РЕШЕНИЕ
№ 696
гр. Благоевград, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Емилия Дончева
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20221200500775 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Делото е образувано въз основа на въззивна жалба от “*****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление – град С., р-н „***“, бул. „***“ № **, представлявано от А.Д.-
Изпълнителен директор, чрез юрисконсулт А.С., срещу Решение № 83 от 08.07.2022г.
постановено по гражданско дело № 826/2020г. по описа на РС Разлог.
Във въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на материално правни
и процесуално правни норми.
Възразява се, че обжалваното решение на РС Разлог, не съдържа обобщение и изложение на
твърденията на страните, такива каквито са възприети от съда. Това е довело до неправилно
формиране на вътрешно убеждение, тъй като изложеното в мотивите не е било доказано по
несъмнен начин в хода на производството. Извършеният анализ на доказателствата е
непълен и неизчерпателен, като изводите на съда са изложени в синтезиран вариант, което
не позволява правилното им възприемане и това е довело до формиране на грешни правни
изводи и до неправилност на решението на РС Разлог.
Навадени са с въззивната жалба оплаквания за немотивираност на обжалвания съдебен акт,
1
както и за необоснованост на обжалваното решение, като сочи се във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на „***“ ЕАД, направени в хода на
делото.
С въззивната жалба направено е оплакване за допуснато от първоинстанционния съд
съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело и до незаконосъобразност
на постановеното решение на РС Разлог.
С въззивната жалба се сочи, че в търговския обект на „Виваком“, се е явило лице, което е
представило документ за самоличност и на което е направена надлежна идентификация. В
системата на *** фигурира коректно сключен договор, съдържащ всички изискуеми
реквизити и подписан от г-жа С.. Между страните е подписано допълнително споразумение,
което е породило правните си последици и за двете страни, като до момента никой не е
оспорвал пред „***“ ЕАД, процесуалната легитимация на страните по договора и изразеното
съгласие за неговото сключване.
Поради изложените съображения, поддържа се с въззивната жалба, че сключеното
допълнително споразумение не страда от пороци- налице е било съгласие на страните за
сключването му и същото не е в разрез с императивните законови разпоредби, които да
обуславят обявяването му за нищожно.
Поддържа се от пълномощникът на „***“ ЕАД с депозираната въззивна жалба, че
представеното копие от допълнителното споразумение безспорно доказва съществуването
на правно основание и същевременно доказва неоснователността и недоказаността на
предявения иск пред съда.
С въззивната жалба са навадени доводи, че първоинстанционният съд е направил изводите
си, без същите да са подкрепени с необходимите доказателства, като мотивите към
обжалвания съдебен акт са бланкетни, като съдът е основал правните си изводи за
предположения, което е самостоятелно основание за отмяна на постановения съдебен акт.
С оглед на изложените аргументи, иска се с въззивната жалба от състава на ОС Благоевград,
да постанови решение с което да отмени обжалваното решение на РС Разлог като
неправилно и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове на
въззиваемия, като недоказани и основателни.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок пред въззивната инстанция е
постъпил писмен отговор от Р. И. С., ЕГН **********, от с. Б., ул. „***“ № **, с който се
оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Навадени са възражения с писмения отговор, че депозираната въззивна жалба е бланкетна,
като в нея не са посочени пороци на обжалваното решение на РС Разлог.
Сочи се в писмения отговор, че Решение № 83 от 08.07.2022г. постановено по гражданско
дело № 826/2020г. по описа на РС Разлог е правилно, обосновано от събраните
доказателства, като това се потвърждава и от депозираната въззивна жалба, в която няма
2
посочен убедителен правен аргумент за незаконосъобразност на атакуваното решение.
Поради изложените съображения, поддържа се с писмения отговор от въззиваемата Р. И. С.
искане до ОС Благоевград- да остави въззивната жалба без уважение.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във връзка с чл. 262 от ГПК
намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на
закона и е редовна, като не е просрочена.
Писменият отговор е своевременно депозиран от насрещната страна, като следва да бъде
съобразен от въззивния съд при постановяването на съдебния му акт.
За насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание пред настоящата съдебна
инстанция, страните по делото редовно призовани не се явяват, като не изпращат и свои
процесуални представители.
С писмено становище въззиваемата Р. И. С. възразява срещу допустимостта на въззивната
жалба на “*****” ЕАД, с възражението че същата е бланкетна, не съдържа посочване на
пороците на първоинстанционния съдебен акт, поради което същата следва да бъде оставена
от съда без разглеждане. Алтернативно поддържа се от въззиваемата, че обжалваното
решение на РС Разлог е правилно и обосновано, като от събраните по делото писмени
доказателства и заключението на експерта по приетата съдебно- графологична експертиза,
установява се че допълнителното споразумение от 26.05.2020г. и декларацията по смисъла
на ЗЗП, не са подписани от въззиваемата, като в този смисъл липсват документи които да
отразяват волеизявление от страна на Р. И. С. за удължаване на срока на договора с “*****”
ЕАД до 22.05.2022г., поради което споразумението от 26.05.2020г. разглеждано като правна
сделка, е нищожно поради липса на съгласие- чл. 26 ал. 2 пр. 2 от ЗЗД.
За да се произнесе със съдебен акт и изпълни задълженията си на въззивна инстанция,
настоящият състав на ОС Благоевград, съобрази следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на предявен пред РС Разлог
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, предявен от Р. И. С.,
ЕГН **********, от с.Б., общ. Р., ул. „***“ № **, срещу “*****” ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., п. к. 1784, бул. „***“ № **, представлявано от
А.И.Д..
Иска се от съда да признае за установено по отношение на ответника- “*****” ЕАД, че
между ищцата- Р. И. С. и ответника- „***“ ЕАД, не съществуват правоотношения по
договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги под № 1591437426052020-
49240844, както и по допълнително споразумение, сключено на 26.05.2020г.
С исковата молба се сочи от ищцата Р. И. С., че при посещение през месец 09.2020г. в офиса
на дружеството ответник- “*****” ЕАД- в гр. Р., на ул. „**“ № *, тя е установила че
догововора и с „***“ ЕАД, с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги под
№ 1591437426052020-49240844, е с продължен срок до 26.05.2022г. При проверка от страна
на ищцата, на същата са били предоставени документи, от които тя установила че
3
удължаването на срока на договора произтича от допълнително писмено споразумение от
26.05.2020г. и декларация по смисъла на ЗЗП, които тя твърди че не е подписвала. Възразява
се с исковата молба от ищцата, че липсва валидно волеизявление от нейна страна за
удължаване на срока на сключения между нея и дружеството ответник договор, като така
представените и в офиса на „***“ ЕАД документи не са подписани от нея. Исковата
претенция е основана на правни съображения, че поради липса на валидно волеизявление от
Р. И. С. за удължаване на срока на договора и с „***“ ЕАД, писменото споразумение от
26.05.2022г. е нищожно поради липса на съгласие, по смисъла на чл. 26 ал.1 пр. 2 от ЗЗД.
С писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, възразява се от ответника “*****”
ЕАД, че предявеният иск е недопустим, недоказан и неоснователен и се иска от съда да го
отхвърли като неоснователен.
С писмения отговор на ИМ се сочи, че Р. И. С. е абонат на телевизионна услуга,
предоставена и от „***“ ЕАД, въз основа на договор № **********08072015-34150977,
сключен на 08.07.2015г., с клиентски № 15914374001.
Поддържа се от ответника твърдение, че между ищцата Р. И. С. и „***“ ЕАД е сключено
ново допълнително споразумение от 26.05.2020г., с което срока на първоначалния договор е
бил удължен с 24 месеца. Навадени са доводи, че допълнителното споразумение е коректно
сключено между страните по делото, като съдържа всички необходими реквизити, като за
неговото сключване е положен подпис от абоната Р. И. С. и от представител на „***“ ЕАД.
С писмения отговор се поддържа, че доставката на телевизионната услуга е била
предоставяна на абоната Р. И. С. и след подписването на допълнителното споразумение от
26.05.2020г., като не са постъпвали жалби или възражения от абоната по сключения
договор.
Сочи се от ответното дружество, че за сключването на допълнителното споразумение от
26.05.2020г., в офиса на дружеството в гр. Разлог се е явило лице, което надлежно се е
легетимирало с представен документ за самоличност, като допълнителното споразумение,
сключено между страните е произвело правното си действие. „***“ ЕАД е предоставяло
уговорените услуги, като е начислявало месечни абонаменти и такси за използваните услуги
и те са били коректно отразявани и заплащани от абоната.
Възразява се с писмения отговор на ИМ, че сключеното допълнителното споразумение от
26.05.2020г, не страда от пороци- налице е изразено съгласие от страна на абоната за
неговото сключване, като не е в противоречие с императивни правни норми, обосноваващи
извода за неговата нищожност.
Излагат се доводи с отговора на ИМ, че ако от абоната се представят доказателства че
подписа на Р. И. С. под допълнителното споразумение от 26.05.2020г. е недействителен,
искането за прекратяване на услугата ще бъде уважено със задна дата от получаването на
съответното искане, като този факт не е възможно да бъде проверен от страна на „***“ ЕАД.
При изложените съображения, иска се от ответника по делото пред РС Разлог, предявеният
отрицателен установителен иск от ищцата Р. И. С., за отричане на съществуването на
4
валидно облигационно правоотношение между страните, след сключването на
допълнителното споразумение от 26.05.2020г., да бъде отхвърлен от съда като недоказан и
неоснователен. Претендират се разноски за юрисконсулстко възнаграждение на осн. чл. 78
ал. 8 от ГПК.
Пред първоинстанционния съд са били събрани писмени доказателства, допусната е и
приета от съда съдебно-графологична експертиза.
С обжалваното Решение № 83 от 08.07.2022г. постановено по гражданско дело № 826/2020г.
по описа на РС Разлог, първоинстационният съд уважил предявения иск като основателен,
като е признал за установено по отношение на ответника- “*****” ЕАД, че не съществува
договорно правоотношение между „***“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п. к. 1784, бул. „***“ № **, представлявано от А.И.Д. и Р. И. С., ЕГН
**********, от с. Б., общ. Р., ул. „***“ № **, произтичащо от споразумение №
1591437426052020-49240844 от 26.05.2020 година.
Ответника “*****” ЕАД, е бил осъден да заплати на Р. И. С., разноските пред първата
съдебна инстанция, в размер на 250лв.
Пред въззивния съд не са направени доказателствени искания и не са събирани нови
доказателства.
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства по делото от
първоинстанционния съд в тяхната съвкупност и взаимовръзка, настоящият въззивен
състав на ОС Благоевград, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се оспорва от страните по делото, че Р. И. С. и “*****” ЕАД, са били обвързани от
облигационни отношения, на валидно правно основание- договор за предоставяне на
телекомуникационни услуги, като последното допълнително споразумение е подписано
между тях на 01.07.2016г. и е визирало продължаване на срока на договора с още 12 месеца.
Пред първоинстанционния съд е представо и прието като писмено доказателство- заверено
копие на Споразумение № 159143742605202049240844 от 26.05.2020г., от което се
установява, че на същата дата между „*****” ЕАД, ЕИК **** и Р. И. С., ЕГН ********** е
сключено споразумение, по силата на което е продължен срока на действието на предходен
договор, с абонат с клиентски номер 15914374001 до 26.05.2022 год. Приета е като писмено
доказателство и Декларация от Р. И. С., са осн. чл. 147а ал. 2 и ал. 3 от Закона за защита на
потребителите, с която въззиваемата е декларирала, че е запозната с ОУ на „***“ ЕАД,
приложими към сключеното между страните допълнителното споразумение от 26.05.2020г.
Ищцата е оспорила подписа си, поставен под допълнителното споразумение от 26.05.2020г.
и декларацията по чл. 147а ал. 2 и ал. 3 от Закона за защита на потребителите, като
възразява че не е давала съгласие за продължаване на сключения между страните договор до
26.05.2022г.
Във връзка с направеното оспорване пред РС Разлог, по искане на ищцата е допусната и
назначена съдебно графорогична експертиза, която не е оспорена от страните по делото,
като съдът възприема същата като компетентна, достоверна и пълна.
5
От писменото заключение на експерта графолог, установява се че подписите поставени под
споразумение № 1591437426052020-49240844 от 26.05.2020г., и под декларация от
26.05.2020г., в частта досежно подписите в графа „абонат” и „декларатор“,подписите и в
двата документа не са изпълнени и положени от Р. И. С..
Въззивната инстанция в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, като съобрази
оплакванията във въззивната жалба, при самостоятелен анализ и преценка на събраните
доказателства, по вътрешно убеждение на осн. чл. 12 от ГПК, излага следните правни
съображения:
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящата въззивна
съдебна инстанция констатира, че обжалваното решение на РС Разлог е валидно
постановено. Издадено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед на обхвата на обжалването
решението на РС Разлог е и процесуално допустимо.
Възникването на валидно облигационно отношение, основано на договор за предоствяне на
електронни съобщителни услуги, предпоставя съвпадането на насрещните волеизявления на
страните относно съществените елементи и съдържанието на сключения договор. И двете
страни следва да се съгласят с настъпването на правните последици от сделката, като
липсата на съгласие на страните е равнозначно на липса на договор, поради което такъв
договор би бил нищожен поради липса на съгласие/чл. 26 ал. 2 от ЗЗД/.
Съобразно правната теория и съдебна практика липсата на съгласие, като елемент от
фактическия състав на сделката е основание относимо само към двустранните сделки. Освен
това, за да се отрази на съставомерността на сделката, отсъствието на съгласие трябва да е
налице към момента на сключване на договора и да бъде съзнателно, като същото се
изразява в липса на съвпадение на насрещните волеизявления.
Ето защо, на основание чл. 154 от ГПК, в тежест на ищцата по настоящото делое да
установяването при пълно и главно доказване, наличието на релевантните за спора факти, а
именно, че процесното допълнително споразумение от 26.05.2020г. за предоставяне на
мобилни и интернет услуги не е подписан от нея. В тази насока са били и указанията при
разпределението на доказателствената тежест от първоинстанционния съд.
Разпоредбата на 229а ал. 1 от Закона за електронните съобщения предвижда, че срочният
договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги може да бъде продължен само
при изрично писмено съгласие на абоната относно условията за продължаване. При липса на
такова съгласие след изтичане на този срок договора се преобразува в безсрочен при същите
условия, като абонатът има право да го прекрати с едномесечно предизвестие, без да дължи
неустойки за това. По силата на цитираната законова разпоредба, при липса на подписано
допълнително споразумение с абоната след изтичането на срока на първоначалния договор,
същият би следвало да се приеме за преобразуван в безсрочен и при същите условия. В
настоящия случай обаче видно е от събраните писмени доказателства, че от страна на
6
оператора- „***“ ЕАД е била уведомена абоната Р. И. С., като същата се е явила в офиса на
дружеството в гр. Разлог, като поддържа се от “*****” ЕАД, че между страните е подписано
допълнителното споразумение от 26.05.2020г., с което срока на договора е бил удължен до
26.05.2022г., но ищцата Р. И. С. оспорва по делото така представения договор, твърди че не
го е подписала и не е дала съгласие за продължаване на сключения договор при същите
условия за срок от още две години. Ето защо приложението на разпоредбата на чл. 229а от
Закона за електронните съобщения към настоящия казус е неприложима, поради
подписването на допълнително споразумение между страните по делото. Това налага да
бъда изследвана действителността на сключеното допълнителното споразумение от
26.05.2020г., във връзка с направеното възражение по делото за неговата нищожност от
страна на абоната- Р. И. С..
Въззивният състав на ОС Благоевград, при анализа на събраните по делото доказателства
намира че приетия по делото допълнителен договор за мобилни услуги/ допълнителното
споразумение от 26.05.2020г./ не е валидно сключен, тъй като установява се от приетото
заключение по изслушаната съдебно графоложична експертиза, че Р. И. С. не е знаела за
него и не е подписвала такъв допълнителен договор. Подписа положен като "абонат" по
договора с „***“ ЕАД не е нейният, както и няма събрани по делото доказактелства абоната
да е давала съгласие за преподновяване или продължаване на срока на сключения между
страните договор, което дава основание съдът да се позове на разпоредбите на чл. 26 ал. 2 от
ЗЗД. В случая следва да се приеме че се касае за недействителен договор, тъй като липсата
на съгласие с оглед липсата на подпис на абоната под договора, води до нищожност на
договора, а оттук насетне и до извода за основателност на предявения пред РС Разлог
отрицателен установителен иск. Налице е разпоредбата на чл. 26, ал.2, предл.ІІ от ЗЗД и в
тази насока договорът следва да бъде обявен от съда за нищожен, като сключен при липса
на съгласие.
При изложените съображения, обжалваното решение на РС Разлог следва на основание чл.
271 ал. 1 от ГПК да бъде потвърдено като правилно и обосновано от събраните
доказателства.
С оглед изхода на делото, разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция не се
дължат, тъй като въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,
а въззиваемата не е направила искане за заплащане на разноски.
Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 83 от 08.07.2022г. постановено по гражданско дело №
826/2020г. по описа на РС Разлог, като ПРАВИЛНО И ОБОСНОВАНО.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8