РЕШЕНИЕ
№ 8618
Бургас, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XIV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ГАЛИНА РАДИКОВА |
| Членове: | АТАНАСКА АТАНАСОВА ТОДОР ИКОНОМОВ |
При секретар ИРИНА ЛАМБОВА и с участието на прокурора ХРИСТО КРЪСТЕВ КОЛЕВ като разгледа докладваното от съдия АТАНАСКА АТАНАСОВА канд № 20237040601386 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК и е образувано е по касационна жалба от „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от пълномощника адв. Н. С., против Решение № 507/25.05.2023 г., постановено по АНД № 429/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.
Касаторът моли за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон. Оспорва както фактическите констатации, така и правните изводи на съда. Излага подробни съображения, че не са налице основания за издаване на касова бележка по постъпилото плащане от клиент, тъй като продажбата е осъществена от друг търговец. Отделно счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на АУАН и НП. Претендира разноски.
В съдебното заседание касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата и направените с нея, искания. Представя писмени бележки, в които преповтаря съображенията, изложени в касационната жалба и се позовава на решения на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 г. и от 03.07.2025 г. по дело С-733/23 г. Претендира разноски в размер на 1200 лева, за които представя доказателства.
Ответникът- началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. По делото е представено становище от пълномощника на същия, с което заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че според решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 г. е допустимо кумулиране на производствата по налагане на принудителна административна мярка и по налагане на административно наказание, тъй като съдът посочва, че държавите- членки могат да предвидят санкции, за да осигурят точното налагане и събиране на данъка, да предотвратят избягването на данъчно облагане и за да гарантират спазването на задълженията на данъчно задължените лица. Позовава се и на Решение на СЕС от 20.03.2018 г. по дело С- 524/15г. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, извършени от касатора.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, тя е основателна.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 664814-[рег. номер]/17.11.2022 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което е наложена на касатора „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и са възложени върху дружеството разноски в размер на 80 лева- възнаграждение за юрисконсулт. Съдът е счел, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че материалният закон е приложен правилно. Приел е за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че с ПОС терминалните устройства е оперирал друг търговски субект, който следва да носи административнонаказателната отговорност.
От фактическа страна по делото е установено, че касаторът „Бийч енд бар мениджмънт“ ООД стопанисва сезонен търговски обект- бар и ресторант „Сахара“, находящ се в [населено място], къмпинг Каваци. На 10.08.2022 г. в 13:50 часа, в обекта била извършена проверка от служители на НАП, в изпълнение на резолюция за извършване на проверка по спазване на данъчното и осигурителното законодателство. В хода на проверката било установено, че търговският обект разполага с две ПОС терминални устройства на Банка ДСК и три фискални устройства, управлявани от компютърна конфигурация. Проверяващите лица установили 85 бележки от ПОС терминал в търговския обект, за приети плащания с карта, включително за извършено плащане на 14.07.2022 в 13:14 часа на стойност 60 лева, за което не е издаден фискален касов бон през фискалните устройства. За нарушението бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено атакуваното НП.
В хода на касационното производство е установено, че със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-111-0056161/12.08.2022 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности при ГДФК в ЦУ на НАП, е разпоредено запечатване на търговския обект- бар и ресторант „Сахара“, стопанисван от „Бийч Енд Бар Мениджмънт“ ЕООД, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни. Като фактическото основание за налагане на принудителната административна мярка са посочени от административния орган констатациите по цитираните в процесния АУАН протоколи за извършени проверки и по-конкретно неизпълнението на задължението за издаване на касови бележки по приетите 85 безкасови плащания, сред които и процесното. Със заповедта е разпоредено предварително изпълнение на същата. Разпореждането е обжалвано и потвърдено от съда. Видно от приложеното по делото писмо от началника на отдел ОД, заповедта за налагане на ПАМ е връчена на адресата на 22.08.2022 г. и с връчването й е извършено запечатване на търговския обект, т.е. разпореждането за предварително изпълнение е изпълнено на посочената дата. С изтичането на посочения в заповедта 14- дневен срок (на 05.09.2022 г.) обектът е отпечатан.
С Определение № 2979 от 21.11.2023 г. по КНАХД № 1245/2923 г. на Административен съд- Бургас (с идентичен предмет и страни) е отправено преюдициално запитване до СЕС, по което е образувано дело С-733/23 г. Делото е приключило с Решение от 3 юли 2025 г., с което е прието, че:
Член 325 ДФЕС, член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че на данъчнозадължено лице се налага имуществена санкция, когато не е издало касови бележки за извършени продажби, при положение че за това нарушение вече е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговския обект, в който е извършено посоченото нарушение, и забрана на достъпа до него; Член 273 от Директива 2006/112 и член 49, параграф 3 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда като административно наказание налагането на значителна по размер имуществена санкция, без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер, по- нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко наказание.
От данните по делото е видно, че по отношение на касатора за едно и също нарушение е наложена принудителна административна мярка, която е изпълнена, и наред с нея е издадено обжалваното наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
При това положение и с оглед посоченото решение на СЕС, следва да се приеме, че, като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, първоинстанционният съд е постановил акт в противоречие с материалното право- правото на ЕС. Поради това обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.
Предвид изхода на спора, следва да се присъдят на касатора разноски за възнаграждение на адвокат, но не в претендирания от него размер. Възражението за прекомерност, направено от ответника е основателно. От една страна делото не се отличава с фактическа и правна сложност. От друга, на съда е служебно известно, че идентична защита е осъществена по отношение на значителен брой дела, с еднакъв предмет и страни. Поради това дължимите на касатора разноски следва да бъдат определени в законоустановения минимум от 400 лева.
Мотивиран от горното, на основание чл.221 и чл. 222 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 507/25.05.2023 г., постановено по АНД № 429/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 664814-[рег. номер]/17.11.2022 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което е наложена на „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД с [ЕИК] имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, [населено място], да заплати на „Бийч енд бар мениджмънт“ЕООД с [ЕИК] сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |