правилни. Правилно е прието,  че при преценка за съставомерност на деянието,  съществено значение имат правоотношенията между превозвача и  водача – когато първият има качеството на работодател, то водачът като  негов работник или служител изпълнява функцията си  според нареденото от работодателя.  

В този случай дружеството, чрез неговия управител не е  осигурило възможност за почивка на водача Д.Б. в пълния и обем от 24 часа. Колкото до възражението на наказаното  дружество във връзка с интерпретацията на    понятието „седмица,  макар и принципно вярно,  то не променя констатациите и правните изводи на АНО, възприети и от въззивния съд, тъй като след приключване на предходната работна седмица на водача Д.Б. и ползвана нормална седмична почивка, следващият работен период е с 10.08.2018 г. – петък. Следва 6 двадесет и четири часови периоди на управление на процесното МПС,  приключили в 11:35 ч. на 18.08.2018 г. като в този период не се спори, че същия е почивал без прекъсване 14 часа. Нормативно въведеното с цитираната норма на Регламента изискване е  осигуряване на 24-часова непрекъсната междуседмична почивка, което без съмнение не е изпълнено от работодателя.

След като не е наредено от  превозвача работодател преустановяване на управлението на процесното МПС  с цел извършване   превоз  на товари конкретно от този водач,  то безспорно с това си бездействие първият е нарушил императивно изискване на Регламент ЕО 561/2006 г.

 

Предвид изложеното районният съд е постановил правилен, обоснован и законосъобразен съдебен акт. В производството по постановяването му не са допуснати твърдяните от касатора нарушения на закона, с оглед на което следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221 ал.2 предложение първо от АПК, Втори касационен състав при Административен съд – Варна

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 80/04.06.2019 год., постановено от ІV-ти състав при ДРС по НАХД № 102/2019 г. по описа на същия съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ………..……..

 

ЧЛЕНОВЕ: 1. ………..……..

 

2. ………………