№ 46264
гр. София, 06.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20241110171453 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на
дисциплинарно наказание „забележка“, наложено на А. М. П. от работодателя му „Б.П.“
ЕАД със Заповед № 2/30.10.2024г. на директора на Специализирано поделение
„ИМС/Булпост“ на „Б.П.“ ЕАД.
Ищецът твърди, че на 31.10.2024г. му била връчена Заповед № 2/30.10.2024г. на
директора на Специализирано поделение „ИМС/Булпост“ на „Б.П.“ ЕАД, с която в
качеството му на заемащ длъжността „главен специалист логистика“ в специализираното
поделение на „Б.П.“ ЕАД му било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за това,
че служебен автомобил с .................. не бил представен за годишен технически преглед,
което било констатирано от органите на МВР, наложили глоба на водача на автомобила на
16.10.2024г. Ищецът счита така наложеното му наказание за незаконосъобразно, тъй като
заповедта за дисциплинарното му наказване била издадена от лице, което не било
оправомощено по смисъла на нормата на чл. 192, ал. 1 КТ да упражнява правомощията на
работодателя като субект на дисциплинарна власт. Поддържа, наред с това, че макар и преди
налагане на наказанието да получил писмена покана да депозира обяснения по реда на чл.
193, ал. 1 КТ, възможността му да се защити срещу вмененото му нарушение на трудовата
дисциплина обективно не била обезпечена, тъй като от искането за обяснения не ставало
ясно какво конкретно нарушение се твърди да е извършил ищецът. Оспорва да е допуснал
нарушение на трудовата дисциплина, вкл. посоченото в заповедта за наказването му,
поддържайки, че, макар и длъжностната му характеристика да включва сочените от
работодателя трудови функции и отговорности, в случая глобата била наложена на водача на
автомобила, който не бил на пряко подчинение на ищеца, а на К.С., заемаща длъжността
„организатор куриерска дейност“ в офис I на СП „ИМС/Булпост“, находящ се в гр. София,
на .......... Освен това, именно на последната принадлежала отговорността за представяне на
автомобила за извършване на годишен технически преглед. В тази връзка, на 03.10.2024г.
ищецът изпратил електронно писмо до К.С., в което я уведомил, че въпросният автомобил
следва да премине технически преглед в срок до 7 дни, като, след като до 11.10.2024г. не бил
уведомен за извършен годишен технически преглед на автомобила, отново изпратил
електронно писмо до К.С. с напомняне, че МПС следва да бъде представено за ГТП „скоро
време“. В отговор г- жа С. изяснила, че техническото обезпечаване на колите отговарял Т.Н..
Ищецът потвърждава, че действително, последният, заемащ длъжността „началник парк,
автомобили в офис I категория“, същият следи и представя автомобилите за ГТП, но
подчертава, че и той е на подчинение на К.А. С., заемаща длъжността „офис мениджър“.
Счита, че налагайки наказанието, работодателят проявил дискриминационно отношение
1
спрямо него и други наказани във връзка със случая служители, доколкото наказал тях, но не
и всички служители, отговорни според ищеца за конкретното дисциплинарно нарушение,
което обстоятелство, освен това, счита, че сочело на допусната от работодателя злоупотреба
с право. Поддържа, освен това, че не бил спазен принципът, регламентиран в нормата на чл.
189, ал. 2 КТ, тъй като за едно и също нарушение- процесното, били наказани трима
служители на ответното дружество. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявения иск, твърдейки, че процесната уволнителна
заповед била издадена от упълномощено за това от изпълнителния директор на дружеството
лице и поддържайки, че в изпълнение на задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ поискал
обяснения от служителя, като искането било в достатъчна степен ясно, тъй като служителят,
познавайки задълженията си, вменени с длъжностната характеристика за заеманата за него
длъжност, следвало да е наясно кое свое задължение не е изпълнил, в резултат от което се
стигнало до несвоевременно представяне на процесния автомобил за годишен технически
преглед. Счита за неотносими обстоятелствата, че в случая глоба била наложена лично на
водача на автомобила, както и че за ответното дружество не били настъпили вреди,
доколкото отговорността на ищеца за неизпълнение на трудовите му задължения била
обективна и следвало да бъде ангажирана заради самия факт на допуснатото от него
нарушение на вменените му конкретни задължения. Поддържа, че при налагане на
наказанието спазил изискванията, предвидени в нормите на чл. 189, ал. 1 и ал. 2 КТ,
налагайки на ищеца най- лекото предвидено наказание и наказвайки го само един път за
конкретното нарушение. Оспорва да е допуснал дискриминационно отношение спрямо
ищеца, както и да е злоупотребил с правото си да му наложи дисциплинарно наказание.
По така предявения иск процесуално задължение на ищеца е да установи
съществуването между страните на трудово правоотношение, заеманата от него длъжност,
налагането на оспореното дисциплинарно наказание, както и конкретните свои фактически
твърдения, с които обосновава довода си за злоупотреба с право от страна на работодателя
при налагане на процесното наказание, респ. за допуснато спрямо него дискриминационно
отношение.
По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже
законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно
нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той
следва при условията на пълно и главно доказване- така, както го изисква разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност
на наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а
именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която
съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е
надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност
да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни
обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за
налагане на наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта
работодателят следва да докаже, че на ищеца е било надлежно вменено изпълнението на
задължението, чието неизпълнение се твърди в оспорената заповед, както и реалното
извършване на описаното в заповедта виновно и противоправно деяние, както и че видът на
наказанието е определен съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.
На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между
страните и поради това ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните
обстоятелства с правно значение: че страните са обвързани от трудово правоотношение,
както и че на 31.10.2024г. на ищеца в качеството му на служител на ответника, заемащ към
този момент длъжността „главен специалист логистика“ в Специализирано поделение
2
„ИМС/Булпост“ на „Б.П.“ ЕАД, е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
Представените с исковата молба и отговора на същата документи следва да бъдат
допуснати за събиране като писмени доказателства по делото, като по доказателствената
стойност на същите съдът дължи произнасяне с крайния съдебен акт по съществото на
правния спор.
Съобразно исканията в исковата молба на основание нормата на чл. 190, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде задължен да представи по делото длъжностна характеристика за
длъжността „директор на Специализирано поделение „ИМС/Булпост“, както и документите,
касаещи евентуално налагани във връзка с процесния случай дисциплинарни наказания на
служителите И.А. К. и К.А. С., като значението на тези документи за настоящия правен
спор, както и годността им да докажат сочените от ищеца обстоятелства подлежат на
преценка и обсъждане с крайния съдебен акт по съществото на правния спор.
По искането в исковата молба следва да бъде допуснато събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от ищеца в
първото по делото открито съдебно заседание за установяване на твърденията на ищеца
относно процедурата по представяне на автомобилите на Специализирано поделение
„ИМС/Булпост“ на ответника за ГТП.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените с
исковата молба и с отговора по чл. 131 ГПК документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание нормата на чл. 190, ал. 1 ГПК ответника в срок до
първото по делото открито съдебно заседание да представи по делото в заверени от страната
копия длъжностна характеристика за длъжността „директор на Специализирано поделение
„ИМС/Булпост“, както и документите, касаещи евентуално налагани във връзка с процесния
случай дисциплинарни наказания на служителите И.А. К. и К.А. С., като му УКАЗВА, че
непредставянето на намиращи се у него документи ще бъде преценявано съобразно нормата
на чл. 190, ал. 2 във вр. с чл. 161 ГПК, съгласно която с оглед на обстоятелствата по делото
съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел
при режим на довеждане от ищеца в първото по делото открито съдебно заседание за
установяване на твърденията на ищеца относно процедурата по представяне на
автомобилите на Специализирано поделение „ИМС/Булпост“ на ответника за ГТП.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.12.2025г. от
11:15 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да бъде връчен и препис отговора на исковата
молба и приложенията към него.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4