Решение по адм. дело №319/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във р. с чл. 244, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е след като с влязло в сила Решение № 6933 от 24.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1949/2025 по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение е отменено влязло в сила Решение № 1382/02.08.2024 г., постановено по адм. дело № 37/2024 г., по описа на Административен съд – Перник и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по жалбата на Д. И. Т. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0328-000099/28.12.2023 г., издадена от старши полицай при РУ Р. към ОДМВР – Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

С Решение № 6933 от 24.06.2025 г. постановено по адм. дело № 1949 от 2025 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, първоначално подадената жалба срещу ЗППАМ №23-0328-000099/28.12.2023 г., издадена от старши полицай при РУ Р. към ОДМВР – Перник, на осн. чл. 244, ал. 2 от АПК е върната за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Перник. Касационната инстанция е приела, че влязлото в сила решение следва да бъде отменено, тъй като са налице предпоставките по чл. 239, т. 1 от АПК - представени са нови доказателства – Протокол за извършена експертиза № 24/ТЛ-357 от 02.10.20204 г., като заключението на експертизата е, че в представената за изследване проба за кръв, взета на 28.12.2023 г. от лицето Д. И. Т. е установено наличието на 11-хидрокситетрахидроканабидол, метаболит на тетрахидроканабидиол. В мотивите на касационното решение е посочено, че това ново обстоятелство е относимо към предмета на спора, разрешен с влязло в сила Решение № 1382/02.08.2024 г., постановено по адм. дело № 37/2024 г., по описа на Административен съд – Перник и сочи на вероятност за постановяване на друг правен резултат.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. По делото е постъпила молба с вх. № 2218 от 18.09.2025 г. от адв. С. П. - пълномощник на жалбоподателя, с която заявява, че поддържа жалбата, моли оспорената ЗППАМ да бъде отменена като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материално правните норми, при съществено нарушение на процесуалните прави и при несъответствие с целта на закона. Подробни съображения развива в представените писмени бележки.

Ответникът по жалбата – Д. С. С. – старши полицай при РУ Р. към ОДМВР – Перник, редовно призован не се явява, за представител изпраща юрк. З. В., която моли жалбата да бъде отхвърлена предвид установения резултат от извършеното изследване на дадената кръвна проба от страна на жалбоподателя, с което се доказват фактическите основания за издаване на процесната заповед предвид обстоятелството, че същият действително е управлявал МПС, след употребата на наркотично вещество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като взе предвид становищата на страните и приобщените по делото доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият Д. И. Т. на 28.12.2023 година, в 10.55 часа, в [населено място], община Р., на път № 627, с посока на движението от [населено място] към [населено място] дол, управлявал лек автомобил ****** с регистрационен номер [рег. номер], собственост на С. Н. Ч., като при извършената проверка от полицейски служители за употреба на наркотични вещества с Drug Test 5000 с фабричен ARLJ0017 с проба номер 3706091 уредът е отчел положителен резултат за канабис - 25. На водача е издаден талон за медицинско изследване с номер 0106587. За констатираното нарушение на чл. 5, ал. 3 т. 1 пр. 2 от ЗДвП длъжностното лице при РУ Р. при ОДМВР Перник е съставило Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия № 178877/28.12.2023 година, подписан без възражения от нарушителя. Въз основа на извършената проверка и констатациите в АУАН на лицето е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, обективирана в ЗППАМ № 23-0328-000099/28.12.2023 г., издадена от старши полицай при РУ Р. към ОДМВР – Перник.

По настоящото дело е представено писмо рег.№ 328р-10602/14.10.2024 г. по описа на РУ – Радомир, видно от което е било образувано досъдебно производство № 251/2023 г. по описа на РУ – Радомир, пр. пр. № 4408/2023 г. по описа на РП – Перник, ТО Радомир, като в изпълнение указанията на наблюдаващия прокурор дадени с Постановление от 25.04.2024 г. е представен заверен препис от Протокол за извършена експертиза № 24/ТЛ-357 от 02.10.20204 г. Съгласно заключението на експертизата, в представената за изследване проба за кръв, взета на 28.12.2023 г. от лицето Д. И. Т. е установено наличието на 11-хидрокситетрахидроканабидол, метаболит на тетрахидроканабидиол.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка по 172, ал. 1 от ЗДвП се налага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица по отношение на принудителните мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година директора на ОД на МВР Перник е оправомощил старши полицаите в РУ към ОДМВР Перник да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съгласно т. 1.7. Предвид изложеното и представените писмени доказателства, се установява по несъмнен и недвусмислен начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, който да е основание за отмяната й като незаконосъобразна.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма. Съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК относно наименованието на органа – издател, наименованието на акта, неговият адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване, подпис на лицето с означена длъжност. Фактическите основания са пълни и без противоречия. Правните основания съответстват на приложимата материална норма за извършеното административно нарушение и приложимата хипотеза на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите основания за неговото формиране.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като в нормата на т. 1, б. „б“ е предвидено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който употребява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техните аналози. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай констатациите в акта за установяване на нарушението не се опровергават от установените по делото факти в съответствие със събраните доказателства.

В оспорената заповед изрично е посочено, че при съставянето на АУАН, на жалбоподателя е издаден Талон за медицинско изследване на кръв № 106587, който е връчен на лицето на 28.12.2023 г. в 12:30 часа. От приложения по делото Протокол за извършена експертиза № 24/ТЛ-357 от 02.10.2024 г. се установява, че в представената за изследване проба за кръв, взета на 28.12.2023 г. от лицето Д. И. Т. е установено наличието на 11-хидрокситетрахидроканабидол, метаболит на тетрахидроканабидиол. Следователно отразения в заповедта факт, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил към момента на установяване на нарушението след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се потвърждава от заключението по представения протокол за извършената експертиза, т.е. констатациите в АУАН не са оборени и това води до обоснован краен извод за наличие на елемент от материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ, а именно: управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техните аналози.

Предвид изложеното жалбата на Д. Т. следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а атакуваната заповед да бъде оставена в сила - като законосъобразна, издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, направеното искане от страна на пълномощника на ответника, се явява основателно, поради което на ОДМВР – Перник следва се присъдят разноски в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. И. Т., [ЕГН] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0328-000099/28.12.2023 г., издадена от старши полицай при РУ Радомир към ОДМВР – Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, като неоснователна.

ОСЪЖДА Д. И. Т., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], ет. 3, ап. 3, да заплати на Областна дирекция на министерство на вътрешните работи - Перник сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.