№ 1377
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20251000501464 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 69 от 06.03.2025 год., постановено по гр.д.№ 327/2024 год. по описа на
Окръжен съд Монтана, ЗАД „ОЗК-Застраховане” е осъдено на правно основание чл.432, ал.1
от КЗ да заплати на В. Ц. М. сумата от 50 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 3 063.93 лева – имуществени вреди,
вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 09.12.2023 год., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 15.05.2024 год. до окончателното изплащане,
като исковете са отхвърлени до пълните размери съответно до 110 000 лева за
неимуществените вреди и до 6 137.86 лева за имуществените вреди. С решението са
разпределени и разноските в производството.
Решението е обжалвано от ищецът В. Ц. М., чрез процесуален представител в
отхвърлителните части, като се излагат доводи за неправилно прието от съда наличие за
съпричиняване на вредоносния резултат, както и високия размер в размер на 50 %. Оспорват
се изводите на съда и по приложението на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер на
обезщетението за неимуществените вреди е силно занижен и несъответства на действително
претърпените от ищеца болки и страдания. Моли съда да отмени решението в обжалваните
части и постанови ново, с което исковете да бъдат уважени до пълните размери, съответно
този за неимуществените вреди да бъде уважен за сумата от 110 000 лева, а този за
имуществените вреди – до размерът на 6 137.86 лева. Претендира се разноските по делото.
1
Въззиваемият ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, чрез процесуален представител оспорва
наведените по жалбата доводи и моли за потвърждаване на решението, като претендира и
разноски.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване
на деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-
транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска
„гражданска отговорност“.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителните му части за
сумата от 50 000 лева за неимуществените вреди и за сумата от 3 063.93 лева - за
имуществените вреди/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени
елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ - наличие на валидна застраховка по
риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на
която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на ищеца, причинната
връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия
извършител. Не е спорен и установения от първоинстанционният съд механизъм на
произшествието.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди и
наличието или не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото
стойностно изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.
Изслушана е пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза изготвена от
вещо лице травматолог, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от
страните и от която се установява, че ищцата, вследствие на произшествието е получила
множествена травма изразяваща се в: 1/ травма в областта на главата с охлузвания по лицето
и сътресение на мозъка, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота; 2/
травма в областта на шията със счупване на боделестият /спинозния/ израстък на седми
шиен прешлен /С7/, довело до трайно затруднение движенията на врата /шията/ за срок над
есин месец; 3/ травма в областта на гръбначният стълб със счупвания в областта на девети
гръден /Тh9/, десети гръден /Тh10/, единадесети /Тh11/, дванадесети гръден /Th12/ и първи
поясен /L1/ прешлени, довело до трайно затруднение на движенията на снагата за срок над
един месец; 4/ травми в областта на крайниците с охлузни рани в областта на двете коленни
стави и 5/ счупване на малкият пищял /фибулата/ на дясна подбедрица, довела до врменно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Установява се, че одравителният период за
травмите е, както следва: 1/ за травмата в областта на главата със сътресението на мозъка е
около 1-1,5 месеца; 2/ за травмата в областта на шията със счупване на бодилестият
/спинозният/ изра стьк на седми шиен прешлен /С7/ е около 1,5-2 месеца; 3/ за травмата в
областта на гръбначнит стълб със счупванията в областта на гръдните прешлени е около
половин година; 4/ за травмата в областта на дясна подбедрица със счупването на малкият и
2
пищял /фибулата/ е около 2-3 месеца, както и 5/ за охлузните наранявания в областта на
главата и крайниците е около 20 - 25 дни. Вследствие на множествената травма
непосрествено след инцидента пострадалата е изпадала в безсъзнателно състояние и се е
развил травматичен шок. Вследствие на травмата в областта на гръбначният стълб на по-
късен етап са се появили и дискови хернии на ниво дванадесети гръден /Th 12/ и първи
поясен /L1/ прешлени и на ниво пети поясен /L5/ и първи кръстцов /S1/ прешлени. Търпяла
е значителни болки и страдания, както от самите травми, така и от проведеното оперативно
лечение. Експерта не може да се ангажира с категорична прогноза за бъдещото развитие на
здравословното състояние на пострадалата, но като се вземат в предвид вида на
травматични увреждания - особено на тези в областта на гръбначният стълб /счупванията на
прешлените/ и на дясна подбедрица /счупването на малко- пищялната и кост/, по повод на
които е проведено и оперативното лечение - не може да изключи категорично в бъдеще да
настъпят нови усложнения /вкл. и на такива които да наложат ново оперативно лечение/ и
които биха се отразили в значителна степен негативно на нейното здраве. В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че не може да настъпи пълно възстановяване при
пострадалата, като занапред ще има ограничения в нормалния си живот.
От разпитания пред първоинстанционният съд С. К. К., живеещ на семейни начала с
ищцата, чийто показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК се установява, че
ищцата след инцидента не е могла да се обслужва сама, а до средата на м.февруари е била на
памперси, като след това - на инвалидна количка до началото на май. Посочва, че и към
настоящия момент В. не живее пълноценно, не може да си върши дори домакинската работа,
като много бързо се изморява и след това трябва да легне. Установява, че болките, които е
изпитвала след инцидента и дълго време след това, били много силни. Тези болки се
появяват и сега, което налага ползване на болкоуспокояващи.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди. Установи се по делото от медицинската експертиза и разпитания С.,
че при пострадалата в острия период е търпяла значителни болки и страдания, както от
самите травми, така и от проведеното оперативно лечение. Следва да бъде отчетено, че при
3
пострадалата не може да настъпи пълно възстановяване, като занапред ще има ограничения
в нормалния си живот. При определяне на обезщетението следва да бъде взето впредвид, че
прогнозата за бъдещото развитие на здравословното състояние на пострадалата е
неблагоприятна, вземайки се впредвид вида на травматични увреждания - особено на тези в
областта на гръбначният стълб /счупванията на прешлените/ и на дясна подбедрица
/счупването на малко- пищялната и кост/, по повод на които е проведено и оперативното
лечение, като не може да изключи категорично в бъдеще да настъпят нови усложнения /вкл.
и на такива които да наложат ново оперативно лечение/ и които биха се отразили в
значителна степен негативно на нейното здраве.
Съдът след като съобрази събраните и обсъдени доказателства, продължителността на
периода през който е търпяла болки и страдания, възрастта на пострадалата, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП - декември 2023 г., лимитите на
отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 110
000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.
Относно имуществените вреди, безспорно по делото е установено от представените
доказателства, че пострадалата е направила разходи, които са в причинно-следствена връзка
с произшествието в размер на 6 137.86 лева, които следва да бъдат репарирани от ответното
дружество.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата относно наличието на принос за настъпване на вредите на посоченото
основание.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В настоящия случай по делото от приетата автотехническа експертиза, която съдът
кредитира, като по-обективно и всеобхватно дадена и от която се установява конкретния
механизъм на произшествието. Така двамата участници в процесното ПТП
/велосипедистката ищца и лекия автомобил/ са се движили по ул. „Георги Д.“, в с.Лехчево, в
една и съща посока. В условията на произшествието лекият автомобил се е движил със
скорост от 88 км/ч, при ограничение за населено място до 50 км/ч, а пострадалата
велосипедистка се е движила със скорост около 15 км/ч. При достигане на участъка с
4
неравности /дупки/, когато лекият автомобил се е намирал на разстояние от мястото на удара
от 29 метра, велосипедистката е предприела заобикаляне на дупките, като е навлязла по-
наляво от десния ръб на пътя, но не е навлизала в лентата за насрещно движение и не е
пресичала осовата линия вляво.
Така описаното поведение на водача безспорно съставлява нарушение на ЗДП /чл.20 ЗДП/.
Установено е, че ударът е бил предотвратим, ако водача на автомобила се е движил със
съобразена с пътните условия скорост и е бил внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са и водачите на двуколесни ППС, в т.ч. и
велосипедистите.
От своя страна велосипедистката се е движела правомерно по пътното платно, най-дясно, но
поради препятствие на пътя – множество дупки, с цел заобикалянето им, е променила
траекторията си, като е навлязла по-наляво от десния ръб на тротоара. Движела се е
съобразно чл.80, ал.1, т.2 от ЗДвП – възможно най-близо до дясната граница на платното за
движение. При наличие на дупки на пътя, то е невъзможно да е точно до дясната граница на
пътното платно. Отделно от това обективно няма как, заобикаляйки неравности по платното
да подава сигнал с ръка, което би я поставило в риск от падане /вследствие навлизането в
дупките/. При тези данни съдът приема, че изключителна вина за настъпване на
произшествието има водача на лекия автомобил. Същия се е движил с доста по-висока
скорост от разрешената в този участник, както и видимостта му към велосипедистката е
била значителна. Същия е следвало да съобрази движението си с наличието на
велосипедистта и най-вече с пътната обстановка и пътното платно, където категорично са
установени неравности /дупки/.
Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че пострадалата, с действията си не е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат, поради което липсва съпричиняване от
нейна страна.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции относно наличието на принос за
настъпване на вредите и размера на обезщетението за неимуществени вреди, решението в
обжалваните му отхвърлителни части ще следва да се отмени за сумата от 60 000 лева,
представляваща разликата между присъденото от първата инстанция обезщетение от 50 000
лева и действително дължимото обезщетение от 110 000 лева, като вместо това се присъди
допълнително сумата от 60 000 лева на ищеца. Искът за имуществените вреди ще следва да
се отмени за сумата от 3 073.93 лева, представляваща разликата между присъденото от
първата инстанция обезщетение от 3 063.93 лева и действително дължимото обезщетение от
6 137.86 лева лева, като вместо това се присъди допълнително сумата от 3 073.93 лева на
ищеца. В необжалваната част решението е влязло в сила.
По отговорността за разноски.
При този изход на делото при което исковете се уважават изцяло, ищеца не дължи разноски
на ответната страна. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва
допълнително да се присъди сумата от 2 525 лева, представляваща разликата между
5
присъдената държавна такса пред първата инстанция в размер на 2 120 лева и действително
дължимата от 4 645 лева. Адвокатски хонорар, които е присъден на процесуалния
представител на ищцовата страна е напълно справедлив.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ по чл. 38, ал.2 от ЗАдв., което съдът определя на 1 000 лева,
съобразявайки го с правната и фактическа сложност на делото пред въззивния съд и
извършените процесуални действия.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 69 от 06.03.2025 год., постановено по гр.д.№ 327/2024 год. по описа
на Окръжен съд Монтана, в частта в която са отхвърлени предявените от В. Ц. М. против
ЗАД „ОЗК-Застраховане” искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за обезщетение на
неимуществени вреди над присъдения размер от 50 000 лева до установения за дължим
размер от 110 000 лева, за имуществени вреди над присъдения размер от 3 063.93 лева до
установения за дължим размер от 6 137.86 лева, както и в частта за разноските пред първата
инстанция, присъдени в тежест на В. Ц. М. в размер на 6 546 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ да заплати на В. Ц. М. допълнително сумата от 60 000
лева за причинените неимуществени вреди и допълнително сумата от 3 073.93 лева –
имуществени вреди, вследствие на ПТП, станало на 09.12.2023 год., ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 15.05.2023 год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ да заплати на адвокат П. П. - САК сумата от 1 000
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на осн. чл. 38,
ал.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ да заплати по сметка на Софийски апелативен съд
сумата от 2 525 лева, представляваща разликата между присъдената от първата инстанция
държавна такса и действително дължимата с оглед изхода на делото.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7