Р
Е Ш Е Н И Е
№
1457
гр.
Перник, 25.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Божура Антонова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 09105 по описа на съда за
2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Българо-американска кредитна банка“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“
№ 2 срещу С.И.М., с постоянен и настоящ адрес:***, с които се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 6 000.00 лева, представляваща
неизплатена главница по Договор за предоставяне на кредитен лимит по
револвираща международна кредитна карта на физически лица VISA GOLD № ***.,
сумата от 7.95 лева, представляваща
неразрешен овърдрафт по кредитна карта, сумата от 233.82 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 05.05.2017г. до 23.01.2018г. включително, 1,63 лева – лихва за неразрешен
овърдрафт, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда
на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и сумата от 54.00 лева - направени разноски за изпълнение във връзка
с Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща международна
кредитна карта на физически лица VISA GOLD № ***., за които суми по ч. гр. дело
№ 00542/2018г. по описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 417 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, на 28.12.2016г. страните са сключили Договор за предоставяне на кредитен лимит
по револвираща международна кредитна карта на физически лица VISA GOLD № ***., съгласно който ищецът, в качеството му на кредитор е предоставил на
ответника, в качеството му на кредитополучател, правото да ползва Кредитен
лимит в размер до 6000 лева, който може да
бъде усвояван с всяка от картите на кредитополучателя, при реда и условията,
предвидени в общите условия на договора. Твърди се, че ответниът се е
възползвал изцяло от предоставеното му право, при което е усвоил напълно сумата
от 6000 лева, но до настоящия момент не е изпълнинел задължението си да ги
върне, съгласно уговорените клаузи. Ищецът твърди, че с оглед преустановяване
задълженията на ответника по договора, изискуемостта на везаманията по процесния
договор е обявена за предсрочно изискуема.
В
предоставения от чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез назначения му
особен представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва
основателността на предявените установителни искове. Основно оспорва
правомощията на лицето С.А.К.– И., подписала като пълномощник процесния договор
от името на ищеца, като твърди, че не са налице доказателства, удостоверяващи
нейното пълномощие.
В
съдебно заседание, страните се представляват от процесуалните им представители.
Ищецът пледира за уважаване на предявените искове, като в представените в срок
писмени бележки излага подробни аргументи за това. Сочи, че вземанията по
процесния договор са надлежно обявени за предсрочно изискуеми, което се
установява и от приложените и приети доказателства по делото. Твърди, че
възражението на ответника досежно пълномощията на лицето, подписало процесния
договор от страна на ищеца, е неоснователно, предвид представените в хода на
съдебното дирене писмени доказателства в тази насока. Пледира и за присъждане
на направените в хода на двете производства – исково и заповедно, разноски.
Представителя
на ответника пледира за отхвърляне на предявените обективно кумулативно
съединени установителни искове, като неоснователни. Твърди, че в хода на
производството не е доказана активната процесуална легитимация на ищеца.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
По ч. гр. дело № 00542/2018г. по описа на ПРС, е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК за процесните суми. Заповедта е била връчена на длъжника (ответник по
настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения
едномесечен срок, са предявени настоящите установителни искове. Последното
прави предявените искове, предмет на посочената заповед за изпълнение,
процесуално допустими, поради което съдът дължи произнасяне по тях.
Досежно предявения установителен иск за вземането в размер на 54,00 лева, претендирана
като направени разноски за изпълнение във връзка с процесния договор, съдът
намира, че същия следва да бъде оставен без разглеждане, като като недопустим.
Видно от издадената по ч. гр. д. № 00542/2018г. по описа на ПРС Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с №
950 от 20.02.2018г., подобно вземане не фигурира, което, с оглед необходимостта
от пълна идентичност на вземанията, предмет на издадената Заповед и тези,
предявени в исковия процес, обуславя неговата недопустимост.
От
фактическа страна:
По
делото е представен и неоспорен Договор за предоставяне на кредитен лимит по
револвираща международна кредитна карта на физически лица VISA GOLD № ***., сключен между страните по делото. Видно от същия е, че ищецът, в
качеството му на кредитор е предоставил на ответника, в качеството му на
кредитополучател, правото да ползва Кредитен лимит в размер до 6000 лева, който
може да бъде усвояван с всяка от картите на ответника. Видно е, че крайният
срок на договора е 28.12.2019г., като е уговорено от страните, че същият може
да бъде автоматично удължен при условията и реда, предвидени в Общите условия
на договора и при действащите към датата на удължваане лихвени условия на
Банката – ищец. Уговорени са размерът на договорната лихва (в чл. 8.1 от
Договора), както и размера на Годишния процент на разходите, а именно: 19,56%
при тегленев брой и 16,08% при заплащане на стоки и услуги. В разглеждания
договор изрично е посочена общата дължима сума по договора – 8008.92 лева при
теглене в брой и 7687,71 при заплащане на стоки и услуги. Уговорено е от
страните, че за усвоен и непогасен кредитен лимит в случаите, когато той не
отговаря на условията аз прилагане на гратисен период, титулярът (т. е.
ответникът понастоящем) дължи договорна лихва. В чл. 10.1 от Общите условия е
уговорено, че кредитополучателят се задължава всеки месец до падежа или на
следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, да внася по погасителната
сметка минималната погасителна вноска, посочена в извлечението по кредитна
карта. Уговорен е и реда за погасяване на дължимите суми – лихви от надвишен
кредитен лимит (ако има такъв); надвижен кредитен лимит (ако има такъв); просрочени
лихви (ако има такива); просрочени вноски (ако има такива); такси; комисионни;
редовна лихва; тарнзакции, направени в търговски обекти; транзакции при теглене
на пари в брой.
Видно от приетия като доказателство
Договор, последният е подписан от страните, както следва: С.А.К.– И., действаща
в качеството си на пълномощник на ищеца и лично от ответника С.И.М.. Във връзка
с направеното от ответника оспорване, по делото е прието и приложено заверено
копие на нотариално заверено пълномощно от името на дружеството – ищец и лицето
С.А.К.– И., подписало процесния договор от името на ищеца. Предвид това, съдът
намира възражението на ответника за неоснователно.
С оглед разпределената на ищеца
доказателствена тежест, по делото е изслушана и приета като доказателство по
делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло. Видно от същата
е, че от страна на ответника, във връзка и по силата на сключения между него и
ищеца Договор, е усвоена сумата от 6 012.76 лева, като от тях 5 900
лева са изтеглени в брой от ПОС терминал. Останалата сума до пълния усвоен
размер е сбор от такси и комисионна за превишение на кредитен лимит. Установява
се, че по искане на кредитополучателя е открита сметка с IBAN: ***, титуляр на
която е ответника С.И.М.. Установява се още, че от страна на ответника е
направено еднократно плащане на дължимите суми в размер на 4,81 лева, с които
са погасени такси над разрешения овърдрафт.
От заключението на вещото лице,
обективирано в обсъжданата експертиза се установява, че общият размер на
дължимите суми от страна на ответника е в размер на 6 243,40 лева, от
които главница в размер на 6000.00 лева, 7,95 лева – неразрешен овърдрафт,
просрочена договорна лихва за периода от 05.05.2017г. до 23.01.2018г. в размер
на 233,82 лева и 1,63 лева – лихва за неразрешен овърдрафт.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че ищецът е доказал наличието на валидно облигационно правоотношение с
ответника, възникнало със сключването на Договор за потребителски паричен кредит № ***. Страните не спорят, а и се доказва от
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, че непогасената от страна на
ответника главница по процесния договор е в размер на 6000.00 лева. Доказва се,
че във връзка с усвоената по договора сума, ответникът дължи и сумата от 7,95 лева – неразрешен овърдрафт, сумата от 233,82 лева, представляваща
просрочена договорна лихва за периода от 05.05.2017г. до 23.01.2018г. и сумата от 1,63 лева – лихва за неразрешен
овърдрафт. С оглед доказването на тези факти съдът намира, че предявените от
ищеца обективно кумулативно съединени установителни искове за тези вземания са
основателни и като такива следва да бъдат уважени.
Същевременно, не се спори по делото
обстоятелстото, че ищецът се е възползвал от правото си да обяви предсрочна
изискуемост на вземанията по договора, като е сторил по надлежния за това ред.
Последното се установява и от приетата като доказателство по делото нотариална
покана (приета в заверено копие), в която е отразено, че адреса на длъжника по
договора (съвпадащ с постоянния и настоящ адрес на ответника, отразен в
извършената служебна справка по реда на Наредба № 14/2009г.) се посетен три
пъти, след което е залепено уведомление, с което е предоставен на длъжника двуседмичен
срок да се яви в кантората на нотариуса да получи процесната покана. С оглед
неявяването на длъжника (понастоящем ответник) в предоставения двуседмичен
срок, нотариалната покана е била оформена като надлежно връчена, при условията
на чл. 47 ал. 4 от ГПК (в действащата към момента редакция).
Предвид
уважаването на предявените установителни искове, съдът намира, че на основание
чл.86 ЗЗД върху главницата се дължи и законната лихва считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумата.
По отговорността за разноски:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
С
оглед изхода на делото, право на разноски има само ищецът. Същият претендира и
е доказал такива в общ размер на 932,82
лева (250,82 лева – държавни такси в заповедното и исково производство, 200.00
лева – юрисконсултско възнаграждение в двете производства, 150.00 лева – за
възнаграждение на вещо лице и 330.00 лева
- възнаграждение за особен представител), които и следва да му бъдат
присъдени.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по искове, предявени от „Българо-американска кредитна банка“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“
№ 2 срещу С.И.М., ЕГН: **********, че ответникът ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 6 000.00 лева, представляваща неизплатена главница по Договор
за предоставяне на кредитен лимит по револвираща международна кредитна карта на
физически лица VISA GOLD № ***., сумата от 7.95
лева, представляваща неразрешен овърдрафт по кредитна карта, сумата от 233.82 лв., представляваща договорна лихва за периода от
05.05.2017г. до 23.01.2018г. включително, 1,63
лева – лихва за неразрешен овърдрафт, законната лихва върху главницата от
6000.00 лева, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.01.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело №
00542/2018г. по описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение
на парични задължения по чл. 417 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството в
частта, с която е предявен установителен иск за сумата от 54.00 лева,
претендирана като направени разноски
за изпълнение във връзка с Договор за предоставяне на кредитен лимит по
револвираща международна кредитна карта на физически лица VISA GOLD № ***.,
поради недопустимост на иска.
ОСЪЖДА С.И.М., с постоянен и настоящ адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на „ Българо-американска кредитна банка“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 2 направените в исковото
и заповедно производства разноски в общ размер на 932,82 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РЕШЕНИЕТО в
прекратителната му част, имащо характер на определение, поделжи на обжалване в
едноседмичен срок пред ПОС.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 00542 по описа за 2018г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото
в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: