РЕШЕНИЕ
№ 846
гр. Сливен, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Б.
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20252230101581 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен
частичен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата 50
лв. като частичен иск от 5780,16 лв., представляваща недължимо платена
сума, ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Твърди се, че
между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит,
като се излагат съображения, че договорът е недействителен поради
нарушаване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК и чл.19 от ЗПК.
Изложени са и други основания за нищожност на договора, излагат се
съображения, че и договорът за гаранция е недействителен и се твърди, че при
това положение съгласно чл.23 от ЗПК, ищецът дължи само чистата стойност
на кредита, поради което предявява иск за надплатеното.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба,
с който се оспорва нейната основателност и се иска отхвърляне на предявения
иск.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. С писмена
молба в хода на процеса иска се изменя, като се увеличава на 1861,16 лева.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.
1
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на договор за кредит № 1219687 от
07.12.2022г. ответникът предоставил в заем на ищеца сумата от 3000 лева, при
уговорени лихвен процент – 23,33 % и ГПР – 49,66 %. Общо ищецът заплатил на
ответното дружество сумата 4861,16 лева, а действителният процент на ГПР възлиза
на 257,27 %.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената частична искова претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
1861,16 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за
кредит с № 1219687 от 07.12.2022г. е допустима, а разгледана по същество е изцяло
основателна.
Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по делото и
заключението на вещото лице, че между страните е възникнало правоотношение по
договор за потребителски кредит, като ищецът е получил в заем сумата 3000 лева, а е
върнал на ответника –кредитор сумата 4861,16 лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова,
тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на
кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон -
ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е твърдението в исковата молба основание за недействителност на
2
договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е
наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се
отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение
да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за
кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 49,66 %.
Действителният ГПР по процесния договор е 257,27 % и е в пъти над максималния
праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. По изложените съображения процесния
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради
което и съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи. Това означава, че ищецът дължи плащане
единствено на предоставения му заем в размер на сумата от 3000 лева, а разликата,
която е заплатена над размера на получения кредит, се явява недължима, като
получена при начална липса на основание. В този смисъл е и практиката на Окръжен
съд-Сливен по въззивно гр.дело №359/2021г. Сумата следва да се присъди, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в общ
размер на 477,45 лева, от които 77,45 лева - заплатена държавна такса и 400 лева -
депозит за вещо лице.
Пълномощникът на ищеца е претендирал възнаграждение на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата, като искането е основателно и следва ответното
дружество да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата
от 300 лева - адвокатско възнаграждение, което съответства на фактическата и правна
сложност на делото и на извършените от адвоката действия.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, Ж.К. „Младост-3“, бул.„Александър Малинов“ №51,
вх.А, ет.9, офис №20 ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Б. с ЕГН-********** от гр.***, кв.“***“
№***ет.**, ап.***на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК сумата
3
1861,16 лева /хиляда осемстотин шестдесет и един лева и 16 стотинки/,
представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за кредит с № **
от ***, ведно със законната лихва върху нея, считано 12.12.2024г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 477,45 лева /четиристотин седемдесет и седем лева и 45
стотинки/, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, Ж.К. „Младост-3“, бул.„Александър Малинов“ №51,
вх.А, ет.9, офис №20 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. С. П. от САК на основание чл. 38,
ал.2 от Закона за адвокатурата сумата 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4