№ 6504
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20221100103097 по описа за 2022 година
Предявен е иск от Р. Г. Х. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. ******** срещу ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ с ЕИК *********, гр. София, пл. Позитано №5 с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на размер
на 35 000 лева, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 29.03.2017г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба са изложени съображения, че на 29.03.2017г. около 17ч. ищцата пътувала
като пътник на задната дясна седалка в такси на фирма „Окей супертранс“ - л.а. Хюндай
Соната с рег.№ ********, управляван от Д. Д., по бул. Ал.Стамболийски, с посока бул. К. В..
На бул. Ал.Стамболийски имало две платна за движение на автомобили, всяко с по две
ленти, като платната са разделени с трамвайни линии. В района на „МОЛ ЪФ СОФИЯ" пред
таксито, в същата посока се движил л.а. Тойота Авенсис с рег.№********, управляван от В.
Г.. Двата автомобила се движили в лявата лента, а дясната била заета с паркирани
автомобили. В района преди кръстовището с ул. Осогово двата леки автомобила
заобиколили спрял в лявата лента бус и навлезли върху трамвайното трасе, намиращо се по
средата на платното за движение. Непосредствено след това водачът на л.а. Тойота видял, че
пред него има пешеходна пътека и по нея минавали пешеходци, поради което спрял, за да ги
пропусне. След него спрял и таксиметровият автомобил. По същото време, по трамвайното
трасе попътно се движел трамвай на Столичен електротранспорт с инв. №503 по линия №8,
управляван от С. Д. Т. с ЕГН **********, който бил на разстояние около 50 м от
пешеходната пътека. Ватманът имал възможност да види преминаването на леките
автомобили на трамвайното трасе и спирането им пред пешеходната пътека, но не
предприел своевременни действия за спиране на трамвая, а в продължение на 10 секунди
водачите на леките автомобили чували подавания от ватмана звуков сигнал. Трамваят
1
застигнал намиращите се пред него автомобили и ударил с предната част на трамвайната
мотриса задната част на л.а. – такси Хюндай. От силата на удара л.а. Хюндай бил отхвърлен
напред и ударил с предната си част задната част на намиращия се пред него л.а. Тойота.
Вследствие на този силен удар отзад в таксито ищцата си ударила главата в
облегалката,/т.нар. камшичен удар/, макар че била с поставен предпазен колан, който в този
случай не можел да я предпази. Когато се обърнала назад видяла, че почти непосредствено
до задното стъкло на автомобила е предната червеникава част на МПС, което е причинило
удара. Ищцата помислила, че това е някакъв товарен автомобил и разбрала, че е трамвай
едва когато я призовали в СДВР за приключване на досъдебното производство. Останала
известно време в таксито, шофьорът отбил в съседната улица Осогово, имала болки в
главата, но нямала други наранявания и смятала, че ще отмине. Слязла и тръгнала да се
прибира, трамваят вече не бил на мястото на произшествието. Спряла друго преминаващо
такси и по пътя към дома си в ж.к. Овча купел започнала да усеща болки и във врата, гьрба и
главата. Прибрала се в дома си, но болките ставали все по-силни, не можела да ги издържа,
притеснила се и отишла във ВМА да потърси лекарска помощ. Там уведомила за станалото
ПТП и на място дошли полицаи за снемане на сведение. За посетения сигнал те съставили
Докладна записка Рег. №2547/26.04.2017г. По искане на пострадалата била издадена
Служебна бележка Peг. №433200/999 от 02.02.2018г. в увеР.е на това, че на 29.03.2017г. като
пътник в такси е участвала в описаното по-горе ПТП. На същата дата в 17,15ч. сигнал на
тел.112 за настъпилото ПТП подал и В. Г. - водач на л.а. Тойота Авенсис с рег.№********.
От прегледите на пострадалаа ищца в спешно отделение на ВМА била установена контузия
на шията с травматична генеза. По повод настъпилото ПТП е проведено досъдебно
производство №11058/2018г. по опис на СДВР. С постановление за привличане на обвиняем
от 24.10.2018г. водачът на трамвайна мотриса инв. №503 С. Д. Т. с ЕГН ********** е
обвинен за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б."б", пр.2, Вр.чл. 342, 2 ал.1, пр.3 НК
затова, че на 29.03.2017г. около 17 ч. при описаната фактическа обстановка е нарушил
правилата за движение по пътищата, предвидени в чл.20 ал. 2 и чл.23, ал.1 от ЗДВП,
предизвикал удар в двата спрели леки автомобили, при което на ищцата като пътник в
таксито е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се
в увреждане на долен шиен вертебрален синдром с радикулопатия, стартирали след
претьрпения пътен инцидент и настъпило посттравматично усложнение, причинило травма
на шийния отдел на гръбначния стьлб, довели до трайно затруднение движенията на врата за
период, по-дълъг от 30 дни.
Ищцата твърди, че виновен за възникналото ПТП е ватманът Т., който при наличие на
спрели автомобили върху трамвайното трасе не е избрал безопасна скорост на движение и
разстояние, не е предприел своевременни действия за спиране на управляваното от него
превозно средство преди на настъпи удар с тях, с което е нарушил разпоредбите на чл.20,
ал.2 и чл.23, ал.1 от Закона за движение по пътищата. Поведението на водача Д. на л.а.
Хюндай Соната с рег.№ ******** не е в причинна връзка с настъпилото ПТП и причинените
вреди на ищцата. Той, както и намиращия се пред него л.а. Тойота са изчаквали на място
2
пресичащи по пешеходна пътека пешеходци, поради което не са имали техническа
възможност в същия момент да освободят трамвайното трасе и двата автомобила са били в
състояние на покой.
С постановление на Софийска районна прокуратура от 11.12.2018г., пр.пр.7999/18г., по
искане на пострадалата, наказателното производство по ДП 11058/17Г. на СДВР срещу С. Т.
е прекратено на осн. чл.343 ал.2 от НК. Прокурорът постановил изпращане на досъдебното
производство на началника на ОПП-СДВР за преценка относно административно-
наказателна отговорност на виновния водач Т. и срещу него било издадено наказателно
постановление №18-4332-025634 от 31.12.2018Г. на СДВР, отдел Пътна полиция за
нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП. По жалба на нарушителя срещу посоченото
постановление било образувано НАХД №2480/2019г. по опис на Софийски районен съд,
НО, 100 с-в. При проведеното съдебно производство отново били разпитани свидетелите
очевидци от досъдебното производство св. Г. и св. Д.. Делото приключило с влязло в сила
Решение №303666/17.12.2019г., с което е приета изцяло фактическата обстановка, описана в
исковата молба, установена и по досъдебното производство, както и че ватманът е възприел
необходимостта от аварийно спиране, т.к. е видял спрелите автомобили преди пешеходната
пътека, подавал е предупредителни сигнали, но не е предприел своевременни действия за
спиране на трамвая, а е задействал спирачната система със закъснение, поради което не е
предотвратил удара и е приел, че ватманът е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2, изр.2 от
ЗДВП, а не както е посочено в Наказателното постановление - чл.23 ал.1 от ЗДВП, поради
което е отменил наказателното постановление поради допуснато процесуално нарушение в
него.
Ищцата твърди, че претърпяла неимущесвени вреди, изразяващи се в това, че след
медицинския преглед и изследвания са установени данни за контузия на шията и била
насочена към невролог, който установил диагноза увреждания на междупрешленните
дискове и радикулитен синдром двустранно с болки във врата и изтръпване на ръцете.
Насочена е за провеждане на магнитнорезонансна томография /ЯМР на 11.04.2017г./, от
която се установило многоетажно увреждане на ниво хрущялни дискове, между шийните
прешлени. 3 Установени са три дискови протрузии на ниво СЗ-С4, С4-С5 и С6-С7.
Установена е дискова херния на ниво С5-С6 с компресия на гръбначния мозък, което крие
сериозни рискове. С второто и третото поред изследване ЯМР от 26.03.2019Г. и от
15.11.2021г. е установено, че са налице усложнения - компресия върху нервните коренчета и
вертебралния канал. Понастоящем също изпитва болки в шията и главата, замайване и
световъртеж. При ищцата е настъпило посттравматично трайно увреждане на здравето, тъй
като причинения удар от трамвая бил много силен поради тежестта му средно 40 тона, като
отместил два леки автомобила, които били в покой. Твърди, че при дегенеративни
възрастови промени, дори по-леко травмиране на шията води до настъпване на усложнения
и като се преценяват данните за механизма на причиняване /т.нар.камшичен удар/, дебютът
на оплакванията на ищцата и обективно констатираните при нея с клинични прегледи и
изследвания увреждания: долен шиен вертебрален синдром с радикулопатия, стартирали
3
именно след претърпяното ПТП е направен извод, че се касае за настъпило посттравматично
усложнение - травма на шийния отдел на гръбначния стълб, която причинила трайно
затруднение на движенията на шията - средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
Поради изложеното счита, че е налице и друга средна телесна повреда - постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота. През първия месец след процесното ПТП
изпитвала силни болки; постоянно лежала, всяко движение на врата било болезнено. Имала
главоболие и световъртежи, болки и изтръпване на двете ръце. Обслужвали я изцяло
близките й. Била в отпуск по болест повече от месец, през следващите 3-4 месеца болките
продължили, носила препоръчаната й мека яка, която също затормозявала и запарявала в
топлото време. Била насочена за физиотерапия, която провеждала два пъти по 10 дни през
м.05 и м. 06.2017г. Имала ограничени и болезнени движения, предизвикващи световъртеж. В
следващите месеци настъпила скованост на шията, която само частично се преодолявала със
специализирана гимнастика и периодична физиотерапия. Била насочена и провела и
санаториално лечение в Павел баня от 26.04 до 05.05.2019г., но процедурите имали временен
ефект. Ищцата била лекувана с „диклопрам“, „баклофен“, милгамма“, „хелксикан форте“,
които се налага да приема и понастоящем периодично и за които е общоизвестно, че влияят
зле на стомаха. Причинената травма на шийния отдел на ищцата е повлияло в негативен
план на всичките й дейности и качество на живот от деянието и понастоящем. И досега
ищцата има болки и ограничени движения в шията, бързо се уморява в седнало или
изправено положение, въпреки наложителната ежедневна гимнастика, което й пречи в
социалния живот. Работата й на компютър или четене също е силно затруднена. При
пътуване се появяват болки, нарушен е и сънят й. Затруднени са й ежедневните дейности, не
може да вдига дори малки тежести в бита. Изтръпването и намалената мускулна сила на
ръцете я затрудняват в домакинската и всякаква физическа дейност. Налага се да внимава
при всяко движение.
Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е представил писмен отговор в срок, в
който излага съображения за неоснователност на иска. Оспорва описания в исковата молба
механизъм на ПТП, както и същото да е настъпило изключително по причина от действията
на водача на трамвая. Счита, че вина за настъпване на ПТП има и водача на л.а. Хюндай
Соната с рег.№ ********, а ударът в мотрисата е бил непредотвратим, поради което излага
твърдения за наличие на независимо съизвършителство и съвина между него и водача на
трамвайната мотриса. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и
описаните в исковата молба вреди. Прави възражение за съпричиняване поради пътуване на
ищцата без поставен обезопасителен колан. Счита размерът на претендираното обезщетение
за прекомерен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове по чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД. В доказателствена тежест на ищеца е да
докаже обстоятелствата, на които се основават исканията му, а именно, че е настъпило
описаното в исковата молба ПТП по вина на лице, сключило договор за застраховка
4
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, че са настъпили описаните
неимуществени вреди в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахованото при ответника лице и размерът на вредите
С приетия за окончателен доклад като безспорно е отделено обстоятелството за
наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно трамвайна
мотриса с рег.№ 503, рама TMRAMA503, с ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ .
От събраните писмени и гласни доказателства, както и от заключението към съдебно-
автотехническата експертиза се установява следният механизъм на ПТП: На 29.03.2017г.
около 17 часа лек автомобил „Хюндай Соната“ ДК № ********, управляван от Д. Д., се
движи след лек автомобил „Тойота Авенсис“ ДК № ********, управляван от В. Г., в град
София, по булевард „Ал. Стамболийски“ с посока от улица „Опълченска“ към булевард „К.
В.“ в лява лента. Дясната лента е била заета от паркирани моторни превозни средства.
Преди кръстовището с улица „Осогово“, поради спрял автомобил бус в дясна лента за
товарно-разтоварни дейности водачите предприемат маневра за заобикаляне и навлизат в
района на трамвайното трасе. Поради наличие на преминаващи пешеходци в района на
пешеходна пътека водачите спират в района на трамвайното трасе.
По същото време трамвайна мотриса инв. № 503, управляван от С. Д. Т., се движи по
булевард „Ал. Стамболийски“ в същата посока. Към момента на навлизане на автомобилите
в района на трасето, мотрисата се е намирала на минимално разстояние около 17 метра от
мястото на удара. Водачът на мотрисата е възприел опасността, подал е звуков сигнал и не е
предприел своевременна маневра за аварийно спиране, продължил е движението си и с
предна част е достигнал и ударил задната част на л.а. Хюндай Соната. Вследствие на удара
лек автомобил Хюндай се е преместил напред и с предна част е ударил лек автомобил
Тойота в задната част.
От заключението към съдебно-автотехническата експертиза се установява още, че пътният
участък е прав, хоризонтален, с две платна за движение, разделени от трамвайно трасе с
широчина от шест метра, а движението е организирано двупосочно. В посока към бул.
„Константин В.“ платното е с две ленти, ограничени с прекъсната линия, а непосредствено
след кръстовището е обозначена пешеходна пътека. Установява се, че първият удар между
трамвайната мотриса и лекия автомобил „Хюндай Соната“ е настъпил на около 11 метра
преди пешеходната пътека и на приблизително 7 метра вляво от десния край на пътното
платно. Вторият удар между леките автомобили „Хюндай Соната“ и „Тойота Авенсис“ е
настъпил на около 6 метра преди пешеходната пътека и на същото странично отстояние от
десния край. Експертизата е категорична, че от наличните данни не може да бъде
определена скоростта на движение на превозните средства преди момента на удара по
методите на техническия анализ, тъй като липсват спирачни следи и точни данни за
5
деформациите. Все пак е установено, че към момента на удара леките автомобили „Хюндай“
и „Тойота“ са били в покой, докато скоростта на движение на трамвайната мотриса преди
произшествието е била приблизително 15 км/ч. В тази връзка е изчислена и опасната зона за
спиране на трамвая при тази скорост, която възлиза на 9,33 метра. Същевременно се
установява, че при възникване на опасността трамвайната мотриса се е намирала на
разстояние 16,90 метра от мястото на удара, което е по-голямо от необходимото за спиране.
Следователно, при своевременно предприемане на аварийно спиране водачът на мотрисата е
имал реална техническа възможност да предотврати сблъсъка. От експертното заключение
се установява още, че не съществуват технически причини за настъпването на
произшествието, а то е резултат единствено от действията на водача на трамвайна мотриса,
който не е реагирал своевременно с аварийно спиране, въпреки че е имал обективната
възможност да възприеме спрелия автомобил „Хюндай“ върху трамвайното трасе и да
предотврати сблъсъка. Отчита се също, че водачите на леките автомобили не са имали
никаква техническа възможност да избегнат удара, доколкото са били в покой към момента
на настъпването на инцидента. В заключение експертизата категорично посочва, че
поведението на водача на трамвайната мотриса е станало пряка причина за произшествието,
тъй като при правилна и своевременна реакция сблъсъкът е бил предотвратим.
Съгласно заключението към съдебно-медицинската експертиза непосредствено след
процесното ПТП от 29.03.2017 г. пострадалата Х., пътуваща като пасажер л.а. Хюндай
Соната с рег.№ ********, е била прегледана и при нея е диагностицирана контузия на гръден
кош и травма в областта на шията, наложила извършване на образни изследвания на шиен и
торакален отдел на гръбначния стълб. Впоследствие, с оглед оплаквания от засилващи се
болки и функционални нарушения, състоянието е било проследявано чрез
специализирани прегледи и високоинформативно ЯМР изследване, при което са установени
данни за шийна вертебрална и радикулопатия, изразени в увреждания на междупрешленните
дискове на нива С4–С5, С5–С6 и С6–С7, включително протрузии и дискова херния с
компресия на гръбначния мозък и нервните коренчета. Вещото лице е посочило, че подобни
увреждания могат да настъпят по механизъм на пътнотранспортно произшествие при удар
отзад, чрез инерционно въздействие върху главата и шията, известно като „камшичен удар“.
В случая травмирането е настъпило на фона на предхождащи дегенеративни промени в
шийния отдел на гръбначния стълб, които са улеснили и утежнили настъпилите увреждания.
Независимо от това е категорично прието наличието на пряка причинна връзка между
процесното ПТП и констатираните промени, като това се установява от клиничното
протичане, от образните изследвания и от свидетелските показания по делото. С оглед
характера на травмата експертизата заключава, че увреждането е довело първоначално до
трайно затруднение в движенията на шията за период, надхвърлящ 30 дни, съответстващ на
медико-биологичния признак по чл. 129, ал. 2 НК. Впоследствие, поради настъпилото
посттравматично усложнение с персистираща радикулопатия и хроничен шийно-
вертебрален синдром, е установено постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота, също по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. Медицинските документи от 2017, 2019 и
2021 г. свидетелстват за хронифициране на състоянието, като въпреки прилаганото
6
консервативно лечение, включващо медикаментозна терапия, физиотерапия и
рехабилитация, оплакванията и функционалните ограничения се задълбочават и нямат
изгледи за пълно възстановяване.
По отношение на възможността за настъпване на уврежданията при правилно поставен
предпазен колан вещото лице е категорично, че подобна шийна травма може да настъпи и
при използван колан, тъй като фиксирането на тялото към седалката не препятства
свободното движение на главата и шията. Наличието на контузия на гръден кош е в
съответствие с възможността тялото на пострадалата да е било фиксирано с предпазен колан.
Експертизата сочи, че обичайният оздравителен период при подобни травми е няколко
седмици до месеци, но при наличие на дискова протрузия и съществуващи дегенеративни
промени възстановяването е значително по-продължително и в конкретния случай е довело
до хронични оплаквания без изгледи за пълно излекуване. Последиците включват постоянни
болки, скованост, сетивни и двигателни нарушения в областта на шията и горните крайници.
Лечението е консервативно и включва медикаменти, физиотерапия, рехабилитация и
евентуално хирургична намеса, но в случая състоянието е хронифицирало и може да се
очаква само временно облекчение, но не и излекуване.
Относно проведеното лечение съдът приема заключението на експертизата, че то е било
правилно, като при засилване на оплакванията своевременно са назначени необходимите
изследвания и терапия, предписан е болничен престой и последваща рехабилитация. Всичко
това води до категоричния извод, че вследствие на процесното ПТП пострадалата е
претърпяла трайно и постоянно разстройство на здравето, което е в пряка причинна връзка с
инцидента и обуславя значими болки, страдания и трайни функционални затруднения.
От показанията на св. Т. се установява, че свидетелката познава пострадалата от дълги
години и е научила за процесното ПТП още същата вечер, когато Р. се обадила и
съобщила, че е прегледана във ВМА след инцидент при пътуване като пасажер в
таксиметров автомобил, ударен отзад от тежкотоварно превозно средство, при което
автомобилът бил силно деформиран, а пострадалата ударила главата си. Свидетелката е
възприела последващото развитие на оплакванията – виене на свят, невъзможност
пострадалата да държи шията изправена и необходимост от носене на шийна яка, както и
проведени диагностични изследвания, включително ЯМР. Тя описва продължителни и
значими функционални ограничения в месеци след инцидента: отказ от обичайните
занимания като йога, системни физиотерапевтични процедури и щадящи масажи, тремор на
ръцете, непоносимост към продължително седнало или изправено положение и общо
неразположение, което се отразява на ежедневната активност и професионалната пригодност
на пострадалата, която по занятие е юрист. Свидетелката сочи, че през 2018 г. пострадалата
споделила различна информация за механизма на инцидента, което тя свързва с
неблагоприятното състояние не само във физически, но и в когнитивен план, а впоследствие
през май 2019 г. двете заедно посетили санаториум в Павел баня за назначено
балнеолечение, като и тогава свидетелката е наблюдавала персистиращи оплаквания –
изтръпване на двете ръце, усилващо се при пътуване и работа с компютър, умора и болка
7
във врата при физическо натоварване, ограничена ротация на главата наляво, липса на
концентрация и невъзможност да носи товари над 2 кг. Тя заявява, че замайването и
треперенето продължават и към настоящия момент и че преди инцидента пострадалата не е
имала такива оплаквания, като единствено е известно предхождащо бъбречно заболяване, по
повод на което са посещавали лечебни процедури.
Съдът намира, че тези последователни и логически непротиворечиви показания подкрепят
изводите за настъпили след ПТП трайни болкови и неврологични прояви с продължително
отражение върху ежедневието на пострадалата и съответстват на заключението за
персистиращ шийно-вертебрален и радикуларен симптомен комплекс.
От показанията на св. Г., водач на л.а. Тойота Авенсис с рег.№********, се установява, че е
участвал пряко в процесното ПТП, настъпило на 29.03.2017 г. малко след 17 часа в гр. София
на бул. „Ал. Стамболийски“ в района пред МОЛ София. Той се е движел в западна посока от
кръстовището с бул. „Опълченска“, като поради обичайно затруднено движение и спрели
автомобили, а конкретно заради спрял бус пред сладкарница „Неделя“, разтоварващ стока,
не е могъл да продължи в дясната лента и е бил принуден да навлезе върху трамвайните
релси. След като излязъл на трамвайното трасе и заобиколил буса, свидетелят стигнал до
пешеходна пътека, на която имало преминаващи пешеходци, поради което спрял. В този
момент зад него вече било навлязло такси, което също спряло след него. Свидетелят
посочва, че при спирането си видял в огледалото трамвая, който току-що бил подминал
кръстовището на „Опълченска“ и „Стамболийски“ и според неговата оценка се намирал на
разстояние приблизително 100 метра. Той възприел, че ватманът подавал звуков сигнал за
продължителен период от около 10–12 секунди, но не чул характерния звук от спирачки при
рязко намаляване на скоростта и според него водачът на трамвая не е положил достатъчно
усилия да спре навреме, въпреки че е имал обективна възможност да го направи. Свидетелят
сочи, че като първи автомобил на пешеходната пътека не е имал физическа възможност да
избегне престрояването си върху релсите, тъй като в дясната лента нямало достатъчно
място, а вляво е имало пешеходци и препятствия. Той посочва, че полицейските служители,
пристигнали на местопроизшествието, са потвърдили, че при конкретната ситуация е нямало
къде да се отклони и затова не му е съставен акт. В показанията си свидетелят заявява, че е
възприел присъствието на жена пътничка на задната седалка на таксито, която след удара
постояла за кратко, но впоследствие си тръгнала от местопроизшествието без да общува с
него и без да е установил тя да е получила явни травматични увреждания. Свидетелят
уточнява, че в момента на удара неговият автомобил и таксито зад него вече били напълно
спрели, когато ударът от трамвая е избутал таксито в неговия автомобил. Свидетелят описва
обстановката около мястото на инцидента, включително местоположението на спрелия бус и
пешеходната пътека, като категорично поддържа, че не е имал друга възможност за
движение освен тази, която е предприел, и че причина за настъпването на произшествието е
липсата на навременно спиране от страна на водача на трамвайната мотриса.
От показанията на св. Т., водач на трамвайната мотриса, се установява, че се движел със
скорост около 15–20 км/ч при засилен трафик и пълен с пътници трамвай. В района
8
непосредствено преди пешеходна пътека таксиметров автомобил внезапно навлязъл от
дясната пътна лента върху трамвайната линия, като се наредил между трамвая и движещия
се пред него друг автомобил. В този момент предният автомобил спрял на пешеходната
пътека заради преминаващи пешеходци, а таксито също спряло веднага след като навлязло.
Свидетелят сочи, че не успял да спре трамвая навреме и се реализирал удар с таксито, което
от своя страна ударило спрелия пред него автомобил. Свидителят сочи, че реагирал със
звуков сигнал в момента, в който таксито отнело дистанцията, като трамваят през цялото
време подавал звуков сигнал, но въпреки забавянето ударът настъпил, при което по двата
автомобила били нанесени материални щети, но не се наблюдавало силно отместване
напред. Той определя скоростта на сблъсъка като около 10–15 км/ч, тъй като вече бил
намалил. Свидетелят описва, че след инцидента слязъл, за да провери за пострадали,
разговарял накратко с водача на таксито и докладвал в диспечерския център, след което
процедурата била продължена по установения ред – на място дошъл резервен водач, а КАТ
приели, че вината е на таксито, което навлязло неправомерно в релсовото трасе.
Впоследствие срещу свидетеля било образувано досъдебно производство, което завършило с
признание за вина, но той посочва, че по онова време е бил уведомен, че като ватман няма
вина, тъй като автомобилът е засякъл трамвая. Свидетелят е пояснил, че видял навлизането
на таксито на разстояние от около 2 до 5 метра пред него, реагирал със сигнал и забавяне, но
не успял да избегне удара, тъй като таксито спряло веднага след като се престроило. Дясната
лента била заета от колона движещи се автомобили, поради което таксито вероятно не е
могло да се върне обратно. Той не възприел дали в таксито е имало пътник.
Съдът намира, че показанията на свидетеля не следва да бъдат кредитирани в частта, в която
свидетелят твърди, че не е имал възможност да спре преди удара, доколкото противоречат на
останалия събран доказателствен материал. Видно от експертното заключение, както и от
свидетелските показания, при скоростта на движение на мотрисата от около 15 км/ч
опасната зона за спиране възлиза на 9,33 метра, докато към момента на възникване на
опасността трамваят се е намирал на разстояние от 16,90 метра от мястото на удара. Това
обективно показва, че водачът е имал техническа възможност да предприеме своевременно
аварийно спиране и да предотврати сблъсъка.
Представени са доказателства, че ищецът е подал молба за изплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди на 21.12.2021г.
От така събраните доказателства се установява, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с противоправното поведение на
застрахования при ответника водач.
Относно неимуществените вреди: Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, като при това се съобразяват конкретните
факти по делото – видът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на
болките и страданията, настъпилите усложнения, отражението върху личния и
професионалния живот на пострадалия, както и трайните последици за неговото
здравословно и психическо състояние.
9
Съдът, след като обсъди в съвкупност заключението по съдебно-автотехническата
експертиза, заключението по съдебно-медицинската експертиза и гласните доказателства,
приема за безспорно установено, че на 29.03.2017 г. в гр. София пострадалата, пътуваща
като пасажер в таксиметров автомобил, е претърпяла пътнотранспортно произшествие,
реализирано върху трамвайното трасе на бул. „Ал. Стамболийски“, при което трамвайна
мотриса с инв. № 503 е ударила отзад таксиметровия автомобил, а последният по инерция е
избутал намиращия се пред него лек автомобил „Тойота Авенсис“, който е бил спрял на
пешеходна пътека. Заключението към съдебно-медицинската експертиза установява, че
непосредствено след ПТП пострадалата е диагностицирана с контузия на гръден кош и
шийна травма, а при последващи високоспециализирани образни изследвания са
обективирани дискови протрузии и херния на нива С4–С7 с радикулопатия и лекостепенна
компресия на миелона, довели най-напред до трайно затруднение в движенията на шията за
период над 30 дни, а впоследствие до постоянно разстройство на здравето неопасно за
живота. Експертизата е категорична, че механизмът на увреждането е типичен за удар отзад
с инерционно преразтягане „камшичен удар“, че констатираните изменения се намират в
причинна връзка с инцидента и че предшестващите дегенеративни промени са улеснили и
утежнили настъпилите травми, без да прекъсват причинната връзка. Тези изводи
кореспондират с последователните и вътрешно непротиворечиви показания на свидетелката,
близка на пострадалата, която описва персистиращи замайвания, болки във врата,
изтръпване на двете ръце, тремор, ограничена ротация на шията, преустановяване на
обичайни активности, продължителни физиотерапии и рехабилитация и затруднения в
ежедневието, както и с показанията на водача на „Тойота Авенсис“, който възприема, че е
бил принуден да навлезе върху релсовото трасе поради препятствие в активната лента, спрял
е на пешеходната пътека пред пешеходци, а зад него е спряло такси с жена-пасажер, след
което трамваят, намиращ се по неговата преценка на значителна дистанция, е продължил да
подава звуков сигнал без да преустанови движението си и е реализирал удар. При тези факти
са налице кумулативно предпоставките на чл. 45 ЗЗД за деликтна отговорност –
противоправност, вина, вреди и причинна връзка, като за пасажера не се установява
поведение, което да е допринесло за настъпване или увеличаване на вредите по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Не се доказа и релевантно възражение за непоставен обезопасителен колан,
а и вещото лице изрично приема, че описаната шийна травма е напълно възможна и при
поставен колан, което изключва намаляване на обезщетението на това основание.
По размера на дължимото обезщетение съдът съобразява критерия за справедливост по чл.
52 ЗЗД и обективните ориентири от практиката, отчитайки възрастта /59г. към датата на
ПТП/ и социалния статус на пострадалата, характера, интензитета и продължителността на
болките и страданията от двете средни телесни повреди, необходимостта от многократни
медицински прегледи, медикаментозна терапия, рехабилитация и балнеолечение, наличието
на неврологична симптоматика с радикулопатия, ограничения в движенията на шията,
сетивни и двигателни смущения в горните крайници, хронифициране на оплакванията във
времето с медицински документи от 2017, 2019 и 2021 г., липсата на реални изгледи за пълно
възстановяване, трайното въздействие върху качеството на живот, отказ от предишни
10
активности и затруднения при ежедневни и професионални дейности, както и негативните
психоемоционални преживявания от внезапния травматичен инцидент и продължителните
последици. Тежестта на установеното постоянно разстройство на здравето, макар и
неопасно за живота, съчетано с доказани продължителни болки, замайвания, скованост и
парестезии, с реални ограничения в движението и работоспособността и с необходимост от
постоянен контрол и поддържащо лечение, обосновава присъждане на обезщетение в
паричен еквивалент, което да компенсира в разумна степен преживените неимуществени
вреди. При отчитане на всички посочени критерии съдът намира, че сумата от 35 000 лева
представлява справедливо и съразмерно обезщетение за причинените на пострадалата болки
и страдания, отговарящо на конкретните особености на случая и на трайните
неблагоприятни последици върху здравето и начина на живот.
Относно датата, от която се дължи обезщетението за забава: Съгласно разпоредбата на чл.
429, ал. 3 КЗ застрахователят отговаря за лихвите за забава върху дължимото обезщетение,
които започват да текат от датата на уведомяването му за настъпилото застрахователно
събитие или от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, в
зависимост от това кое е настъпило по-рано.
По делото е представене молба от 21.12.2021г., с която се претендира обезщетение за
неимуществени вреди, подадена от ищеца до ответника.
Следователно именно от тези дати застрахователят е бил надлежно уведомен за настъпилото
застрахователно събитие и е възникнало неговото задължение да се произнесе по подадената
претенция. Поради това законната лихва върху присъденото обезщетение се дължи, считано
от датата на подаване на писмените претенции от увреденото лице до окончателното
изплащане на сумите.
Относно разноските:
Предявеният иск е с обща цена 35 000 лв., който съдът е намерил за основателен.
Ищцовата страна е поискала присъждане на разноски, съгласно представен списък и
доказателства за направата им: 1400 лева за държавна такса, 300 лева за депозит за вещи
лица, 40 лева – депозит за свидетел, 2750 лева – адвокатско възнаграждение. Предвид изхода
на спора на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер 4490 лева.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с ЕИК *********, гр. София,
пл. Позитано №5, на основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, да плати на Р. Г. Х. с ЕГН
**********, гр. София, ж.к. ********, сумите:
11
- 35 000 лева - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 29.03.2017г. около 17ч. в гр. София, бул.
Ал.Стамболийски, с посока бул. К. В., между такси на фирма „Окей супертранс“ - л.а.
Хюндай Соната с рег.№ ********, в което ищцата пътувала като пътник на задната дясна
седалка, и трамвайна мотриса на Столичен електротранспорт с инв. №503 по линия №8,
управляван от С. Д. Т., ведно със законната лихва считано от 21.12.2021г. /датата на
предявяване на застрахователната претенция/ до окончателното изплащане на вземанията,
като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на обезщетение за забава за периода 29.03.2017г.-
20.12.2021г.;
- 4 490 лева – разноски в производството.
Решението е постановено при участие на подпомагаща страна на ответника – ЗК „Лев
Инс“ АД с ЕИК *********.
Посочена банкова сметка от ищеца на основание чл.127, ал.4 ГПК:
BG ********
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12