Решение по адм. дело №1299/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), вр. чл.220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „ВАЛМАТ 92“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. ***, представлявано от управителя Ж. М., чрез адв. С. Ж. от АК-Варна, срещу отказ за изплащане на лихви, обективиран в писмо рег. № 32-153337/21.05.2025 г. на Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Русе.

В жалбата са изложени съображения за материална незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт (ИАА), с твърдения, че неправилно е приложена нормата на чл. 116, § 6, предл. 1, вр. чл. 117 от Регламент (ЕС) 952/2013, тъй като не се касае за надвземане. Счита се, че по отношение на дължимостта на лихвите следва да бъдат съобразни мотивите, съдържащи се в Решение на СЕС от 28 април 2022 г. по съединени дела С-415/20, С-419/20 и С-427 20, в което СЕС е приел, че от постоянната практика на Съда следва най-напред, че всеки субект, на когото национален орган е наложил плащане на такса, мито, данък или друг налог в нарушение на правото на Съюза, има по силата на последното право да му бъде възстановена съответната парична сума от съответната държава членка. Изтъква се също, че правото на лихви има за цел да компенсира невъзможността за използване на определена парична сума, то която съответното лице е било лишено неправомерно. Настоява се, че при възстановяването на недължими мита, предвидено в чл. 236, § 1 от Митическия кодекс на общността, трябва да се начисляват лихви. Освен това, изключението от този принцип, предвидено в чл. 241 от този кодекс не е приложимо, когато тези мита не се дължат, тъй като са били събрани в нарушение на правото на Съюза.

С подробно развити доводи се иска отмяна на отказа на Митница Русе да изплати лихви върху платените митнически задължения по решение рег. № 32-424001/06.12.2022 г., рег. № 32-453134/27.06.2023 г., рег. № 32-233589/21.06.2023 г. за периода от ефективното им превеждане в бюджета до датата на връщане на сумите като недължимо внесени по сметката на дружеството, като бъде задължен административният орган да се произнесе с решение, с което д удовлетвори искането на дружеството за изплащане на дължимите лихви. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответната страна - Директорът на ТД Митница Русе, изразява становище за недопустимост на жалбата. Посочва, че с Решение № 32-37643/04.02.2025г. на Директора на ТД Митница Русе на дружеството, на основание чл.116, §1, буква а), чл. 117, § 1 са възстановени недължимо платените по Решения № 32- 424001/06.12.2022 г.; 32-453134/27.06.2023 г. и 32-233589/21.06.2023 г. на Директора на ТД Митница Русе, отменени с Решения № № 1874 от 19.02.2024 г.; 8027/27.06.2024 г. и 7559/19.06.2024 г. на ВАС на РБългария, суми за мито А00 в размер на 5 945,46 лв. и лихви мито в размер на 420,62 лв., което Решение № 32-37643/04.02.2025 г. на директора на ТД Митница Русе е връчено на дружеството на 07.02.2025 г. и е влязло в законна сила, тъй като не е било обжалвано. Счита, че обективираното в писмо peг. № 32-153337/ 21.05.2025 г. на Директора на ТД Митница Русе до дружеството „Валмат 92“ ЕООД има единствено информативен характер и по същество не представлява индивидуален административен акт, годен за обжалване. В условията на евентуалност оспорва жалбата, като неоснователна и моли за отхвърлянето й, предвид обстоятелството, че няма законова разпоредба, съгласно която се дължат лихви върху недължимо платени суми.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 32-37643/04.02.2025 г. на Директора на ТД Митница Русе на „Валмат 92“ ЕООД, на основание чл.116, §1, буква а), чл. 117, § 1 са възстановени недължимо платените по решения рег.№ 32-424001/06.12.2022 г., рег.№ 32-453134/27.06.2023 г. и рег.№ 32-233589/21.06.2023 г. на Директора на ТД Митница Русе, отменени с Решения № 1874/19.02.2024 г.; № 8027/27.06.2024 г. и № 7559/19.06.2024 г. на ВАС на РБ, суми за мито А00 в размер на 5 945,46 лв. и лихви мито в размер на 420,62 лв. Решение № 32-37643/04.02.2025 г. на директора на ТД Митница Русе е връчено на дружеството на 07.02.2025 г. (видно от ИД PS 70010044КU B), като по делото не е спорно обстоятелството, че същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.

С искане peг. № 32-140809/09.05.2025 г. „Валмат 92“ ЕООД чрез адв. С. Ж., на основание горепосочените Решения рег. № 32-424001/06.12.2022 г., рег.№ 32-453134/27.06.2023 г. и рег.№ 32-233589/21.06.2023 г. на Директора на ТД Митница Русе, отменени с Решения № 1874/19.02.2024 г.; № 8027/27.06.2024 г. и № 7559/19.06.2024 г. на ВАС на РБ, да им бъде изплатена и законната лихва за периода от ефективното внасяне на сумите за мито и ДДС по посочените решения до датата на постъпване на сумите по банковата сметка на дружеството.

В писмо рег.№ 32-153337/21.05.2025 г. на Директора на ТД Митница Русе е обективиран отказ за изплащане на така поисканите лихви.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.

На първо място неправилно е изложеното от ответника становище, че писмо рег. № 32-153337/21.05.2025 г. е единствено с уведомителен характер и поради това не притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Писмото обективира отказ на компетентния да се произнесе по заявлението административен орган, поради което непосредствено засяга интересите на заявителя и с това притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК.

Спорът между страните в производството е правен и е концентриран единствено по въпроса за дължимостта на законна лихва върху сумата от 23 712,89 лв. за периода от ефективното внасяне на сумите за мито и ДДС по посочените решения до датата на постъпване на сумите по банковата сметка на дружеството.

Съдът споделя изцяло възражението на ответника за недължимост на претендираната лихва на основание Регламент № 952/2013 г. (в сила от 01.05.2016 г.) и по-специално на неговия чл. 116, § 6, съгласно който възстановяването на мито не е основание за изплащане на лихви.

Редът за възстановяването на мита е регламентиран в Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и по-конкретно разпоредбата на чл. 116, § 1, съгласно която размерът на вносните или износните мита се възстановява или опрощава на което и да е от следните основания: а) надвзети суми на вносните или износните мита; б) дефектни стоки или стоки, които не съответстват на условията на договора; в) грешка на компетентните органи; г) в интерес на справедливостта.

Искането за възстановяване от дружеството представлява заявление по смисъла на чл. 116, във връзка с чл. 117 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за възстановяване на надвзети суми, по отношение на което е приложена процедурата за възстановяване, предвидена в чл. 121 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г..

Съгласно чл. 117, § 1, предл. 1, вр. чл. 116, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., възстановяване или опрощаване на вносните или износните мита се извършва, доколкото размерът, съответстващ на първоначално съобщеното митническо задължение (в случая размерът на дължимите мита, съобщен с решенията на Директора на ТД Митница Русе от 2023 г., които впоследствие са отменени от съда), превишава дължимия размер. Точно на това основание с Решение № 32-37643/04.02.2025 г. на Директора на ТД Митница Русе на дружеството „Валмат 92“ ЕООД са възстановени недължимо платените суми за мито А00 в размер на 5 945,46 лв.(пет хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и 46 ст.) и лихви мито в размер на 420,62 лв. (четиристотин и двадесет лева и 62 ст.).

В разпоредбата на чл. 116, § 6, предл. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., изрично е предвидено, че възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи. Съгласно § 6, предл. 2 на същата норма, лихва се изплаща единствено в случаите, когато решението за възстановяване не е изпълнено в срок от три месеца от датата, на която това решение е било взето, освен, ако неизпълнението в определения срок е било извън контрола на митническите органи.

Процедурата по възстановяване на мита е била регламентирана в глава 28 (чл. 214 - чл. 219а, включително) от Закона за митниците до отмяната й с бр. 58 от 29.07.2016 г. на ДВ. Съгласно изречение второ от отменената разпоредба на чл.219а ЗМ, в случаите, когато митата са определени с незаконосъобразен акт на митнически орган, недължимо платените суми се връщат със законната лихва.

Към момента на подаване на заявлението за възстановяване на недължимото внесено мито по процесиите митнически документи – 2025 г., във вътрешноправната уредба не е предвидено изплащане на лихва в хипотезата на заплатени мита в изпълнение на акт на митнически орган, признат за незаконосъобразен, то единствената изрична, специална разпоредба по отношение заплащането на лихви е нормата на чл. 116, § 6, предл. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., съгласно която възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи.

От гореизложеното следва, че при възстановяване на недължимо платената сума по процесните решения не се следва заплащането и на лихва, въпреки че още към датата на плащане на сумите, същите се явяват заплатени без наличието на фактическо и правно основание за това. Следователно оспореният отказ на Директора на ТД Митница Русе се явява законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

При този изход на делото претенцията на жалбоподателите за присъждане на разноските се явява неоснователна, а от страна на ответника не е правено искане за присъждането на разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 220 от Закона за митниците, съдът

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВАЛМАТ 92“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. Централна № 7, представлявано от управителя Ж.М..в, чрез адв. С. Ж.– АК-Варна, срещу отказ за изплащане на лихви, обективиран в писмо рег. № 32-153337/21.05.2025 г. на Директора на ТД Митница Русе.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.