Решение по адм. дело №403/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 143 ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗдвП).

Образувано е по жалба от М. Д. К., [ЕГН], с адрес гр. С., [жк] бл. ...вх. „...“ ап. ..., депозирана чрез адв. Х. Х. от АК - Сливен срещу Решение № 804р-4350/23.06.2025 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на жалбоподателя е постановен отказ да бъде издадено свидетелството за управление на моторно превозно средство по Заявление вх. № 2725/29.05.2025 г.

В жалбата се релевират доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на постановения отказ. Твърди се, че оспорващият е притежавал редовно СУМПС с 10-годишен срок на валидност, издадено от РБългария, изтекъл през м. май 2020 г. От м. септември 2012 г. до м. май 2020 г. е бил с настоящ адрес във Ф......., като по силата на Директива 2006/126/ЕО на ЕП и на Съвета е подменил българското свидетелство с н. такова. На 09.05.2024 г. заявил настоящ адрес в РБългария, като на 04.07.2024 г. се отрегистрирал адресно от територията на Ф.... Подал пред българските власти всички необходими документи за издаване на СУМПС, както и официална справка, от която се установявало, че не притежава валидно г. СУМПС. На 14.11.2024 г. по заявлението бил постановен от настоящия ответник отказ, оспорен по административен ред, с постановена отмяна от горестоящия административен орган – Директор на ОД на МВР – Сливен. По върнатата за ново произнасяне преписка Началникът на Сектор „Пътна полиция“ постановил Решение № 1000-351/10.01.2025 г. с пореден отказ за издаване на СУМПС, отменен по съдебен ред с влязло в законна сила Решение № 761/14.04.2025 г., с което преписката била изпратена на административния орган Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен за ново произнасяне по Заявление вх. № 1000-340/10.01.2025 г. при съобразяване с мотивите в акта. С писмо от 05.05.2025 г. жалбоподателят поискал от органа изпълнение на съдебното решение и на 28.05.2025 г. получил отговор, с който ответният орган го уведомявал да се яви в Сектор „Пътна полиция“, за да му се предостави заявление за подмяна на СУМПС. На 29.05.2025 г. К. подал ново заявление за издаване на СУМПС, по което ответният административен орган постановил оспореното в настоящото съдебно производство решение. Счита, че следва да му бъде издадено СУМПС, тъй като не притежава валидно г. такова. Моли съда да отмени оспорения административен акт, с претенция за разноските в производството.

В открито съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, се явява лично и с адв. Х. Х. от АК – Сливен, като поддържат жалбата и при подробно изложени съображения молят съда да я уважи.

В открито съдебно заседание ответният административен орган, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище заявява законосъобразност на атакувания акт с молба за отхвърляне на жалбата и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Настоящият съдебен състав, след запознаване с доводите на страните и преценка на събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. писмените доказателства, приобщени по адм.д. № 87/2025 г. по описа на Административен съд – Сливен прие за установено следното от фактическа страна:

На 11.11.2024 г. настоящият оспорващ М. К. депозирал в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС, към което приложил изискуемите документи, измежду които Декларация по чл. 160 ал. 1 от ЗДвП и чл. 17 ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, в която декларирал, че не притежава валидно н. СУМПС. Представил и извършена в легализиран превод извадка от Централния регистър на шофьорските книжки на Ф..., според данните в която, М. Д. К. не притежава валидно г. свидетелство за управление на МПС. Представил и Известие до Федерална служба за товарен транспорт, съгласно чието съдържание, на 08.11.2023 г. К. е о. от Районен съд – Г. с временно отнемане на картата за квалификация на водач за преднамерено шофиране в н. състояние на електрическа тротинетка, с продължителност на отнемането до 07.07.2024 г. (за 4 месеца). От представените документи от г. власти се установява още, че притежаваното от К. СУМПС в Р..... № I06056TS55/05.06.2020 г. е с изтекла на 03.04.2024 г. валидност.

По подаденото заявление Началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен постановил Решение № 1000-12667/14.11.2024 г., с което отказал на К. подмяна на СУМПС, с мотиви, че заявителят не отговаря на изискванията на чл. 17 ал. 4 и ал. 15 т. 2 от Наредба № I-157/2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина.

Срещу горното решение настоящият оспорващ депозирал жалба по административен ред пред Директора на ОД на МВР – Сливен, като горестоящият орган се произнесъл с Решение рег. № 343000-16616/18.12.2024 г., като уважил жалбата, отменил обжалвания акт и върнал преписката за ново произнасяне. В това решение е цитирано приобщено по преписката писмо от ГДНП, с приложено към същото такова, издадено от задграничен представител на МВР във Ф.... Съгласно съдържанието на последното (касаещо информация досежно М. К.), на 03.04.2024 г. съдът в [населено място] е отнел СУМПС на К. за шофиране в н. състояние, с наложена глоба, отнемане на свидетелството и забрана за управление на МПС за срок от 4 месеца – до 07.07.2024 г. В писмото е указано още, че за да получи нова шофьорска книжка в [държава], К. трябва да докаже, че е бил в. в продължение на поне една година и да представи п. и м. доклад. От този документ се установява още, че М. К. е вписан в Централния регистър на правоспособността за управление на МПС с отрицателна информация до 03.04.2039 г.

От мотивите на горестоящия орган се установява, че на М. К. е издадено удостоверение от 09.05.2024 г. за настоящ адрес в РБългария, с. и с. му продължават да пребивават във Ф..., като за времето от 09.05.2024 г. до 09.12.2024 г. той е напускал два пъти територията на страната: за периодите 03.07.2024 г. – 06.07.2024 г. и 18.07.2024 г. – 26.07.2024 г.

Видно от Удостоверение изх. № 00884/09.05.2024 г. на Община Сливен, от 09.05.2024 г. М. Д. К. е с настоящ адрес гр. С., [жк] бл. ...вх. „...“ ап. ....

На 10.01.2025 г. Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен постановил Решение № 1000-351, с което отказал предоставянето на „Подмяна на СУМПС“ на М. К. по Заявление вх. № 1000-340/10.01.2025 г. В мотивите си административният приел, че заявителят не отговаря на изискванията на чл. 17 ал. 4 и ал. 15 т. 2, предл. второ от Наредба № I-157/2002 г., а именно: „не се издава СУМПС в случаите, когато се установи, че лицето, подало заявлението има наложени ограничения или временно лишаване от право да управлява МПС на територията на държава членка“. По жалба срещу този акт било образувано адм.д. № 87/2025 г. по описа на Административен съд – Сливен, приключило с Решение № 761/14.04.2025 г., с което съдът отменил атакувания отказ и изпратил преписката на административния орган Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен за ново произнасяне по заявлението на М. Д. К. за издаване на СУМПС, при съобразяване с мотивите на съда.

С писмо рег. № 804р-3268/08.05.2025 г. сезираният орган поискал от от Началник Сектор СОИСУМПС при СДВР извършване на проверка по „RESPER“ и уведомяване относно статуса на г. СУМПС, притежавано от М. К.. В отговор на това писмо ответникът бил уведомен, че на 06.05.2020 г. компетентните власти на Ф... са издали на К. СУМПС № I06056TS55 със статус „invalid” (невалидно), причини „disqualified“ (отнето - 07.07.2024 г.) и „confiscated“ (конфискувано).

С молба, постъпила при Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен с вх. № 804000-6126/16.05.2025 г. К. заявил желание органът да разпореди издаване на СУМПС. Върху молбата е поставена резолюция със следното съдържание: „Писмо до К., че ще му бъде предоставено заявление за подмяна на СУМПС“ с дата 27.05.2025 г. Въпреки двукратно изисканата от административния орган пълна административна преписка, такова писмо не е представено по доказателствата, но съдът следва да даде вяра на изразеното в жалбата твърдение за наличие на такова, потвърждаващо се и от горната резолюция.

На 29.05.2025 г. с вх. № 2725 М. К. подал до Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен заявление за издаване на СУМПС, като приложил всички описани по-горе документи.

На 23.06.2025 г. Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен постановил Решение № 804р-4350, с което отказал издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство на М. Д. К.. Решението било връчено лично на адресата на 27.06.2025 г. Жалбата срещу същото, по която е образувано настоящото съдебно производство, е подадена до съда на 30.06.2025 г.

В мотивите си административният орган е посочил Решение № 761/14.04.2025 г., постановено по адм.д. № 87/2025 г. по описа на Административен съд - Сливен и преписката по Заявление вх. № 2725/29.05.2025 г. Обсъдил събраните данни от ГДНП, сочещи, че г. СУМПС на К. е със статус „невалиден“, „отнет“ и „конфискуван“. Ответникът приел, че г. СУМПС е със срок на валидност от 06.05.2020 г. до 05.05.2035 г., като срокът му на валидност не е изтекъл, а свидетелството е отнето от н. власти, като подаденото заявление на 29.05.2025 г. е за подмяна СУМПС, издадено във Ф..., поради което заявителят не отговаря на изискванията на чл. 17 ал. 4 и ал. 15 т. 2 предложение второ от Наредба № I-157/01.10.2002 г. Според мотивите на административния орган, СУМПС № I06056TS55 е „ограничено“ с ограничителен код 70BG и не е с изтекъл срок на валидност, като за да отпаднат тези ограничения по н. законодателство, лицето следва да изпълни определени изисквания и процедури, които не са изпълнени от него.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства. Въз основа на същата и при извършената на основание чл. 168 ал. 2 от АПК проверка за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав формира следните изводи от правно естество:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице при наличие на правен интерес от това производство, при спазване на преклузивния срок за обжалване и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция и като основателна. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, при наличието на материална, териториална и персонална компетентност за това, съставен е в надлежната писмена форма и съдържа както фактически, така и правни основания за неговото издаване, което го прави валиден.

Макар валидно, атакуваното административно решение се преценява от съдебния състав като постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с относимите материалноправни норми, при следните доводи:

Видно от събраните по делото писмени доказателства, оспореното решение е постановено въз основа на влязъл в сила съдебен акт, по силата на който административният орган е следвало да се произнесе по предходно заявление, депозирано от жалбоподателя на 10.01.2025 г. С Решение № 761/14.04.2025 г., постановено по адм.д. № 87/2025 г. по описа на Административен съд – Сливен е отменено Решение № 1000-351/10.01.2025 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, поради немотивираност – липса на посочени в акта фактически основания, препятстващи съда да извърши преценка за законосъобразност на властническото волеизявление. С цитирания съдебен акт, влязъл в законна сила като необжалван, преписката е изпратена на компетентния орган за ново произнасяне по заявлението на М. К. за издаване на СУМПС, при спазване на формираните от съдебната инстанция мотиви. От съдържанието на процесния акт се установява, че административният орган се позовава на това съдебно решение, но произнасянето му е по ново заявление, което заинтересованото лице К. е бил приканен да депозира. На какво основание административният орган е извършил преценка, че следва да бъде сезиран с повторно заявление от преписката не се установява, доколкото двукратно изисканото от съда писмо в тази насока ответникът не представя.

На следващо място, в изложените от ответния орган мотиви се съдържа противоречие, което препятства съда да установи въз основа на кои факти е формирано волеизявлението, обективирано в отказ за издаване на искания документ. В акта се сочи, че заявлението от 29.05.2025 г. е за подмяна на свидетелство за управление на МПС, издадено в Р. [държава]. Такива данни обаче не се съдържат в заявлението, поради което не може да се приеме еднозначно, че заявителят е сезирал компетентния орган с искане за подмяна на г. му СУМПС, а не с искане за издаване на българско такова. Нещо повече, в приложената към заявлението декларация К. е декларирал, че не притежава свидетелство за управление на МПС, издадено от държава-членка на ЕС. Иначе казано, ответникът сам е извел и формулирал молбата на заявителя, доколкото в предоставения му за попълване образец не се съдържа изрично вписване за подмяна на чуждестранното свидетелство, такава воля не може да се изведе по никакъв начин и от цитираната декларация.

Издаването на българско СУМПС в хипотезата на подмяна на чуждестранно такова нито е искана от К. в процесното заявление, нито е възможна, поради факта, че притежаваното от него г. СУМПС е обявено за невалидно от г. власти. Последното обстоятелство се установява по несъмнен начин от представения от К. документ -Извадка от Централния регистър на шофьорските книжки (ЗФЕР) от 11.11.2024 г., според чието съдържание М. К. не притежава валидно г. свидетелство за управление на МПС, но същото е изразено недвусмислено и в приложената към заявлението от 25.01.2025 г. декларация. Обстоятелството, че СУМПС е невалидно налага извода, че неговото временно отнемане като наказателна мярка, приложена на 03.04.2024 г. със срок до 07.07.2024 г. е ирелевантно. Официалната извадка, цитирана по-горе, сочеща на невалидност на документа е издадена на 11.11.2024 г., т.е. след изтичане на наказанието, обективирано като временно отнемане на картата за квалификация на водач на МПС, поради което не може да се сподели извода на ответния административен орган за приложимост към процесния случай на разпоредбата на чл. 17 ал. 15 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина са регламентирани различни хипотези, при които се издава СУМПС.

В Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина са регламентирани различни хипотези, при които се издава СУМПС, обобщено изброени в чл. 12, съгласно която норма, свидетелство за управление на МПС се издава при: 1. първоначално придобиване правоспособност за управление на МПС от определена категория; 2. придобиване на правоспособност за управление на МПС от нова категория; 3. възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки; 4. подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов; 5. подмяна поради изтичане срока на валидност; 6. подмяна поради промяна в данните на водача; 7. издаване на дубликат; 8. подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление; 9. подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категории.

В следващите текстове на Наредбата подробно са нормирани редът и условията, по които се процедира при горните способи за издаване на съответния документ. В процесния случай от данните по преписката, в т.ч. събрани при предходното произнасяне и изложените в жалбата и в хода по същество съображения на оспорващата страна се установява, че няма способ, по който издаденото на К. във Ф... СУМПС да бъде подменено с българско такова. Това е така, тъй като, видно от представените документи, съставени от г. власти (вкл. и писмото от ГНДП – СПП) касателно СУМПС № I06056ТS55 сочат, че последното е със статус „невалидно“ с причини – отнето, конфискувано. Следователно, към момента на подаване на заявлението, разгледано в процесното административно производство М. К. не притежава валидно г. свидетелство за управление на МПС, което препятства и подмяната на такова по реда на чл. 17 ал. 1 – 14 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. При така формирана в акта констатация, подкрепена и от представените от заявителя писмени удостоверителни документи, административният орган е следвало да предприеме действия, съобразени с процесуалната норма на чл. 27 ал. 1 т. 6 от АПК, като при неяснота в подаденото искане укаже и предостави възможност на К. да конкретизира същото. В случая това не е сторено, поради което и актът се явява постановен при неспазване изискването на чл. 35, предл. първо от АПК, съгласно която разпоредба, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая.

В процесното решение неговият издател се позовава на чл. 11 т. 4 от Директива 2006/126/ЕО относно свидетелства за управление на превозни средства, според който текст, държава-членка отказва издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство на кандидат, на когото свидетелство за управление на моторно превозно средство е ограничено, временно отнето или отнето в друга държава-членка. Тук следва да се отбележи, че директивите като нормативни актове на ЕС не се прилагат директно, за разлика от регламентите и решенията, а създават рамка, която следва да бъде транспонирана в националните законодателства. В случая това е сторено с въведената с нормата на чл. 17 ал. 15 от Наредба № I-157/2002 г. забрана, съгласно която, не се издава свидетелство за управление на МПС в случаите, когато се установи, че лицето, подало заявление: 1. има обичайно пребиваване в друга държава – членка на ЕС; 2. има друго валидно свидетелство за управление на МПС, издадено от държава – членка на ЕС, или има наложени ограничения или временно лишаване от право да управлява МПС на територия на държава членка, или е започнала процедура по подмяна на свидетелството в друга държава членка; 3. не е изпълнило или не отговаря на предвидените в законодателството изисквания за издаване на свидетелство за управление на МПС. Според доказателствата по делото процесният случай не попада в нито една от изброените в горецитираната норма хипотези, доколкото жалбоподателят е с обичайно пребиваване на територията на РБългария, няма наложени ограничения или временно лишаване от право да управлява МПС на територията на друга държава-членка, нито е започнала процедура по подмяна на свидетелството в друга държава-членка, както и липсват данни, че К. не е изпълнил или не отговаря на предвидените в националното законодателство изисквания за издаване на свидетелство за управление на МПС. По отношение приложимостта на чл. 17 ал. 15 т. 2 следва да се отбележи, че наложеното на оспорващия в Р. временно ограничение е изтекло на 07.07.2024 г. От приложено по адм.д. № 87/2025 г. писмо от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, представителство на МВР във Ф... се установява, че според г. законодателство К. може да получи нова шофьорска книжка след изпълнение на определени условия – представяне на доказателство, че е бил в. в продължение на една година, както и м. и п. доклад. Следователно, касае се за издаване на нов документ за правоуправление, което потвърждава вписаната в представената извадка невалидност на СУМПС, иззето като приложена наказателна санкция от Районния съд в [населено място]. В цитираното писмо още се сочи, че ако на М. К. се издаде българска шофьорска книжка и той иска да управлява в [държава], то той трябва да се увери, че има признаване на същата във Ф..., поради вписването му с отрицателна информация в Централен регистър на правоспособността до 03.04.2039 г. От документа става ясно, че се касае за изгубена от К. правоспособност във Ф..., чието възстановяване се осъществява по определен ред, с издаване на нов документ за правоуправление, тъй като предходният такъв е обявен за невалиден, както и че следва българските власти да извършат преценка за уседналост на заявителя при издаване на българско СУМПС. Другото изтъкнато в цитираното писмо обстоятелство е досежно евентуално намерение на К. да управлява МПС в [държава] в случай, че му бъде издадено българско свидетелство, но същото е извън волята на компетентните власти в двете страни и засяга само и единствено личната сфера на жалбоподателя.

Всички обсъдени доказателства сочат, че процесният случай е извън забраната по чл. 17 ал. 15 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Съществуващото към момента препятствие за управление на МПС в [държава], провокирано от прогласената по законов път невалидност на картата за квалификация на водач не обвързва българските власти досежно издаване на българско СУМПС при наличието на всички нормативно изискуеми предпоставки в националното законодателство в тази насока. И в двете държави се касае за изгубена правоспособност, като нейното възстановяване подлежи на различни и независими един от друг законодателни режими и уредби. И доколкото към настоящия момент обичайното пребиваване на К. вече не е в Република [държава], а в гр. С., РБългария, не съществува пречка за издаване на българско СУМПС.

В случая към подаденото заявление за издаване на СУМПС жалбоподателят е приложил декларация, в която е посочил, че не притежава валидно СУМПС, издадено от държава – членка на ЕС (обстоятелство, подкрепено с доказателства), т.е касае се за заявление за издаване на СУМПС, а не за подмяна на чуждестранно такова в хипотезата на чл. 12 ал. 1 т. 8 от Наредбата. Установено е, че издаденото в [държава] свидетелство за управление на МПС е обявено за невалидно и липсват данни, че е предприета процедура по издаване на ново такова, от което следва, че към момента жалбоподателят е неправоспособен водач на МПС и не може да бъде извършена исканата замяна на невалидното свидетелство с валидно на територията на България. Предвид това жалбоподателят следва или да предприеме действия за подновяване на свидетелството си в [държава] (препятствано към момента от принципа за уседналост), или като неправоспособен водач на МПС - да пристъпи към провеждане на процедура по придобиване на правоуправление в рамките на нормативните изисквания по българското законодателство.

На следващо място съдът не споделя основния довод на административния орган, мотивирал неговия отказ, а именно - че г. СУМПС на жалбоподателя е „ограничено“ и не е с изтекъл срок на валидност, като за да отпаднат тези ограничения по н. законодателство, лицето следва да изпълни определени изисквания и процедури, които не са изпълнени от него. По отношение на валидността на документа са подробно изложени по-горе съображения, извлечени от съда от представените доказателства, а органът не сочи какви процедури К. следва да изпълни. На първо място, ако такива са базирани на националното законодателство, то същите е следвало да бъдат посочени в акта, за да станат достояние на заинтересованото лице и съда и второ, ако органът е визирал тези, посочени в писмо рег. № DE-24-567/20.11.2024 г. на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, Представителство на МВР във Ф. р. [държава], то същите касаят издаването на ново свидетелство за управление на МПС в [държава], но не и издаване на такова в РБългария. Тук следва да се отбележи, че г. законодателни постановки нямат обвързваща сила по отношение на установената в българския закон материална и обхватна компетентност на националните власти. Вписването на жалбоподателя в забранителен списък на водачите във Ф... има негативно отражение и засяга правната сфера на К. като водач в тази държава, но не може да се приеме като отрицателна предпоставка по отношение на статута му на водач в РБългария, при положение, че същият отговаря на българските законови изисквания.

При горните данни съдът намира, че процесният отказ е постановен и при неправилно приложение на материалния закон. Неправилно е прието, че доколкото издаденото му в Р... СУМПС № I06056TS55 е било със срок на валидност 05.05.2035 г., то същото не е невалидно. Този извод на административния орган се опровергава от доказателствата – извадка от Централния регистър на шофьорските книжки (ЗФЕР) и писмо рег. № DE-24-567/20.11.2024 г. на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, Представителство на МВР във Ф. р. [държава], недвусмислено сочещи, че г. карта за квалификация на водач, издадена на К. е невалидна и е указан редът за издаване на нова такава. При тези обстоятелства и доколкото случаят не попада в забранителния обхват на чл. 17 ал. 15 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, подаденото заявление за издаване на българско СУМПС следва да бъде разгледано по същество от компетентния административен орган, като същият извърши преценка относно приложимостта на нормите на чл. 17 ал. 18 и ал. 19 от посочения подзаконов нормативен акт, както и да разгледа хипотезата на първоначално издаване на свидетелство за управление на МПС. В последния случай следва да се извърши преценка относно необходимостта от предоставяне на заявителя на документ, необходим за провеждане на първоначален курс за придобиване на правоспособност, удостоверяващ правото му на обучение. В случай на нередовност на подаденото заявление, както и при преценка за необходимостта от представяне на допълнителни доказателства, административният орган следва да укаже на заявителя да представи допълнителни такива, при спазване на относимите процесуални норми в специалния закон, Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина и Административнопроцесуалния кодекс.

Мотивирана от горната съвкупна преценка на доказателствата и анализа на релевантната нормативна уредба, настоящата съдебна инстанция приема, че жалбата е основателна, а оспореното административно решение – незаконосъобразно, което налага неговата отмяна. Преписката, на основание чл. 173 ал. 2 от АПК следва да бъде изпратена на компетентния административен орган за ново произнасяне по подаденото от М. Д. К. заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС вх. № 2725/29.05.2025 г., при съобразяване с мотивите в настоящото съдебно решение по тълкуването и прилагането на закона.

 

При този изход на спора и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК следва да се уважи претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторените в съдебното производство разноски. Същите възлизат на 1 010,00 (хиляда и десет) лв., от които 10,00 (десет) лева внесена държавна такса и 1 000,00 (хиляда) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение. В писмено становище ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, по което съдът дължи произнасяне при съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, съгласно чиито мотиви, съдът следва да съобрази принципа на справедливостта и съразмерността. Размерите на адвокатските възнаграждения са определени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съобразно чийто чл. 1, размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Към процесния случай приложима е нормата на чл. 8 ал. 3 от наредбата, съгласно която, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Според чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. За да се произнесе по направеното възражение за прекомерност, респ. искане за редуциране на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът следва да приложи цитираните принципи за справедливост, обоснованост и съразмерност, изхождайки от предмета и естеството на правния спор. Видно от проведеното съдебно производство, реалното процесуално участие на упълномощения адв. Х. Х. и обема на осъществената защита се изразяват в изготвяне на жалбата, молба с представяне на доказателства, активно участие в проведено открито съдебно заседание и ангажиране на доказателствени средства. При тези съображения и съобразно реалното процесуално участие на ангажираност на адвоката, респ. обема на осъществената защита в процеса, настоящата съдебна инстанция намира, че договореното и заплатено на същия възнаграждение за процесуална защита и съдействие в размер на 1 000,00 лева е справедливо, обосновано и съответно на извършената от защитника работа, поради което възражението за прекомерност се преценява като неоснователно, сторените от жалбоподателя разноски в общ размер на 1 010,00 лева следва да се възложат в тежест на ответната страна.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 и чл. 173 ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 804р-4350 от 23.06.2025 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, с която по заявление на М. Д. К. е постановен отказ за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство.

 

 

ИЗПРАЩА преписката на административния орган Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен за ново произнасяне по заявление вх. № 2725/29.05.2025 г. на М. Д. К. за издаване на СУМПС, при съобразяване с мотивите в настоящия съдебен акт.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати на М. Д. К., [ЕГН], с адрес гр. С., [жк] бл. ...вх. „...“ ап. ... сумата от 1 010,00 (хиляда и десет) лева, представляваща разноски в производството.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.