ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 707
гр. Пловдив, 18.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500545 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 261557/01.02.2022 г. от
„Иновативни финанси“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“№ 81В, ет. 8, ап. 22, чрез адвокат В.В.,
против определение № 260068/19.01.2022 г., постановено по г. д. № 9087/2020
г. по описа на РС Пловдив, с което е оставена без уважение молба с вх.№
292324/06.12.2021 г. от жалбоподателя за изменение на постановеното по
делото решение № 262509/16.11.2021 г. по отношение на присъдените в полза
на ищеца Й. Н. Й., ЕГН ********** разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, в размер на 737,30 лева, като не се присъдят разноски на ищеца, а
вместо това Й. Н. Й. да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, да
заплати в полза на ответното дружество сумата от 360,00 лева – адвокатско
възнаграждение.
С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт. Изложени са оплаквания, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че „Иновативни
финанси“ООД е дало повод за завеждане на делото, доколкото от
извънпроцесуалното поведение на дружеството не може да се направи
подобен извод. Поддържа се, че още през 2018 г. процесното задължение е
отписано от информационната му система и не е претендирано по никакъв
1
начин. Сочи се, че е следвало длъжникът да отправи изявлението си за
погасяване на задължението му по давност до жалбоподателя извънсъдебно, в
който случай последният щял да го уведоми, че същото е вече отписано и
така не би се стигнало до образуване на съдебен процес, поради което и
разноските по делото следва да останат в тежест на ищеца. Отправено е
искане обжалваното определение да бъде отменено, като вместо това да не се
присъждат разноски в полза на ищеца и последният да бъде осъден да
заплати на „Иновативни финанси“ООД сторените разноски в размер на 360,00
лева – платено адвокатско възнаграждение, а в условията на евентуалност да
не се присъждат разноски в полза на нито една от двете страни.
Другата страна не е взела становище.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното:
Производството по г. д. № 9087/2020 г. по описа на РС Пловдив е
образувано по искова молба от Й. Н. Й. за признаване на установено по
отношение на „Иновативни финанси“ООД, че ищецът не дължи сумата от
3352,77 лева по данъчна фактура № **********/20.01.2014 г., издадена от
„Космо България Мобайл“ЕАД, поради погасяване по давност. С оглед
изрично направеното от ответника с отговора признание на предявения иск, е
постановено решение № 262509/16.11.2021 г., с което в отношенията между
страните е признато за установено, че Й. Н. Й. не дължи на „Иновативни
финанси“ООД сумата от 3352,77лева по данъчна фактура №
**********/20.01.2014 г., издадена от „Космо България Мобайл“ЕАД, като в
полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 737, 30 лева, от които
137,30 лева – държавна такса и 600,00 лева – адвокатско възнаграждение.
След постановяване на решението по делото е постъпила молба вх.
№ 292324/06.12.2021 г. от „Иновативни финанси“ООД, с която е отправено
искане за изменението му в частта за разноските, като всички разноски да
бъдат възложени в тежест на ищеца и последният да бъде осъден да заплати
на „Иновативни финанси“ООД, на основани чл. 78, ал. 2 от ГПК сумата от
360, 00 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение.
2
За да постанови обжалваното сега определение, с което е оставена
без уважение така подадената от „Иновативни финанси“ООД молба по реда
на чл. 248 от ГПК, съдът е приел, че ответникът е признал иска, но е дал
повод за завеждане на делото, чрез изпращане на покана до длъжника за
дължимостта на процесната сума, поради което не е налице хипотезата на чл.
78, ал. 2 от ГПК.
Този извод е правилен.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. Следователно, за да бъдат възложени разноските по делото в
тежест наищеца трябва да са налице две предпоставки: 1/ ответникът с
поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и 2/ ответникът да е
признал иска. Необходимо е кумулативното им наличие.
В настоящия случай не е налице първата от посочените две
предпоставки.
Между страните няма спор, че „Иновативни финанси“ООД е
отправило до въззиваемия известие за дължимост на процесната сума. Това
действие на жалбоподателя обосновава правния интерес на въззиваемия от
предявяване на отрицателен установителен иск за вземането поради изтекла
погасителна. Действително към исковата молба не са представени
доказателства за датата, на която жалбоподателят е отправил известието за
дължимост на процесната сума до въззиваемия. Не се спори обаче, че цесията,
с която вземането е прехвърлено на жалбоподателя е от 19.12.2017 г. При това
положение и като се вземе предвид, че въззиваемият сочи давността за
вземането да е изтекла на 04.08.2017 г. /л. 62 от делото на РС/, а
жалбоподателят е признал иска, страните не спорят и за сочения момент на
погасяването му по давност. Следователно при всички случаи известието за
дължимост е отправено от „Иновативни финанси“ООД след претендираната
дата на изтичане на погасителната давност на вземането, тъй като го е
придобило няколко месеца след изтичане на давността (едва на 19.12.2017 г.).
По делото не са събрани доказателства, опровергаващи този извод. От своя
страна именно това, че изявлението за заплащане на сумата е отправено след
изтичане на давностния срок за принудителното му събиране, поражда
правния интерес от предявяване на настоящия иск и представлява повод за
3
завеждане на делото (в сочения смисъл са определение № 276/28.06.2018 г. по
ч. г. д. № 2402/2018 г., III г. о. на ВКС и определение № 60360/08.11.2021 г. по
ч. г. д. № 4112/2021 г., IV г. о на ВКС).
Налага се извод, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК не намира
приложение в случая, доколкото не е налице първата от двете предпоставки,
които следва да са налице кумулативно. Поради това жалбоподателят следва
да понесе разноските, сторени от въззиваемия в производството по
образуваното дело по общото правило на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
С оглед пълното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с
тези на първостепенния съд, така подадената частна жалба се явява
неоснователна, а обжалваното с нея определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260068/19.01.2022 г., постановено по
г. д. № 9087/2020 г. по описа на РС Пловдив, с което е оставена без уважение
молба с вх.№ 292324/06.12.2021 г. от „Иновативни финанси“ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“№
81В, ет. 8, ап. 22 за изменение на постановеното по делото решение №
262509/16.11.2021 г. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4