Решение по КНАХД №493/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София към А. М. (АМ), чрез главен юрисконсулт Б. Д., негов пълномощник, против решение № 136 от 03.06.2025 година на Районен съд – Дупница, постановено по АНД № 492 по описа на съда за 2024 година.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № BG2022/5800-502/HП от 01.12.2022 година, издадено от директора на ТД Митница София, с което: на Н. В. К., с [ЕГН], с постоянен адрес:, [населено място], община Дупница, област Кюстендил, [улица], за извършено административно нарушение по чл. 126, ал.1, предложение четвърто от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4 237.76 лв. (четири хиляди двеста тридесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща двойния размер на дължимия акциз за стоките – предмет на нарушение и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушението, а именно: 1 320 л (хиляда триста и двадесет литра) нефтопродукт - нефтено масло, с преобладаващо съдържание на неароматните (парафино-нафтеновите) спрямо ароматните съставки, несъдържащо биодизел, отговарящо на изискванията за „тежки масла“ - „газьол“, с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0.001%, с код по [рег. номер] 43 и 1960 л (хиляда деветстотин и шестдесет литра) нефтопродукт - нефтено масло, с преобладаващо съдържание на неароматните (парафино-нафтеновите) спрямо ароматните съставки, съдържащо биодизел, отговарящо на изискванията за „тежки масла“ - „газьол“, с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0.001 %, с код по [рег. номер] 11.

В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е установил фактическата обстановка, неправилно, повърхностно и избирателно е анализирал събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, въз основа на което погрешно е разтълкувал и приложил разпоредбите на закона. По подробно изложени съображения касаторът счита доводите на районния съд, послужили за отмяна на процесното наказателно постановление за немотивирани и противоречащи на закона и на събрания по делото доказателствен материал. Иска отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК, не представя отговор.

В проведеното на 29.10.2025 г. съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Б. Д.. Поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Пледира атакуваното съдебно решение да се отмени и делото да се реши по същество като наказателното постановление се потвърди. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции.

Ответната страна – Н. В. К., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор А. Т. дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да се остави в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Административен съд – Перник, след като извърши проверка на обжалваното решение, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на първоинстанционния съдебен акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество съдът намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

С НП № BG2022/5800-502/HП от 01.12.2022 г. директорът на ТД Митница София, наложил на Н. В. К., административно наказание „глоба“ в размер на 4 237.76 лв. за това, че на 20.04.2022 г., в [населено място], „Аракчииски мост“, в посока от прелеза към бензиностанция „***“, е превозвал с управлявания от него лекотоварен автомобил [Марка], модел „***“, с peг. № [рег. номер], акцизни стоки - общо 3280 л енергийни продукти, от които 1320 л нефтопродукт - нефтено масло, с преобладаващо съдържание на неароматните (парафино-нафтеновите) спрямо ароматните съставки, несъдържащо биодизел, отговарящо на изискванията за „тежки масла“ - „газьол“, с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0.001 %, с код по [рег. номер] 43 и 1960 л нефтопродукт - нефтено масло, с преобладаващо съдържание на неароматните (парафино-нафтеновите) спрямо ароматните съставки, съдържащо биодизел, отговарящо на изискванията за „тежки масла“ - „газьол“, с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0.001 %, с код по [рег. номер] 11, без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ, или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, с което деяние виновно е осъществил състава по чл. 126, ал. 1, предложение четвърто от ЗАДС. Със същото наказателно постановление, на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, като предмет на нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, в полза на държавата са отнети стоките - общо 3280 л енергийни продукти, от които 1320 л нефтопродукт - нефтено масло, с преобладаващо съдържание на неароматните (парафино-нафтеновите) спрямо ароматните съставки, несъдържащо биодизел, отговарящо на изискванията за „тежки масла“ - „газьол“, с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0.001 %, с код по [рег. номер] 43 и 1960 л нефтопродукт - нефтено масло, с преобладаващо съдържание на неароматните (парафино-нафтеновите) спрямо ароматните съставки, съдържащо биодизел, отговарящо на изискванията за „тежки масла“ - „газьол“, с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0.001 %, с код по [рег. номер] 11.

С решение № 136 от 03.06.2025 г. на Районен съд – Дупница, постановено по АНД № 492 по писа за 2024 г., НП № BG2022/5800-502/HП от 01.12.2022 г. е отменено. Делото се гледа от Административен съд – Перник, като касационна инстанция по силата на определение № 9591 от 13.10.2025 г. на ВАС, постановено по АД № 9655 по описа на съда за 2025 година, на основание чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК.

За да постанови обжалваното решение районният съд, въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, е приел от фактическа страна, че на 22.02.2022 година, длъжностни лица при наказващия орган извършили проверка в складова база в [населено място] на [улица], при която установили, че от автоцистерна, собственост на „***“ ЕООД се извършва преточване на дизелово гориво в пластмасови съдове, намиращи се в товарния отсек на микробус с рег. № [рег. номер], собственост на В. К. –баща на жалбоподателя. Бил съставен протокол за извършена проверка и установеното дизелово гориво от 3 700 л било иззето, и оставено на отговорно пазене на К. Ц. – шофьор на цистерната на „***“ ЕООД и на В . Капланов – собственик на микробуса, чийто товарен отсек бил обезпечен с акцизни пломби и лепенки.

След представяне на необходимите документи за покупка на горивото и извършени експертизи, било установено,че няма допуснато нарушение на ЗАДС и същото следва да се върне на лицата, от чието владение са иззети.

Ц. бил уведомен от длъжностно лице при наказващия орган по телефона, че иззетото гориво подлежи на връщане, за което бил съставен протокол от 19.04.2022 г. Същият се обадил на В. К. и още същия ден последният преместил горивото от микробуса, в който било оставено на отговорно пазене, в товарен отсек на друг микробус - „***“, модел „***“, с рег. № [рег. номер], също негова собственост.

На следващия ден, 20.04.2022 г. жалбоподателят тръгнал с този микробус от складовата база и в района на бензиностанция „***“ бил спрян за проверка от служители на Пътна полиция. При същата било установено, че товарният автомобил се управлява от жалбоподателя, но същия не представя регистрационен талон на автомобила, както и документи за превозвания товар – 4 броя PVC кубитейнера, съдържащи жълтеникава течност с мирис на петролен продукт, поради което посочения автомобил бил приведен в двора на РУ – Дупница. Поискано било съдействие от ТД Митница София. Длъжностни лица от Агенцията, с участието на служител на РУ – Дупница, сектор ПИП, извършили проверка на товара, при която било установено, че същия представлява 4 броя PVC кубитейнера, всеки с вместимост 1 000 литра, три от които полупълни, а четвъртият - на около 1/3 от вместимостта си, всички съдържащи жълтеникава течност с мирил на петролен продукт. Към РУС кубитейнера намиращ се в дъното на товарния отсек бил установен маркуч, свързан с помпа и брояч, както и пистолет за зареждане на гориво, като към този момент показателят на брояча отчитал „623“. На основание чл. 102, ал. 3,т. 2 от ЗАДС, с електронен денситометър [Марка], модел „DMA 35N“, със сериен № 80490197, собственост на А. М., бил извършен полеви тест, като е била измерена плътността на течността във всеки един от съдовете, при което е отчетена една и съща стойност във всички съдове, а именно – 0.838 g/sm³. За установената течност с мирис на петролен продукт, за която възникнало съмнение, че представлява акцизна стока – енергиен продукт, жалбоподателят не представил към момента на проверката документ за платен, начислен или обезпечен акциз. Съставен бил протокол за извършена проверка № 22BG9800АО18055 от 20.04.2022 година. На основание чл. 107а от ЗАДС били иззети откритите стоки, както и лекотоварен автомобил [Марка], модел „***“, с рег. № [рег. номер], като товарното му помещение било обезпечено чрез запечатване с лепенки на Агенция „Митници“, подписани от проверяващите служители и жалбоподателя. Автомобилът бил конвоиран до сграда на МБ Благоевград при ТД Митница София, с оглед извършване на последващи действия по проверката.

На 26.04.2022 г., в сградата на МБ Благоевград служители на ТД Митница София, отдел МРР, в отсъствието на жалбоподателя, тъй като същият не се явил на указаната му дата, са извършени следните контролни действия:

1. Отстранени били лепенките, с които са обезпечени вратите на товарното помещение на иззетия лекотоварен автомобил, всички с ненарушена цялост. Намиращите се вътре 4 броя PVC кубитейнера, всички с вместимост 1 000 литра, фабрично оразмерени и разграфени от външната страна, били номерирани като обекти с поредни № от 1 до 4, като обект № 1 е кубитейнера, намиращ се в дъното на товарното помещение. Съгласно трайната фабрична маркировка за оразмеряване на съдове е установено, че обект № 1 съдържа 370 литра, обект № 2 съдържа 950 литра, обект № 3 съдържа 960 литра, и обект № 4 съдържа 1 000 литра, като последният се намира непосредствено до вратата на товарния отсек. Общото установено количество на жълтеникавата течност с мирил на петролен продукт е 3 280 литра.
2. Предвид измерената идентична плътност на течността в четирите броя пластмасови кубитейнери, а именно 0.838 g/sm³, както и еднаквите ѝ физически характеристики, с протокол за вземане на проба № 247/26.04.2022 г., по описа на Митница София, от жълтеникавата течност с мирис на петролен продукт, съдържаща се в Обекти с поредни номера от едно до четири, била взета 1 брой сборна проба за лабораторен анализ с оглед установяване вида на стоката за целите на ЗАДС.

В хода на проверката, бащата на жалбоподателя В. К., депозирал писмени обяснения пред наказващия орган, в които посочил, че дизеловото гориво, установено при проверката, е същото, което му е било оставено на отговорно пазене с протокол от 22.02.2022 г. от длъжностни лица при наказващия орган, и тъй като е подлежало на връщане – обстоятелство, за което го уведомил Ц., го претоварил в микробуса, управляван от жалбоподателя.

На 12.05.2022 година, в отдел МРР на ТД на Митница София е получена Митническа лабораторна експертиза с рег. № 04_27.04.2022/12.05.2022 г., изготвена от ЦМЛ при ЦМУ на А. М., касаеща течността, взета с протокол за вземане на проба № 247/26.04.2022 година. Съгласно резултатите от извършеното експертно изследване, качественият химичен състав на продукта е характерен за нефтени масла с преобладаващо съдържание на неароматните (парафино-нафтеновите) спрямо ароматните съставки. В продукта е установено съдържание „биодизел“ (моноалкилни естери на мастни киселини – FAMAE) в количество 0.7 об.%. Дестилационните характеристики показват, че изпитваната проба отговаря на изискванията за „тежки масла“ - „газьол“, и в същия не е установено съдържание на маркиращи вещества.

Въз основа на тези резултати експертното заключение било, че иззетата проба представлява нефтопродукт – нефтено масло, в което преобладават неаромантните съставки, съдържащо биодизел, отговарящо на изискванията за „газьол“ с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0.001%.

При горните обстоятелства на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № BG18072022/5800/A-1432 от 18.07.2022 г. за нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, районният съд приел от правна такава, че производството е водено от компетентни органи, съставения за процесното нарушение акт (АУАН) и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията към съдържанието им, установени в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, но по същество, че наказаното лице не е осъществил вменения му административнонаказателен състав. Приема се в решението, че независимо, че по делото не се спори, че Н. К., на визираната в АУАН дата е превозвал 3 280 литра енергийни продукти – нефтено масло (дизелово гориво), за които не е представил документ, удостоверяващ заплащане или обезпечаване на дължимия акциз, в случая енергийните продукти са собственост на неговия баща, за които последният притежава необходимите документи – данъчна фактура, удостоверяваща горното обстоятелство. Според районния съд писмените и гласни доказателства в съвкупност установяват, че енергийните продукти, превозвани от жалбоподателя са същите, за които е извършена проверка на В. К., по повод които е установено, че по отношение придобиването им не са допуснати нарушения на ЗАДС. Приема се в решението, че дизеловото гориво е било оставено на отговорно пазене на В. К. до приключване на проверката, като на 19.04.2022 година същият е уведомен, че горивото ще му се върне. Именно той, в нарушение на чл. 102, ал. 3, т. 3 от ЗАДС е премахнал поставените технически знаци, обозначаващи, че разпореждането с горивото е ограничено и го претоварил в друг микробус. На следващия ден – 20.04.2022 година жалбоподателят е взел този микробус, с натовареното гориво и е бил спрян за проверка в близост до складовата база, където е извършено претоварването. Според районния съд последователността на действията на В. К. по време и място с тези на жалбоподателя, наред с гласните доказателства, установяващи, че се касае за едни и същи енергийни продукти, обосновават извод, че Н. К. не е осъществил обективен признак от състава на нарушението по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, доколкото за същите е имало данъчна фактура, удостоверяваща заплащането на дължимия акциз. Във връзка с това в решението се приема, че с действията си – премахването на техническите знаци, поставени от длъжностни лица при наказващия орган, и с претоварването на енергийните продукти в друго МПС, В. К. е извършил нарушение по чл. 122а от ЗАДС, което е обусловило и действията на наказаното лице – управлението на моторното превозно средство, в което са претоварени процесните продукти. С тези мотиви районният съд отменя процесното наказателно постановление изцяло като незаконосъобразно.

Решението е правилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационният съд дължи произнасяне само относно наведените в жалбата основания, като за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон, следи служебно.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от районен съд – Дупница фактическа обстановка, като напълно кореспондираща със събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съдебен състав правилно и въз основа на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, е установил фактическата страна на спора. Фактическата обстановка по делото е правилно установена при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, а в тази връзка доводите в жалбата са изцяло неоснователни.

Настоящият състав и по същество намира обжалваното решение на районния съд за правилно и законосъобразно. Събрани са доказателства, относими към всички факти, включени в предмета на доказване. Не са допуснати процесуални нарушения при провеждане на съдебното производство. Във връзка с доводи в касационната жалба в тази посока, в решението се приема, че вещото лице в приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена при предходно съдебно разглеждане на същия правен спор, дава заключение, че процесното дизелово гориво съответства на това, собственост на бащата на наказаното лице, за което В. К. притежава изискваните от закона документи.

Основани в доказателствената съвкупност са и изводите в решението, че доколкото от доказателствата по делото се установява, че енергийните продукти, превозвани от наказаното лице са същите, за които на 22.02.2022 година е извършена проверка на неговия баща В. К., съответно е установено, че по отношение придобиването им не са допуснати нарушения по ЗАДС, то Н. К. не е осъществил състав на нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС.

По отношение на доводите на касатора касателно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, настоящият състав приема, че страната е разполагала с възможността да оспори заключението и да поиска изготвяне на допълнително или повторно заключение. Действия в тази насока не са предприети, поради което и страната не разполага с възможността едва с писменната защита да повдига този въпрос, изхождайки и от т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Противно на изложеното от касатора настоящия състав приема, че от експертизата, ведно с дадените уточнения и допълнения към нея съпоставено с доказателствения материал касателно взимане на пробите се разколебава в достатъчна степен повдигнатото обвинение. По делото не са налични документи, от които да се проследи начина на взимане на пробите, поради което няма основание да не се кредитира експертното заключение с изводи за ненадлежност на взетите проби. Стандартите БДС EN ISO 3405, БДС EN ISO 12185 и БДС EN ISO 20884 не разписват правила за взимане на проби, а са свързани с методите на изследване на взетите проби. Следователно ненадлежност на взета проба би могло да доведе до опорочаване на представителността на пробите, а оттам и на достоверността на резултатите от изпитването. Независимо, че експертът не сочи степен, в която неследването на посочения стандарт/ръководство би повлияло на резултатите от изпитванията, заключението, дадено от инженер-химик, разполагащ с експертиза в областта на технологията на нефта и газа, правилно е кредитирано от районния съд в посока на това, че са разколебани крайните изводи на наказващия орган относно осъществяване на обективния фактически състав на процесното административно нарушение.

Допуснато е и съществено нарушение на изискванията на разпоредбите на чл. 6 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки. В тази връзка преди всичко следва да се посочи, че по отношение на вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки приложимост намира посоченият в Наредба № 3 от 18.04.2006 г.. Според цитираните разпоредби взимането на проби се извършва в присъствие на проверяваното лице или на негов представител, като допустимите изключения са посочени в чл. 6, ал. 3, 4 и 5 от Наредбата, като в конкретния случая не са налице. От приетите доказателства по делото – констативен протокол от 26.04.2022 година, протокол за взимане на проба рег. № 247 е видно, че на 26.04.2022 година са взети проби без присъствие на проверяваното лице. По делото липсват доказателства за приложимост към този момент на разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от Наредбата. Взета е една сборна проба, от 4 бр. PVC кубче. По делото липсват данни установената на 20.04.2022 година жълтеникава течност с мирис на петролен продукт, находяща се в четири съда да е запечатана по съответния ред. На 20.06.2022 година, длъжностни лица при касатора, отстраняват пломба 0068852 /изцяло неясно кога, от кого и къде е поставена/ и обозначават 4 бр. PVC кубитейнера като обекти с № 1 до 4. Взимат проби от всичките обекти без присъствие на проверяваното лице. Изготвената покана, приложена по делото не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 5 от Наредбата, тъй като липсват доказателства лицето да не е открито на адреса, посочен при извършване на проверка. Непотърсено писмо с обратна разписка не се приравнява на отказана пратка. При това положение се следва, че при извършване на тези действия, не е присъствал ответникът в настоящото производство или негов представител, същият не е бил призован за предстоящото вземане на пробите и не е търсен на адрес, за да бъде призован за тези действия. От своя страна взимането на проби, съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба е императивно и неизпълнението му съставлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице, тъй като поставя под съмнение обстоятелството, че пробите са били взети именно от неговата задържана стока. Фактическата установеност за нарушенията на нормативно установените изисквания в посочените текстове на Наредба № 3 от 18.04.2006г за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки, опорочават административнонаказателното производство. Неизпълнението на така предвиденото задължение за уведомямане на лицето или негов представител да присъства при вземане на пробите представлява съществено процесуално нарушение и води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като поставя под съмнение дали взетата проба е именно от стока, която се е намирала в неговата фактическа власт, а това би се отразило негативно и върху достовереността на получения резултат, което води до недоказаност на вмененото нарушение по чл. 126 от ЗАДС.

Посочените касационни основания са напълно неоснователни. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че като е достигнал до същия извод районен съд – Дупница е постановил правилно и законосъобразно решение, което ще бъде оставено в сила.

При този изход на спора ответната страна има право на разноски. Такива не се претендират, поради което не се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното и на на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд–Перник, в касационен състав

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 136 от 03.06.2025 година на районен съд – Дупница, постановено по АНД № 492 по описа на съда за 2024 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.