Решение по адм. дело №2441/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.107, ал.3, във връзка с чл.144 от ДОПК.

Образувано е по жалба от "Ф+С-Агро" със седалище гр. Русе, против АУЗД по чл.107 ал.3 от ДОПК №2024-1-211-1/06.08.2024г. на орган по приходите "Местни данъци и такси и НП" при Община Ветрино, мълчаливо потвърден от началник на отдел „Местни данъци, такси и неданъчни приходи“ при община Ветрино, с който на дружеството-жалбоподател са установени задължения за такса за битови отпадъци за данъчен период 2024 г. в общ размер на 22 848.76 лева.

В жалбата се твърди, че АУЗД е незаконосъобразен, немотивиран и необоснован, като при издаването му са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, същият противоречи на материалноправни разпоредби и не съответства на целта на закона. Релевират се доводи за неспазване на установената за административен акт форма – непосочване на фактически и правни основания за издаването му, липса на мотиви относно причините за неприлагане на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. По отношение на прилагането на материалния закон сочи липсата на одобрена план-сметка за 2024 г. Изтъква, че неправилно и незаконосъобразно размерът на дължимата ТБО е определен на база на данъчната оценка - равна на отчетната стойност на имотите, като не е спазена установената в закона поредност за определяне на ТБО. Излага твърдение, че таксата следва да се определя винаги на база количество отпадъци и само ако и когато това количество не може да бъде определено/измерено, може да приложи другия способ, като органът следва да избере дали тя да се определя в левове на ползватели или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Сочи, че решението на Общински съвет - Ветрино за определяне основата за изчисляване на ТБО противоречи на чл. 67 от ЗМДТ и чл. 16б, ал. 1 от Наредбата на Община Ветрино. Релевира и несъответствие с целта на закона – размерът на определена такса за битови отпадъци надхвърля многократно разходите по предоставената услуга, а целта на закона е определяне размера на таксата според размера на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Моли да бъде отменен обжалвания АУЗД, като отправя и претенция за присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. С. поддържа жалбата на сочените в нея основания. По съществото на спора сочи, че размерът на дължимата ТБО следва да се определи в размера, определен от вещите лица по приетата съдебна експертиза, а именно – 1 061.50 лв. Претендира присъждане на разноски, съобразно приложен списък.

Ответникът – Началник отдел „Местни данъци, такси и неданъчни приходи“ при Община Ветрино, редовно призован не се представлява. С писмено становище с.д №49/03.01.2025г. оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Навежда доводи, че по отношение процесния период – 2024 г. забраната за определяне на ТБО на база по-високата от данъчната оценка или отчетната стойност на имотите, не е била в сила. Излага подробни доводи за начина на определяне на таксата за битови отпадъци, като изтъква, че определянето на данъчната основа по отчетната стойност /равна на данъчната оценка/ на имотите не противоречи на разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ и не представлява израз на материална незаконосъобразност на обжалвания АУЗД, нито обуславя неговата нищожност.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на спора е АУЗД №2024-1-211-1/06.08.2024 г., издаден от инспектор „МДТ” към отдел „Местни данъци, такси и неданъчни приходи” при Община Ветрино, оправомощен със заповед № РД-414 от 03.08.2020 година на Кмета на Община Ветрино, мълчаливо потвърден от началник на отдел „Местни данъци, такси и неданъчни приходи“ при община Ветрино, с който на дружеството-жалбоподател са установени задължения за такса за битови отпадъци за данъчен период 2024 г. главница в размер от 11 424.36 лева и 155.71 лева - лихви.

В обжалвания АУЗД е посочено, че задълженията за ТБО са определени въз основа на декларации по чл.14 от ЗМДТ, с вх. № **********/03.09.2020г., касаеща земя и сграда с партиден № 5306F7739, декларация с вх. № **********/03.09.2020г., касаеща земя и сграда с партиден № 5306F7740, декларация с вх. № **********/03.09.2020г., касаеща земя и сграда с партиден № 5306F7741, декларация с вх. № **********/03.09.2020г., касаеща земя и сгради с партиден № 5306F7746 и декларация с вх. № **********/04.09.2020г., касаеща земя с партиден № 5306F7747.

АУЗД е издаден срещу дружеството – жалбоподател по негово искане за издаване на АУЗ за 2024 г., на основание на което е извършена проверка по съответствие на декларираните обстоятелства и тези в ПП „Матеус“ в отдел „МДТ и НП“.

С издадена от кмета на община Ветрино заповед № РД-569/31.10.2023 г. са определени границите и районите, включени в системата за организирано поддържане на чистотата за 2024г., които включват и притежаваните от дружеството имоти. С решение № 34 по протокол № 4 от 29.12.2023 г. на Общински съвет-Ветрино, публикувано на https://www.vetrino.bg/vid2/2387.pdf, е приета за 2023г. план-сметка за разходите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места на община Ветрино.

С решение № 53 по протокол № 4 от 27.12.2019 г. на Общински съвет- Ветрино са приети за с. Ветрино размери на такса битови отпадъци, които за ЮЛ и ЕТ се определят върху облагаема основа /по-високата от данъчната оценка или отчетната стойност/ в размер на 3 промила - за услугата сметосъбиране, сметоизвозване и осигуряване на съдове, 2 промила - за услугата по обезвреждане и предварително третиране на смесени битови отпадъци и „зелени“ отпадъци, и 1 промил - за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, т.е. общо 6,00 промила.

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е разпитан свидетеля А. Х. А. - началник на складово стопанство в зърнобаза във Ветрино. От показанията му се установи, че през 2024 г. е работил в зърнобазата във Ветрино, която се намира в края на селото. Сметосъбирането и сметоизвозването е било организирано от общината по график веднъж месечно. Дружеството-жалбоподател използвал един брой контейнер тип „Бобър“, който стои вътре в базата. Свидетелят сочи, че контейнерът е бил напълно достатъчен за събиране на битовите отпадъци и е бил използван единствено от дружеството. Около имота, в който е разположена зърнобазата няма други съдове за битови отпадъци, които могат да бъдат използвани.

От допуснатата и приета като доказателство комбинирана съдебно-техническа и икономическа експертиза на вещите лица Ц. М. и инж. И. В. се установява, че разходите за обслужване на 1 контейнер тип "бобър" с вместимост 1 100 л. за 2024 год. при честота на събиранията 52 пъти за година (ежеседмично) са в размер на 536.09 лева, а при честота на събиранията 38 пъти за година са в размер на 391.76 лева.

По отношение на разходите за услугата по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ за поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в Общината за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. пропорционално на РЗП, вещите лица установяват, че за 10 942.56 кв. м. РЗП в регулация в с. Ветрино размерът е 3 733.52 лв., а на база обща РЗП размерът е 2 933.90 лв. Разходите за същата услуга пропорционално на броя на ползвателите (10 бр.) е в размер на 669.74 лв.

Размерът на годишната такса „Битови отпадъци“ за 2024 г. за процесния имот за 2024 г., определен по метода, визиран в чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ според количеството битов отпадък, като се има предвид броя на контейнерите, използвани от дружеството, периодичността на обслужването и разходите за това по компоненти вещите лица посочват в таблица №10, както следва:

- Пропорционално на ползвателите на имота с отчитане на разходите за поддържане на обществените площи само за с. Ветрино: Сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на отпадъци – 391.76 лв., Поддържане на обществените площи – 669.74 лв. или общо 1 061,50 лв.;

- Пропорционално на ползвателите на имота с отчитане на разходите за поддържане на обществените площи за цялата община Ветрино - Сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на отпадъци – 391.76 лв., Поддържане на обществените площи – 274.57 лв. или общо 666,33 лв.;

- Пропорционално на РЗП в регулация с отчитане на разходите за поддържане на обществените площи само за с. Ветрино - Сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на отпадъци – 391.76 лв., Поддържане на обществените площи – 3 733.52 лв. или общо 4 125,28 лв.;

- Пропорционално на общата РЗП с отчитане на разходите за поддържане на обществените площи само за с. Ветрино - Сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на отпадъци – 391.76 лв., Поддържане на обществените площи – 2 933.90 лв. или общо 3 325,66 лв.;

- Пропорционално на РЗП в регулация с отчитане на разходите за поддържане на обществените площи за община Ветрино - Сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на отпадъци – 391.76 лв., Поддържане на обществените площи – 1 504.61 лв. или общо 1 896,37 лв.;

- Пропорционално на общата РЗП с отчитане на разходите за поддържане на обществените площи за община Ветрино - Сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на отпадъци – 391.76 лв., Поддържане на обществените площи – 1 228.08 лв. или общо 1 619,84 лв.

При така приетото от фактическа страна, съдът намира жалбата за допустима и частично основателна по следните съображения:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от легитимирано лице, след предприето оспорване по административен ред и при наличие на интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. АУЗД е обжалван по административен ред с жалба №5300-479/13.08.2024 година до компетентния административен орган. Същият не се е произнесъл с решение по жалбата в 60 - дневния срок по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, който е започнал да тече на 14.08.2024 г. и е изтекъл на 13.10.2024 г. Съгласно чл. 156, ал. 4 от ДОПК непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК се смята за потвърждаване на акта в обжалваната част. Подадената по куриер жалба до АС-Варна на 15.10.2024 г. е в срока по чл. 156, ал.5 вр. чл. 155, ал.1 от ДОПК, поради което съдът приема същата за процесуално допустима като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, по отношение на който е налице правен интерес от съдебното му оспорване.

По валидността на акта:

Задълженията за ТБО представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за местни такси, редът за установяването им е предвиден в чл. 9б от ЗМДТ, съгласно който установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения - на публични изпълнители (чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ). Служителите се определят със заповед на кмета на общината (чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ). Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община на териториален директор на НАП.

С административната преписка е представена Заповед № РД-414/03.08.2020 г., издадена от кмета на община Ветрино /л.19 от преп./, с която В. К. В. – инспектор МДТ в Община Ветрино е определен като орган по приходите при установяване, обезпечаване и събирането на местните данъци и такси по смисъла на чл. 4, ал.1, 3 и 4 от ЗМДТ. Със Заповед №РД-637/05.12.2023г. /л.35 от делото/ на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и във вр. с чл. 4, ал. 5, предл. второ от ЗМДТ, Д. Т. Й. - Началник отдел „Местни данъци и такси и НП“ в община Ветрино, е определена да изпълнява функциите на решаващ орган. Видно от горното оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно формата на оспорения АУЗД. Формата е уредена в чл. 107, ал. 2 от ДОПК, където изискването е за наличие на справка за начина, по който е изчислено задължението, с данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. Изискуемите реквизити са посочени в регламентираната от разпоредбата справка, като липсата на получена такава не налага задължение за органа да излага повторно същите реквизити в издадения АУЗД. Справката е изготвена като Приложение 1 към акта и е представена от ответника на л.12-13 от преписката, като отразява задълженията на дружеството за ТБО за 2024 г., изчислени на база данъчна оценка и отчетна стойност на имотите за всяка една от трите вида услуги по чл.62 от ЗМДТ, ведно със съответните лихви. Наред с това, самият АУЗД съдържа нормативно изискуемите реквизити - мотиви и разпоредителна част, основания за издаването му, необходимите индивидуализиращи белези на издателя и задължения субект, подпис на издателя и указания за обжалването му. В табличен вид са отразени установените размери на задълженията по вид, година и лихва за просрочие към тях. Съдържащите се фактически и правни основания в АУЗД и изготвената справка дават възможност на неговия адресат да установи размера на установените задължения по вид и начин на изчисляване. Що се касае до липсата на мотиви за неприлагане на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ – за определяне размера на таксата според количеството на битовите отпадъци, то такива не са били необходими и по друга причина – установяващият задължението по декларация орган действа в условията на обвързана компетентност, която в случая го задължава да приложи приетото решение № 53, т. 1, б. „г“ по протокол № 4 от 27.12.2019 г. Общински съвет – Ветрино, определящи именно реда по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ като основа за облагане с такса битови отпадъци. Въпросът за неговата правилност се отнася към материалната законосъобразност на акта.

Видно от гореизложеното и при извършване на задължителната проверка по чл.160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че АУЗД е издаден от компетентен орган и в съответната форма, поради което обжалваният акт не страда от пороци водещи до неговата нищожност.

По съответствието с материалния закон:

По делото не е формиран спор по фактите, доколкото от страна на жалбоподателя не се оспорва реалното предоставяне и на трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Посочените в план-сметката три вида услуги реално са използвани от дружеството през календарната 2024 г., като за услугата събиране на битовите отпадъци дружеството използва 1 бр. контейнер тип „Бобър“ с вместимост 1,1 куб.м. /1100л./, транспортирането на който се извършва два пъти в месеца през периода обхващащ месеците януари, февруари, март, ноември и декември, и три пъти в месеца през периода на месеците април, май, юни, юли, август, септември и октомври.

Спорът е правен и се свежда до приложимия за процесния период материален закон и неговото тълкуване – според жалбоподателя правилното приложение на материалния закон предполага прилагане на чл. 67, ал.1 от ЗМДТ, т.е. определяне размера на таксата според количеството на битовите отпадъци, а според ответника - правилното приложение на материалния закон предполага определяне размера на таксата пропорционално върху основата определена от общинския съвет с решение № 53, т.1, б. “г“ по протокол №4/27.12.2019 год., т.е. върху по-високата от данъчната оценка или отчетната стойност на имотите.

Разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗМДТ предвижда, че местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с Решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности по арг. от чл. 66 от ЗМДТ.

На първо място жалбоподателят релевира възражение за липса на одобрена за 2024 г. план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в чл. 62 от ЗМДТ дейности. Както беше посочено по-горе с Решение № 34 по протокол №4 от 29.12.2023 г. на Общински съвет Ветрино е одобрена План - сметка за разходите за битови отпадъци по чл. 66 от ЗМДТ за разходите за дейностите по сметосъбиране, транспортиране и третиране в съоръжения за обезвреждане на БО, както и за поддържане на териториите за обществено ползване и торищата в населените места на община Ветрино за календарната 2024 г. План-сметката представлява необходима предпоставка за определяне на размера на таксата за битови отпадъци и е елемент от процедурата по приемане на решението на общинския съвет за определяне размера на ТБО, поради което възражението се явява неоснователно.

Жалбоподателят възразява и, че в противоречие с материалния закон, вместо да приложи чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, административният орган е определил размера на ТБО въз основа на ал. 2 на с.р. От систематичното място на двете разпоредби жалбоподателят извежда довод за неспазване на установената в закона поредност на способите за определяне на таксата, както и за пряко противоречие на избрания от администрацията способ с разпоредбата на чл.16б, ал.1 от Наредбата на Община Ветрино за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ветрино. Съдът намира възраженията в тази насока за основателни, макар и при некоректно посочване на относимата разпоредба от цитираната наредба на Община Ветрино. В действащата за периода Наредба на Община Ветрино за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ветрино, приета с Решение № 297 по Протокол № 22 от 28.05.2021г. липсва чл.16б. Разпоредба с идентично съдържание и смисъл представлява нормата на чл.18. Съгласно нейната ал.1, размерът на ТБО се определя в левове според количеството на битовите отпадъци в съответствие с приетите от общински съвет основа и способ. Съгласно ал. 2, когато не може да се определи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове, пропорционално на основата, определена от Общинския съвет. В същия смисъл е и приложимата редакция на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ /ДВ бр.97/06.12.2016г./, съгласно която размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Измененията на цитираната норма не са приложими за процесния период, като техният vacation legis е бил неколкократно продължаван. По силата на § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ (ДВ, бр. 88 от 2017 г., изм., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм. бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.), действието на измененията на чл. 67 от ЗМДТ, приети с § 6 от този закон е отложено, считано от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. Резултатите от преброяването са публикувани през месец октомври 2022г. /Решение № 1290 от 6.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6513/2023 г./, поради което за процесната 2024 г. е приложима разпоредбата на чл.67, ал.1 от ЗМДТ в редакцията й преди изменението с ДВ бр. 88/2017 г., съгласно която размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци.

Видно от горната регламентация и безспорната обективна възможност за определяне на количеството на битовите отпадъци, генерирано от жалбоподателя за процесния период, съдът формира извод за неправилно определен от местната приходна администрация размер на дължимата ТБО за услугите по чл.62, т.1 и т.2 от ЗМДТ. Практиката на ВАС по приложението на чл. 67, ал. 1 и 2 от ЗМДТ е безпротиворечива в становището си, че тези две разпоредби регламентират способите за определяне размера на ТБО. Приема се, че същите не се прилагат алтернативно, а последователно при условията на евентуалност. Без да е изключен редът за определяне на размера на таксата по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, изчисляването му по ал. 2 от същия текст е неправомерно. Задължение на администрацията е да определи коректно задължението на ползвателя. Възможностите за това съществуват, доколкото необходимите за индивидуализиране на задължението информационни източници са у администрацията. Решението на Общинския съвет, с което е определена основата за изчисляване на ТБО противоречи на материалноправни норми от по-висок ранг - чл.67 от ЗМДТ и чл.18 от Наредбата на Община Ветрино, поради което следва да се остави неприложено /чл. 15, ал.3 от Закона за нормативните актове/. От заключението на вещото лице и изслушаните свидетелски показания се установява, че за жалбоподателя е бил предвиден един брой контейнер тип „бобър“, който е бил напълно достатъчен да задоволи нуждите му при съответната честота на извозването на битовите отпадъци. В този смисъл, успешно са доказани от страна на жалбоподателя условията за приложимост на разпоредбите на чл. 67, ал.1 от ЗМДТ и чл.18 от Наредбата. От заключението на вещите лица по извършената съдебно-техническа и икономическа експертиза се установява, че количеството на битовите отпадъци, отделяни от обекта на жалбоподателя, може да бъде определено. Годишните разходи за събиране и транспортиране на битовите отпадъци и за третиране на битови отпадъци /чл.62, т.1 и т.2 от ЗМДТ/ са показани в Таблица 5 и са в размер на 391.76 лв. Съдът приема заключението на вещите лица относно разходите за услугите по чл. 62, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ за правилно и обосновано, изготвено на база установеното обслужване 38 пъти в годината на 1 бр. контейнер тип „Бобър“ с вместимост 1100 л., при спазване на принципа за понасяне на разхода от причинителя или притежателя на отпадъците.

С оглед гореизложеното, като е приложил редът по чл. 67, ал. 2 вместо този по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, органът по приходите е определил в нарушение на материалния закон посочената в справката към акта ТБО по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ в размер на 11 424.39 лв., и ТБО по чл. 62, т. 2 от ЗМДТ в размер на 7 616.26 лв.

Основателни са възраженията на жалбоподателя и срещу начина на определяне на задълженията за ТБО по компонента за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образования, макар и не по сочената от дружество разпоредба на чл. 67, ал. 8, т. 3, б. „а“ и „б“ от ЗМДТ, залегнала и в заключението на експертизата по т.2. Цитираната норма не е част от действащото за процесния период 2024 г. законодателство. Тя първоначално е приета с изменението обн. в ДВ, бр.88 от 3.11.2017 г., като влизането на същата в сила е отложено за 1.01.2020 година. Следва ново изменение обн. в ДВ, бр.98 от 27.11.2018 г. в сила от 1.01.2019 г., с което влизането в сила на нормата е отложено за 1.01.2022 г. Последното изменение е обн. в ДВ, бр.14 от 17.02.2021 г. , в сила от същата дата, с което влизането в сила на нормата е отложено за 1.01. на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в РБългария през 2021 година, т.е. съобразно гореизложените мотиви относно измененията на чл.67 от ЗМДТ – за 01.01.2024г. Действаща за процесния период на 2024 година е разпоредбата на чл.67, ал. 4 от ЗМДТ в редакцията обн. в ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г., съгласно която таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа определена от общинския съвет. Очевидно, методът, отговарящ в по – голяма степен на основния принцип за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците, е този на определяне на таксата в левове на ползвател. В Таблица 7 на приетата експертиза са анализирани обективните данни за брой ползватели в имота, които са лесно установими. На тази база са изчислени дължимите суми за ТБО по посочената компонента, т.е. определянето на таксата в левове на ползвател, съгл. чл.67, ал.4 в приложимата му редакция, е възможно, и е било осъществимо от местната приходна администрация. Вещите лица аргументирано сочат, че размерът на разходите за услугата по чл.62, т.3 от ЗМДТ за календарната 2024г. за процесния имот, изчислен пропорционално съобразно броя на ползвателите – 10 броя, е в размер на 669.74 лева. При това положение, органът по приходите неправилно е определил този компонент на ТБО в размер на 3808.13 лв.

При изложените по – горе съображения относно приложението на материалния закон, дължимата от жалбоподателя за 2024 г. ТБО за трите услуги по чл. 62 от ЗМДТ , е както следва: по т. 1 и т. 2 – 391.76 лева и по т. 3 – 669.74 лева, или ТБО относно имота по процесния АУЗ е в общ размер на 1 061.50 лв.

От горното следва, че дължимата от жалбоподателя ТБО за 2024 г. е в размер на 1 061.50 лв. Съответната лихва за забава, изчислени с лихвен калкулатор https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html, считано от датите, към които същата е дължима /чл. 17, ал. 1 от Наредбата вр. чл.28 ал.1 от ЗМДТ/, до датата на издаване на АУЗД – 06.08.2024 г. е в размер на 15.39 лв.

Предвид гореизложеното, съдът намира оспореният АУЗД за незаконосъобразен в частта, в която на „Ф+С Агро” ООД за процесната 2024 г. са определени задължения за ТБО, както следва: за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране и за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации за разликата над размера от 391.76 лв. и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания за разликата над размера от 669.74 лева. В частта за дължимите лихви за забава АУЗД е незаконосъобразен в частта относно дължимата лихва за 2024 г. за разликата над сумата от 15.39 лв. До посочените размери, АУЗД се явява материално законосъобразен, като предвид отсъствието на останалите законови основания за оспорване, жалбата в тази част подлежи на отхвърляне като неоснователна.

От страна на ответника не са претендирани разноски по делото. Съобразно изхода на спора на страните следва да се присъдят разноски по съразмерност и компенсация. Направените такива от жалбоподателя в хода на съдебното производство, установени по съответния ред и съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК, са общо в размер на 3455.00 лв. От жалбоподателя са представени доказателства за направени разноски в размер на 50 лева – държавна такса /л.22 от делото/, 2200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение /л. 23 от делото/, 300 лева – първоначален депозит за вещи лица /л.67 от делото/ и 905 лева – допълнителен депозит за вещи лица. Предвид размера на уважената част – 21 927.58 лв. от общия интерес по АУЗД – 23 004.47 лева, искането на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски се явява основателно в размер на 3 293.26 лв., на осн. чл.161 ал.1 от ДОПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2024-1-211-1/06.08.2024г., издаден от инспектор „МДТ” при Община Ветрино, оправомощен със заповед № РД-414 от 03.08.2020 година, мълчаливо потвърден от Началник отдел „Местни данъци и такси и неданъчни приходи“ към община Ветрино, в частта в която на „Ф+С Агро” ООД, ЕИК *********, за периода 2024 г. са определени задължения за такса битови отпадъци, както следва - за разликата над размера от 391.76 лева - за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране и за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; и за разликата над размера от 669.74 лв. - за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания, до размера на установеното с АУЗ задължение за ТБО в общ размер от 22 848.76 лева, както и в частта на установените лихви за разликата над размера от 15.39 лева до размера на 155.71 лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ф+С Агро” ООД, ЕИК *********, против Акт за установяване на задължение чл. 107, ал. 3 ДОПК № 2024-1-211-1/06.08.2024г., издаден от инспектор „МДТ” при Община Ветрино, оправомощен със заповед № РД-414 от 03.08.2020 година, мълчаливо потвърден от Началник отдел „Местни данъци и такси и неданъчни приходи“ към община Ветрино, в останалата му част.

ОСЪЖДА Община Ветрино да заплати на „Ф+С Агро” ООД, ЕИК *********, сумата от 3 293.26 лв. /три хиляди двеста деветдесет и три лева и 26 стотинки/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.