№ 262
гр. Козлодуй, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николинка Л. Крумова
при участието на секретаря ВИЛИАНА Г. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело №
20251440100371 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
От ..............................................., ЕГН:********** .................................,
чрез пълномощника си ЕАД Елена Иванова, със съдебен адрес гр.Пловдив
срещу ................, ................................, със седалище и адрес на управление
............................................., ........................, е депозирана искова молба за
провъзгласяване нищожността на клаузата на чл.6, уговорена в договор за
потребителски кредит №1184887/12.11.2024г., сключен между страните на
основание чл.10а, вр.чл.19, ал.4, вр.чл.22 от ЗПК, вр.чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД,
вр.чл.143, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.146 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за кредит
№1184887/12.11.2024г., сключен между страните, по силата на който в
качеството му на кредитополучател му е бил отпуснат от ответното дружество
кредит в размер на 6000.00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 50% и
ГПР – 63.27%.
Посочено е, че кредитът е бил отпуснат с обезпечение – банкова
гаранция или поръчител, който да отговаря на посочени в договора
изисквания, като било предвидено, че при неизпълнение на тези задължения
се начислявала неустойка в размер на 11516.08 лева, която следвало да бъде
изплатена разсрочено заедно с погасителните вноски.
Счита се, че процесната неустойка е загубила присъщата на неустойката
обезпечителна функция, тъй като чрез нея не се обезщетявали вреди от
самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора и
доколкото предвидената неустойка е 200% от заетата сума и без да зависи от
вредите от неизпълнението на договорното задължение.Счита се, че
1
заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит,
тъй като обезпечението не служи за обезпечаване на изпълнение на
задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за
неизпълнено условие за отпускане на кредита.Същата е предвидено да се
кумулира към погасителните вноски, като по този начин водела до скрито
оскъпяване на кредита и създавала единствено предпоставки за неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в
противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за
спазване на добрите нрави.
Счита се, че с коментираната разпоредба за неустойка, ответното
дружество е поставил към ищцата неизпълними изисквания, за да обоснове
получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по
чл.19, ал.4 от ЗПК.
Отразено е още, че неустойката по процесния договор има санкционен
характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение на всяка
вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на
изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия,
противоречало на принципа на добросъвестността, тъй като цели да създаде
предпоставки за начисляването на неустойката.По този начин неустойката
излизала извън присъщите й функции и по същество представлявала добавка
към възнаградителната лихва, която не е включена в ГПР.
Посочено е още, че поради невключването на неустойката в посочения в
договора размер на ГПР, последният не съответствал на действително
прилагания от кредитора , тъй като реалния лихвен процент не отговарял на
реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката.
Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства –
договор за потребителски кредит №1184887/12.11.2024г..
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен
такъв.Счита се, че искът е частично недопустим, предявен в условията на
злоупотреба с права, нередовни и неоснователни.
Прави се искане за обединяване на настоящето ГД с ГД №366/2025г., ГД
№369/2025г., №368/2025г., ГД №370/2025г. и №365/2025г., всички по описа на
РС – Козлодуй.
Счита се, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК, като се
сочи, че при формирането на ГПР са били спазени изискванията на ЗПК.
Твърди се, че договорът е бил сключен при добросъвестно договаряне от
страна на ответното дружество и при спазване на изискванията на ГПК, а при
формирането на ГПР били спазени всички изисквания на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
от ЗПК.
Сочи се, че уговорената неустойка не е била включена в ГПР и не
следвало да се включва, като кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и
компонентите му към датата на сключване на договора, а неустойката била
2
уговорена като плащане в случай, че кредитополучателят не осигури
обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключването на
договора, поради което изначало било невъзможно уговорената неустойка да
бъде включена в ГПР.
Посочено е, че още към момента на сключването на договора
потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се
задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на
отношенията им, както и че от договора и от СЕФ е видно, че преди
сключването и при подписването на договора кредитополучателят е бил
наясно, че ГПР не включва неустойката и че последната ще се дължи ако не
представи обезпечение на кредита.
Счита се, че предвид на това, че ищецът е сключил с ответното
дружество множество договори при идентични условия в случая е налице
индивидуално договаряне, което изключвало възможността за липсата на
достатъчно информация за финансовите затруднения на потребителя, както и
за нарушаване на равноправието между страните.
Не била налице неравноправност по ЗЗП.В тази връзка се сочи, че
клаузите на договора не били във вреда на потребителя, отговаряли на
изискването за добросъвестност и не водели до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя.Счита се, че не е
налице нито една от хипотезите на чл.143 от ЗЗП, както и че клаузите са били
уговорени индивидуално с потребителя, и същите били ясно и точно описани,
като давали на потребителя преди сключването на договора яснота и
предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към
търговеца.
Към отговора са представени следните писмени доказателства – лог
файл; СЕФ и искане за отпускане на процесния кредит.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.За
ответното дружество също не се явява представител.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 12.11.2024г. ищцата Ж. Я. в качеството си на кредитополучател
сключила с ................ в качеството му на кредитодател договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.По силата
на договора дружеството кредитодател е предоставило на кредитополучателя
кредит в размер на 6000.00 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне
ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на
процесния договор.
В договора били уговорени следните параметри и условия:
- брой на погасителните вноски - 18 месечни – 4х250.00 лева и
14х574.28 лева;
3
- фиксиран лихвен процент – 50.00%;
- дата на първо плащане – 12.12.2024г.;
- ГПР – 63.27%;
- дата на последно плащане – 12.05.2026г.;
- общо дължима сума по кредита – 9039.92 лева;
Посочено е, че при изчисляването на ГПР е била взета предвид
възнаградителната лихва.
В чл.6 от договора било уговорено, че страните се споразумяват, че
договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените
обезпечения, а именно:
- безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на
6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита
и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора
за кредит, включваща договорената главница и лихва;
- поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия – при един поръчител – осигурителния
доход следва да е в размер на не по – малко от три пъти размера на
минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители – размерът
на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по –
малко от два пъти минималната работна заплата за страната; да не са
поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; да не са
кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е
налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „ Редовен „, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен
документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход;
Страните са се споразумели, че кредитополучателят ще предостави
обезпечението в срок до два дни от сключването на договора.
В чл.18 от договора е уговорено, че със сключването на договора,
кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако
не представи договореното в чл.6 от договора обезпечение в дведневен срок от
сключването на договора или представеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в договора, кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка в размер на 11516.08 лева като обезщетение за причинените вреди
на кредитора.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Представеният по делото договор за потребителски кредит
№1184887/12.11.2024г., установява възникналото заемно правоотношение по
смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между ищеца, в качеството му
4
на кредитополучател и ................, в качеството му на кредитодател.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък.Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър
на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Отпуснатият заем на ищцата като физическо лице, представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и
същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и
по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение
на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата
разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.
В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение №1 начин.Неспазването на това изискване води до
недействителност на договора за кредит.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави
заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността
на потребителя.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи,
настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита
за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви,
5
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване
на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като
тази разборедба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на
неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не
до неизпълнение на други задължения.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7
– т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е
посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-
148 от ЗЗП.
В случая страните са уговорили неустойка за предоставяне на
поръчителство от длъжника, която длъжникът е следвало да предостави до
два дни от подписването на договора.Така уговорена тази неустойка не е
обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за
връщане на дълга от размера на насрещната престация, от която кредитора би
бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за кредит
задължение на длъжника, като заплащането й не е свързано с изпълнение на
основното задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие от
липса на обезпечение от поръчителство или банкова гаранция.
В тази връзка съдът намира, че неустойката, уговорена в чл.6 и чл.18 от
договора, произтича от неравноправна клауза съгласно чл.143 от ЗЗП, поради
което е и нищожна, включително и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.В случая
страните са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора до два дни от сключването на
договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка, в размер от
11516.08 лева.Уговорената неустойка в случая е във вреда на потребителя,
същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и потребителя,
тъй като кредиторът е прехвърлил отговорността си за дължимата
професионална грижа по чл.16 от ЗПК на потребителя.От своя страна
потребителя е задължен в необосновано кратък срок да осигури обезпечение,
което да отговаря на многобройни условия, изпълнението на които от своя
страна изискват време и съдействие от частни лица и държавни органи, което
6
прави обективно невъзможно спазването на този срок.Така, както е уговорена,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.Съдът
намира, че задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договора и общите условия, както и, че непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора, с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия.
Също така, макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е включена в
погасителните вноски и води до скрито оскъпяване на кредита.Неустойката по
съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора.Основната цел на така уговорената неустоечна клауза
е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, тъй като ще увеличи подлежаща на връщане сума.В този
смисъл е и константната съдебна практика.
С оглед гореизложеното, уговорена по този начин, неустойката излиза
извън присъщите функции на неустойката – обезпечителна, обезщетителна и
санкционна, и цели само неоснователно обгатяване.Именно поради това
клаузите в чл.6 и чл.18 от договора, с които същата е уговорена са нищожни,
поради противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1 от ЗЗД.Критериите дали е
налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР №1 от 15.06.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
С оглед гореизложеното съдът намира, че начислената по договора
неустойка в размер на 11516.08 лева не се дължи поради нищожността на
клаузата, която я урежда.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи,
настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита
за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване
7
на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като
тази разпоредба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на
неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не
до неизпълнение на други задължения.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7
– т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е
посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-
148 от ЗЗП.
Както вече беше отбелязано, предвидената в чл.6 и чл.18 от процесния
договор неустойка е нищожна на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.19, ал.4
от ЗПК, вр.чл.22 от ЗПК, чл.143, ал.1, вр.чл.146, ал.1 от ЗПК, тъй като законът
не допуска заплащането на такси и комисионни за извършване на действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
Допълнителните такси по процесния договор по естеството си
представляват такси и поради накърняването на принципа на „ добрите нрави
„ по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, се достига до значителна неравностойност
на насрещните престации.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като
уговорената неустойка, предвидена в договора за кредит, е нищожна на
основание чл.146, ал.1 от ЗЗД.В случая такава неравностойност е налице, тъй
като сумата, която се предоставя по така уговорената неустойка, представлява
допълнителна сума, която с оглед размера на отпуснатия кредит е в размер,
надвишаващ предоставения такъв.По този начин се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост, и така уговорената неустойка е във вреда
на потребителя и води до неравновесие в правата на страните по договора.
Също така, така уговоренната неустойка, предвидена в договора за
кредит е нищожна и поради това, че се стига до нарушение на нормативно
предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26, ал.1,
предл.2 от ЗЗД, вр.чл.19, ал.4 от ЗПК.
В процесния случай, при определяне на ГПР по кредита, не е бил
посочен разхода за заплащане на уговорената в договора неустойка, поради
което съдът намира, че процесния договор за кредит само формално отговаря
на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в същия е посочена
само общата сума, която потребителя дължи.Размерите на посочените в
договора ГПР и общо дължима сума, не съответстват на действителните
такива изводимо от задълженията, които потребителят е поел, тъй като
8
процента, с който би се оскъпил кредита, след като в него се включи
процесната такса за неустойка ще бъде в доста по - голям размер.В конкретния
случай възнаграждението, което следва да се заплати по така уговорената
неустойка е в общ размер от 11516.08 лева и е трябвало да бъде включено в
ГПР.В този смисъл е и разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1 от ДР на ЗПК, а
невключването й е единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19,
ал.4 от ЗПК и ще се получи общ ГПР, надвишаващ повече от пет пъти размера
на законната лихва за забава.При това положение нарушена се явява
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като за потребителя не съществува
яснота какъв е точния размер на задължението му и каква е общата стойност
на кредита.
Целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата / т.н. скрита
възнаградителна лихва /, уговорена в противоречие с добрите нрави и с
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.Поетото от кредитополучателя, в
качеството му на потребител задължение за заплащане на процесната
неустойка в размер на 11516.08 лева е довело до съществено оскъпяване на
предоставения му кредит.Това задължение по естеството си представлява
скрита лихва, водеща до неоправдано от законова гледна точка обогатяване на
заемодателя.Този разход е следвало да бъде включен в ГПР, но същият не е
бил взет предвид от кредитодателя при изчисляването на ГПР по договора за
кредит.Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, която е императивна по своя
характер е в защита на обществения интерес и цели потребителят да не бъде
поставен в положение, при което договорът за кредит да се явява свръх
обременителен за него.В случая обаче, предвиденото в договора за заем
допълнително плащане на неустойка, заобикаля изискването на чл.19, ал.4 от
ЗПК относно максималния размер на ГПР, респективно клаузата е нищожна
по смисъла на чл.19, ал.5 от ЗПК.При това положение се налага извод, че
договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК и е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като в него
липсва действителния процент на ГПР.
Също така, непредставянето на процесната неустойка не води до
претърпяване на вреди от кредитора, който съгласно чл.16 от ЗПК, преди
сключването на договора за кредит, трябва да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави
кредит спазвайки изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, а рискът от невръщане
на кредита да се генерира в уговорената по договора лихва.С уговарянето на
клауза, предвиждаща процесната неустойка, включващи търговската печалба
и всички останали разходи, които да надвишават 50% на годишна база от
стойността на кредита, потребителя, като по – слабата икономическа страна, е
бил поставен в неравностойно положение, тъй като същият не е имал
възможност да влияе на клаузите на договора.
Договорката за заплащане на процесната клауза, при които е сключен
договора за заем е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
9
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на потребителя и кредитора, поради което същите
представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Доказателствата по делото не обуславят извод кредитът да е бил
предоставен на кредитополучателя с оглед неговата търговска или
професионална дейност, в рамките на която да е сключен процесния
договор.Напротив, кредитополучателя попада в приложното поле на §13, т.1
от ЗЗП, поради което се ползва с потребителска защита.
Също така, процесната неустойка е уговорена в нарушение на
разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, доколкото същата е начислена за
действие, свързано с управление на кредита, а не за допълнителна услуга по
чл.10а, ал.1 от ЗПК.
В практиката на ВКС е прието, че добросъвестността по принцип се
свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при
осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и
морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е
формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и
упражняване на правата на членовете на общност.
Договорката за заплащане на процесната клауза, при които е сключен
договора за заем е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на потребителя и кредитора, поради което същите
представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7
– т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е
посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-
148 от ЗЗП.
Общите разходи по кредита са легално дефинирани посредством
разпоредбата на §1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това са " всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия ".Възнаграждението за
неустойка, което се дължи в случая, безспорно съставлява общ разход по
смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, вр.§1, т.1 от ДР на ЗПК, тъй като е
10
възнаграждение, което е пряко свързано с договора за кредит, съставлява
задължителна услуга и е предварително известно на кредитора.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по - слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване
и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като
основание за обжалване / в този смисъл са задължителните указания, дадени с
т.1 на ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС /.
В т.2 на Решение на СЕС ( девети състав ) от 21.03.2024г. по дело
C714/22 ( С.Р.Г. срещу „ Профи Кредит България " ЕООД ), е разяснено, че
чл.10, §2, б.” Ж „ и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл,
че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в чл.3, б.” Ж „ от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
С оглед неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради
нарушаване на изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, съдът намира, че
целият договор за потребителски кредит №1184887/12.11.2024г., сключен
между ................ и ищеца е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по него.С оглед на това правило в
настоящия случай ищецът ще дължи само чистата стойност на кредита, който
е в размер на 6000.00 лева, но не и договорна и наказателна лихва,
неустойката, както и други такси, предвидени в договора.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
В тежест на ответното дружество следва да бъде присъдена и дължимата
се по делото държавна такса по предявения иск в размер на 460.64 лева /
четиристотин и шестдесет лева и шестдесет и четири стотинки /, която следва
да бъде внесена по сметка на РС - Козлодуй.
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от
ЕАД Елена Иванова, със съдебен адрес гр.Плевен, адвокатското
възнаграждение да бъде определено при условията на чл.38 от ЗА.По делото
не е било уговорено възнаграждение за процесуално представителство, а
безплатна правна помощ, поради което адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение.Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатна
правна помощ и съдействие, са предвидени в чл.38, ал.1 от ЗАдв..Преценката
дали да се окаже безплатна правна помощ, се извършва от самия адвокат и е
въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.Договорката по чл.38
от ЗА касае вътрешните отношения между адвоката и клиента му, поради
което не е необходимо тя да се доказва.
11
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда, че за процесуално
представителство, защита и съдействие при дела с интерес от 10000.00 лева до
25000.00 лева, минималното адвокатско възнаграждение е 1300.00 лева плюс
9% за горницата над 10000.00 лева.В случая минималното адвокатско
възнаграждение по иска срещу ответника, определено по реда на наредбата
ще е в размер на 1436.45 лева.
Правната помощ, включително процесуално представителство по
граждански дела се предоставя на материално затруднени лица след акт на
съда за преценка на икономическото, семейното или друго особено
положение, а представителството по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА се осъществява само
по силата на изявление, че лицата са материално затруднени.Заплащането на
възнаграждение по ЗПП е предпоставено от отчет на адвоката, като
конкретния му размер се предлага от адвокатския съвет с оглед вида и
количеството на извършената дейност и се определя от НБПП / чл.38 от ЗПП /
в границите на посочени минимален и максимален размери, докато с
разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА е вменено задължение на съда да присъди
минималното възнаграждение по наредбата на съсловна организация, без
възможност да го намалява под определения размер.Възнагражденията,
предвидени в наредба по ЗПП са в значително по – нисък размер от тези в
наредбата по ЗА за един и същи вид работа.Конкретно по НЗПП за защита на
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200.00 лева до
450.00 лева и може да бъде увеличено с 50% при интерес над 10000.00 лева,
размер, значително по – нисък от този, определен в Наредба №1/2004г..
С оглед гореизложеното, нормата на чл.38, ал.2 от ЗА, препращаща към
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се
прилага.Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.Тези размери, както и
приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП подлежат на преценка от
съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са
видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа,
както и фактическата и правна сложност на делото / в този смисъл е
Определение №50015/16.02.2024г., постановено по ТД №1908/2022г. по описа
на ВКС, 1-во т.о. /.
Настоящият съдебен състав счита, че на ЕАД Елена Иванова следва да
се присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
............................................... като материално затруднено лице по реда на
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер под минималния по наредбата.За определянето
му съдът съобрази, че е предявен само един иск, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, че положеният от пълномощника на ищеца
труд се свежда до подаване на искова молба и депозиране на молба със
становище по хода на делото, че по делото е проведено едно съдебно
12
заседание, в което ищецът и процесуалният му представител не са
присъствали и в което заседание не са извършвани процесуални действия по
събиране на доказателства, като в същото съдът е обявил, че ще се произнесе с
решение.Също така делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
при което претендирания размер от 2640.00 лева е прекомерен и
непропорционален спрямо извършената работа, а дължимото възнаграждение
от ответното дружество на ЕАД Елена Иванова от АК – Враца съдът определи
в размер на 500.00 лева или 600.00 лева, с включено ДДС.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, предявен
от ..............................................., ЕГН:********** ................................. против
................, ................................, със седалище и адрес на управление
............................................., ........................, за нищожни клаузите на чл.6 и
чл.18 от договор за потребителски кредит №1184887/12.11.2024г., сключен
между ............................................... и ответното дружество ................, поради
противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, както и поради факта,
че се явяват неравноправни клаузи.
ОСЪЖДА ................, ................................, със седалище и адрес на
управление ............................................., ........................ ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РС – Козлодуй сума в размер на 460.64 лева / четиристотин и
шестдесет лева и шестдесет и четири стотинки /, представляваща дължима се
държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА ................,
................................, със седалище и адрес на управление
............................................., ........................ ДА ЗАПЛАТИ на ЕАД Елена
Иванова, със съдебен адрес гр.Плевен, сума в размер на 600.00 лева /
шестстотин лева и нула стотинки /, представляваща адвокатско
възнаграждение, с включено ДДС.
ЗАДЪЛЖАВА ЕАД Елена Иванова, със съдебен адрес гр.Плевен в
двуседмичен срок от съобщението да представи банкова сметка, по която да
бъде заплатено присъденото адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
13