Определение по в. ч. гр. дело №1090/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1704
Дата: 20 юли 2022 г.
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20222100501090
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1704
гр. Бургас, 20.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20222100501090 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.275 и сл. ГПК, вр. чл.83,
ал.2 ГПК.
Бургаският окръжен съд е сезиран с частна жалба, подадена от П. Н.
К. от ***, чрез пълномощника адв. Панайот Велков, против определение №
3213 от 13.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 3584/2022 г. по описа на РС-
Бургас, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от
заплащане на държавна такса и разноски по делото.
Жалбоподателят намира, че обжалвания съдебен акт е неправилен. На
първо място са изложени оплаквания за неправилност на извода на БРС, че
молителят е собственик на два луксозни автомобила на стойност между 10000
и 16000 евро. Твърди, че автомобилите са закупени втора употреба, извън
техния експлоатационен срок, т.е. на по 16 г. и се намират в лошо техническо
състояние. Оспорва и посочената от районния съд стойност на автомобилите.
Сочи, че МПС Мерцедес ЦЛС с рег. №******* е закупено през 2021г. с
потребителски кредит, по който се изплаща месечна вноска от 300 лв., а
стойността му е 13000 лв., докато закупеното през 2019г. МПС Мерцедес Ц
клас с рег.№ ****** съгласно справка от сайт за сделки с автомобили към
днешна дата е около 7000 лв.
На следващо място се твърди, че поради влошено здравословно
състояние и необходимост от средства за болнично и оперативно лечение на
1
съпругата на молителя се е наложило по спешност, на 23.06.2022г. да бъде
продаден първият от посочените автомобили, за което е представена
декларация от Т. К..
На следващо място са изложени доводи, че останалите съобразени от
районния съд обстоятелства, а именно- че молителят е в трудоспособна
възраст, не се намира в тежко здравословно състояние, препятстващо го да
реализира трудов доход, работи на постоянен трудов договор, за което
получава месечно възнаграждение, има собствен дом и едно дете, на което
дължи издръжка, са неотносими, респективно – че горните изводи са
неправилни.
Изтъква, че разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК урежда възможността
физически лица, чието материално положение изключва или ограничава
възможността им да заплатят държавна такса или разноските по делото, да
бъдат освободени от това им задължение при определени предпоставки, като
по този начин се обезпечава конституционно предвидения принцип на
правото на защита на всеки гражданин. Искането се преценява не само с
оглед конкретното задължение да се плати определена такса и разноски, а и
доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с
плащането на таксите и разноските в съдебното производство в цялост. В
случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по
начин, че няма да може да упражнява предоставените процесуални права по
делото, я освобождава от заплащането им по чл.83, ал.2 ГПК, като това
разрешение важи до приключване на съдебното производство във всички
инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Едва след определяне
на цената на иска и дължимата държавна такса е възможно извършването на
съпоставката между установеното общо имуществено състояние на страната и
останалите релевантни за освобождаването обстоятелства, от една страна и
пълния размер на държавната такса от друга. Сочи, че в случая определената
такса от 160 лв. представлява 1/3 от разполагаемия доход на ответника- 550
лв. /след приспадане на вноските по кредитите му/ представлява 1/3 от него. С
нея следвало да осигури издръжката на себе си и семейството си, включващо
съпруга и малолетна дъщеря. Към момента на подаване на исковата молба
съпругата му получавала обезщетение за безработица от 264 лв.
Жалбоподателят сочи още, че няма други доходи, освен от трудово
възнаграждение /а предвид спецификата на длъжността му- старшина втора
2
степен във военно формирование, не би могъл да заема и втора длъжност по
трудова заетост/, не притежава суми в брой, няма депозити. Цитирана е
съдебна практика, според която при преценката по чл.83, ал.2 ГПК изводите
на съда не следва да почиват на предположения, а на налични доказателства.
В случая намира за установено, че К. няма достатъчно приходи за издръжката
си, както и тази на семейството си, поради което според жалбоподателя са
налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаването му от
държавна такса. Противното означавало осуетяване на правото му на защита
поради липсата на достатъчно средства, което законът не допускал.
Акцентира, че линията на бедност за 2022г. е 416 лв., а за посрещането на
най- необходимото на ищеца и семейството му са необходими три пъти по
толкова, или 1239 лв.
Моли обжалваното определение да бъде отменено изцяло.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд намира
следното:
Частната жалба е подадена в законния срок, против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от надлежно упълномощен процесуален
представител на лице, което има правен интерес от обжалването. Същата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество
Бургаския окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата
съображения, при съобразяване данните по делото и разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят К. е предявил против ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 4000 лв.- частичен иск от претенция в размер на 9500 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания,
настъпили вследствие причиняване на телесни увреждания при ТПТ от
застрахован при ответника автомобил с ДК № *******, при управлението на
който виновно е причинено ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на увреждането- 18.09.2021г.
С исковата молба е направено искане за освобождаването на ищеца
от заплащане на държавна такса и разноски по делото на основание чл.83,
ал.2 ГПК.
Представени са декларации за материално и гражданско състояние на
ищеца и неговата съпруга, в които са декларирани следните обстоятелства:
1/ че ищецът получава месечен доход от заплата 2100 лв. Съпругата
му не получава месечен доход, освен обезщетение за безработица в размер на
264 лв. месечно, или по 12 лв. на ден, считано от м. март 2022г./. Двамата не
упражняват дейност като ЕТ, не извършват услуги с личен труд или
3
селскостопанска дейност
2/ сключили са граждански брак, като имат малолетна дъщеря на 9 г.
3/ ищецът притежава наследствен недвижим имот- къща в ***, с
площ от 200 кв.м.;
4/ ищецът притежава 2 МПС: Мерцедес С, произведен 2006г. и
мерцедес ЦЛС, произведен през същата година;
5/ съпрузите не притежават парични влогове, нито дялове и акции в
търговски дружества;
6/ двамата не страдат от заболявания, които да налагат постоянни
разходи.
Представени са и следните допълнителни доказателства:
удостоверение за трудово възнаграждение на ищеца за периода от м.
ноември 2021г. до м. април 2022г., общо в размер на 12305,79 лв. бруто.
От него се установява, че ищецът е военнослужещ, на безсрочен трудов
договор то 2010г. и средно-месечното му брутно трудово
възнаграждение, изчислено на база последните 5 месеца от периода, за
които е получавал заплата в пълен размер, е 2397,54 лв.;
документи от НОИ, установяващи твърденията за получавано
обезщетение за безработица от съпругата на ищеца, както и размера на
обезщетението, идентичен с декларирания
свидетелства за регистрация на двата автомобила, от които се установява
съвпадане на посочената в декларацията на ищеца година на
производство, а именно – през 2006г.
договор за ипотечен кредит от 30.08.2019г., от който се установява, че на
ищеца е отпусната сумата от 165 000 лв. за рефинансиране на
задължения към други кредитни институции, със срок на изплащане 30 г.
при месечна погасителна вноска в размер на 690,40 лв.
договор за кредит за текущо потребление от 2.03.2020г., съгласно който
ищецът е получил кредит от 29 500 лв., със срок за изплащане 10 години,
при месечна погасителна вноска в размер на 340,28 лв.
договор за потребителски кредит от 16.12.2021г., съгласно който е
получил сумата от 13000 лв., със срок на погасяване 5 години, при
месечна погасителна вноска в размер на 298,14 лв.;
счетоводен погасителен план по договор с дата 2.11.2021г. съгласно
който е получил стоков кредит в размер на 1500 лв. с месечна
погасителна вноска 174,30 лв., като последната вноска е дължима на
5.11.2022г.
счетоводен погасителен план по договор с дата 27.11.2021г. съгласно
който е получил стоков кредит в размер на 721,59 лв. с месечна
погасителна вноска 49,57 лв., като последната вноска е дължима на
5.06.2023г.
С обжалваното определение районният съд е приел, че ищецът
получава месечен доход над средния за страната, притежава луксозен лек
автомобил, чиято стойност варира между 10000 и 16000 евро съобразно
4
служебно извършена от съда справка. Посочил е още, че освобождаване от
държавна такса и разноски се постановява само на лица, които нямат средства
за заплащането им, а това в случая не се установява, тъй като молителят не е в
тежко здравословно състояние, препятстващо го да реализира трудов договор,
работи на постоянен трудов договор и получава месечно възнаграждение, има
собствен дом, има само едно дете, към което има задължение за издръжка.
Посочено е още, че горният извод не се разколебава от задълженията на
молителя по представените договори за кредит, доколкото от тях за него
произтичат не само пасиви, но и активи. След като е приел, че не е налице
липса на достатъчно доходи, районният съд е счел, че молителят не следва да
бъде освобождаван от такса и разноски за производството, поради което е
оставил без уважение искането по чл.83, ал.2 ГПК.
С частната жалба е представена декларация от съпругата на ищеца, в
която е посочено, че постъпва в болница на лечение за отстраняване на
гинекологично образувание, за което й е необходима сумата от 4000 лв., а
предвид тежкото финансово състояние на семейството й се е наложило да
бъде продадено МПС марка Мерцедес модел ЦЛС с рег. №*******.
Правни изводи:
Съгласно на чл.83, ал.2 ГПК, такси и разноски в производството не се
внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно
средства да ги заплатят. При преценката по искането за освобождаване от
такси и разноски съдът взема предвид доходите на лицето и неговото
семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното
положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други
констатирани обстоятелства.
Въззивната инстанция принципно споделя доводите в жалбата, че
въведеното от законодателя освобождаване от заплащане на такси и разноски
по производството е мотивирано от социални съображения и е установено в
полза на хора с ниски материални възможности, които иначе биха били
възпрепятствани да защитят правата си в съда.
В случая е безспорно, че брутният месечен доход от трудово
правоотношение на ищеца е над средния за страната, като същия притежава
собствен недвижим имот, както и собствено МПС /поне едно/. В настоящото
производство не може да бъде разрешен въпроса за стойността на
автомобилите, още повече чрез обсъждане на обяви от интернетсайтове,
доколкото последните отразяват единствено оферти, но не и данни за реално
сключените сделки, а освен това няма обективни данни за техническото
състояние на процесните МПС, както и за търсенето на подобен вид
автомобили. За нуждите на делото следва да се отбележи, че наличието на
МПС в патримониума на ищеца води до извод за по-висока стойност на
5
активите му, съответно за наличие на по- голяма възможност да заплати
дължимите държавни такси.
Съпругата на ищеца, макар и безработна, също получава средства от
обезщетение за безработица, които, независимо от изключително ниския си
размер, също следва да бъдат съобразени при преценката относно доходите на
тричленното семейство на ищеца. Както ищецът, така и съпругата му са под
средна възраст, трудоспособни /няма доказателства да страдат от хронични
заболявания/. Декларацията на съпругата, представена пред въззивната
инстанция за предстояща операция, необходимите средства за заплащането й,
както и че това е наложило продажбата на единия автомобил /без да е
посочена цена/, не следва да бъдат съобразявани, доколкото същата не е
страна по делото, поради което тази декларация не се ползва с
доказателствена стойност, а и освен това твърдените от нея обстоятелства по
принцип се установяват с писмени доказателства- за проведен медицински
преглед и поставена диагноза, договор за продажба на МПС и пр., каквито по
делото не са приложени.
Множеството кредитни задължения на ищеца в случая /с изключение
на ипотечния кредит/ не следва да се вземат предвид, тъй като от данните за
кредитите му е видно, че от 2020 г. същият е получил значителни финансови
средства – над 43 000 лв.
Предвид изложеното по-горе въззивният съд намира, че конкретната
държавна такса /160 лв. и евентуалната за въззивната инстанция- 80 лв./,
както и очакваните бъдещи разходи по делото /за СТЕ и СМЕ/ не
представляват прекомерна финансова тежест за ищеца, независимо от
декларираните от него обстоятелства.
В случая не са налице предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК, поради
което молбата на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса и
разноски по делото е неоснователна.
Поради съвпадане на фактическите и правни изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Настоящото определение подлежи на касационно обжалване по чл.274,
ал.3, т.2, предл. първо ГПК, съобразно ТР № 5/2018 г. по т.д.№ 5/2015 г. на
ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
6
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№23979 от 6.07.2022г. по
описа на РС- Бургас, подадена от П. Н. К. от ***, чрез пълномощника адв.
Панайот Велков, против определение № 3213 от 13.06.2022 г., постановено по
гр.д.№ 3584/2022 г. по описа на РС- Бургас, с което е оставена без уважение
молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по
делото.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му
на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7